9.2.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 37/28
Иск, предявен на 30 ноември 2007 г. — Ryanair/Комисия
(Дело T-442/07)
(2008/C 37/44)
Език на производството: английски
Страни
Ищец: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представител: E. Vahida, lawyer)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
—
да се постанови, че Комисията не се е произнесла съгласно задълженията си по Договора за ЕО, по-специално по член 232 ЕО, в отговор на жалбите на ищеца от 3 ноември и 13 декември 2005 г., 16 юни и 10 ноември 2006 г. и неговата писмена покана от 2 август 2007 г.,
—
да се осъди Комисията да заплати всички разноски, включително съдебните разноски на ищеца, дори ако вследствие на предявяването на настоящия иск Комисията предприеме действия, които според Съда премахват необходимостта от постановяване на решение или ако Съдът отхвърли исковата молба като недопустима, и
—
да се приемат такива допълнителни мерки, каквито Съдът счита за подходящи.
Правни основания и основни доводи
С настоящата искова молба ищецът предявява иск по член 232 ЕО, като твърди, че Комисията не се е произнесла по жалбите, подадени от него на 3 ноември 2005 г., 13 декември 2005 г., 16 юни 2006 г. и 10 ноември 2006 г., последвани от писмена покана от 2 август 2007 г.
Като главно правно основание се изтъква, че Комисията не е провела и довела докрай внимателно и безпристрастно разглеждане на подадените от ищеца жалби, които съдържат твърдения за предоставяне на незаконосъобразна помощ под формата на предимства, предоставени от Италианската държава на авиокомпаниите Alitalia, Air One и Meridiana. При условията на евентуалност, ищецът твърди, че Комисията не се е произнесла по жалбите на ищеца, които съдържат твърдения за дискриминация, насочена против конкуренцията, и следователно за нарушение на член 82 ЕО.
Ищецът твърди, че мерките, които са предмет на жалбата му — а именно, (i) изплащане на Alitalia на помощ, състояща се от „обезщетение на 9/11“, (ii) благоприятни условия за прехвърляне на Alitalia Servizi на Fintecna, (iii) липсата на искане от страна на Италианската държава за изплащане на дълговете на Alitalia към италианските летища, (iv) държавно финансиране на обезщетенията, изплащани от Alitalia при прекратяване на трудови правоотношения, (v) отстъпки от цените на горивото, (vi) намаления на летищните такси на италианските възлови летища, (vii) прехвърляне на повече от 100 служители на Alitalia към Meridiana и Air One и (viii) дискриминационни ограничения на дейността на ищеца на регионални летища, включително летище Ciampino — могат да бъдат отдадени на Италианската държава, водят до загуба на приходи за Ryanair и облагодетелстват конкретно Alitalia, като някои от посочените мерки облагодетелстват и Air one и Meridiana. Според ищеца тези мерки представляват държавна помощ, която отговаря на всички условия по член 87, параграф 1 ЕО.
При условията на евентуалност, ищецът твърди, че неуспехът на италианските летища да получат изплащане на дълговете на Alitalia, намаленията на летищните такси на италианските възлови летища, отстъпките от цените на горивото и дискриминационните ограничения на дейността на ищеца на регионални летища, представляват нарушение на правото на конкуренцията. Във връзка с това ищецът твърди, че ако Съдът приеме, че някои от предоставените на Alitalia, Air One и Meridiana предимства не могат да бъдат отдадени на държавата поради това, че италианските летища и доставчиците на гориво, които са предоставили посочените предимства, са действали автономно, такива предимства били равносилни на дискриминация, насочена против конкуренцията, която не може да бъде оправдана с обективни причини, и следователно нарушавали член 82 ЕО.
Освен това ищецът поддържа, че има законен интерес да подаде такова оплакване както като потребител на летищни услуги и авиационно гориво, така и като конкурент на Alitalia, Air One и Meridiana.
Ищецът твърди още, че Комисията е била длъжна да действа, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (1), Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (2) и Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията (3). Комисията обаче не е предприела никакви действия след получаването на жалбите, нито се е произнесла след получаването на писмената покана на ищеца.
В резултат на това ищецът твърди, че е съществувало prima facie нарушение на правото на конкуренцията и че прекалено дългият период от 9 до 21 месеца, в зависимост от предмета на жалбата, изтекъл между получаването от Комисията на писмената покана и бездействието на Комисията, представлява бездействие по смисъла на член 232 ЕО.
(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
(2) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (текст от значение за ЕИП) (OВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
(3) Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (текст от значение за ЕИП) (OВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).
Full & Egal Universal Law Academy