12.9.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 220/9
Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2009 г. (преюдициално запитване на Tribunale di Napoli — Sezione Lavoro — Италия) — Raffaello Visciano/Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)
(Дело C-69/08) (1)
(Социална политика - Закрила на работниците - Неплатежоспособност на работодателя - Директива 80/987/ЕИО - Задължение за цялостно изплащане на дължимите вземания в границите на предварително установен таван - Естество на вземанията на работника спрямо гарантиращата институция - Давностен срок)
2009/C 220/13
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale di Napoli — Sezione Lavoro
Страни в главното производство
Жалбоподател: Raffaello Visciano
Ответник: Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunale di Napoli Sezione Lavoro — Тълкуване на членове 3 и 4 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197) — Гарантиране на възнагражденията, съответстващи на последните три месеца на трудовия договор в границите на предварително установен таван — Изваждане на платеното обезщетение от изплатен от работодателя аванс срещу заплата — Национална правна уредба, която допуска различна правна квалификация на една и съща престация в зависимост от субекта, който е длъжен да я извърши, и допуска промяна на давностния срок за сезиране на съда
Диспозитив
1)
Членове 3 и 4 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател допускат национално законодателство, което позволява да се квалифицират дължимите вземания на работниците като „социалноосигурително обезщетение“, когато тези вземания се изплащат от гарантираща институция.
2)
Директива 80/987 допуска национално законодателство, което просто използва като база за сравнение първоначалното вземане за възнаграждение на работника или служителя, за да се определи престацията, която трябва да се гарантира посредством намесата на гаранционен фонд.
3)
В рамките на искане на работник или служител да получи от гаранционен фонд изплащането на дължимите вземания по възнаграждение, Директива 80/987 допуска прилагането на едногодишен давностен срок (принцип на равностойност). Въпреки това националният съд следва да разгледа дали уредбата на този срок прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, признати от общностния правов ред (принцип на ефективност).
(1) ОВ C 107, 26.4.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy