21.11.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 282/8
Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam, Нидерландия) — европейска заповед за арест срещу Dominic Wolzenburg
(Дело C-123/08) (1)
(Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Рамково решение 2002/584/ПВР - Европейска заповед за арест и процедури за предаване между държавите членки - Член 4, точка 6 - Случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано - Прилагане в националното право - Задържано лице, гражданин на издаващата държава членка - Отказ на изпълняващата държава членка да изпълни европейска заповед за арест, обвързан с условие за пребиваване на нейна територия в продължение на пет години - Член 12 ЕО)
2009/C 282/14
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Rechtbank Amsterdam
Страни в главното производство
Dominic Wolzenburg
Предмет
Преюдициално запитване — Тълкуване на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3) — Възможност за изпълняващия съдебен орган да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с оглед изпълнение на наказание лишаване от свобода срещу лице, което се намира или пребивава в изпълняващата държава членка — Понятия „пребивава“ и „намира се“ — Тълкуване на член 12 ЕО, член 17 ЕО и член 18 ЕО — Национална правна уредба, която дава възможност за различно третиране на издирваното лице от изпълняващия съдебен орган, когато то е отказало да бъде предадено, в зависимост от това дали е гражданин на изпълняващата или на друга държава членка
Диспозитив
1.
Гражданин на държава членка, който законно пребивава в друга държава членка, има право да се позовава на член 12, първа алинея ЕО, за да оспори национална правна уредба като Закона за предаването (Overleveringswet) от 29 април 2004 г., която установява условията, при които компетентният съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода.
2.
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки трябва да се тълкува в смисъл, че когато става дума за граждани на Съюза, изпълняващата държава членка не може освен с условие за продължителност на пребиваването в тази държава да обвързва прилагането на предвидената в посочената разпоредба възможност да се откаже изпълнението на европейска заповед за арест и с допълнителни административни изисквания, например с изискване за притежаване на безсрочно разрешение за пребиваване.
3.
Член 12, първа алинея ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на изпълняващата държава членка, съгласно която компетентният съдебен орган на тази държава отказва изпълнението на европейска заповед за арест, издадена срещу гражданин на същата държава за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, докато в случаите с граждани на други държави членки, които имат право на пребиваване на основание член 18, параграф 1 ЕО, този отказ е обвързан с условието съответният гражданин да е пребивавал законно на територията на изпълняващата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години.
(1) ОВ C 116, 9.5.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy