26.1.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 22/46
Жалба, подадена на 22 ноември 2007 г. — Deutsche Post/Комисия на Европейските общности
(Дело T-421/07)
(2008/C 22/86)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: J. Sedemund и T. Lübbig, Rechtsanwälte)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
Да се отмени Решение „Държавна помощ C 36/2007 (ex NN 25/2007) — Държавна помощ в полза на Deutsche Post AG, Покана за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО“ на Комисията на Европейските общности от 12 септември 2007 г.;
—
да се осъди ответника да заплати съдебните разноските.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят иска да се отмени Решението на Комисията за откриване на процедурата по член 88, параграф 2 EО във връзка с държавна помощ C 36/07 (ex NN 25/07). Германия е уведомена за това решение с писмо от 12 септември 2007 г. (ОВ C 245, стр. 21). Целта на откритата с решението процедура е провеждането на допълнително разследване в рамките на започнатата от Комисията на 23 октомври 1999 г. процедура, в резултат на която на 19 юни 2002 г. Комисията приема отрицателно решение (ОВ L 247, стр. 27). С него Комисията установява, че практикуваните от Deutsche Post AG цени за доставяните от врата до врата пратки били под присъщите разходи за себестойност и че тази агресивна политика на отстъпки не попадала в обхвата на задължението й за универсална услуга.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че спорното решение нарушава основни процедурни принципи. По-специално нарушен бил принципът на защитата на оправданите правни очаквания, тъй като релевантната фактическа обстановка била известна на Комисията от години, а на 19 юни 2002 г. тя приела съответното решение, с което се приключва процедурата. Освен това правото на участие на Федерална република Германия и на жалбоподателя било нарушено, тъй като не била предоставена възможност, да бъде изразено становище по спорното решение преди неговото приемане. На последно място, в тази връзка се изтъква, че било налице нарушение на Регламент (EО) № 659/1999 (1), тъй като от систематиката на разпоредбите следвало, че отрицателно решение като това от 19 юни 2002 г. било окончателно и че ответникът не можел да открие нова процедура по държавни помощи с предмет фактическа обстановка, по която е било взето окончателно решение.
По-нататък жалбоподателят изтъква, че ответникът нарушил задължението за мотивиране по член 253 EО и по член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, тъй като от спорното решение не произтичало ясно, кои мерки е искал да квалифицира като държавни помощи, а освен това то не съдържало никакви правни съображения.
На последно място се твърди, че е налице нарушение на член 87, параграф 1 и на член 88 EО, тъй като в посочените в спорното решение мерки не следвало да бъдат квалифициране като държавни помощи.
(1) Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член (88 EО) (ОВ L 83, стр. 1) (Специално издание на бълг. език, Глава 8, том 01 стр. 41).
Full & Egal Universal Law Academy