ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑ЖА Е. SHARPSTON
представено на 21 юли 2011 година(1)
Дело C‑250/08
Европейска комисия
срещу
Кралство Белгия
„Данък при вписване, дължим при покупката на основно жилище — Право на свободно движение и пребиваване — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Ограничения“
1. В настоящото производство Комисията твърди, че белгийското законодателство относно плащането на данък при вписване във Фламандския регион дискриминира, по-специално граждани на държавите членки, които искат да упражнят правото си да сменят своето жилище, правото си на свобода на установяване и правото си да прехвърлят капитали в рамките на Европейския съюз. Въпросното законодателство допуска данъкът при вписване(2), плащан при покупката на основно жилище във Фламандския регион — но не и другаде — да се приспада от този, дължим при придобиването на последващо основно жилище в рамките на същия регион.
I – Правна уредба
А – Релевантни разпоредби на Договора и Споразумението за ЕИП
2. Член 18, параграф 1 ЕО (понастоящем член 21, параграф 1 ДФЕС) предвижда:
„Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване“.
3. Член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) гласи:
„В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.
Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества по смисъла на член 48 (понастоящем член 54 ДФЕС), втора алинея при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването за нейните собствени граждани, при спазването на разпоредбите на главата относно капиталите“.
4. С член 31, параграф 1 от Споразумението за ЕИП в действителност се разширява приложението на тези разпоредби по отношение на цялото Европейско икономическо пространство.
5. Член 56, параграф 1 ЕО (понастоящем член 63, параграф 1 ДФЕС) гласи:
„В рамките на разпоредбите на настоящата глава, всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват“.
6. С член 40 от Споразумението за ЕИП в действителност се разширява приложението на тази разпоредба по отношение на цялото Европейско икономическо пространство.
7. Член 6 от Споразумението за ЕИП гласи, че разпоредбите му, доколкото са идентични по същество със съответните правила от Договора (и с актове, приети в приложение на Договора), следва да се тълкуват в съответствие с практиката на Съда, съществувала към момента на подписването на Споразумението за ЕИП(3). Във въпросното споразумение не се съдържа подобна разпоредба относно последващата практика на Съда(4). От член 105 от Споразумението за ЕИП следва обаче, че правилата в него, които по същество са идентични с тези на Договора, следва да се тълкуват еднакво(5). Съдът е компетентен да тълкува Споразумението за ЕИП по отношение на територията на Европейския съюз, а Съдът на ЕАСТ е компетентен да прави това по отношение на неговото прилагане в държавите от ЕАСТ. В това отношение Споразумението предвижда сътрудничество между Съда и Съда на ЕАСТ(6).
8. Правилата, забраняващи ограничение на свободата на установяване, предвидени в член 31 от Споразумението за ЕИП, са идентични с тези, наложени с член 49 ДФЕС(7). Освен това и разпоредбите относно свободното движение на капитали (чийто текст е подобен, но не идентичен с този на съответните разпоредби на Договора за функционирането на Европейския съюз) трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват по същия начин(8).
Б – Директива 88/361/ЕИО на Съвета
9. От обяснителните бележки от приложение I към Директива 88/361/ЕИО на Съвета(9) става ясно, че „движението на капитали“ в този контекст включва покупка на сгради и земя и строеж на сгради от частни лица с цел лично ползване(10).
В – Национално законодателство
10. Съгласно член 44 от Wetboek der registratie‑, hypotheek‑ en griffierechten) (Кодекс за данъците при вписване, данъците при учредяване на ипотеки и регистрационните такси за Фламандския регион, наричан по-нататък „Wetboek“) данъкът при вписване от 10 % се начислява върху стойността на всички възмездни прехвърляния на права на собственост или на плодоползване на недвижим имот(11). Съгласно член 46a в случай на покупка на жилище от едно или повече физически лица с цел установяването му като основно за тях данъчната основа се намалява с 12 500 EUR, при условие че към този момент те не притежават никакво друго жилище. Тази отстъпка по отношение на данъчната основа се предоставя на всички закупуващи за първи път жилище физически лица, независимо от това дали те преди това са пребивавали във Фламандския регион или другаде.
11. Член 61.3 от Wetboek предвижда:
„Когато недвижим имот, използван или предназначен за жилищни цели, се придобива чрез обикновена продажба от физическо лице за да го ползва като свое основно жилище, неговата законоустановена част от дължимия данък […] върху придобиването на жилището, използвано преди това от него като основно, или върху земята, върху която това жилище е било построено, се приспада от законоустановена част от данъка, дължим от него при придобиването на новия имот, при условие че новото жилище е придобито в рамките на две години от датата на вписване на документа, въз основа на който е бил определен пропорционалният данък, било то върху обикновената препродажба на предходното му основно жилище, или върху подялбата на съсобствеността върху това жилище, при която лицето е отстъпило всички свои права.
Съгласно този член не подлежи на приспадане на данъка, платен при придобиването на собственост, която не се намира във Фламандския регион.
Сумата, която следва да се приспадне […] не може в никакъв случай да превишава 12 500 EUR […]“.
12. Член 212a от Wetboek предвижда възстановяване (а не приспадане) на данъка при вписване, когато i) предходният имот е продаден в рамките на две години след придобиването на последващия имот (пет години, когато земята е придобита с цел строителство на жилищна сграда), и ii) купувачът установи своето основно жилище в новата жилищна сграда в рамките на две години от придобиването му (пет години, когато земята е придобита с цел строителство на жилищна сграда). И в този случай предходният имот трябва да се намира във Фламандския регион и сумата, която може да бъде възстановена, е ограничена до 12 500 EUR.
13. По-нататък ще наричам системата, установена с членове 61.3 и 212a от Wetboek, съвместно като „спорната мярка“. Тези членове заедно с посочените в точка 10 по-горе разпоредби и известен брой свързани процесуални разпоредби се въвеждат във Wetboek с декрет за изменение от 1 февруари 2002 г.(12). В обяснителния меморандум към проекта за декрет се признава, че данъкът при вписване често се явява пречка за лицата, които желаят да преместят жилището си по-близо до работното си място или да го адаптират към променени обстоятелства от семеен характер. В него се посочва, че целта на изменението е да „насърчи мобилността на всички граждани, които поради каквато и да е причина (професионална, семейна или друга) желаят да закупят ново основно жилище, съответстващо по-добре от тяхното настоящо жилище на изискванията им“. Тази цел е следвало да се постигне, като се позволи част от данъка, платен при предходно основно жилище (т.е. дом) до най-много 12 500 EUR, да се приспадне от данъка, дължим при последващата покупка на друго жилище.
II – Досъдебна процедура
14. Като счита, че спорната мярка е дискриминационна и следователно не се допуска от Договора, на 23 декември 2005 г. Комисията изпраща на Кралство Белгия официално уведомително писмо. В своя отговор от 22 март 2006 г. белгийското правителство оспорва твърдяното нарушение.
15. Комисията не е удовлетворена от този отговор и на 13 юли 2006 г. издава мотивирано становище. С писмо от 13 септември 2006 г. белгийските органи потвърждават становището си, че спорната мярка е в съответствие с правото на ЕС и че във всички случаи е обоснована от обществен интерес.
16. Комисията не променя становището си и вследствие на това на 5 май 2008 г. подава настоящия иск. Комисията иска Съдът да установи, че Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по членове 18, 43 и 56 от Договора за ЕО и членове 31 и 40 от Споразумението за ЕИП с това, че във Фламандския регион за определянето на данъчно предимство при покупката на недвижим имот, предназначен за ново основно жилище, размерът на данъка при вписване, платен при покупката на предходно основно жилище, се взима предвид само когато последното се е намирало във Фламандския регион, но не и в държава членка, различна от Белгия, или в държава от ЕАСТ. Комисията иска също Съдът да осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.
17. Унгарското правителство встъпва в подкрепа на Белгия.
18. Комисията, белгийското и унгарското правителство са изслушани по време на съдебното заседание на 23 септември 2010 г.
III – Съображения
А – Предварителни бележки
19. Преди разглеждането на иска на Комисията следва да се изяснят няколко предварителни въпроса.
20. Първо, Кралство Белгия е съставено от три общности, три региона и четири езикови области(13). Трите региона разполагат с известни законодателни правомощия; въпреки това тези на Фламандската общност и Фламандския регион са обединени и се упражняват съвместно от фламандското правителство, въвело спорната мярка. Съгласно постоянната съдебна практика обаче държава членка може да бъде подведена под отговорност, когато се установи, че местен или регионален орган нарушава правото на ЕС(14).
21. Второ, данъкът при вписване в Белгия вече е бил разглеждан от Съда в контекста на задължение за плащането му вследствие на решение на национален съд в рамките на спор с договорен характер(15). Тогава Съдът приема, че дължимият данък представлява косвено данъчно облагане. С това свое решение обаче Съдът по същество приема квалификацията, дадена от националния съд(16). В общи линии разликата между косвеното и прякото данъчно облагане е следната: косвеният данък се включва в сума, заплащана от едно лице на друго, което начислява данъка, но не понася икономическата тежест, докато прекият данък бива събиран от лицето, понасящо икономическата тежест(17). Следователно ми се струва, че данъците върху прехвърляния на собственост, чиято тежест се поема от купувача и се събира от него, е по-правилно да се разглеждат като пряк данък, а не като косвен.
22. Трето, независимо дали данъкът при вписване в настоящия случай представлява пряко или косвено данъчно облагане, очевидно е, че той не е предмет на хармонизиране на равнището на ЕС и следователно попада в полето на компетентност на държавите членки. Въпреки това, съгласно постоянната практика на Съда държавите членки трябва да упражняват тази компетентност при спазване на правото на ЕС(18).
23. Четвърто, Комисията изтъква нарушение на членове 18 ЕО, 43 ЕО и 56 ЕО (и на разпоредбите на Споразумението за ЕИП, съответстващи на последните два члена). Белгийското правителство поддържа твърдението, че член 56, параграф 1 ЕО е единствената релевантна разпоредба и че настоящият въпрос следва да се разглежда единствено на тази основа.
24. Разглеждането на този въпрос разкрива особен аспект от подхода на Комисията, когато се направи сравнение с други два иска за установяване на неизпълнение на задължения, внесени през същия период: по дело Комисия/Гърция(19), решението по което е представено на 20 януари 2011 г., и по дело Комисия/Унгария(20). В дело Комисия/Гърция се разглежда освобождаване от данъка при прехвърляне на имот за закупуващи за първи път жилище лица, когато или са постоянно пребиваващи в Гърция, или имат гръцко гражданство. В дело Комисия/Унгария се разглежда мярка, при която в случай на продажба на жилище и покупка на ново данъкът върху прехвърляне на имот се начислява само върху разликата в пазарната стойност между двата имота, при условие че и двата се намират в Унгария.
25. Видно е, че има сходства между спорните мерки в тези дела и настоящия въпрос: действително Комисията изтъква наличието на дискриминация и ограничаване на свободите от Договора и в трите случая. В тези дела обаче Комисията твърди за нарушение на членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО (в дело Комисия/Гърция се твърди и за нарушение на член 12 ЕО)(21), докато в настоящото дело тя твърди, че е налице нарушение на членове 18 ЕО, 43 ЕО и 56 ЕО, както и на членове 31 и 40 от Споразумението за ЕИП, но не изтъква нарушение на членове 12ЕО и 39 ЕО(22).
26. Въпреки че, разбира се, са налице особености, въз основа на които разглежданите във всяко дело мерки се различават, факт е, че подходът на Комисията изглежда не е напълно последователен. Предвид това Комисията следва да реши как да формулира иска си по производство за установяване на неизпълнение на задължения, а Съдът трябва да определи дали всяко конкретно твърдение се потвърждава. Следователно твърдението на белгийското правителство не може да бъде взето предвид.
Б – Ред на провеждане на анализа
27. Вярно е, че член 18 ЕО, който формулира по общ начин правото на всеки гражданин на ЕС да се придвижва и да пребивава свободно на територията на държавите членки, се конкретизира в член 43 ЕО, що се отнася до установяването с цел икономическа дейност(23). Освен това, както Съдът отбелязва в Решение по дело Konle(24), правото на придобиване, ползване или разпореждане с недвижим имот на територията на друга държава членка е естествено следствие от свободата на установяване; а движението на капитали включва инвестирането в такива имоти на територията на държава членка от страна на чуждестранни лица(25). Следователно Съдът обикновено разглежда първо по-конкретните разпоредби преди по-общите(26).
28. Струва ми се обаче, че в настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения твърденията на Комисията, основани на законодателство относно покупката на частно жилище, на първо място трябва да се отнесат до гарантираното с член 18 ЕО право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки. Доколкото такова жилище се закупува със средства, прехвърляни от друга държава, за продажбата се изисква свободното движение на необходимите капитали, както е гарантирано с член 56 ЕО. Накрая, доколкото гражданите могат да упражняват (или възнамеряват да упражняват) икономическа дейност от или в близост до своето частно жилище, възможно е също да възникне въпросът за упражняването на правото на установяване, гарантирано с член 43 ЕО.
29. Следователно изглежда разумно първо да се разгледат твърденията на Комисията по член 18 EО (за който няма съответстваща разпоредба в Споразумението за ЕИП), преди да се премине към анализа на доводите, свързани със свободата на установяване (член 43 ЕО; член 31, параграф 1 от Споразумението за ЕИП) и свободното движение на капитали (член 56, параграф 1 ЕО; член 40 от Споразумението за ЕИП).
В – Член 18 ЕО
30. На гражданин на Съюза, който упражнява правото на движение и пребиваване, гарантирано с член 18 ЕО, трябва да бъде предоставено правно третиране във всички държави членки, еднакво с това, предоставяно на гражданите на тези държави членки, намиращи се в същото положение. Съдът е приел, че национално законодателство, което поставя граждани на ЕС в по-неблагоприятно положение само защото са упражнили свободата си на движение и установяване в друга държава членка, представлява ограничение на свободите, предоставени с член 18, параграф 1 ЕО на всеки гражданин на Съюза(27).
31. Дискриминацията въз основа на пребиваване е повтаряща се тема в практиката на Съда относно свободното движение на работници и свободата на установяване(28) като форма на непряка дискриминация на основание гражданство. За разлика от тези дела обаче, не е необходимо за целите на член 18 ЕО да се установява, че дадена мярка оказва неблагоприятно влияние върху гражданите на друга държава членка в по-голяма степен, отколкото върху тези на държавата, налагаща мярката — а само, че оказва неблагоприятно влияние върху тях(29).
32. Предоставя ли се на гражданите на ЕС, които се преместват във Фламандския регион от друга държава членка, същото третиране съгласно спорната мярка като на белгийските граждани, пребиваващи в този регион, по отношение на възможността за освобождаване от плащане на данъци при вписване?
33. Първо, необходимо е да се установи правилният критерий за сравнение. Следва ли да се направи сравнение между белгийските граждани, които пребивават във Фламандския регион, и всички граждани на ЕС, които биха пожелали да закупят жилище в този регион (т.е. сравнение на широка основа)?
34. В първата категория (белгийци, които пребивават във Фламандския регион) биха попаднали белгийските граждани, пребиваващи в него, които към съответния момент: а) продават жилището си и закупуват заместващо в същия регион; или б) не притежават имот, но закупуват такъв за първи път във Фламандския регион; или в) продават жилището си и закупуват заместващо извън Фламандския регион (независимо дали другаде в Белгия или в друга държава членка).
35. Втората категория (всички граждани на ЕС) би включила следните подкатегории лица: лица, които продават жилището си в друга държава членка и закупуват заместващо във Фламандския регион; лица, които не притежават имот в друга държава членка, но закупуват за първи път такъв в ЕС, във Фламандския регион; и лица, които са напуснали Фламандския регион, където са притежавали имот, с цел да се преместят в друга държава членка, но впоследствие са решили да се върнат в този регион и да закупят имот там. Тази последна група е предмет на специални правила съгласно спорната национална мярка: в съответствие с това ще я разгледам по-обстойно в точки 74—78 по-долу.
36. Намират ли се двете общи категории купувачи на жилище в еднакво положение, така че да е уместно да ги сравняваме помежду им?
37. Доколкото и в двете категории се включват лица, закупуващи жилище в рамките на ЕС, отговорът е „да“.
38. Ако сравнението се направи на тази широка основа, всички закупуващи за първи път жилище лица във Фламандския регион биват третирани по един и същ начин, независимо от това дали се преместват в този регион от друга държава членка, или правят това в рамките на региона. Нито една от тези две категории закупуващи за първи път жилище лица отговаря на условията за приспадане по тази първа покупка, въпреки че и двете категории ще могат да се възползват от отстъпката по отношение на данъчната основа на данъка при вписване(30).
39. Очевидно лицата, които впоследствие продават своя имот във Фламандския регион, за да се преместят в друга държава членка, не се възползват от приспадането. Това обаче е само последствие от принципа за териториалност на данъка. От една страна, данъкът при вписване не може да бъде удържан от Фламандския регион върху имот, закупен в друга държава членка, и следователно приспадането не е възможно при тези обстоятелства. От друга страна, нищо не задължава държавите членки да предлагат на такива лица предимство, еквивалентно на приспадането, което са щели да получат, ако последващата им покупка е била осъществена във Фламандския регион.
40. Накрая, всички лица, които впоследствие продадат своя имот във Фламандския регион, за да се преместят другаде в Белгия, се третират по същия начин — и те не се възползват от приспадането.
41. Комисията обаче твърди, че сравнението следва да се направи на по-тясна основа: между лицата, които се преместват във Фламандския регион от друга държава членка, като продават дома си, за да закупят (първо) основно жилище в този регион, и онези, които остават в рамките на Фламандския регион, като продават дома си и закупят заместващо жилище. Комисията поддържа твърдението, че няма обективна разлика между тези категории лица. И двете сменят жилището си в рамките на Европейския съюз; и в двата случая данъкът при вписване е дължим към момента на покупката на новото жилище, като и в двата случая предходното жилище бива продавано с цел придобиване на заместващо такова във Фламандския регион. Лицата, чието предходно жилище е било във Фламандския регион, са заплатили данък при вписване върху предходния си имот. Лицата, които се преместват в този регион от друга държава членка, са заплатили данък при вписване или сравним данък в държавата на предходното си пребиваване. Следователно двете положения са обективно сравними. По същество искът на Комисията следователно изглежда е, че (за разлика от съответстващите им лица, които сменят жилището си в рамките на Фламандския регион) лицата, преместващи се в този регион от друга държава членка, не получават никакво предимство (т.е. приспадане) в него за (сравним) данък, платен в държавата членка, от която са се преместили. Следователно те се намират в по-неблагоприятно данъчно положение.
42. Според мен обаче дори и разглеждането на две толкова тясно определени категории не води непременно до заключението, че лицата, които се преместват във Фламандския регион от друга държава членка, се намират в същото положение, в което са и лицата, преместващи се в рамките на този регион.
43. За да бъде считано, че е в същото положение, съответното лице трябва да отговаря на условията на спорната мярка и така да има възможността да се ползва от приспадането. Тези условия са следните: а) предходното жилище трябва да е било притежавано и продадено от лицето; б) то трябва да закупи заместващо жилище, намиращо се във Фламандския регион; и в) данъкът при вписване или еквивалентен данък трябва да е бил платен от лицето при придобиването на предходното жилище.
44. Първите две условия могат лесно да бъдат установени. Третото условие обаче — че съответното лице е заплатило същия или еквивалентен данък (на този, платен във Фламандския регион) върху предходното си жилище в държавата членка, от която то се премества — не може толкова лесно да се счете за изпълнено.
45. Всички държави членки имат системи за това, което се определя общо като „данъци при прехвърляне на имот“. Спорната мярка е пример за такъв данък. Въпреки това данъчната основа, ставките, възможностите за освобождаване и схемите за предоставяне на облекчения се различават в отделните държави членки, тъй като тези данъци не са предмет на хармонизация в рамките на Европейския съюз(31). Следователно, дори и лице, което се премества във Фламандския регион от друга държава членка, да е притежавало предходното си жилище в тази държава членка, от това не следва непременно, че то е платило същия или еквивалентен данък. Например неговото предходно жилище може да е отговаряло на условията за пълно освобождаване от данъка при прехвърляне на имот в съответната държава: ако това е така, няма да е трябвало да се заплаща еквивалентен данък(32).
46. Освен това, въпросът за взаимното признаване на такива данъци е предмет от компетентността на държавите членки. Следователно не може да се счете, че плащането на данък при вписване в друга държава членка е или трябва да бъде признавано като плащане на данък при вписване за целите на Фламандския регион. Това положение вече е описано като съответстващо на правото на ЕС в настоящото му състояние(33).
47. Така, дори и сравнението да е извършено върху тясната основа, защитавана от страна на Комисията, не може да се приеме, че всички лица, които се преместват във Фламандския регион от друга държава членка, се намират в същото положение, в което са и лицата, сменящи жилището си в рамите на този регион.
Г – Дискриминация спрямо пребиваващите във Фламандския регион лица, които се завръщат в него?
48. В редица дела, най-напред в Решение по дело D’Hoop(34), Съдът критикува случаите, в които гражданите на Съюза получават по-неблагоприятно третиране в държавата членка на своето гражданство, отколкото са щели да получат, ако не са били упражнили правото си на свободно движение, като заявява, че „би било несъвместимо с правото на свободно движение в държавата членка, на която са граждани, спрямо тях да се прилага третиране, по-неблагоприятно от това, от което биха се ползвали, ако не бяха упражнили възможностите, предоставени от Договора в областта на свободното движение“(35).
49. Поставя ли спорната мярка пребиваващите във Фламандския регион лица, които се преместват в друга държава членка и се завръщат в този регион след известен период, в по-неблагоприятно положение в сравнение с пребиваващите в този регион лица, които не са прекъсвали пребиваването си там, само защото първите са упражнили правото си на свободно движение в рамите на Европейския съюз(36)?
50. Според мен не ги поставя в такова положение.
51. Съгласно спорната мярка лице, пребиваващо във Фламандския регион, което продаде основното си жилище, премести се (например) във Франция и впоследствие се върне във Фламандския регион след период от четири години, не би имало правото на приспадане по отношение на каквото и да е основно жилище, намиращо се във Фламандския регион, което лицето закупи при завръщането си. При все това лице, пребиваващо във Фламандския регион, което продаде основното си жилище, остане в този регион, но се премести в такова, отдавано под наем, и тогава, след четири години, реши да закупи заместващо основно жилище в региона, също не би имало правото на приспадане. Лицето, упражнило правото си на свободно движение, е в точно същото положение, в което е и това лице, което не го е упражнило. Нито едното, нито другото отговарят на условията за приспадане, тъй като не са закупили заместващ имот в рамките на две години, както е предвидено от спорната мярка(37).
52. По този начин всяко неравностойно положение е следствие от факта, че лицето не е закупило заместващ имот в рамките на две години от продажбата на предходното си основно жилище, а не от упражняването на права на свободно движение.
53. Първото твърдение за нарушение на Комисията следователно не може да бъде прието.
Д – Свобода на установяване (член 43 ЕО; член 31, параграф 1 от Споразумението за ЕИП) и свободно движение на капитали (член 56, параграф 1 ЕО; член 40 от Споразумението за ЕИП)
1. Преглед на доводите
54. По същество Комисията твърди, че лицата, продаващи настоящото си жилище с цел да закупят ново във Фламандския регион, се третират по-благоприятно, ако съществуващото жилище се намира в този регион, отколкото ако е в друга държава членка или държава от ЕАСТ; че двете групи купувачи са обективно сравними, така че различното третиране се забранява — косвено, като непряка дискриминация на основание гражданство, и във всеки случай, като противоречаща на принципа на равно третиране; и че лицата, възнамеряващи да се преместят във Фламандския регион при такива обстоятелства, може да се въздържат да направят това поради споменатата дискриминация, която следователно образува препятствие за упражняването на правото им на свобода на установяване и това на свободно движение на капитали.
55. Белгийското правителство, макар да приема, че е налице различно третиране, твърди, че то не е дискриминационно, тъй като двете групи не са сравними: може обективно да се направи разлика между лицата, които преди това са платили данък при вписване във Фламандския регион и онези, които са платили данък в друга държава. Освен това то твърди, че по силата на принципа на териториалност да данъка (или данъчен суверенитет) прехвърлянията на недвижим имот могат да се облагат само от данъчния орган, под чиято юрисдикция попада имотът. В заключение, нуждата от поддържане на съгласуваност на данъчната система означава, че само вече удържан в рамките на съответната юрисдикция данък може да бъде приспаднат от този, който впоследствие трябва да се удържи в нея.
56. Унгария, като белгийското правителство, счита, че спорната мярка не дискриминира граждани на други държави членки, които желаят да се преместят във Фламандския регион. Освен това унгарското правителство твърди, че ако се установи, че националното законодателство съдържа ограничение, то е обосновано съгласно принципа за териториалност на данъка и с императивни съображения от общ интерес, свързани със съгласуваността на данъчната система.
57. В отговор на последния аспект Комисията твърди, че ограничение може да бъде обосновано от нуждата от поддържане на съгласуваност на данъчната система само ако е налице пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането му чрез конкретно удържане. Няма обаче такава връзка между данъка, плащан при покупката на даден имот, и намаление на данъка, дължим при покупката на последващ имот. От спорната мярка единствено следва, че фламандските органи се отказват от част от приходите, които иначе са щели да съберат по отношение на второто прехвърляне.
2. Анализ
58. Няколко аспекта не се оспорват от страните.
59. Първо, налице е съгласие, че компетентността на държава членка (или на данъчно-приходно подразделение на държава членка, каквото е Фламандският регион) да облага прехвърлянията на недвижим имот по принцип се ограничава до продажби, отнасящи се до имоти на нейната собствена територия. Така дали данъкът при вписване се начислява върху покупки на имот в рамките на Фламандския регион и, ако е така, при каква ставка, е въпрос, попадащ изцяло в компетентността на органите на този регион, по същия начин както е изцяло от компетентността на органите на другите държави членки да решат дали да наложат данък върху покупките на своята собствена територия и, ако е така, при каква ставка.
60. По-нататък, безспорно е, че лицата, закупуващи основно жилище във Фламандския регион, след като са притежаващи предходно основно жилище, се третират по различен начин в зависимост от това дали покупката на предходното жилище е била обложена с данък при вписване в този регион или не.
61. Дори и да нямаше такова различно третиране, може действително да се окаже, че удържаният данък от 10 % във Фламандския регион би могъл да представлява обективно препятствие за движението на потенциален купувач, тъй като други държави извършват данъчно облагане с по-ниска ставка (или изобщо не облагат с данък). Разликите в данъчните ставки между държавите членки обаче, произтичащи от независимото упражняване на данъчната компетентност в област, в която липсва хармонизация на равнище на ЕС, не попадат в обхвата на разпоредбите на Договора относно свободата на движение, които не гарантират, че упражняването на тези свободи ще бъде неутрално от данъчна гледна точка(38).
62. Различното третиране представлява ли дискриминация?
63. Съдът е приел в постоянната си практика, че правилата относно равното третиране забраняват не само пряката дискриминация на основание гражданство, но и всички форми на непряка дискриминация, които, чрез прилагането на други критерии за разграничаване, на практика водят до същия резултат(39). Така Съдът посочва, че: „дадена национална разпоредба трябва да се счита за непряко дискриминационна, когато поради характера си може да засегне в по-голяма степен гражданите на други държави членки, отколкото гражданите на съответната държава, и може да постави по-специално първата категория в по-неблагоприятно положение(40)“.
64. Съдът също постановява по-специално, че закон, макар и приложим без разлика, който подчинява предоставянето на дадено право на изпълнението на условие за пребиваване в даден регион на една държава членка и така облагоприятства гражданите на съответната държава в ущърб на гражданите на другите държави членки, противоречи на принципа на недопускане на дискриминация(41).
65. Видно е, че спорната мярка не води до пряка дискриминация на основание гражданство.
66. Присъщо ли е за всичките три условия по спорната мярка, които трябва да бъдат изпълнени, за да се получи възможност за приспадане(42), да засягат граждани на други държави членки в по-голяма степен от тези на Белгия, които пребивават във Фламандския регион, така че да поставят първите в особено по-неблагоприятно положение и по този начин да представляват непряка дискриминация?
67. От анализа, който проведох във връзка с член 18 ЕО(43), следва, че според мен отговорът е „не“.
68. Относително лесно е да се установи дали лице във Фламандския регион, което закупува заместващо основно жилище в този регион, е платило данък при вписване върху предходното си жилище. Въпреки това при липсата на доказателство, че е бил платен еквивалентен данък (и/или на взаимно признаване на данъците при вписване между въпросните държави членки — нещо, което засега не е налице), не може да се допусне, че всички лица, преместващи се в този регион от друга държава членка, се намират в същото положение, в което и съответстващите им лица, преместващи се в рамките на Фламандския регион. Следователно не може да се зададе въпросът дали е налице необоснована дискриминация между лицата, платили данък при вписване във Фламандския регион, и онези, платили еквивалентен данък в друга държава членка, тъй като не може да се допусне, че се прави сравнение между сравними елементи.
69. Всички купувачи подлежат на едно и също задължение да заплатят данъка при вписване във Фламандския регион. В това отношение няма обективна разлика, която да се направи между тях.
70. Следователно възниква въпросът как впоследствие биват третирани тези купувачи? Налице ли е на този етап необоснована дискриминация между различните категории купувачи на жилище във Фламандския регион?
71. Ако въпросът се разглежда в тази светлина, изглежда, че всички, които закупуват основно жилище във Фламандския регион, биват третирани по еднакъв начин: след като веднъж заплатят данък при вписване, кредит до 12 500 EUR бива приспаднат от дължимата сума върху всяка последваща покупка на основно жилище в същия регион(44). При липсата на система на взаимно признаване данъците върху прехвърляне на имот, платени извън рамките на региона, могат законосъобразно да не се вземат предвид. Действително е налице различно третиране между лицата, закупуващи своето първо основно жилище във Фламандския регион, и онези, закупуващи последващо основно жилище там. Въпреки че всички останали елементи са еднакви, изглежда правдоподобно да се предположи, че по-неблагоприятното третиране на закупуващите за първи път жилище лица в действителност е по-вероятно да засегне онези, които вече са пребиваващи в този регион, отколкото лицата, които преди това са пребивавали другаде — като така е по-вероятно да окаже въздействие върху белгийските граждани, отколкото върху гражданите на други държави членки или на държава от ЕАСТ — тъй като хората като цяло са склонни да закупят първото си жилище в страна или регион, в който вече пребивават.
72. Следователно, за разлика от положението по дело Комисия/Гърция(45), в конкретния случай не е възможно да се направи точно разграничение между граждани и чуждестранни лица и да се сравнят двете групи. По същия начин не следва непременно, че спорната мярка засяга граждани на други държави членки в по-голяма степен от белгийските граждани, които пребивават във Фламандския регион, и че първите се намират в по-неблагоприятно положение.
73. Доколкото дадено лице се премества във Фламандския регион от държава членка, в която се удържа данък (налог) върху покупката на основно жилище при по-ниска ставка от тази от 10 %, налагана във въпросния регион, в действителност може да се окаже, че тази ставка (която е значителна) се счита за по-неблагоприятно положение. Това по-неблагоприятно положение обаче се понася от всички лица, закупуващи имот във Фламандския регион.
74. Следователно ми се струва, че спорната мярка не представлява непряка дискриминация.
75. Предвид това бих искала на насоча вниманието към друго възможно ограничение на свободата на движение, произтичащо от спорната мярка.
76. На лице, което преди това е притежавало основно жилище във Фламандския регион, може да се приспаднат (до) 12 500 EUR от данъка при вписване, платен при покупката на това жилище, от размера на данъка при вписване, дължим при покупката на последващо основно жилище в този регион — но само ако втората покупка се осъществи в рамките на определен период (две или пет години, в зависимост от случая) от продажбата на предходния имот. Пребиваващо лице, което продава основното си жилище, за да се премести в друга държава членка или в държава от ЕАСТ за по-дълъг от този период и след това се завърне във Фламандския регион, ще изгуби не незначителното предимство, на което иначе е щял да има право.
77. На пръв поглед би изглеждало, че това времево ограничение на възможността от приспадането може да въздейства възпиращо за свободата на движение и пребиваване, тъй като такова лице не би могло да се възползва от приспадането при завръщането си във Фламандския регион.
78. В иска си обаче Комисията не се съсредоточава върху този аспект на спорната мярка, а на белгийското правителство не се удава възможност да разгледа и отговори на конкретно оплакване, направено на тази основа. Следователно не считам, че Съдът може да реши въпроса в полза на Комисията на това основание.
Е – Обосновка
79. В случай че Съдът не сподели становището ми, а счете, че спорната мярка представлява забранена мярка на право на свободно движение, както Комисията твърди, необходимо е да се разгледат доводите, изведени от белгийското правителство като обосновка — по-специално съгласуваност на данъчната система и императивни съображения от общ интерес.
1 Съгласуваност на данъчната система
80. Като признава, че нуждата от поддържане на съгласуваността на национална данъчна система може да обоснове ограничение на основни свободи под формата на различно третиране, в зависимост от това дали конкретно събитие се случва в рамките на тази система или не, Съдът посочва в постоянната си практика, че такава обосновка зависи от наличието на пряка връзка между съответното данъчно предимство и приспадането по него чрез конкретен данъчен налог(46). В настоящия случай Комисията твърди, че няма такава връзка, докато белгийското правителство изтъква, че има връзка между плащането на данъка при вписване по отношение на първия имот и плащането на този данък при последваща покупка.
81. Според мен няма пряка връзка по смисъла на съдебната практика между облагането с данък върху вписването (или еквивалентен данък) при придобиването на едно основно жилище и дадено намаление на облагания размер при придобиването на последващо основно жилище, което да замести първото (когато и двата имота се намират в една и съща държава членка). Двете покупки несъмнено са свързани в съзнанието на купувача, тъй като му позволяват да осигури по съгласуван и непрекъснат начин жилище за себе си и евентуално за семейството си. Като данъчни събития обаче те са съвсем независими една от друга.
82. Белгийското правителство твърди, че положението е сравнимо с това по дело Bachmann(47).
83. В това дело г‑н Bachmann сключва застрахователни договори за здравно осигуряване и инвалидност, както и договор за застраховка живот в Германия, където към онзи момент той е работел, преди да се премести да живее и работи в Белгия, откъдето е продължил да плаща необходимите премии по тези договори. Белгийското законодателство не му е позволило да приспадне сумата на тези премии от облагаемия си доход, както е щял да може да направи, ако премиите са били платени в Белгия. Белгийското правителство обаче успешно изтъква, че освобождаването от данъчно облагане на премиите е било приспаднато от облагането на пенсиите, рентите или главниците, изплатени от застрахователните дружества. Съдът е счел, че съгласуваността на данъчната система е предполагала, че ако държава е била задължена да допусне приспадането на премиите, платени в друга държава членка, тя е следвало да е в състояние да обложи всички суми, дължими от застрахователните дружества. Гарантирането на това обаче не е могло да се осъществи. Следователно съгласуваността на данъчната система не е могла да се гарантира с мерки, по-ограничителни от белгийските правила.
84. Не считам, че двете положения са сравними.
85. В дело Bachmann има ясна и пряка реципрочна връзка между облагането на предимствата и липсата на облагане на премиите. Макар че, както твърди белгийското правителство, плащането на предимство по застрахователен договор не е автоматичен резултат от плащането на премиите (действително може да се предпочете да не се изплати никакво предимство), при все това, когато се плаща предимство, това непременно предполага изплащането на премия на предходен етап. Когато става въпрос за покупка на жилище, няма такава непременна връзка между една и друга покупка. Лице (или семейство) може да живее единствено в жилище под наем, може да закупи жилище и да остане в него, без да се премества, може да закупи редица последователни жилища през живота си или да избира между притежавано жилище или такова под наем в зависимост от обстоятелствата. Всяка покупка на основно жилище, служещо за жилищни цели, просто е ново и отделно събитие. Ако събитието се облага, това се прави в качеството му на отделно събитие, а не като част от поредица от събития. Фламандският регион остава свободен, в упражняването на своите териториални данъчни правомощия, да променя периодично ставката на данъка при вписване или дори да я отменя. Упражняването на тези правомощия няма обаче да доведе до появата на несъгласуваност в системата — или до нуждата от възстановяване или връщане на данък — тъй като всяко данъчно събитие е отделено от всяко друго такова.
86. Самият факт, че спорната мярка прави размера, който може да бъде приспаднат от дължимия при последваща покупка данък при вписване, зависим (отчасти) от размера, плащан или дължим върху предходната покупка, не стига, за да възникне връзка между двете данъчни събития. Фламандското правителство е могло също толкова добре да постигне преследваната цел, като допусне фиксирано приспадане от 12 500 EUR или от каквато и да е друга подходяща сума. Единственият действителен въпрос, който трябва да реши, е от какви приходи е готово да се откаже, за да постигне тази цел.
87. Всъщност липсата на необходимата пряка връзка между въпросните продажби се потвърждава от самата спорна мярка, доколкото не е възможно приспадане след изтичането на определен период между продажбата на предходния имот и покупката на последващия. Ако бе налице някаква пряка връзка от вида, изискван от съдебната практика, за да може успешно да се изтъкне съгласуваност на данъчната система като обосновка, тази връзка не би изчезнала по този начин(48).
88. Стигам до заключението, че тази обосновка не е издържана.
2 Императивни съображения от общ интерес
89. Белгийското правителство твърди, че спорната мярка е обоснована от императивни съображения от общ интерес, че е подходяща, за да гарантира постигането на преследваните цели, и че не надхвърля необходимото за това постигане. Освен целта, свързана с насърчаване на мобилността, изрично посочена в обяснителния меморандум към проекта за декрет, с който се въвежда спорната мярка (включващ целта за намаляване на разстоянията на пътуване между дома и работното място, с благоприятен ефект върху здравето и околната среда), белгийското правителство твърди, че мярката насърчава обновяването на съществуващите жилища вместо строителството на нови и има възпиращ ефект върху наемите.
90. Признавам, че не е лесно да открия как намаление на данък при вписване, който се прилага еднакво за покупки на съществуващи жилища и за такива на земя за жилищно строителство, непременно ще насърчи обновяването, а не строителството. Нито пък е видно, че намаление на покупната цена на основно жилище е възможно да има пряк ефект върху наемите (тъй като покупка с цел отдаване под наем изглежда изключена от механизма на приспадане). Доколкото механизмът на приспадане намалява цялостната цена на покупка на последващи основни жилища (след първата покупка), той вероятно насърчава хората да купуват, вместо да наемат, и по този начин намалява (до неустановена степен) цялостното търсене на жилища под наем във Фламандския регион. Белгийското правителство не представя никакви допълнителни разяснения за начините, по които счита, че спорната мярка е уместна за постигането на въпросните цели.
91. Мога да приема, че мярка, която намалява размера на данъка, дължим при покупката на ново основно жилище, вероятно улеснява движението като цяло и че това може да включва преместването по-близо до работното място, със свързаните с него предимства в областта на здравето и околната среда. Това обаче поражда следния въпрос: защо по същия начин да не се улесни преместването в рамките на (или извън) Фламандския регион (което очевидно би било благоприятно за ограничаване на трансграничното редовно пътуване)? Спорната мярка обаче обвързва възможността за приспадане с последващи покупки във Фламандския регион.
92. Следователно стигам до заключението, че белгийското правителство не е доказало, че са налице императивни съображения от общ интерес, които да обосноват спорната мярка.
Ж – Ограничение във времето
93. Накрая, с цел изчерпателност, ще добавя, че — ако Съдът уважи иска на Комисията — не виждам никаква причина за ограничаване на съдебното решение във времето(49). Съгласна съм със становището на Комисията, че не се налага ново тълкуване на правото на ЕС и че белгийското правителство по никакъв начин не е посочило какви биха били финансовите последствия от решението на Съда.
94. Бих добавила, че доколкото ми е известно, Съдът никога не е ограничавал времевото действие на решенията си, когато установи, че държава членка не е изпълнила задълженията си по Договора. Действително, предвид естеството на една такава констатация, засягащо конкретен времеви момент, а именно този, в който изтича периодът, определен от Комисията за изпълнение на нейното мотивирано становище, всяко ограничение на времевото действие би било неуместно.
IV – Заключение
95. Поради изложените по-горе от мен причини обаче считам, че спорната мярка не нарушава членове 18 ЕО, 43 ЕО и 56 ЕО, както и членове 31 и 40 от Споразумението за ЕИП. Затова препоръчвам Съдът да отхвърли иска и, както е поискано от страна на Белгия и в съответствие с член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
1 – Език на оригиналния текст: английски.
2 – „Registratierechten“ или „droits d’enregistrement“; въпросният данък по същество представлява данък при прехвърляне, начисляван при покупката на недвижим имот.
3 – Решение на Съда от 26 октомври 2006 г. по дело Комисия/Португалия (C‑345/05, Recueil, I‑10633, точка 39) и Решение на Съда от 23 февруари 2006 г. по дело Keller Holding (C‑471/04, Recueil, I‑2107, точка 48); вж. също цитираната там съдебна практика.
4 – Становище 1/92 от 10 април 1992 г. (Recueil, стр. I‑2821); вж. също заключението на генералния адвокат Geelhoed от 23 април 2003 г. по дело Ospelt and Schlössle Weissenberg (C‑452/01, Recueil, I‑9743, точка 65).
5 – Решение по дело Комисия/Португалия (посочено в бележка под линия 3 по-горе, точка 40).
6 – Заключение на генералния адвокат Geelhoed по дело Ospelt, and Schlössle Weissenberg (посочено в бележка под линия 4 по-горе, точка 65) и Решение от 15 юни 1999 г. по дело Andersson and Wåkerås-Andersson (C‑321/97, Recueil, стр. I‑3551, точка 28).
7 – Решение по дело Комисия/Португалия (посочено в бележка под линия 3 по-горе, точка 41).
8 – Заключение по дело Ospelt and Schlössle Weissenberg (посочено в бележка под линия 4 по-горе, точка 69).
9 – От 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора (ОВ L 178, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10). Към момента на приемане на тази директива сегашните разпоредби на член 63, параграф 1 ДФЕС по същество се съдържат в член 67 от Договора за ЕИО.
10 – Решение от 5 май 2011 г. по дело Комисия/Португалия (C‑267/09, все още непубликувано в Сборника, точка 34).
11 – В отделните държави членки се прилагат различни ставки на данъка при вписване или на еквивалентен данък, дължим при покупката на недвижим имот, в рамките от най-малко 1 % до 10 %. Ставката от 10 % във Фламандския регион е намалена на 5 % за имоти под определена наемна цена.
12 – Decreet van het Vlaams Parlement van 1 februari 2002 houdende wijziging van het Wetboek der registratie-, hypotheek- en griffierechten. Въпреки последващите изменения на националното законодателство това са разпоредбите, които са релевантни за целите на настоящото производство по преюдициално запитване.
13 – Вж. моето заключение от 28 юни 2007 г. по дело Правителство на Френската общност и Валонско правителство (C‑212/06, Сборник, стр. I‑1683, точки 4—6). Въпросните образувания са: Фламандската, Френската и Германската общност; Валонският, Фламандският регион и регион Брюксел; както и нидерландска езикова област, френска езикова област, двуезична област Брюксел-столица и немска езикова област.
14 – Вж. например Решение от 17 януари 2002 г. по дело Комисия/Белгия (C‑423/00, Recueil, стр. I‑593, точка 16).
15 – Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Европейска общност/Белгия (C‑199/05, Recueil, стр. I‑10485).
16 – Вж. по-специално точка 17.
17 – Вж. заключението на генералния адвокат Stix-Hackl от 14 март 2006 г. по дело Banca popolare di Cremona (C‑475/03, Recueil, I‑9373, точка 54). ДДС, разбира се, е един от най-известните примери за косвен данък.
18 – Общото задължение на държавите членки да упражняват своя суверенитет при спазване на правото на ЕС в контекста на прякото данъчно облагане е изложено в Решение от 8 ноември 2007 г. по дело Amurta (C‑379/05, Сборник, стр. I‑9569, точка 16). Вж. също Решение от 17 януари 2008 г. по дело Lammers & Van Cleeff (C‑105/07, Сборник, стр. I‑173, точка 12) и постановеното по-скоро Решение от 16 юни 2011 г. по дело Комисия/Австрия (C‑10/10, все още непубликувано в Сборника, точка 23).
19 – Решение по дело C‑155/09, все още непубликувано в Сборника.
20 – Дело C‑253/09, понастоящем висящо пред Съда. Генералният адвокат Mazák представя своето заключение на 9 декември 2010 г.
21 – Заедно със съответните разпоредби на Споразумението за ЕИП.
22 – Сред по-рано постановените решения по дела са, Решение от 18 януари 2007 г. по дело Комисия/Швеция (C‑104/06, Сборник, стр. I‑671) и Решение по дело Комисия/Португалия (C‑345/05), посочено в бележка под линия 3 по-горе (и в двата случая се твърди за нарушение на членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО и членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП) и Решение от 17 януари 2008 г. по дело Комисия/Германия (C‑152/05, Сборник, стр. I‑39; твърдяно нарушение на членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО)
23 – Решение по дело Комисия/Швеция (посочено в бележка под линия 22 по-горе, точка 15).
24 – Решение от 1 юни 1999 г. (C‑302/97, Recueil, стр. I‑3099, точка 22 и цитираната съдебна практика). Вж. постановеното по-скоро Решение от 8 септември 2005 г. по дело Blanckaert (C‑512/03, Recueil, стр. I‑7685, точка 35).
25 – Вж. също Решение от 11 ноември 1981 г. по дело Casati (203/80, Recueil, стр. 2595, точка 8), в което Съдът постановява, че свободата на движение на някои видове капитали (например с цел закупуването на недвижим имот) на практика е предварително условие за ефективното упражняване на други гарантирани от Договора свободи, по-специално на правото на установяване.
26 – Вж. например Решение по дело Комисия/Гърция (посочено в бележка под линия 19 по-горе, точки 41 и 42), както и заключението на генералния адвокат Mazák по дело Комисия/Унгария (посочено в бележка под линия 20 по-горе, точка 29).
27 – Вж. постановеното по-скоро Решение от 20 май 2010 г. по дело Zanotti (C‑56/09, все още непубликувано в Сборника, точка 70). Вж. също Решение от 4 декември 2008 г. по дело Zablocka-Weyhermüller (C‑221/07, Сборник, стр. I‑9029, точка 35) и Решение от 23 април 2009 г. по дело Rüffler (C‑544/07, Сборник, стр. I‑3389, точка 66).
28 – Вж. например Решение от 11 септември 2007 г. по дело Комисия/Германия (C‑318/05, Сборник, стр. I‑6957, точки 116 и 117).
29 – Вж. заключението на генералния адвокат Jacobs от 20 ноември 2003 г. по дело Pusa (C‑224/02, Recueil, стр. I‑5763, точки 17 и 18).
30 – Вж. точка 10 по-горе.
31 – В своето заключение по дело Комисия/Унгария (посочено в бележка под линия 20 по-горе) генералният адвокат Mazák добре описва Съюза като представляващ „мозайка от съществуващи успоредно национални данъчни системи“ (точка 42).
32 – За илюстрация: в Обединеното кралство поземленият гербов налог (stamp duty land tax, наричан по-нататък „SDLT“) е данък, дължим при закупуването на земя и сгради, изчисляван в зависимост от цената на въпросния имот. По принцип SDLT е дължим, ако покупната цена надвишава 125 000 GBP. Прагът, над който се плаща данъкът обаче, е по-висок за закупуващите за първи път жилище лица (т.е. лицата, които никога преди това не са притежавали имот в Обединеното кралство или другаде по света). Лицето, закупуващо жилище за първи път, понастоящем не плаща SDLT, ако покупната цена на имота е равна или по-малка от 250 000 GBP. Освен това лицата, закупуващи имот в т.нар. „по-неблагоприятна“ зона, може да отговарят на условията за получаването на „облекчение за по-неблагоприятни зони“. В този случай данъчният праг е 150 000 GBP. Накрая, през октомври 2007 г. се въвежда облекчение от SDLT за сградите с нулеви въглеродни емисии. Всички отговарящи на условията сгради, струващи по-малко от 500 000 GBP, изцяло се освобождават от данъка, а за сградите, чиято цена е в размер, равен или по-голям от 500 000 GBP, се предоставя намаление от 15 000 GBP от дължимия данък. Предвид това положение е видно, че не може да се приеме, че лице, което продаде своето предходно жилище в Обединеното кралство, премести се във Фламандския регион и закупи имот там, непременно ще е заплатило същия или еквивалентен данък в предходната си държава на пребиваване.
33 – Вж. заключението на генералния адвокат Geelhoed от 23 февруари 2006 г. по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation (C‑374/04, Recueil, стр. I‑11673, точки 43—47.
34 – Решение от 11 юли 2002 г. (C‑224/98, Recueil, стр. I‑6191).
35 – Точка 30. Вж. също например Решение по дело Pusa (посочено в бележка под линия 29 по-горе, точка 20), Решение от 6 декември 2007 г. по дело Комисия/Германия (C‑456/05, Сборник, стр. I‑10517, точка 58) и Решение по дело Zanotti (посочено в бележка под линия 27 по-горе, точка 70).
36 – Вж. Решение по дело Pusa (посочено в бележка под линия 29 по-горе, точка 21).
37 – Вж. точка 11 по-горе.
38 – В това отношение и двете страни се позовават на заключението на генералния адвокат Geelhoed по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation (посочено в бележка под линия 33 по-горе, точка 46 и цитираната съдебна практика).
39 – Решение по дело Комисия/Гърция (посочено в бележка под линия 19 по-горе, точка 45).
40 – Решение от 13 април 2010 г. по дело Bressol и др. (C‑73/08, все още непубликувано в Сборника, точка 41). Вж. също Решение по дело Комисия/Гърция (посочено в бележка под линия 19 по-горе, точка 47).
41 – Вж. например Решение от 24 ноември 1998 г. по дело Bickel и Franz (C‑274/96, Recueil, стр. I‑7637, точка 26) и Решение по дело Комисия/Германия (посочено в бележка под линия 35 по-горе, точка 56), Решение по дело Bressol и др. (посочено в бележка под линия 40 по-горе, точка 45) и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Josemans (C‑137/09, все още непубликувано в Сборника, точки 58 и 59).
42 – Вж. точка 43 по-горе.
43 – Вж. точки 32—47 по-горе.
44 – От преписката не е съвсем ясно дали сумата, която може да бъде приспадната (до максимум 12 500 EUR), е тази, която в действителност се плаща върху предходната покупка, или тази, която е щяла да бъде дължима без никакво приспадане — разграничение, което вероятно може да се окаже значимо в случай на трета или последваща покупка, в зависимост от ценовия диапазон. Въпреки това неяснотата относно тази подробност от механизма е без значение за цялостния анализ.
45 – Решение по дело C‑155/09 (посочено в бележка под линия 19 по-горе).
46 – Вж. например Решение по дело Комисия/Португалия (посочено в бележка под линия 3 по-горе). В това отношение страните подробно обсъждат Решение от 28 януари 1992 г. по дело Bachmann (C‑204/90, Recueil, стр. I‑249).
47 – Посочено в бележка под линия 46, точка 21 и сл. Вж. също Решение по дело Комисия/Белгия (C‑300/90, Recueil, стр. I‑305, представено на същия ден, точка 14 и сл.).
48 – Вж. точка 11 по-горе.
49 – Белгия се позовава по-специално на Решение от 6 март 2007 г. по дело Meilicke и др. (C‑292/04, Сборник, стр. I‑1835, точки 35 и 36).
Full & Egal Universal Law Academy