31.7.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 209/5
Решение на Съда (втори състав) от 3 юни 2010 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden, Нидерландия) — Ladbrokes Betting & Gaming Ltd, Ladbrokes International Ltd./Stichting de Nationale Sporttotalisator
(Дело C-258/08) (1)
(Член 49 ЕО - Ограничения на свободното предоставяне на услуги - Хазартни игри - Провеждане на хазартни игри по Интернет - Правна уредба, която предвижда разрешение само за един-единствен оператор - Отказ да се предостави разрешение за провеждане на хазартни игри на оператор, разполагащ с разрешение в други държави членки - Обосноваване - Пропорционалност - Контрол върху всяка конкретна мярка за прилагане на националната правна уредба)
2010/C 209/06
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Ladbrokes Betting & Gaming Ltd, Ladbrokes International Ltd.
Ответник: Stichting de Nationale Sporttotalisator
Предмет
Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden Den Haag — Тълкуване на член 49 ЕО — Национална правна уредба, с която се забранява организирането на игри и събирането на залози без разрешение и която предвижда евентуално разрешение само за един–единствен оператор, за да се защити общественото благосъстояние и общественото здраве — Отказ да се издаде разрешение на оператор (по Интернет), който вече разполага с разрешение в други държави членки, включително в държавата членка, в която се намира неговото седалище — Императивни съображения от общ интерес
Диспозитив
1.
Национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която има за цел да овладее пристрастеността към хазартни игри, както и да се бори с измамите, и която действително допринася за постигането на тези цели, може да се разглежда като ограничаваща свързаните със залагания дейности по последователен и систематичен начин, дори и ако притежателят или притежателите на изключително разрешение са оправомощени да правят предлагането на услугите си на пазара привлекателно, като въвеждат нови хазартни игри и като използват реклама. Запитващата юрисдикция следва да провери дали незаконните дейности, свързани с игрите, могат да представляват проблем в съответната държава членка, който би могъл да се отстрани с разрастването на разрешените и регламентирани дейности, и дали това разрастване не е в такъв мащаб, че да го направи несъвместимо с целта да се овладее посочената пристрастеност.
2.
С оглед на прилагането на съвместима с член 49 ЕО правна уредба на държава членка относно хазартните игри националният съд не трябва да проверява във всеки конкретен случай дали мярката за изпълнение, която има за цел да осигури спазването на тази правна уредба, може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и дали съответства на принципа на пропорционалност, доколкото тази мярка е необходим елемент, за да се осигури полезното действие на посочената правна уредба, и не съдържа никакво допълнително ограничение по отношение на ограничението, което следва от същата правна уредба. Обстоятелството, че посочената мярка за изпълнение е приета вследствие на намесата на публичните органи, насочена към гарантиране на спазването на националната правна уредба, или на искане на частноправен субект в рамките на гражданско производство с оглед защита на правата, които той черпи от същата правна уредба, не оказва въздействие върху разрешаването на спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция.
3.
Член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която за организирането и рекламирането на хазартни игри прилага режим на изключителни права в полза само на един оператор и забранява на всеки друг оператор, включително и установен в друга държава членка, да предлага по Интернет на територията на първата държава членка обхванати от посочения режим услуги.
(1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy