12.9.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 220/7
Решение на Съда (четвърти състав) от 16 юли 2009 г. (преюдициално запитване от Cour du travail de Liège — Белгия) — Mono Car Styling SA, в ликвидация/Dervis Odemis и др.
(Дело C-12/08) (1)
(Преюдициално запитване - Директива 98/59/ЕО - Членове 2 и 6 - Процедура за информиране и консултиране с работниците в случай на колективни уволнения - Задължения на работодателя - Право на иск на работниците - Изискване за конформно тълкуване)
2009/C 220/11
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour du travail de Liège
Страна в главното производство
Жалбоподател: Mono Car Styling SA, в ликвидация
Ответник: Dervis Odemis и др.
Предмет
Преюдициално запитване — Cour du travail de Liège (Белгия) — Тълкуване на членове 2, 3 и 6 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95) — Редовност на процедурата за информиране и консултиране с работниците в случаите на колективни уволнения — Липса на писмено уведомление за мотивите за планираните уволнения, за броя и категориите на работниците, които трябва да бъдат уволнени, за предлаганите критерии за подбор на посочените работници — Отражение на липсата на оспорване от страна на представителите на работниците върху правото на всеки отделен работник да предявява иск за оспорване на редовността на процедурата по уволненията — Обхват на изискването за конформно тълкуване
Диспозитив
1)
Член 6 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения, тълкуван във връзка с член 2 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, въвеждаща производства, чрез които да е възможно по искане както на представителите на работниците, така и на отделните работници, да се провери дали са изпълнени предвидените с тази директива задължения, но ограничаваща правото на иск на всеки отделен работник, що се отнася до допустимите оплаквания, и обвързваща това право с условието представителите на работниците предварително да изложат пред работодателя възражения, както и с условието засегнатият работник предварително да уведоми работодателя, че оспорва редовността на процедурата за информиране и консултиране.
2)
Обстоятелството, че национална правна уредба, която въвежда производства, чрез които е възможно по искане на представителите на работниците да се провери дали работодателят е изпълнил всички задължения за информиране и консултиране, посочени в Директива 98/59, предвижда ограничения и условия по отношение на признатото от нея право на иск на всеки отделен работник, засегнат от колективно уволнение, не нарушава принципа на ефективна съдебна защита.
3)
Член 2 от Директива 98/59/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която ограничава задълженията на работодателя, който възнамерява да извърши колективни уволнения, в сравнение с предвидените в посочения член 2. При прилагането на вътрешното право националната юрисдикция трябва, съгласно принципа за конформно тълкуване, да вземе предвид националното право като цяло и да го тълкува, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на Директива 98/59, за да се постигне търсеният от нея резултат. Следователно в рамките на своята компетентност тя е длъжна да гарантира, че задълженията в тежест на такъв работодател не са ограничени в сравнение с упоменатите в член 2 от посочената директива.
(1) ОВ C79, 29.03.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy