ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-ЖА JULIANE KOKOTT
представено на 14 май 2009 година(1)
Дело C‑116/08
C. Meerts
срещу
Proost NV
(Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie (Белгия)
„Родителски отпуск — Едностранно прекратяване на трудов договор от работодател — Обезщетение при уволнение — Директива 96/34/ЕО“
I – Въведение
1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП)(2). Същото дава възможност за уточняване на правния статут на работници в родителски отпуск.
II – Правна уредба
А – Общностна правна уредба
2. С Директива 96/34/EО се прилага рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г. между европейските социални партньори.
3. Текстът на точка 9 от общите съображения на приложеното към Директива 96/34/EО рамково споразумение гласи:
„[…] настоящото споразумение е рамково споразумение, въвеждащо минимални изисквания и разпоредби за родителския отпуск, различен от отпуска по майчинство […] и препращащо към държавите членки и социалните партньори за създаването на условия за ползването на родителския отпуск, както и на подробни правила за прилагането му с оглед отчитането на положението във всяка една държава членка.
[…]“
4. В клауза 1 се определят предметът и приложното поле на рамковото споразумение:
„Настоящото споразумение съдържа минимални изисквания, предназначени да улеснят съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители.“
5. Клауза 2, точка 1 от рамковото споразумение, озаглавена „Родителски отпуск“, предвижда:
„Настоящото споразумение предоставя, при условията на клауза 2.2, на работниците мъже и жени, индивидуално право на родителски отпуск на основание на раждане или осиновяване на дете, за да им се даде възможност да се грижат за това дете поне три месеца, докато то достигне до определена възраст, но не повече от 8 години, който отпуск се определя от държавите членки и/или от социалните партньори.“
6. Клауза 2, точка 4 от рамковото споразумение относно родителския отпуск предвижда:
„За да гарантират на работниците, че могат да упражнят правото си на родителски отпуск, държавите членки и/или социалните партньори предприемат необходимите мерки за закрила на работниците срещу уволнение поради подаване на молба за ползване, или поради фактическото ползване на родителския отпуск, в съответствие с националното законодателство, с колективните трудови договори или с установената практика.“
7. Клауза 2, точка 5 гласи:
„В края на родителския отпуск работниците имат право да се върнат на същата длъжност или, ако това не е възможно, на равностойна или подобна работа, съответстваща на трудовия им договор или на трудовото им правоотношение.“
8. Клауза 2, точка 6 предвижда:
„Права, придобити или в процес на придобиване от работника, към датата, на която започва родителският отпуск, се запазват като такива до края на родителския отпуск. В края на родителския отпуск тези права се запазват, включително и всички промени, произтичащи от националното законодателство, от колективните трудови договори или от установената практика.“
Б – Национална правна уредба
9. Запитващата юрисдикция представя белгийската правна уредба, както следва.
10. Директива 96/34/ЕО е транспонирана в Белгия с Кралски указ от 29 октомври 1997 г., с който се въвежда правото на родителски отпуск.
11. По силата на член 2, параграф 1 от кралския указ работникът има право да ползва родителски отпуск, като за това той разполага със следните възможности:
– или да спре изпълнението на трудовия си договор за период от три месеца,
– или да се намали наполовина работното му време за период от шест месеца,
– или да се намали работното му време на една пета за период от петнадесет месеца.
12. Работникът, който ползва родителски отпуск, получава обезщетение от държавата.
13. Правната уредба относно родителския отпуск е въведена в съществуващата законова уредба относно режима на прекъсване на професионалната кариерата. В Белгия понятието „прекъсване на професионалната кариера“ се отнася до правна уредба, позволяваща на работника или временно да преустанови полагането на труд, или да полага труд при непълно работно време. Тези правни разпоредби са уредени по същество в част 5 от Закона за финансово оздравяване от 22 януари 1985 г.
14. Член 101 от Закона за финансово оздравяване предвижда за случаите, когато е намалено полагането на труд, че работодателят не може да предприема никакви действия за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, освен при наличие на сериозно основание по смисъла на член 35 от Закона за трудовите договори или при наличие на достатъчно основание за това.
15. Съгласно член 103 от Закона за финансово оздравяване, в случай на едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя срокът на предизвестие, който се съобщава на работника, намалил полагането на труд, се изчислява по същия начин, както ако работникът не е намалил полагането на труд.
16. Съгласно този член от посочения закон трябва да се вземе предвид същият срок на предизвестие, за да се определи обезщетението, предвидено в член 39 от Закона за трудовите договори.
17. В Закона за финансово оздравяване не се споменава нищо относно размера на трудовото възнаграждение, въз основа на което да се определя обезщетението при уволнение. В това отношение следва да се прилага общото трудово право, по-конкретно член 39 от Закона за трудовите договори.
18. Съгласно член 39, § 1, параграф 1 от Закона за трудовите договори, ако трудовият договор е сключен за неопределено време, страната, която прекратява договора без сериозно основание или без да спази законово уредения срок на предизвестие, е длъжна да заплати на другата страна обезщетение, равно на актуалното към този момент трудово възнаграждение, съответстващо или на срока на предизвестие, или на неизтеклата част от него.
19. В този смисъл, в случай че е намалено полагането на труд, срокът на предизвестие се изчислява по същия начин, както ако работникът не е намалил полагането на труд.
20. За определянето на размера на обезщетението съгласно член 39, § 1 от Закона за трудовите договори обаче не са предвидени никакви дерогации, така че при едностранно прекратяване на трудовите правоотношения от работодателя обезщетението за уволнение на работник, намалил полагането на труд, се определя въз основа на трудовото възнаграждение, което действително се полага на работника към момента, в който му е съобщено за прекратяването на трудовия му договор.
21. Според запитващата юрисдикция тези разпоредби се прилагат и в случаите, когато работникът е намалил работното време поради родителски отпуск.
III – Фактическа обстановка и спорът по главното производство
22. От преюдициалното запитване и становищата на страните по делото е видна следната фактическа обстановка.
23. Г-жа Meerts е наета на работа от Proost NV, считано от 1992 г., въз основа на трудов договор за неопределено време. В периода от 18 ноември 2002 г. до 17 май 2003 г. тя работи на половин работен ден поради родителски отпуск.
24. На 8 май 2003 г., т.е. девет дни преди изтичането на родителския отпуск, NV Proost уволнява без предизвестие г‑жа Meerts по икономически причини. Спорът между страните не се отнася до самото уволнение, а само до размера на подлежащото на изплащане обезщетение. Работодателят е изплатил на г‑жа Meerts обезщетение, изчислено въз основа на трудовото възнаграждение, което е получавала за намалено полагане на труд в периода на родителския отпуск. Според г‑жа Meerts обаче, обезщетението е трябвало да бъде изчислено въз основа на трудовото възнаграждение при пълно работно време, което би получавала, ако не е било намалено полагането на труд от нея в рамките на родителския отпуск, и което би получавала след приключването на родителския отпуск.
25. Поради това г‑жа Meerts е отправила пред Arbeidsrechtbank van Turnhout искане за по-голямо обезщетение. Искането е отхвърлено. В производството по въззивно обжалване Arbeidshof Antwerpen е потвърдил това решение. Срещу решението на последния г‑жа Meerts е подала пред запитващата юрисдикция нова жалба.
26. Спорът между страните се ограничава до въпроса, дали г‑жа Meerts има право на обезщетение при уволнение, чийто размер се изчислява въз основа на трудовото възнаграждение за намалено работно време, което е получила поради намаляване на полагания труд по време на ползвания от нея родителски отпуск, или въз основа на възнаграждението за пълно работно време, на което има право преди началото на родителския отпуск.
IV – Преюдициалното запитване и производството пред Съда
27. С Определение от 25 февруари 2008 г., заведено в секретариата на Съда на 17 март 2008 г., Hof van Cassatie спира производството и поставя на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли разпоредбите на клауза 2, точки 4, 5, 6 и 7 от рамковото споразумение за родителския отпуск […] да се тълкуват в смисъл, че в случай на едностранно прекратяване на трудов договор от работодателя без сериозно основание или без да се спази законовият срок на предизвестие по време на режима на намалено полагане на труд, дължимото на работника обезщетение при уволнение трябва да се определи въз основа на основното трудово възнаграждение, като се изчислява по същия начин, както ако работникът не е намалил полагането на труд с цел да ползва родителски отпуск под тази форма по смисъла на клауза 1, точка 3, буква a) от рамковото споразумение?“
28. Наред с г‑жа Meerts и Proost NV, писмени и устни становища пред Съда са представили и белгийското, френското и гръцкото правителство, както и Комисията на Европейските общности.
V – Съображения
А – Допустимост на преюдициалното запитване
29. Комисията счита, че преюдициалното запитване е недопустимо. То само възпроизвежда оплакванията на жалбоподателя в касационното производство, без ясно да пояснява защо запитващата юрисдикция счита за необходимо да се тълкува рамковото споразумение.
30. Уместно е да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика само националният съд може да прецени необходимостта от преюдициално заключение, а когато поставените въпроси се отнасят до тълкуване на общностното право, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе(3). Налице е презумпция за релевантност на поставените от националните юрисдикции преюдициални въпроси, която може да не се приложи само в изключителни случаи, когато е явно, че исканото тълкуване на посочените в тези въпроси разпоредби на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство(4). Отправеното от национална юрисдикция запитване може да се отхвърли само когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(5).
31. В конкретния случай не може да се счита, че преюдициалният въпрос на Hof van Cassatie е явно ирелевантен. Директива 96/34 определя минимални права за работниците относно родителския отпуск, които могат да са релевантни в спора по главното производство при изчисляването на обезщетението на работничка, която ползва родителски отпуск. Освен това в конкретния случай се налага изводът, че Съдът разполага с достатъчно данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на този въпрос.
32. Следователно преюдициалното запитване е допустимо.
Б – Анализ на преюдициалния въпрос по същество
33. С поставения въпрос запитващата юрисдикция иска тълкуване на клауза 2, точки 4, 5, 6 и 7 от рамковото споразумение за родителския отпуск във връзка с националните разпоредби относно обезщетението при уволнение без предизвестие.
34. Комисията правилно счита, че в конкретния случай по същество става дума за прилагането на клауза 2, точка 6 от рамковото споразумение, докато останалите точки от тази клауза не са пряко приложими.
35. Клауза 2, точка 4 от рамковото споразумение предвижда, че държавите членки и/или социалните партньори са длъжни да предприемат необходимите мерки за закрила на работниците срещу уволнение поради подаване на молба за ползване или поради фактическото ползване на родителския отпуск. Тази правна уредба се отнася до самото уволнение, но не и пряко до последиците от уволнението. Според запитващата юрисдикция страните по главното производство спорят обаче само относно подлежащото на изплащане обезщетение вследствие на уволнението. Следователно клауза 2, точка 4 може най-много да има само второстепенно значение при тълкуването на клауза 2, точка 6.
36. Освен това от клауза 2, точка 5 от рамковото споразумение също не могат да се направят преки изводи относно размера на обезщетението при уволнение, настъпило по време на родителски отпуск. Всъщност тази разпоредба урежда само трудовото правоотношение след завръщане от родителския отпуск. Следователно тя предполага продължаване на трудовото правоотношение, докато в конкретния случай трябва да се направи преценка на последиците от уволнението.
37. Клауза 2, точка 7, която предвижда, че държавите членки и/или социалните партньори определят статута на трудовото правоотношение за периода на родителския отпуск, може само косвено да се вземе предвид при преценката на национални разпоредби относно обезщетението при уволнение.
38. По-нататък следва да се провери кога разпоредби относно размера на обезщетението при уволнение засягат придобити от работника права по смисъла на клауза 2, точка 6. Тази клауза предвижда, че правата, придобити или в процес на придобиване от работника, към датата, на която започва родителският отпуск, се запазват като такива до края на родителския отпуск.
1. Защитено правно положение
39. Съгласно белгийското трудово право срокът на предизвестие при уволнение, който работодателят трябва да спази, е свързан с трудовия стаж на работника в предприятието. Колкото по голям е трудовият стаж на работника в предприятието, толкова по-дълъг е и срокът на предизвестие при уволнение. Така „придобитият“ от работника срок на предизвестие безспорно спада към закрилата по клауза 2, точка 6. Следователно, ако към момента на уволнението работникът ползва родителски отпуск, срокът на предизвестие при уволнение във връзка с трудовото му правоотношение е същият като този, който би се прилагал преди началото на родителския отпуск.
40. Съгласно белгийското право срокът на предизвестието при уволнение определя и размера на обезщетението, което следва да се заплати на работника при уволнение без предизвестие. То се изчислява върху размера на трудовото възнаграждение, получавано по време на срока на предизвестието. По този начин „придобитият“ от работника въз основа на трудовия му стаж в предприятието срок на предизвестие се отразява на размера на обезщетението. Това обвързване на трудовия стаж в предприятието с размера на обезщетението означава, че във връзка с правото на работник на обезщетение може да се говори за „придобито право“ по смисъла на клауза 2, точка 6(6).
41. Възниква обаче въпросът, какво е точното съдържание на посоченото „придобито право“ на работника. Очертават се две възможни тълкувания.
42. От една страна, за „придобито право“ на работника може да се счита неговото правно положение с икономическата му стойност преди ползването на родителския отпуск. В този случай размерът на обезщетението при уволнение по време на родителски отпуск не може да бъде по-малък от този, който се изчислява, при положение че уволнението е настъпило в последния ден преди началото на родителския отпуск. Всъщност работникът е придобил правото на обезщетение в този размер преди родителския отпуск. Според това разбиране клауза 2, точка 6 забранява изплащане на обезщетение в намален размер при уволнение по време на родителски отпуск.
43. От друга страна, обаче може да се възприеме и разбирането за „придобито право“, свързано с конкретна загуба на доход. Доколкото с това обезщетение се цели единствено компенсиране на действието на уволнението без предизвестие, за придобито право също би могло да се говори само тогава, когато чрез обезщетението при уволнение работникът е поставен в същото положение, в което би бил в случай на уволнение с предизвестие. Следователно клауза 2, точка 6 само би забранила размерът на обезщетението при уволнение по време на родителски отпуск да бъде по-малък от иначе получаваното трудово възнаграждение по време на срока на предизвестието. Фактът, че това обезщетение е предвидено за случай на уволнение без предизвестие и се определя въз основа на иначе получаваното трудово възнаграждение по време на срока на предизвестие, би могъл да се да се счита за показателен, че обезщетението има за цел компенсиране на действието на уволнението без предизвестие.
44. Преди обаче двете възможни тълкувания да бъдат разгледани по-задълбочено, е необходимо най-напред да бъдат посочени последиците от тях въз основа на конкретния случай по главното производство.
45. Според виждането, при което се изхожда от статута на работника преди началото на родителския отпуск, г‑жа Meerts би получила обезщетение в размер най-малкото равен на сумата, която би получила при уволнение без предизвестие в последния ден преди началото на родителския отпуск. Следователно обстоятелството, че в момента на уволнението тя е получавала само трудово възнаграждение за намалено полагане на труд в периода на родителския отпуск, не се отразява на размера на обезщетението. То се изчислява въз основа на получаваното преди това трудово възнаграждение за положен труд при пълно работно време.
46. Ако се възприеме разбирането за „придобито право“, въз основа на конкретна загуба на доход, изчисляването на гарантираното от клауза 2, точка 6 обезщетение при уволнение изглежда до известна степен по-сложно. В този случай г‑жа Meerts би трябвало да получи като обезщетение сумата, която би получавала като възнаграждение по време на срока на предизвестието при уволнение с предизвестие. Обезщетението за онази част от срока на предизвестието, която съвпада с периода на родителския отпуск, се изчислява върху трудовото възнаграждение при намалено полагане на труд. За последващата част от предизвестието, която попада в периода на завръщането на работа при пълно работно време след приключване на родителския отпуск, би следвало като основа за изчисляване на обезщетението да послужи трудовото възнаграждение за работа при пълно работно време. Следователно, тъй като г‑жа Meerts е уволнена девет дни преди датата, на която приключва родителският отпуск, обезщетението за тези девет дни би съответствало на трудовото възнаграждение при намалено полагане на труд, докато за останалата част от предизвестието същото би съответствало на трудовото възнаграждение за работа при пълно работно време.
47. В този смисъл от икономическа гледна точка няма голяма разлика между двете възможни тълкувания на конкретния случай по главното производство. В колкото по-ранен момент от родителския отпуск настъпи уволнението без предизвестие обаче, толкова по-явна става и разликата в резултата от двете тълкувания.
48. Още на това място може да се направи междинният извод, че при всяко положение в рамките на правна уредба като разглежданата обезщетението при уволнение не следва да се изчислява само върху размера на полученото по време на родителски отпуск трудово възнаграждение при намалено полагане на труд. Всъщност и при двете възможни тълкувания се накърнява придобито право.
49. Белгийското правителство поддържа, че обезщетението при уволнение трябва да се изчислява само върху трудовото възнаграждение при намалено полагане на труд, тъй като съгласно белгийското право трудовото правоотношение на работник, който полага труд при непълно работно време поради родителски отпуск, се преобразува в трудов договор за работа при непълно работно време за периода на родителския отпуск. Наистина клауза 2, точка 7 от рамковото споразумение потвърждава, че държавите членки могат да определят статута на трудовото правоотношение за периода на родителския отпуск. От този статут обаче не могат да се извеждат ограничения на придобитите от работника права, противоречащи на ясната разпоредба на клауза 2, точка 6.
2. Разглеждане на възможните тълкувания
50. Разбирането, че клауза 2, точка 6 се отнася се до компенсиране на конкретна загуба на доход се потвърждава на първо място от обстоятелството, че се избягва поставяне в по-благоприятно положение на работници, които ползват родителски отпуск и са уволнени без предизвестие, в сравнение с работници, които ползват родителски отпуск и са уволнени с предизвестие. Ако обезщетението представляваше само компенсация за уволнение без предизвестие, би могло да се поддържа, че работникът следва да се постави във финансовото положение, в което би се намирал, ако беше уволнен с предизвестие. В случай че обезщетението преследва и други цели, не би било необходимо от самото начало да се следи за равното третиране в сравнение с работник, който е уволнен с предизвестие.
51. Дали обезщетението при уволнение съгласно белгийското право действително представлява само компенсация за уволнение без предизвестие, което жалбоподателят по главното производство отрича в устната фаза на производството, е въпрос на националното право, който запитващата юрисдикция следва окончателно да разреши.
52. Според мен обаче е за предпочитане въпросът да се разглежда преди всичко в икономически аспект, който в конкретния случай се ограничава до изчисляването на обезщетение при уволнение върху размера на получаваното преди родителския отпуск трудово възнаграждение за полагане на труд при пълен работен ден. Само това разбиране на нормата гарантира ефикасността на свързаното с клауза 2, точка 6 намерение за закрила на работник, който ползва родителски отпуск.
53. Смисълът и целта на рамковото споразумение според преамбюла му са по-доброто съвместяване на професионалния и семейния живот и насърчаването на равните възможности и на равното третиране на мъжете и жените. При това то препраща и към Хартата на Общността за основните социални права на работниците, която в точка 16 предвижда да бъдат разработени мерки, даващи равни възможности на мъжете и жените да изпълняват професионалните и семейните си задължения.
54. Фактът, че при уволнение по време на родителски отпуск работникът би получил обезщетение в размер по-малък от този, който му се полага преди датата, на която започва родителският отпуск, би могъл да възпре работника да ползва такъв отпуск. Това обаче противоречи на посочената по-горе цел на рамковото споразумение. Още повече че възможността за ползване на родителски отпуск благоприятства съвместяването на професионалния и семейния живот.
55. Икономическото разбиране е гаранция с оглед на смисъла и целта на рамковото споразумение. От една страна, по този начин работникът не попада заради ползването на родителски отпуск в неблагоприятно финансово положение, от друга страна, уволнението на работник, който ползва родителски отпуск, не е привлекателно във финансово отношение за работодателя. Така работникът не трябва да се опасява, че ще изгуби работното си място, тъй като е ползвал родителски отпуск. Именно във връзка с конкретния случай по главното производство пред запитващата юрисдикция не изглежда невъзможно, само няколко дни преди да изтече родителският отпуск, работодателят „своевременно“ да е уволнил работника без предизвестие, защото е видял в това финансова изгода в сравнение с уволнението след изтичане на родителския отпуск или с уволнението на друг работник.
56. Това разбиране на нормата не води и до някакво по-особено обременяване на работодателя, тъй като той не може да се облагодетелства от факта, че уволненият работник ползва родителски отпуск към момента на уволнението. Напротив, при хипотезата за уволнение без предизвестие, независимо от това, дали съответният работник ползва родителски отпуск към момента на уволнението или не, работодателят трябва да изплати обезщетение в еднакъв размер.
В – Междинен извод
57. Следователно директивата не допуска национална разпоредба, която по отношение на обезщетението при уволнение се ограничава само до изчисляването му върху възнаграждение при намалено полагане на труд поради ползване на родителски отпуск към момента на уволнението.
Г – Последици за спора по главното производство
58. Запитващата юрисдикция следва да прецени последиците от този извод за спора по главното производство.
59. В това отношение трябва да се напомни обаче, че според постоянната съдебна практика дадена директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на самата директива не е възможно срещу частноправен субект. Поради това дори ясна, точна и безусловна разпоредба на директива, чиято цел е да предостави права или да възложи задължения на частноправни субекти, не може да се прилага в рамките на съдебен спор, чиито страни са единствено частноправни субекти(7). Следователно пряко от директивата не произтича задължение за работодателя за плащане на по-голямо обезщетение при уволнение. Националното законодателство следва обаче да се тълкува във възможно най-голяма степен в съответствие с общностното право(8). Фактът, че тълкуване на националното право в съответствие с общностното право може да има неблагоприятни последици за даден частноправен субект, не е довод срещу такова тълкуване(9). Така задължението за тълкуване на националното право в съответствие с директивата се прилага и в хоризонталните правни отношения и по необходимост води непряко до неблагоприятни последици за даден частноправен субект(10).
60. Принципът за тълкуване на националното право в съответствие с общностното право изисква обаче националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълното действие на съответната директива и да достигнат до разрешение, което съответства на нейната цел(11).
61. Задължението на националния съд да се позове на съдържанието на директива, когато тълкува или прилага релевантните норми на вътрешното право, се ограничава от общите принципи на правото, и по-специално от принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие, и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право(12).
62. Поради това запитващата юрисдикция следва да провери дали направеното тълкуване на директивата може да се осъществи чрез тълкуване на националното право.
VI – Заключение
63. С оглед на изложеното по-горе предлагам на Съда да отговори по следния начин на преюдициалното запитване, отправено от Hof van Cassatie:
„Клауза 2, точка 6 от рамковото споразумение за родителския отпуск, което е приложено към Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя без сериозно основание или без да се спази законовият срок на предизвестие към момент, в който работникът се ползва от режима на намалено работно време, дължимото на работника обезщетение при уволнение се определя върху основното трудово възнаграждение и се изчислява по същия начин, както ако работникът не е намалил полагането на труд с цел да ползва родителски отпуск.“
1 – Език на оригиналния текст: немски.
2 – ОВ L 145, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160 (наричана по-нататък „Директива 96/34“ или „рамковото споразумение за родителския отпуск“).
3 – Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman (C‑415/93 Recueil, стр. I‑4921, точка 59), Решение от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini (С-119/05, Сборник, стр. I‑6199, точка 43), Решение от 17 април 2008 г. по дело Quelle (С-404/06, Сборник, стр. I‑2685, точка 19).
4 – Решение от 28 юни 2007 г. по дело Dell’Orto (C‑467/05, Сборник, стр. I‑5557, точка 40) и Решение от 1 април 2008 г. по дело Gouvernement de la Communauté française и Gouvernement wallon (C‑212/06, Сборник, стр. I‑1683, точка 29); относно презумпцията за релевантност вж. освен това и Решение от 4 октомври 2007 г. по дело Rampion и Godard (C‑429/05, Сборник, стр. I‑8017, точка 23).
5 – Постоянна съдебна практика: вж. например Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA (C‑344/04, Сборник, стр. I‑403, точка 24), Решение от 11 септември 2008 г. по дело Eckelkamp и др. (C‑11/07, Сборник, стр. I‑6845, точки 27 и 28), и Решение от 16 декември 2008 г по дело Michaniki (C‑213/07, Сборник, стр. I‑9999, точки 32—34).
6 – По този въпрос случаят се различава от този по дело Lewen, в което Съдът се е произнесъл по клауза 2, точка 6 от рамковото споразумение. При упоменатата там бонификация, предмет на спора, става дума само за предоставено по инициатива на работодателя обезщетение, но не и за придобито от работника право, вж. Решение от 21 октомври 1999 г. по дело Lewen (C‑333/97, Recueil, стр. I‑7243, точка 32).
7 – Решение от 26 февруари 1986 г. по дело Marshall (152/84, Recueil, стр. 723, точка 48), Решение от 14 юли 1994 г. по дело Faccini Dori (C‑91/92, Recueil, стр. I‑3325, точка 20), Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Pfeiffer и др. (C‑397/01—C‑403/01, Recueil, стр. I‑8835, точки 108 и 109) и Решение от 7 юни 2007 г. по дело Carp (C‑80/06, Сборник, стр. I‑4473, точка 20). Неясно в това отношение е Решение от 22 ноември 2007 г. по дело Mangold (C‑144/04, Recueil, стр. I‑9981, точки 74—77).
8 – Относно задължението на националните юрисдикции да тълкуват националното право във възможно най-голяма степен в съответстиве с общностното право, вж. постоянната съдебна практика и по-специално Решение от 10 април 1984 г. по дело von Colson и Kamann (14/83, Recueil, стр. 1891, точка 26), Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Pfeiffer и др., (посочено в бележка под линия 7, точки 113—119), както и Решение по дело Adeneler и др. (C‑212/04, Recueil, стр. I‑6057, точки 108, 109 и 111).
9 – Вж. моето заключение от 8 февруари 2007 г. по дело Kofoed (C‑321/05, Сборник, стр. I‑5795, точка 65 и цитираната съдебна практика).
10 – Вж. само Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Marleasing (C‑106/89, Recueil, стр. I‑4135, точки 6 и 8 и Решение по дело Faccini Dori (посочено в бележка под линия 7, точки 20, 25 и 26).
11 – Вж. Решение по дело Pfeiffer и др. (посочено в бележка под линия 7, точки 115 и сл.), Решение по дело Adeneler и др. (посочено в бележка под линия 8), точка 111, Решение от 15 април 2008 г. по дело Impact (C‑268/06, Сборник, стр. I‑2483, точка 101) и Решение от 23 април 2009 г. по дело Angelidaki и др. (C‑378/07, все още непубликувано в Сборника, точка 200).
12 – Решение от 8 октомври 1987 г. по дело Kolpinghuis (80/86, Recueil, стр. 3969, точка 13), Решение по дело Adeneler и др. (посочено в бележка под линия 8, точка 110) и Решение по дело Impact (посочено в бележка под линия 11, точка 100).
Full & Egal Universal Law Academy