1.8.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 180/12
Решение на Съда (трети състав) от 4 юни 2009 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven, Нидерландия) — T-Mobile Netherlands BV, KPN Mobile NV, Orange Nederland NV, Vodafone Libertel NV/Raad van bestuur van de Nederlandse Mededingingsautoriteit
(Дело C-8/08) (1)
(Преюдициално запитване - Член 81, параграф 1 ЕО - Понятие за съгласувана практика - Причинно-следствена връзка между съгласуването и пазарното поведение на предприятията - Преценка според нормите на националното право - Достатъчност на една-единствена среща или необходимост от продължително и редовно съгласуване)
2009/C 180/20
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
College van Beroep voor het bedrijfsleven
Страни в главното производство
Ищци: T-Mobile Netherlands BV, KPN Mobile NV, Orange Nederland NV, Vodafone Libertel NV
Ответник: Raad van bestuur van de Nederlandse Mededingingsautoriteit
Предмет
Преюдициално запитване — College van Beroep voor het bedrijfsleven — Тълкуване на член 81 ЕО — Понятие за съгласувана практика — Необходимост от причинно-следствена връзка между съгласуването и пазарното поведение на предприятията — Преценка според или без оглед на правилата на националното право — Достатъчност на една-единствена среща или необходимост от продължително и редовно съгласуване
Диспозитив
1.
Дадена съгласувана практика има антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, когато поради своите съдържание и крайна цел и предвид правния и икономически контекст, в който се вписва, тази практика е в състояние фактически да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията в рамките на общия пазар. Не е необходимо нито конкуренцията да е действително предотвратена, ограничена или нарушена, нито да е налице пряка връзка между тази съгласувана практика и потребителските цени. Обменът на сведения между конкуренти преследва антиконкурентна цел, когато може да премахне несигурността по отношение на планираното от съответните предприятия поведение.
2.
При проверката на причинно-следствената връзка между съгласуването и пазарното поведение на участващите в него предприятия, която връзка се изисква, за да се установи наличието на съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, националният съд е длъжен до доказване на противното от тези предприятия да приложи формулираната в практиката на Съда презумпция за причинно-следствена връзка, според която когато продължават да развиват дейност на този пазар, посочените предприятия вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения.
3.
Доколкото участващото в съгласуването предприятие продължава да развива дейност на разглеждания пазар, презумпцията за причинно-следствена връзка между съгласуването и поведението на посоченото предприятие на този пазар е приложима, дори ако съгласуването се основава на една-единствена среща на съответните предприятия.
(1) ОВ C 92, 12.4.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy