1.8.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 180/19
Решение на Съда (четвърти състав) от 4 юни 2009 г. (преюдициално запитване от Budaörsi Városi Bíróság, Република Унгария) — Pannon GSM Zrt/Erzsébet Sustikné Győrfi
(Дело C-243/08) (1)
(Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Правно действие на неравноправна клауза - Право и задължение на националния съд да разглежда служебно неравноправния характер на клауза, с която се възлага компетентност - Критерии за преценка)
2009/C 180/32
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Budaörsi Városi Bíróság
Страни в главното производство
Ищец: Pannon GSM Zrt
Ответник: Erzsébet Sustikné Győrfi
Предмет
Преюдициално запитване — Budaörsi Városi Bíróság — Тълкуване на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стp. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) — Клауза, с която се възлага компетентност на юрисдикцията, в чийто съдебен район е седалището на продавача или доставчика — Правомощие на националния съд да разглежда служебно неравноправния характер на клауза, с която се възлага компетентност в рамките на проверката на неговата компетентност — Критерии за преценка на неравноправния характер на клаузата
Диспозитив
1.
Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори следва да се тълкува в смисъл, че неравноправната договорна клауза не е обвързваща за потребителя и за това не е необходимо той предварително да е оспорил успешно такава клауза.
2.
Националният съд е длъжен да разглежда служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не следва да я прилага, освен ако потребителят не се противопостави на това. Националният съд има такова задължение и когато проверява собствената си териториална компетентност.
3.
Националният съд трябва да определи дали дадена договорна клауза като тази, която е предмет на спора по главното производство, отговаря на изискуемите критерии, за да бъде определена като неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13. При това националният съд трябва да има предвид, че клауза в договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, която е включена, без да бъде предмет на индивидуално договаряне, и с която се възлага изключителна компетентност на съда, в чийто съдебен район е седалището на продавача или доставчика, може да се счита за неравноправна.
(1) ОВ C 247, 27.9.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy