19.6.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 161/4
Решение на Съда (трети състав) от 29 април 2010 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret, Дания) — Dansk Transport og Logistik/Skatteministeriet
(Дело C-230/08) (1)
(Митнически кодекс на Общността - Член 202, член 215, параграфи 1 и 3, член 217, параграф 1 и член 233, първа алинея, буква г) - Понятие за стоки, които са „задържани и веднага или впоследствие са отнети“ - Регламент за прилагане на Митническия кодекс - Член 867а - Директива 92/12/ЕИО - Член 5, параграфи 1 и 2, член 6, член 7, параграф 1 и членове 8 и 9 - Шеста директива ДДС - Член 7, член 10, параграф 3, член 16, параграф 1 - Неправомерно въвеждане на стоки - Превоз на стоки под покритието на карнети ТИР - Задържане и унищожаване - Определяне на държавата членка, в която възникват митническото задължение и задълженията за заплащане на акциз и ДДС - Погасяване на митническото и данъчните задължения)
2010/C 161/06
Език на производството: датски
Запитваща юрисдикция
Østre Landsret
Страни в главното производство
Жалбоподател: Dansk Transport og Logistik
Ответник: Skatteministeriet
Предмет
Преюдициално запитване — Østre Landsret — Тълкуване на членове 215 и 233 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), на член 454 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), на членове 5 и 6 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129), както и на членове 7 и 10 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Погасяване на митнически и данъчни задължения, свързано с отнемането и унищожаването на стоките от страна на органите на държава членка при неправомерното въвеждане на тези стоки на митническата територия на Общността
Диспозитив
1.
Когато при въвеждането им на митническата територия на Общността стоките са иззети от местните митнически и данъчни органи в зоната, в която се намира първото митническо бюро, разположено на външната граница на Общността, и веднага или впоследствие са унищожени от посочените органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи, така описаната хипотеза попада в обхвата на понятието за стоки, „задържани […] и веднага или впоследствие отнети“, съдържащо се в член 233, първа алинея, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 955/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 1999 година, поради което митническото задължение се погасява на основание на тази разпоредба.
2.
Член 5, параграф 1, трета алинея и член 6, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, изменена с Директива 96/99/ЕО на Съвета от 30 декември 1996 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на стоките, задържани от местните митнически и данъчни органи при въвеждането им на територията на Общността и веднага или впоследствие унищожени от посочените органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи, трябва да се приеме, че не са внесени в Общността, поради което във връзка с тях не настъпва данъчното събитие за облагане с акциз. По отношение на стоките, които са задържани след неправомерното им въвеждане на тази територия, т.е. след момента, в който са напуснали зоната, в която се намира първото митническо бюро, разположено във вътрешността на тази територия, и които веднага или впоследствие са унищожени от посочените органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи, плащането на акциз не „се счита за отложено“ по смисъла на член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от посочената директива във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 955/1999, както и във връзка с член 867а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 1662/1999 на Комисията от 28 юли 1999 година, поради което във връзка с тези стоки настъпва данъчното събитие за облагане с акциз и следователно акцизът върху тях става изискуем.
3.
Член 2, точка 2, член 7 и член 10, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 1999/85/ЕО на Съвета от 22 октомври 1999 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на стоките, задържани от местните митнически и данъчни органи при въвеждането им на територията на Общността и веднага или впоследствие унищожени от посочените органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи, трябва да се приеме, че не са внесени в Общността, поради което във връзка с тях не възниква данъчното събитие за облагане с данък върху добавената стойност и следователно този данък не става изискуем. Въпреки това член 10, параграф 3, втора алинея и член 16, параграф 1, Б, буква в) от посочената директива във връзка с член 867а от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1662/1999, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на стоките, които са задържани от посочените органи след неправомерното им въвеждане на тази територия, т.е. след момента, в който са напуснали зоната, в която се намира първото митническо бюро, разположено във вътрешността на въпросната територия, и които веднага или впоследствие са унищожени от същите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи, данъчното събитие за облагане с данък върху добавената стойност възниква и данъкът става изискуем, независимо че впоследствие тези стоки са поставени под митнически режим.
4.
Член 202, член 215, параграфи 1 и 3 и член 217 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 955/1999, както и член 7, параграф 2 и член 10, параграф 3 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 1999/85, трябва да се тълкуват в смисъл, че органите на държавата членка, разположена на онази външна граница на Общността, през която стоките са били неправомерно въведени на митническата територия на Общността, са компетентни да съберат митото и данъка върху добавената стойност, и то независимо че тези стоки впоследствие са превозени до друга държава членка, където са били открити и след това задържани. Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 92/12, изменена с Директива 96/99, трябва да се тълкуват в смисъл, че органите на последната държава членка са компетентни да съберат акциза, при условие че стоките се държат с търговска цел. Запитващата юрисдикция е компетентна да определи дали това условие е налице в разглеждания от нея спор.
(1) ОВ C 197, 2.8.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy