4.7.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 153/12
Решение на Съда (осми състав) от 30 април 2009 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Bíróság, Република Унгария) — Lidl Magyarország Kereskedelmi Bt./Nemzeti Hírközlési Hatóság Tanácsa
(Дело C-132/08) (1)
(Свободно движение на стоки - Радиооборудване и далекосъобщително крайно оборудване - Взаимно признаване на съответствието - Непризнаване на декларация за съответствие, издадена от производител, установен в друга държава-членка)
2009/C 153/23
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Fővárosi Bíróság
Страни в главното производство
Ищец: Lidl Magyarország Kereskedelmi Bt.
Ответник: Nemzeti Hírközlési Hatóság Tanácsa
Предмет
Преюдициалното запитване — Fővárosi Bíróság — Тълкуване на член 30 ЕО, на член 8 от Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 година относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (ОВ L 91, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 26, стр. 73), както и на член 2, букви д) и е), член 6, параграф 1 и член 8, параграф 2 от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 52) — Национална правна уредба, задължаваща вносителят на радиооборудване, което използва честотни ленти, чиято употреба не е хармонизирана в Общността и носи маркировка за съответствие „CE“, да издаде декларация за съответствие съгласно разпоредбите на националното право, дори и въпросното оборудване да се придружава от декларация за съответствие, издадена от производителя, установен в друга държава-членка
Диспозитив
1)
Държавите-членки не могат, по силата на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 година относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие, да изискват от лице, което пуска на пазара радиооборудване, да представи декларация за съответствие, след като производителят на посоченото оборудване, чието седалище се намира в друга държава-членка, е поставил маркировка „СЕ“ върху същото и е изготвил декларация за съответствието за този продукт.
2)
Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите не се прилага, доколкото става въпрос за преценката на въпроси, свързани със задължението на лице да представи декларация за съответствие на радиооборудване. Колкото до правомощието на държавите-членки при предлагането на радиооборудване на пазара да налагат по силата на Директива 2001/95 задължения, различни от представянето на декларация за съответствие, лице, което предлага на пазара даден продукт, би могло да се счита, от една страна, за негов производител само при условията, определени от тази директива в член 2, буква д) от нея, и, от друга страна, за негов дистрибутор само при условията, определени в посочения член 2, буква е). Производителят и дистрибуторът могат да бъдат обвързани само от задължения, които Директива 2001/95 предвижда съответно за всеки от тях.
3)
Когато даден въпрос е регламентиран по хармонизиран начин на общностно равнище, всяка свързана с него национална мярка трябва да се преценява с оглед на предписанията на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на членове 28 ЕО и 30 ЕО. В областите, спадащи към Директива 1999/5/ЕО, държавите-членки трябва да се съобразяват изцяло с разпоредбите на тази директива, без да могат да запазват противоречащи национални разпоредби. Когато държава-членка смята, че съответствието с хармонизиран стандарт не гарантира съответствие със съществените изисквания, предвидени в Директива 1999/5, които посоченият стандарт е предназначен да обхване, тази държава-членка е длъжна да следва процедурата по член 5 от тази директива. В замяна на това, в подкрепа на ограничение държава-членка може да изтъква мотиви извън областта, хармонизирана с Директива 1999/5. В подобен случай тя би могла единствено да се позовава на съображенията, посочени в член 30 ЕО, или на императивни изисквания, свързани с обществения интерес.
(1) ОВ C 183, 19.7.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy