14.8.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 221/7
Решение на Съда (четвърти състав) от 17 юни 2010 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht München, Германия) — British American Tobacco (Germany) GmbH/Hauptzollamt Schweinfurt
(Дело C-550/08) (1)
(Директива 92/12/ЕИО - Облагани с акциз продукти - Внос на суров тютюн, който не подлежи на облагане с акциз под режим активно усъвършенстване - Преработка в нарязан тютюн - Движение между държави членки - Придружаващ документ)
2010/C 221/10
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Finanzgericht München
Страни в главното производство
Ищец: British American Tobacco (Germany) GmbH
Ответник: Hauptzollamt Schweinfurt
Предмет
Преюдициално запитване — Finanzgericht München — Тълкуване на член 5, параграф 2 и на член 15, параграф 4 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129) — Нарязан тютюн, който подлежи на облагане с акциз, произведен в държава членка в рамките на режим активно усъвършенстване с отложено плащане от суров тютюн, който не подлежи на облагане с акциз при внасянето му на територията на Общността — Необходимост от придружаващ документ, издаден от изпращача в съответствие с член 18, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО, за прилагането на режима на отложено плащане към движението в Общността на този тютюн
Диспозитив
Член 5, параграф 2, първа алинея, първо тире от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, трябва да се тълкува в смисъл, че продукти, които подлежат на облагане с акциз (като тютюневите изделия), произведени от внесени в Общността под режим на активно усъвършенстване продукти, които не подлежат на облагане с акциз (като суровия тютюн), се считат за поставени в режим на отложено плащане на акциз по смисъла на тази разпоредба, при положение че са станали подлежащи на облагане с акциз продукти едва по силата на преработката им на територията на Общността, поради което могат да бъдат придвижвани между държавите членки, без администрацията да може да изисква предвидения в член 18, параграф 1 от посочената директива административен или търговски документ.
(1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.
Full & Egal Universal Law Academy