15.1.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 13/2
Решение на Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 г. (преюдициално запитване от Budapesti II. és III. Kerületi Bíróság, Република Унгария) — VB Pénzügyi Lízing Zrt./Ferenc Schneider
(Дело C-137/08) (1)
(Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Критерии за преценка - Служебно разглеждане от националния съд на неравноправния характер на клауза, с която се възлага компетентност - Член 23 от Статута на Съда)
2011/C 13/02
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Budapesti II. és III. Kerületi Bíróság
Страни в главното производство
Ищец: VB Pénzügyi Lízing Zrt.
Ответник: Ferenc Schneider
Предмет
Преюдициално запитване — Budapesti II. és III.Kerületi Bíróság — Тълкуване на член 23, първа алинея от Протокола относно Статута на Съда и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) — Клауза за подсъдност, с която се определя юрисдикция със седалище по-близо до продавача или доставчика, отколкото до местожителството на потребителя — Правомощие на националния съд да разгледа служебно неравноправния характер на клауза за подсъдност в рамките на проверката на собствената му компетентност — Критерии за преценка на неравноправния характер на клаузата
Диспозитив
1.
Член 23, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз допуска национална правна разпоредба, която предвижда, че едновременно с подаването на преюдициалното запитване националният съд трябва служебно да информира за това и министъра на правосъдието на съответната държава членка.
2.
Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че Съдът на Европейския съюз е компетентен да тълкува понятието „неравноправна договорна клауза“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и приложението към нея, както и критериите, които националният съд може или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите на тази директива, като се има предвид, че националният съд има правомощието въз основа на тези критерии конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на обстоятелствата по разглежданото от него дело.
3.
Националният съд трябва служебно да събира доказателства, за да установи дали клаузата, с която се възлага изключителна териториална компетентност и която е включена в договора, който е предмет на отнесения до него спор и е сключен между продавач или доставчик и потребител, попада в приложното поле на Директивата, и ако е така, да прецени служебно евентуалния неравноправен характер на тази клауза.
(1) ОВ C 183, 19.7.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy