4.12.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 328/2
Решение на Съда (четвърти състав) от 6 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Grondwettelijk Hof, Белгия) — Base NV, Euphony Benelux NV, Mobistar SA, Uninet International NV, T2 Belgium NV, KPN Belgium NV/Ministerraad
(Дело C-389/08) (1)
(Електронни съобщения - Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) - Член 2, буква ж) и членове 3 и 4 - Национален регулаторен орган - Национален законодател, действащ в качеството на национален регулаторен орган - Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) - Мрежи и услуги - Член 12 - Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга - Социален елемент на универсалната услуга - Член 13 - Финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга - Установяване на несправедливо затруднение)
2010/C 328/03
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Grondwettelijk Hof
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Base NV, Euphony Benelux NV, Mobistar SA, Uninet International NV, T2 Belgium NV, KPN Belgium NV
Ответник: Ministerraad
В присъствието на: Belgacom NV
Предмет
Преюдициално запитване — Grondwettelijk Hof (Белгия) — Тълкуване на член 12 Директива № 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51., Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга — Липса на преценка за всеки конкретен случай
Диспозитив
1.
Сама по себе си Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) по принцип допуска националният законодател да действа в качеството на национален регулаторен орган по смисъла на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), стига при изпълнението на тези функции законодателят да отговаря на предвидените в посочените директиви условия за опит, независимост, безпристрастност и прозрачност и стига заинтересованите лица да могат ефективно да обжалват пред независим орган решенията, които законодателят взема при изпълнението на тези функции, като в случая проверката за наличието на тези предпоставки е в правомощията на Grondwettelijk Hof.
2.
Член 12 от Директива 2002/22 допуска националният регулаторен орган да приеме — общо и въз основа на изчислението на нетните разходи на доставчика на универсалната услуга, който преди това е бил единственият доставчик на тази услуга, — че предоставянето на посочената услуга може да представлява несправедливо затруднение за предприятията, които вече са определени да предоставят универсална услуга.
3.
Член 13 от Директива 2002/22 не допуска посоченият орган да установи — пак общо и въз основа на същите изчисления, — че тези предприятия действително търпят несправедливо затруднение поради предоставянето на тази услуга, без да извърши конкретна преценка на положението на всяко от предприятията.
(1) ОВ C 285, 8.11.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy