31.7.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 209/6
Решение на Съда (първи състав) от 3 юни 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo, Испания) — Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid/Asociación de Usuarios de Servicios Bancarios (Ausbanc)
(Дело C-484/08) (1)
(Директива 93/13/ЕИО - Потребителски договори - Клаузи, определящи основния предмет на договора - Съдебен контрол на неравноправния им характер - Изключване - По-строги национални разпоредби за осигуряване на по-високо ниво на защита на потребителите)
2010/C 209/07
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Supremo
Страни в главното производство
Ищец: Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid
Ответник: Asociación de Usuarios de Servicios Bancarios (Ausbanc)
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunal Supremo — Тълкуване на член 2 ЕО, член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 4, параграф 1 ЕО и на член 4, параграф 2 и член 8 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) — По-строги национални разпоредби за осигуряване на по-високо равнище на защита на потребителя — Контрол върху клаузите, определящи основния предмет на договора или съответствието на цената и възнаграждението с доставените стоки или предоставените услуги
Диспозитив
1.
Член 4, параграф 2 и член 8 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която допуска съдебен контрол на неравноправния характер на договорните клаузи, отнасящи се до основния предмет на договора или до съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга страна, дори ако тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
2.
Член 2 ЕО, член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 4, параграф 1 ЕО допускат тълкуване на член 4, параграф 2 и член 8 от Директива 93/13, според което държавите членки могат да приемат национална правна уредба, която допуска съдебен контрол на неравноправните договорни клаузи, отнасящи се до основния предмет на договора или до съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга, дори ако тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
(1) ОВ C 19, 24.1.2009 г.
Full & Egal Universal Law Academy