19.6.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 161/8
Решение на Съда (трети състав) от 29 април 2010 г. (преюдициално запитване от Conseil d’État, Франция) — Solgar Vitamin’s France, Valorimer SARL, Christian Fenioux, L’Arbre de Vie SARL, Source Claire, Nord Plantes EURL, RCS Distribution, Ponroy Santé, Syndicat de la Diététique et des Compléments Alimentaires/Ministre de l’Economie, des Finances et de l’Emploi, Ministre de la Santé, de la Jeunesse et des Sports, Ministre de l’Agriculture et de la Pêche
(Дело C-446/08) (1)
(Директива 2002/46/ЕО - Сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храните - Витамини и минерали, които могат да се използват при производството на добавки към храните - Максимални количества - Хармонизиране на равнище на Съюза - Липса - Компетентност на държавите членки - Условия, които трябва да се спазват, и критерии, които следва да се вземат предвид при определянето на тези количества - Национална правна уредба, определяща тези количества - Определяне на нулево количество)
2010/C 161/10
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Conseil d'État
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Solgar Vitamin's France, Valorimer SARL, Christian Fenioux, L'Arbre de Vie SARL, Source Claire, Nord Plantes EURL, RCS Distribution, Ponroy Santé, Syndicat de la Diététique et des Compléments Alimentaires
Ответници: Ministre de l'Economie, des Finances et de l'Emploi, Ministre de la Santé, de la Jeunesse et des Sports, Ministre de l'Agriculture et de la Pêche
В присъствието на: Syndicat de la Diététique et des Compléments Alimentaires
Предмет
Преюдициално запитване — Conseil d'État (Франция) — Тълкуване на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни (ОВ L 183, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 39) и по-конкретно на член 5, параграф 4 и на член 11, параграф 2 от нея — Компетентност на държавите членки да определят максималните допустими стойности от витамини и минерали, разрешени в добавките за храни, в отсъствие на актове на Общността в тази област — Критерии, които трябва да се отчитат при определяне на максимално допустимото съдържание — Пълна забрана на флуора, наложена от властите на държава членка, извън правилата на член 12 от горепосочената директива — Количествено ограничение върху търговията в противоречие с членове 28 и 30 ЕО
Диспозитив
1.
Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засягат разпоредбите от Договора, държавите членки запазват своята компетентност да приемат правна уредба относно максималните и минималните количества от витамини и минерали, които могат да се използват при производството на добавки към храните, доколкото Комисията не е определила тези количества в съответствие с член 5, параграф 4 от тази директива.
2.
При определянето на максималните количества от витамини и минерали, които могат да бъдат използвани при производството на добавки към храните, освен от задължението за спазване на членове 28 ЕО и 30 ЕО, държавите членки са длъжни да се ръководят и от критериите, предвидени в член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/46, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни, до приемането от Комисията на тези количества на основание на параграф 4 от посочения член 5.
3.
Директива 2002/46 трябва да се тълкува в смисъл, че в положение като това в главното производство, при което при определянето на максималното количество от минерал, което може да се използва при производството на добавки към храните, не е възможно да се определи в цифрово изражение приемът на този минерал от други хранителни източници, и доколкото Комисията не е приела максималните количества от витамини и минерали, които могат да бъдат използвани при производството на добавки към храните в съответствие с член 5, параграф 4 от тази директива, държавата членка може, ако е налице доказан риск, че този прием достига горната граница на безопасност, определена за съответния минерал, и при условие че бъдат спазени членове 28 ЕО и 30 ЕО, да определи посоченото максимално количество на нулева стойност, без да прибягва до процедурата, предвидена в член 12 от същата тази директива.
4.
Член 5 от Директива 2002/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че едно подходящо етикетиране би могло да възпре групата потребители, която е негов адресат, да прибегне до хранително вещество, благоприятно за нея в малка доза, не съставлява релевантен критерий за определяне на максималните количества от витамини и минерали, които могат да бъдат използвани при производството на добавки към храните. Отчитането на разликата в степента на чувствителност на различните групи потребители би могло да позволи на държавите членки да прилагат по отношение на цялото население такова максимално количество, подходящо за специфична група потребители, като например тази на децата, единствено в случаите, в които тази мярка е ограничена до необходимото, за да се гарантира закрилата на здравето на лицата, принадлежащи към тази група, и ако посочената мярка е пропорционална на преследваната от нея цел, като последната не е могло да бъде постигната посредством мерки, които ограничават в по-малка степен търговския обмен в рамките на Европейския съюз, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.
5.
Директива 2002/46 трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска определянето на максимални количества от витамини и минерали, които могат да се използват при производството на добавки към храните, когато в случаите, в които не е налице доказана опасност за здравето на хората, за тези витамини и тези минерали не е установена горна граница на безопасност, освен ако такава мярка не е обоснована по силата на принципа на предпазните мерки, в случай че научна оценка на рисковете показва, че продължава да съществува неяснота по отношение на наличието или на мащабите на реалните рискове за здравето. След като горната граница на безопасност е установена, възможността тези максимални количества да се определят на чувствително по-ниско равнище от равнището на посочената граница не може да се изключи, щом като определянето на тези максимални количества може да бъде обосновано с отчитането на критериите, съдържащи се в член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/46 и то е в съответствие с принципа на пропорционалност. Тази преценка трябва да се направи от запитващата юрисдикция и тя трябва да бъде извършвана за всеки отделен случай.
(1) ОВ C 327, 20.12.2008 г.
Full & Egal Universal Law Academy