19.12.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 312/6
Решение на Съда (четвърти състав) от 29 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret, Дания) — NCC Construction Danmark A/S/Skatteministeriet
(Дело C-174/08) (1)
(Шеста директива ДДС - Член 19, параграф 2 - Приспадане на данъка, платен за получена доставка - Смесено данъчнозадължено лице - Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени дейности - Изчисляване на подлежащата на приспадане част - Понятие „съпътстващи сделки с недвижими имоти“ - Собствени доставки - Данъчен неутралитет)
2009/C 312/08
Език на производството: датски
Запитваща юрисдикция
Østre Landsret
Страни в главното производство
Жалбоподател: NCC Construction Danmark A/S
Ответник: Skatteministeriet
Предмет
Преюдициално запитване — Østre Landsret — Тълкуване на член 19, параграф 2, второ изречение от Директива 77/388/ЕИО: Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа — Строително предприятие, извършващо дейности по продажба на построени от него и за негова сметка сгради с оглед препродажба — Стоки и услуги, използвани както за сделки, за които заплатеният по получени доставки ДДС подлежи на приспадане, така и за сделки, за които заплатеният по получени доставки ДДС не подлежи на приспадане — Изчисляване на подлежащата на приспадане част — Понятие „съпътстващи сделки с недвижими имоти“
Диспозитив
1.
Член 19, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата от строително предприятие на недвижими имоти, построени за негова собствена сметка, не може да се квалифицира като „съпътстваща сделка с недвижими имоти“ по смисъла на тази разпоредба, тъй като съставлява пряко, постоянно и необходимо продължение на неговата облагаема дейност. При тези условия не следва да се преценява конкретно степента, в която тази дейност по продажба, разглеждана отделно, предполага използването на стоки и услуги, за които се дължи данък върху добавената стойност.
2.
Не е възможно принципът на данъчен неутралитет да не допуска строително предприятие, което плаща данък върху добавената стойност върху строителните услуги, които извършва за своя сметка (собствени доставки), да не може да приспадне изцяло данъка върху добавената стойност във връзка с общите разходи за осъществяването на тези услуги, след като оборотът, получен от продажбата на така построените сгради, е освободен от данък върху добавената стойност.
(1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy