EUR-Lex -  62008CC0301 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н J. MAZÁK

представено на 25 юни 2009 година(1)

Дело C-301/08

Irène Bogiatzi, по мъж Ventouras

срещу

Deutscher Luftpool

Luxair SA

Европейски общности

Велико херцогство Люксембург

Foyer Assurances SA

(Преюдициално запитване, отправено от Cour de Cassation (Люксембург)

„Регламент (ЕО) № 2027/97 — Член 29 от Варшавската конвенция — Отговорност на въздушен превозвач на Общността за вреди, претърпени от пътник в случай на произшествие — Срок за предявяване на иск за обезщетение — Международно споразумение, сключено от държавите членки — Компетентност на Съда съгласно член 234 ЕО за тълкуването на член 29 от Варшавската конвенция — Влияние на регламент на Общността върху международно споразумение — Член 307 ЕО“

I –    Въведение

1.        С акт от 26 юни 2008 г., постъпил в Съда на 7 юли 2008 г., Cour de cassation (Касационен съд) Люксембург отправя няколко преюдициални въпроса до Съда на основание член 234 ЕО, свързани с тълкуването на Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия(2) (наричан по-нататък „Регламент № 2027/97“) във връзка с Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г. (наричана по-нататък „Варшавската конвенция“).

2.        Отправените въпроси са повдигнати в производство, образувано по инициатива на г‑жа Irène Bogiatzi срещу Luxair и германското сдружение Deutscher Luftpool за обезщетение на вредите, които тя е претърпяла от произшествие на 21 декември 1998 г. („момент на настъпване на фактите по главното производство“) при качването на борда на самолет на Luxair.

3.        За да прецени дали правото на г‑жа Bogiatzi да предяви иск за обезщетение е погасено по давност, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 29 от Варшавската конвенция, който въвежда двегодишен давностен срок за такива искове, намира приложение при обстоятелствата по отнесеното до нея дело, макар Регламент № 2027/97 да не предвижда това изрично, и ако същият е приложим, дали този срок може да се прекъсва, спира или от него да се прави отказ.

4.        В този смисъл обаче първият отправен въпрос повдига предварителния проблем дали и в каква степен Съдът е компетентен съгласно член 234 ЕО да тълкува Варшавската конвенция.

II – Правна уредба

 А – Варшавската конвенция

5.        Наред с други правила Варшавската конвенция съдържа и правила за отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествие. Тя е изменяна неколкократно, по-специално с Протокола от Хага от 28 септември 1955 г., Конвенцията от Гуадалахара от 18 септември 1961 г. и четирите допълнителни протокола от Монреал от 25 септември 1975 г.

6.        Макар самата Европейска общност да не е страна по Варшавската конвенция, към момента на настъпване на разглежданите в главното производство факти тя е подписана от всички петнадесет държави членки.

7.        Във връзка с исковете за отговорност за вреди член 29 от Варшавската конвенция в редакцията, която е в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство, предвижда:

„1. Искът за отговорност трябва да бъде заведен под страх на загубване правото в срок от две години, считан от пристигането на местоназначението, от деня, в който летателният уред е трябвало да пристигне, или от деня на спирането на превоза.

2. Начинът за изчисляването на срока се определя от закона на сезирания съд“.

8.        Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (наричана по-нататък „Конвенцията от Монреал“)(3), чиято цел е да осъвремени и обедини Варшавската конвенция и свързаните с нея документи, е подписана в Монреал на 28 май 1999 г. Тя е подписана и от Общността на 9 декември 1999 г. и е одобрена от нейно име с Решение 2001/539/ЕИО на Съвета от 5 април 2001 година относно сключването на Конвенцията от Монреал(4).

9.        Конвенцията от Монреал, по която страни са както Общността, така и 27‑те държави членки, влиза в сила на 4 ноември 2003 г., тоест след момента на настъпване на фактите по главното производство. Следва обаче да се отбележи, че член 35 от тази конвенция, озаглавен „Давностен срок за завеждане на дела“, е идентичен с член 29 от Варшавската конвенция.

 Б – Регламент № 2027/97

10.      Релевантните за целите на настоящото производство съображения от Регламент № 2027/97 в редакцията, която е в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство, гласят:

„(1)      като има предвид, че в рамките на Общата транспортна политика, е необходимо да се подобри степента на защита за пътници, пострадали от въздушни произшествия;

(2)      като има предвид, че правилата за отговорност в случай на произшествие се регулират с Международна конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г., или със същата Конвенция, така както тя е изменена в Хага на 28 септември 1955 г., и с Конвенцията от Гуадалахара от 18 септември 1961 г., съгласно конвенцията, която се прилага в отделния случай, като всяка от тях е наричана по-долу „Варшавската конвенция“; като има предвид, че Варшавската конвенция се прилага по целия свят както в полза на пътниците, така и на въздушните превозвачи;

(3)      като има предвид, че установените с Варшавската конвенция граници на отговорността са прекалено ниски спрямо днешните икономически и социални условия и често водят до продължителни правни действия, които вредят на имиджа на въздушния транспорт; като има предвид, че вследствие на това, държавите членки в различна степен са увеличили тези граници и така са установили транспортни условия, които се променят в рамките на вътрешния авиационен пазар;

(4)      като има предвид, че, освен това, Варшавската конвенция се прилага само за международния транспорт; като има предвид, че на вътрешния авиационен пазар разграничаването на вътрешен и международен транспорт е премахнато; като има предвид, че поради това следва естеството и степента на отговорност да са еднакви както за националния, така и за международния транспорт;

(5)      като има предвид, че задълбоченото преразглеждане и преглед на Варшавската конвенция са дългоочаквани и в дългосрочна перспектива в международен план ще представляват по-уеднаквено и по-приложимо решение на въпроса за отговорността на въздушните превозвачи в случаи на произшествие; като има предвид, че усилията да се увеличи границата на отговорността, наложена от Варшавската конвенция, ще продължат чрез преговори на многостранна основа;

[…]

(7)      като има предвид, че е подходящо да се отстранят всички парични граници на отговорността, предвидени в член 22, параграф 1 от Варшавската конвенция или всяко друго правно или договорно ограничение, съгласно настоящите тенденции на международно равнище;

[…]“

11.      Член 2, параграф 2 от Регламент № 2027/97 гласи:

„Понятия, които се съдържат в този регламент и които не са дефинирани в параграф 1, са равнозначни на тези, използвани във Варшавската конвенция“.

12.      Член 5, параграфи 1 и 3 гласи:

„1.      Въздушният превозвач от Общността, в най-кратък срок и, във всеки случай, не по-късно от петнадесет дни, след като се идентифицира физическото лице с право на обезщетение, прави авансово плащане на това лице, което ще му позволи да посрещне непосредствените икономически нужди пропорционално на претърпените материални щети.

[…]

3.      Авансовото плащане не представлява признаване на отговорността и може да бъде приспаднато от всяка последващо изплатена сума в зависимост от отговорността на въздушния превозвач от Общността; тя не се възстановява, освен в случаите, предвидени в член 3, параграф 3, или когато впоследствие се докаже, че лицето, на което е изплатена сумата, е причинило или съпричинило вредата чрез небрежност или не е било лицето с право на обезщетение“.

13.      След момента на настъпване на фактите по главното производство Регламент № 2027/97 е изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 13 май 2002 година (наричан по-нататък „Регламент № 889/2002“)(5).

III – Фактите, производството и преюдициалните въпроси

14.      Както личи от акта за преюдициално запитване, на 21 декември 1998 г. г‑жа Bogiatzi пострадва при падане на пистата за рулиране на летището в Люксембург, когато се качва на борда на самолет на Luxair.

15.      На 22 декември 2003 г. г‑жа Bogiatzi предявява пред Tribunal d’arrondissement de Luxembourg (Районен съд Люксембург) иск за отговорност срещу Deutscher Luftpool и Luxair, с който на основание Регламент № 2027/97 и Варшавската конвенция иска тези две лица да бъдат осъдени солидарно да заплатят обезщетение за претърпените от нея вреди.

16.      След като отбелязва, че искът е предявен 5 години след произшествието, Tribunal d'arrondissement de Luxembourg го обявява за погасен по давност, тъй като същият е предявен след изтичането на двегодишния давностен срок, установен с член 29 от Варшавската конвенция за предявяването на искове за отговорност. В това отношение юрисдикцията възприема становището, че давностният срок е предварително определен и не подлежи на спиране или прекъсване.

17.      С решение от 28 март 2007 г. по жалба на г‑жа Bogiatzi Cour d’appel (Апелативен съд) Люксембург постановява, че жалбата, предявена срещу застрахователното дружество Foyer Assurances SA и люксембургската държава, е недопустима, но по същество потвърждава решението на Tribunal d’arrondissement de Luxembourg в останалата му част.

18.      В главното производство Cour de cassation трябва да се произнесе по жалбата на г‑жа Bogiatzi срещу посоченото по-горе съдебно решение, доколкото същото постановява, че правото ѝ на иск срещу въздушния превозвач Luxair и неговия застраховател Deutscher Luftpool е погасено. Жалбата се основава на редица касационни основания, с които се твърди включително извършено нарушение на Регламент № 2027/97. По-специално г‑жа Bogiatzi обжалва прилагането на двегодишния давностен срок по член 29 от Варшавската конвенция към уредено от Pегламента положение.

19.      При тези условия Cour de cassation решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г., изменена в Хага на 28 септември 1955 г., на която се позовава Регламент (ЕО) № 2027/97, част ли е от нормите на общностния правов ред, които Съдът е компетентен да тълкува съгласно член 234 ЕО?

2)      Трябва ли Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия, в редакцията му, приложима към момента на произшествието, а именно 21 декември 1998 г., да бъде тълкуван в смисъл, че по отношение на въпросите, които не са изрично уредени, разпоредбите на Варшавската конвенция, и в конкретния случай член 29, продължават да се прилагат спрямо полет между държавите — членки на Общността?

3)      При утвърдителен отговор на първия и на втория въпрос, следва ли член 29 от Варшавската конвенция, във връзка с Регламент (ЕО) № 2027/97, да бъде тълкуван в смисъл, че предвиденият в него двегодишен срок може да бъде спиран или прекъсван или че превозвачът или неговият застраховател може да се откаже от него с акт, който националният съд счита за равностоен на признаване на отговорност?“

IV – Правни съображения

 А – Основни доводи на страните

20.      В настоящото производство становища представят г‑жа Bogiatzi, Luxair, френското правителство и Комисията. Представители на посочените страните се явяват и в съдебното заседание от 19 март 2009 г.

21.      Във връзка с първия въпрос г‑жа Bogiatzi поддържа, че Съдът е компетентен съгласно член 234 ЕО да тълкува Варшавската конвенция. След като Регламент № 2027/97 се позовава на тази конвенция, последната следва да се счита за акт, подобен на този на институция на Общността, и за част от правовия ред на Общността. Освен това в интерес на еднаквостта тълкуването от страна на Съда е необходимо, при положение че Регламент № 2027/97 има за цел да хармонизира отговорността на въздушните превозвачи.

22.      Обратно, Kомисията и френското правителство твърдят, че отговорът на първия въпрос следва да бъде отрицателен. След като Общността не е страна по Варшавската конвенция, последната не може да се счита за акт, подобен на този на институция на Общността по смисъла на член 234 ЕО, за тълкуването на който Съдът да е компетентен.

23.      В допълнение, френското правителство конкретно отбелязва, че Общността не е поела правомощия, упражнявани по-рано от държавите членки в областта на приложение на Варшавската конвенция, поради което няма основание да се твърди, че нейните разпоредби водят до обвързване на Общността по смисъла на съдебната практика, установена с Решение по дело International Fruit Company и др.(6)

24.      Френското правителство и Комисията обаче приемат, че позоваването на Варшавската конвенция в Регламент № 2027/97 все пак оказва въздействие върху компетентността на Съда съгласно член 234 ЕО.

25.      В това отношение Kомисията поддържа, че Съдът е компетентен да тълкува само онези разпоредби от Варшавската конвенция, на които се позовава Регламент № 2027/97. Сходни са и твърденията на френското правителство, че предвид позоваванията в Регламент № 2027/97 Съдът може да тълкува Варшавската конвенция, за да тълкува разпоредбите на Регламента в светлината на посочената конвенция(7).

26.      Според Luxair по настоящото дело от Съда се изисква не да тълкува Варшавската конвенция, а да приложи член 307 ЕО, според който сключените преди Договора за ЕО споразумения не следва да засягат разпоредбите на общностното право.

27.      Във връзка с втория въпрос г‑жа Bogiatzi по същество твърди, че Варшавската конвенция, и по-конкретно член 29 от нея, се прилага единствено при изрично позоваване в Регламент № 2027/97 на посочената разпоредба. При липса на изрично позоваване на релевантните разпоредби на Варшавската конвенция Регламентът трябва да се тълкува автономно. Както личи от законодателната история на Регламент № 2027/97 и от съображение 7, намерението на общностния законодател е отговорността на въздушните превозвачи да се урежда само в този регламент и границите и ограниченията на отговорността по Варшавската конвенция да се премахнат. Ако член 29 от Варшавската конвенция продължи да се прилага, целта на Регламента, а именно да се хармонизират предпоставките за възникването на отговорност, би била засегната.

28.      Накрая, според г‑жа Bogiatzi срокът за предявяване на иск за отговорност не може да бъде оставен в рамките на процесуалната автономия на държавите членки. Във всеки случай двегодишният давностен срок, въведен от Варшавската конвенция, не отговаря на изискванията за равностойност и ефективност.

29.      Обратно, Luxair, френското правителство и Kомисията по същество твърдят, че срокът, в който може да се предяви иск за отговорност за вреди, продължава да се урежда от член 29 от Варшавската конвенция.

30.      Във връзка с това Luxair отбелязва, че Регламент № 2027/97 запазва мълчание по отношение на този срок. Поради това между него и Варшавската конвенция няма стълкновение. Тъй като Варшавската конвенция е ратифицирана от държави, които не са членки на Европейския съюз и продължават да са обвързани от нейните разпоредби, включително и от член 29, по настоящото дело Съдът следва да признае предимството на Конвенцията.

31.      Според френското правителство няма основание да се приеме, че Регламент № 2027/97 цели да замести Варшавската конвенция в нейната цялост; предвид принципа на правната сигурност Регламентът не може да изпълнява такава роля имплицитно. По-скоро, както личи от съображенията му, Регламент № 2027/97 цели да подобри степента на защита за пътници, пострадали при въздушни произшествия, но само в определени отношения, сред които например не попада въпросът за процесуалните срокове, тъй като той не се урежда с Регламента.

32.      В допълнение Комисията отбелязва, че съгласно постоянната съдебна практика, при липсата на общностна правна уредба по въпроса, по принцип вътрешният правов ред на всяка държава членка трябва да определи процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от общностното право(8). След като държавите членки са страни по Варшавската конвенция, въведените от нея процесуални правила могат да се прилагат в националната правна система по дела като това пред запитващата юрисдикция. Накрая, Комисията изпитва съмнения дали е разумно да се предполага, че Регламент № 2027/97 би изключил прилагането на разглежданото процесуално правило, без да предвиди негова алтернатива.

33.      Г‑жа Bogiatzi предлага отговорът на третия въпрос да бъде положителен. В подкрепа на своята позиция тя по-специално се позовава на тълкуването на член 29 от Варшавската конвенция от френския Cour de cassation (Касационен съд) и на предмета и целите на Варшавската конвенция и Регламент № 2027/97, които според нея биха били засегнати при стеснително тълкуване на тази разпоредба. В този смисъл след като посочените актове целят да насърчат бързо извънсъдебно обезщетяване за пострадалите при произшествия, опитът да се постигне спогодба би бил свързан със значителни рискове за съответното лице, ако въведената с член 29 от Варшавската конвенция погасителна давност действително не може да се спира, прекъсва или от нея да се прави отказ.

34.      Luxair, френското правителство и Комисията по същество твърдят, че тъй като Съдът не е компетентен да тълкува Варшавската конвенция, националните юрисдикции следва да определят дали сроковете, въведени с член 29, могат да се спират, прекъсват или от тях да се прави отказ и ако това е така, при какви условия.

35.      Комисията подчертава, че съгласно принципа на процесуална автономия националните юрисдикции във всички случаи трябва да гарантират, че сроковете отговарят на изискванията за равностойност и ефективност.

 Б – Съображения

1.      Предварителни бележки

36.      С първия въпрос се повдига предварителният проблем дали Съдът е компетентен съгласно член 234 ЕО да тълкува Варшавската конвенция, и по-конкретно, като се има предвид предметът на делото пред запитващата юрисдикция, член 29 от нея. Ясно е, че отрицателният отговор на този въпрос води до недопустимост на третия въпрос, свързан с тълкуването на посочената разпоредба. Обратно, вторият въпрос е представен като свързан с тълкуването на Регламент № 2027/97 и в този смисъл се отнася до общностното право, в областта на което Съдът по принцип може да се произнася. По същество целта на този въпрос е да се установи дали Регламент № 2027/97 трябва да се разбира в смисъл, че изключва прилагането на член 29 от Варшавската конвенция при обстоятелствата по делото пред запитващата юрисдикция.

37.      Поради това в по-общ план предмет на разглеждане е взаимовръзката между евентуалните задължения на държава членка съгласно акт на вторичното общностното право със задълженията, наложени от международно споразумение, сключено от нея с някои други държави членки и трети страни.

38.      В това отношение следва да се отбележи, че взаимодействието между евентуални задължения, които възникват по силата на общностното право (и по-специално на Регламент № 2027/97), и задълженията, които възникват по член 29 от Варшавската конвенция във връзка със съответните срокове, всъщност може да се окаже по-сложна, отколкото предполагат на пръв поглед отправените преюдициални въпроси. В този смисъл, първо, дори ако се предположи, че Регламент № 2027/97 не изключва прилагането на член 29 от Варшавската конвенция от националните съдилища при искове за отговорност, които се уреждат — макар и не конкретно във връзка с процесуалните срокове — от Регламент № 2027/97, е възможно да съществуват определени изисквания по силата на общностното право, каквито например са били развити във връзка с понятието за процесуална автономия, които при посочените обстоятелства трябва да се спазват. Второ, дори да се установи, че Съдът не е компетентен съгласно член 234 ЕО да тълкува Варшавската конвенция, това не означава, че той не може да вземе тази конвенция под внимание при тълкуването на Регламент № 2027/97.

2.      Компетентност на Съда да тълкува член 29 от Варшавската конвенция

39.      В самото начало следва да се напомни, че съгласно член 300, параграф 7 ЕО споразуменията, сключени при условията, посочени в този член, са задължителни за институциите на Общността и за държавите членки.

40.      Освен това от постоянната практика на Съда е видно, че при тези обстоятелства споразумение, сключено от Съвета в съответствие с член 300 ЕО, следва да се разглежда, що се отнася до Общността, като сходно с акт на институция по смисъла на член 234, първа алинея, буква б) ЕО, както и че непосредствено след влизането му в сила неговите разпоредби стават част от общностната правна система. Следователно в рамките на тази система Съдът е компетентен да се произнася по преюдициално запитване относно тълкуването на такова споразумение(9).

41.      Това означава, че след като Общността не е страна по Варшавската конвенция, тя по принцип не би могла да стане част от общностния правов ред, който Съдът е компетентен съгласно член 234 ЕО да тълкува.

42.      Наистина в Решение по дело International Fruit Company и др. при определени условия Съдът приравнява положението, в което Общността официално сключва международно споразумение съгласно член 300 ЕО, с положението, в което разпоредбите на международно споразумение обвързват Общността, тъй като съгласно Договора за ЕО тя е поела правомощията, упражнявани по-рано от държавите членки в областта на прилагане на съответното споразумение(10).

43.      Що се отнася обаче до международния въздушен превоз — областта, в която се прилага Варшавската конвенция — в него изглежда няма пълно прехвърляне на упражняваните преди това от държавите членки правомощия, както се предвижда в съдебната практика, с което разпоредбите на Конвенцията биха станали задължителни за Общността(11).

44.      На следващо място, също няма основание да се твърди, а и страните в производството пред запитващата юрисдикция не се опитват да го правят, че разпоредбите на Варшавската конвенция, и по-специално член 29 от нея, са задължителни за Общността поради това, че са израз на обичайни правила, установени от общото международно право(12).

45.      Накрая, обстоятелството, че в съображенията и в член 2, параграф 2 от Регламент № 2027/97 се прави позоваване на Варшавската конвенция, не е достатъчно, за да се счита член 29 от нея за неразделна част от общностния правов ред, който Съдът е компетентен да тълкува съгласно член 234 ЕО.

46.      Наистина при тълкуване на общностното право Съдът може при различни обстоятелства да взема под внимание и релевантни норми на международното право, и по-специално норми от международни споразумения, които сами по себе си не са задължителни за Общността.

47.      Това се вижда най-ясно, когато и доколкото разпоредба на общностното право се позовава изрично на норма от международното право и я „инкорпорира“ в съответна норма на общностното право(13). Пример в това отношение е член 2, параграф 2 от Регламент № 2027/97: съгласно тази разпоредба, когато Съдът е изправен пред понятие, което не е дефинирано в член 2, параграф 1 от посочения регламент, той е длъжен да придаде на това понятие същото значение, каквото се влага в него от Варшавската конвенция, и в този смисъл е задължен да я „тълкува“.

48.      Освен това, за да тълкува общностното право, Съдът разглежда релевантните разпоредби на международното право дори в отсъствието на такова позоваване. Това е отражение на обстоятелството, че по принцип Общността се стреми да упражнява правомощията си в съответствие с международното право, и по-конкретно, както се изисква от принципа за добросъвестно сътрудничество, предвиден в член 10 ЕО, при надлежно спазване на международните задължения, обвързващи държавите членки(14).

49.      По настоящото дело обаче е безспорно, че Регламент № 2027/97 запазва мълчание по въпроса за сроковете за предявяване на искове за отговорност; той не се позовава конкретно и на член 29 от Варшавската конвенция. Ето защо според мен тълкуването на тази разпоредба не може да се представи като „свързано“ с тълкуването на Регламент № 2027/97. В съответствие с това настоящият въпрос относно компетентността на Съда да тълкува член 29 от Варшавската конвенция в рамките на преюдициално запитване според мен трябва да се разграничи от споменатите по-горе положения, в които Съдът използва международните споразумения като помощно средство в тълкувателната си дейност.

50.      В светлината на гореизложеното на първия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че член 29 от Варшавската конвенция не е част от нормите на общностното право, които Съдът е компетентен да тълкува съгласно член 234 ЕО.

51.      От това следва, че не се налага Съдът да отговаря на третия преюдициален въпрос.

3.      Срок за предявяване на иск за отговорност

52.      За да се направи преценка до каква степен с оглед на Регламент № 2027/97 може да се изключи прилагането на член 29 от Варшавската конвенция в националното производство, може да бъде полезно най-напред да се припомнят някои аспекти на връзката между правните системи и съответните актове.

53.      В това отношение от член 300, параграф 7 ЕО и постоянната практика на Съда следва, че международните споразумения, по които Общността е страна, имат предимство пред актовете на вторичното общностно право, а тъй като са неразделна част от общностния правов ред — и пред националното право, което е в противоречие с тях(15).

54.      Тъй като обаче, както бе споменато по-горе, разглежданите по настоящото дело разпоредби на Варшавската конвенция не обвързват Общността, в случай на стълкновение на норми те нямат предимство пред разпоредбите на Регламент № 2027/97.

55.      В съответствие с принципа на предимство на общностното право по-скоро е ясно, че вътрешните съдилища имат задължението да приложат общностното право в неговата цялост, като оставят без приложение разпоредбите на вътрешното право, които са в противоречие с него, включително по принцип и нормите, произтичащи от международни споразумения, с които съответната държава членка е обвързана(16). В съответствие с това в случаите, когато разпоредбите на Регламент № 2027/97 са в противоречие с тези на Варшавската конвенция, разпоредбите на Регламента по принцип се ползват с предимство пред тези на Конвенцията, като в производствата пред националните юрисдикции по този начин се изключва прилагането на съответната норма от Конвенцията, която се намира в противоречие.

56.      По отношение на така очертаното предимство трябва, разбира се, да се направи необходимото уточнение в светлината на член 307, параграф 1 ЕО, който предвижда, че правата и задълженията, произтичащи от споразумения, сключени преди влизането в сила на Договора между една или повече държави членки, от една страна, и една или повече трети страни, от друга, не се засягат от разпоредбите на Договора. Съгласно тази разпоредба, която по принцип е приложима спрямо Варшавската конвенция, тъй като същата е заварено споразумение, сключено между държавите членки и трети страни, нормата на Общността, която се намира в противоречие, може да бъде лишена от действие от по-ранно международно споразумение, сключено от държава членка. В този смисъл съгласно посочената разпоредба държавата членка може да пренебрегне задължения, произтичащи от общностното право, макар — в съответствие с относително тясното ѝ тълкуване от Съда — и само в строго необходимата степен за изпълнение на международните си задължения към трети държави(17).

57.      По настоящото дело обаче трябва да се отбележи, че що се отнася до срока, установен в член 29 от Варшавската конвенция, между Регламент № 2027/97 и тази конвенция всъщност не се установява наличие на пряко стълкновение в очертаните аспекти, което да се нуждае от разрешение, тъй като според мен този въпрос сам по себе си не се урежда от Регламента.

58.      В това отношение, освен очевидната липса на изрична разпоредба в Регламент № 2027/97, която да урежда въпроса относно срока за предявяване на иск за отговорност, от предмета и целта на посочения регламент също не се установява, че той всъщност цели да уреди сроковете, или по-конкретно да окаже определено въздействие върху установения в член 29 от Варшавската конвенция срок.

59.      Макар да е вярно, предвид съображенията на Регламент № 2027/97, и по-специално предвид съображения 1 и 2 от него, че той цели да подобри степента на защита, гарантирана от Варшавската конвенция за пътници, пострадали при въздушни произшествия, конкретно що се отнася до правилата за отговорност на въздушните превозвачи в случай на произшествие, следва да се отбележи, че съображенията на този регламент се позовават на някои материалноправни аспекти на отговорността на въздушните превозвачи на Общността, например нейните парични ограничения и възможността въздушният превозвач да се ползва от защитата съгласно член 20, параграф 1 от Варшавската конвенция(18). Освен това всеки от тези въпроси намира отражение в разпоредбите на Регламента. Обратно, в съображенията, а още по-малко в самите разпоредби на Регламента, не се говори за процесуалните аспекти на предявяването на иск за отговорност за вреди, какъвто например е срокът, установен в член 29 от Варшавската конвенция.

60.      При това положение Регламентът не дава никакво основание да бъде тълкуван в смисъл, че той най-малкото имплицитно урежда срока за предявяване на иск за отговорност, както следователно и че изключва прилагането на срока, установен в член 29 от Варшавската конвенция. Действително, както правилно отбелязва Комисията, едва ли може да се допусне, че Регламент № 2027/97 цели да изключи прилагането на това процесуално правило, ако едновременно с това не предвижда негова алтернатива.

61.      Поради това доколкото Регламент № 2027/97 не урежда въпроса за срока, в който да се предяви иск срещу въздушни превозвачи на Общността за отговорност в случай на претърпени вреди, в съответствие с постоянната практика на Съда във връзка с процесуалната автономия на държавите членки следва да се направи извод, че по принцип националната правна система на всяка държава членка следва да установи процесуалните правила, уреждащи този въпрос(19).

62.      От това следва, че по принцип няма никаква пречка държавите членки да прилагат в националните производства в тази област норми като въведената с член 29 от Варшавската конвенция, произтичащи от международни споразумения, с които те са обвързани.

63.      Доколкото обаче исковете за отговорност попадат в режима на отговорност, установен с Регламент № 2027/97, и в съответствие с това представляват искове за защитата на права, които правните субекти извеждат от общностното право, държавите членки са задължени съгласно общностното право да гарантират, че приложимите процесуални правила не са по-неблагоприятни от тези, които се отнасят за подобни правни средства за защита от вътрешно естество (принцип на равностойността), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правов ред (принцип на ефективността)(20).

64.      В това отношение по принцип не Съдът, а националната юрисдикция трябва да определи точно какви задължения налага на държавите членки член 29 от Варшавската конвенция във връзка със срока относно исковете за отговорност, както и да установи до каква степен прилагането на този срок може да накърни посочените принципи(21). Достатъчно е да се отбележи все пак, че в редица случаи Съдът приема, че въвеждането на разумни срокове за предявяване на права по административен или съдебен ред е в интерес на правната сигурност, както и че двегодишният срок, въведен с член 29 от Варшавската конвенция, според мен не може да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото да се поиска обезщетение съгласно Регламент № 2027/97(22).

65.      В светлината на изложеното по-горе на втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че що се отнася до срока за предявяване на иск за отговорност за претърпени вреди при полет между държави членки, който се урежда от Регламент № 2027/97, последният не следва да се тълкува в смисъл, че не допуска националните юрисдикции да прилагат член 29 от Варшавската конвенция, доколкото споменатият срок е в съответствие с общностните принципи на ефективност и равностойност.

V –    Заключение

66.      Предвид на изложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси по следния начин:

–        Член 29 от Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г., не е част от нормите на общностното право, които Съдът е компетентен да тълкува съгласно член 234 ЕО.

–        Що се отнася до срока за предявяване на иск за отговорност за претърпени вреди при полет между държави членки, който се урежда от Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия, последният не следва да се тълкува в смисъл, че не допуска националните юрисдикции да прилагат член 29 от Варшавската конвенция, доколкото споменатият срок е в съответствие с общностните принципи на ефективност и равностойност.

1 – Език на оригиналния текст: английски.

2 – ОВ L 285, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 170.

3 – ОВ L 194, стр. 39; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 113.

4 – ОВ L 194, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 112.

5 – ОВ L 140, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 9, стр. 146.

6 – Решение от 12 декември 1972 г. (21/72—24/72, Recueil, стр. 1219, точка 16) и Решение от 3 юни 2008 г. по дело Intertanko и др. (C‑308/06, Сборник, стр. I‑4057, точки 48 и 49).

7 – Вж. по-специално Решение от 23 октомври 2003 г. по дело Nilsson (C‑154/02, Recueil, стр. I‑12733, точка 39).

8 – Комисията се позовава и на Решение от 12 февруари 2008 г. по дело Kempter (C‑2/06, Сборник, стр. I‑411, точка 57).

9 – Вж. в този смисъл по-специално Решение от 30 април 1974 г. по дело Haegeman (181/73, Recueil, стр. 449, точка 5), Решение от 15 юни 1999 г. по дело Andersson и Wåkerås-Andersson (C‑321/97, Recueil, стр. I‑3551, точка 26) и Решение от 11 септември 2007 г. по дело Merck Genéricos — Produtos Farmacêuticos (C‑431/05, Сборник, стр. I‑7001, точка 31).

10 – Решение по дело International Fruit Company и др. (посочено по-горе в бележка под линия 6, точки 10—18); вж. също в това отношение Решение от 19 ноември 1975 г. по дело Douaneagent der Nederlandse Spoorwegen (38/75, Recueil, стр. 1439, точка 21), Решение от 14 юли 1994 г. по дело Peralta (C‑379/92, Recueil, стр. I‑3453, точка 16) и Решение по дело Intertanko и др. (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 49).

11 – В това отношение следва най-напред да се отбележи, че приемането на Регламент № 2027/97 само по себе си не е достатъчно доказателство за прехвърляне на съответните правомощия, тъй като обхватът му е очевидно по-тесен, отколкото на Варшавската конвенция. В този смисъл, както личи от съображенията и разпоредбите му, Регламент № 2027/97 цели да засили защитата на пътниците в отношенията им с въздушните превозвачи на Общността във връзка с отговорността за претърпени вреди в случай на смърт или нараняване, докато Варшавската конвенция урежда и превоза на багажи и товари. Второ, следва да се отбележи, че Конвенцията от Монреал, която замества Варшавската конвенция, е сключена със смесено споразумение на Общността и нейните държави членки, тъй като се приема, че в областта на международния въздушен превоз, попадаща под действието на Конвенцията от Монреал (вж. съображение 4 от Решение 2001/539, посочено в бележка под линия 4), все още продължава да съществува споделена компетентност. Накрая, няма данни, че Общността всъщност действа като правоприемник на държавите членки по Варшавската конвенция или че другите договарящи страни по Конвенцията ѝ признават тази роля.

12 – Вж. в този контекст Решение от 16 юни 1998 г. по дело Racke (C‑162/96, Recueil, стр. I‑3655, точка 45) и Решение по дело Intertanko и др. (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 51).

13 – Вж. в този смисъл Решение от 23 октомври 2001 г. по дело Tridon (C‑510/99, Recueil, стр. I‑7777, точка 25) и Решение по дело Nilsson (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 39).

14 – Вж. в този смисъл Решение от 24 ноември 1992 г. по дело Poulsen и Diva Navigation (C‑286/90, Recueil, стр. I‑6019, точки 9 и 10) и Решение по дело Intertanko и др. (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 52).

15 – Вж. в този смисъл Решение от 25 февруари 1988 г. по дело Комисия/Гърция (194/85 и 241/85, Recueil, стр. 1037, точки 28—32), Решение от 10 септември 1996 г. по дело Комисия/Германия (C‑61/94, Recueil, стр. I‑3989, точка 52) и Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA (C‑344/04, Recueil, стр. I‑403, точка 35).

16 – В този смисъл вж. по-специално Решение от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal (106/77, Recueil, стр. 629, точка 21).

17 – В този смисъл вж. по-специално Решение от 27 февруари 1962 г. по дело Комисия/Италия (10/61, Recueil, стр. 1), Решение от 14 октомври 1980 г. по дело Burgoa (812/79, Recueil, стр. 2787, точка 6), Решение от 2 август 1993 г. по дело Levy (C‑158/91, Recueil, стр. I‑4287, точки 11—13) и Решение от 14 януари 1997 г. по дело Centro-Com (C‑124/95, Recueil, стр. I‑81, точки 55—57) Съгласно тази съдебна практика целта на член 307 ЕО е да гарантира, че в съответствие с принципите на международното право държавите членки са в състояние да спазват правата на трети страни, произтичащи от предходно споразумение, и да зачитат задълженията си по него.

18 – Вж. съответно съображения 3, 7 и 8 от Регламент № 2027/97.

19 – В този смисъл вж. по-специално Решение от 16 декември 1976 г. по дело Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral (33/76, Recueil, стр. 1989, точка 5), Решение от 21 септември 1983 г. по дело Deutsche Milchkontor и др. (205/82—215/82, Recueil, стр. 2633, точка 17) и Решение от 14 декември 1995 г. по дело Peterbroeck (C‑312/93, Recueil, стр. I‑4599, точка 12).

20 – В този смисъл вж. по-специално Решение от 16 май 2000 г. по дело Preston и др. (C‑78/98, Recueil, стр. I‑3201, точка 31), Решение по дело Kempter (посочено по-горе в бележка под линия 8, точка 57) и Решение от 13 март 2007 г. по дело Unibet (C‑432/05, Сборник, стр. I‑2271, точка 43).

21 – Вж. Решение от 28 март 1995 г. по дело Evans Medical и Macfarlan Smith (C‑324/93, Recueil, стр. I‑563, точка 29) и Решение по дело Centro-Com (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 58).

22 – В този контекст вж. Решение по дело Kempter (посочено по-горе в бележка под линия 8, точка 58) и цитираната съдебна практика. Предвид обстоятелствата по настоящото дело не възниква особен проблем във връзка с принципа на равностойност, доколкото както в контекста на общностното право, така и извън него би се прилагал един и същи срок, установен в член 29 от Варшавската конвенция, във връзка с иск за отговорност за вреди, претърпени при полет между държави членки, тоест дори ако отговорността за претърпените вреди не се урежда от Регламент № 2027/97.

Full & Egal Universal Law Academy