7.11.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 267/18
Решение на Съда (първи състав) от 17 септември 2009 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof, Германия) — Glaxo Wellcome GmbH & Co./Finanzamt München II
(Дело C-182/08) (1)
(Свобода на установяване и свободно движение на капитали - Корпоративен данък - Придобиване на дружествени дялове от капиталово дружество - Условия, при които при определяне на данъчната основа на приобретателя се отчита обезценяването на дружествените дялове поради разпределяне на дивиденти)
2009/C 267/31
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesfinanzhof
Страни в главното производство
Жалбоподател: Glaxo Wellcome GmbH & Co.
Ответник: Finanzamt München II
Предмет
Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на членове 43 и 56 ЕО — Придобиване на дружествени дялове от капиталово дружество, неограничено данъчнозадължено лице, от данъкоплатец, който има право на данъчен кредит във връзка с корпоративния данък — Национална правна уредба, която предвижда при определяне на данъчната основа на приобретателя да се вземе предвид обезценяването на дружествените дялове чрез разпределянето на дивиденти в случай на придобиване от притежател на дялове, който има право на данъчен кредит във връзка с корпоративния данък, но изключва това намаляване на облагаемата основа в случай на придобиване от притежател на дялове, който няма право на такъв данъчен кредит
Диспозитив
Член 73б от Договора за ЕО (понастоящем член 56 ЕО) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, според която обезценяването на дружествените дялове поради разпределянето на дивиденти не се отразява върху облагаемата основа на данъкоплатец, местно лице, когато той е придобил дялове в местно капиталово дружество от притежател на дялове, чуждестранно лице, докато при придобиване на дялове от притежател на дялове, местно лице, обезценяването намалява данъчната основа на приобретателя.
Това важи в случаите, в които такава правна уредба не надхвърля необходимото за запазване на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки, както и за предотвратяване на изцяло изкуствени конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел недължимо ползване на данъчно предимство. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали разглежданата в главното производство правна уредба се ограничава само до това, което е необходимо за постигане на тези цели.
(1) ОВ C 197, 2.8.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy