19.12.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 312/4
Решение на Съда (трети състав) от 29 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunal du travail d'Esch-sur-Alzette, Люксембург) — Virginie Pontin/T-Comalux SA
(Дело C-63/08) (1)
(„Социална политика - Закрила по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки - Директива 92/85/ЕИО - Членове 10 и 12 - Забрана за уволнение в периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство - Съдебна защита на правата, произтичащи за страните в процеса от общностното право - Равно третиране на мъжете и жените - Директива 76/207/ЕИО - Член 2, параграф 7, трета алинея - По-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или с отпуск по майчинство - Ограничаване на способите за защита на жените, уволнени през периода на бременността“)
2009/C 312/05
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Tribunal du travail d'Esch-sur-Alzette
Страни в главното производство
Ищец: Virginie Pontin
Ответник: T-Comalux SA
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunal du travail d'Esch-sur-Alzette — Тълкуване на членове 10 и 12 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (ОВ L 348, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр.3) и на член 2 от Директива 76/207/ЕИО година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр.164) — Обхват на защитата по съдебен ред на бременна работничка, потърпевша от уволнение — Съвместимост с посочените по-горе директиви на национална правна уредба, която обвързва правото на бременната работничка да предяви съдебен иск с предварително определени кратки срокове от 8 съответно 15 дни и която ограничава предмета на това право на иск до запазване на трудовото правоотношение или до възстановяване на предишната работа на уволнената работничка в предприятието, като се изключва присъждане на евентуално обезщетение
Диспозитив
1.
Членове 10 и 12 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички, на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателството на държава членка да предвижда специален способ за защита във връзка със забраната за уволнение на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, прогласена в споменатия член 10, който се упражнява съгласно специфични за него процесуални правила, доколкото последните не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат сходни вътрешноправни способи за защита (принцип на равностойност), и не са формулирани, така че да правят практически невъзможно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективност). Петнадесетдневен преклузивен срок като установения в член L. 337 1, параграф 1, четвърта алинея от люксембургския Кодекс на труда явно не може да отговори на това условие, което все пак запитващата юрисдикция трябва да провери.
2.
Член 2 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и на условията на труд, изменена с Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година, във връзка с член 3 от същата изменена Директива 76/207 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка като въведеното с член L. 337 1 от люксембургския Кодекс на труда, насочено специално към защитата, предвидена в член 10 от Директива 92/85 при уволнение на бременни работнички, на работнички родилки или кърмачки, което лишава бременната работничка или служителка, на която е наложена мярка „уволнение“ през периода на бременността, от правото да подаде иск за обезщетение, при условие че всички други уволнени работници или служители разполагат с право на такъв иск, когато подобно ограничаване на способите за защита представлява по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност. Такъв би бил по-специално случаят, ако процесуалните правила, които уреждат единствения предвиден иск при уволнение на споменатите работнички, не са в съответствие с принципа на ефективна съдебна защита на правата, предоставени на страните в процеса от общностното право, като запитващата юрисдикция следва да провери това.
(1) ОВ C 93, 12.4.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy