EUR-Lex -  62008CC0407 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н J. MAZAK

представено на 11 февруари 2010 година(1)

Дело C‑407/08 P

Knauf Gips KG, по-рано Gebr. Knauf Westdeutsche

Gipswerke KG

срещу

Европейска комисия

„Жалба — Конкуренция — Картел — Пазар на гипсокартони — Нарушение на член 81 ЕО — Административна процедура — Нарушение на правото на защита — Достъп до преписката — Отказ за предоставяне на уличаващи доказателства — Отказ за предоставяне на оневиняващи доказателства — Споразумения и съгласувани практики, съставомерни на едно и също нарушение — Нарушение на горната граница от 10 % съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17/62 — Икономическо образувание“

I –  Въведение

1.        С жалбата си Knauf Gips KG, по-рано Gebrüder Knauf Gipswerke KG (наричан по-долу за краткост „жалбоподателят“), иска от Съда по-конкретно да отмени Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 8 юли 2008 г. по дело Т‑52/03(2) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) в неговата цялост. При условията на евентуалност жалбоподателят иска от Съда да върне делото на Първоинстанционния съд за ново разглеждане, а при условия на евентуалност спрямо предходното да намали наложената на жалбоподателя глоба при всички случаи най-малко с 54,51 милиона евро.

II –  Правна уредба

2.        Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година — Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора(3) гласи:

„С решение Комисията може да наложи на предприятия или сдружения на предприятия глоби най-малко в размер от хиляда разчетни единици и най-много в размер от един милион разчетни единици, като последният размер може да достигне десет процента от оборота, реализиран през предходната стопанска година от всяко от предприятията, участвало в нарушението, когато умишлено или поради небрежност:

а) извършват нарушение на разпоредбите на член [81], параграф 1 [ЕО] или член [82 ЕО] от Договора […]“

III –  Контекст на жалбата

 А –      Оспорваното решение на Комисията

3.        На 27 ноември 2002 г. Комисията приема Решение 2005/471/ЕО относно производство за прилагане на член 81 от Договора за ЕО срещу BPB PLC, Gebrüder Knauf Westdeutsche Gipswerke KG, Société Lafarge SA и Gyproc Benelux NV (преписка COMP/E-1/37.152 — Гипсокартони) (наричано по-нататък „оспорваното решение“), в което Комисията установява, че BPB PLC (наричано по-нататък „BPB“), обединението Knauf, Société Lafarge SA (наричано по-нататък „Lafarge“) и Gyproc Benelux NV (наричано по-нататък „Gyproc“) са нарушили член 81, параграф 1 ЕО, като са участвали в съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на гипсокартоните(4). Комисията счита, че BPB, Knauf(5), Lafarge и Gyproc са сключили и са участвали без прекъсване в комплексно и продължавано споразумение в нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, което се изразява в следното поведение, съставомерно на споразумение или на съгласувана практика:

–        представителите на BPB и на Knauf са имали среща в Лондон през 1992 г. и са изразили общата си воля да стабилизират пазарите в Германия (наричан по-нататък „германският пазар“), Обединеното кралство (наричан по-нататък „пазарът на Обединеното кралство“), Франция (наричан по-нататък „френският пазар“) и Нидерландия, Белгия и Люксембург (наричан по-нататък „пазарът на Бенелюкс“),

–        представителите на BPB и на Knauf са създали, считано от 1992 г., системи за обмен на сведения, към които се присъединяват Lafarge и впоследствие Gyproc, относно обема на техните продажби на германския пазар, на пазара на Обединеното кралство, на френския пазар и на пазара на Бенелюкс,

–        представителите на BPB, на Knauf и на Lafarge нееднократно взаимно са се информирали предварително относно повишенията на цените на пазара на Обединеното кралство,

–        изправени пред особеното развитие на германския пазар, представителите на BPB, на Knauf, на Lafarge и на Gyproc са се срещали във Версай през 1996 г., в Брюксел през 1997 г. и в Хага през 1998 г. с цел да си разпределят или поне да стабилизират германския пазар,

–        представителите на BPB, на Knauf, на Lafarge и на Gyproc нееднократно са се информирали взаимно и са съгласували прилагането на повишение на цените на германския пазар между 1996 г. и 1998 г.(6).

4.        Съгласно член 1 от оспорваното решение нарушението е със следната продължителност:

–        „BPB PLC: от 31 март 1992 г. най-късно, до 25 ноември 1998 г.;

–        [обединението] Knauf: от 31 март 1992 г. най-късно, до 25 ноември 1998 г.;

–        Société Lafarge SA от 31 август 1992 година най-късно, до 25 ноември 1998 г.;

–        Gyproc Benelux NV: от 6 юни 1996 г. най-късно, до 25 ноември 1998 г.“

5.        Вземайки предвид естеството на разглежданото поведение, конкретните резултати от него за пазара на гипсокартони, който в същността си е бил силно концентриран и олигополистичен, както и факта, че той е обхващал четирите основни пазара в сърцето на Европейската общност, Комисията приема, че адресатите на оспорваното решение са допуснали особено тежко нарушение на член 81, параграф 1 ЕО. На следните предприятия се налагат глоби, както следва:

–        BPB: 138,6 милиона евро,

–        Gebrüder Knauf Westdeutsche Gipswerke KG: 85,8 милиона евро,

–        Lafarge: 249,6 милиона евро,

–        Gyproc: 4,32 милиона евро(7).

6.        По отношение на глобата, наложена на жалбоподателя, в точки 495—499 от оспорваното решение Комисията изтъква:

„(495) Установено е, че [обединението] Knauf е участвало активно във всяко антиконкурентно поведение, описано в това решение, а [високопоставени представители на обединението Knauf], [г-н Б и г-н В,] са лично замесени в това поведение.

(496) Адресат на решението е Knauf Westdeutsche Gipswerke предвид особената структура на обединението Knauf. Комисията не е в състояние да установи юридическо лице, което да ръководи обединението от дружества, съставляващи предприятието. Следователно начело на обединението няма едно юридическо лице, от което като отговарящо за координирането на дейностите на обединението да се търси отговорност за извършените нарушения от различните дружества, които образуват обединението.

(497) Knauf Westdeutsche Gipswerke, на което [г-н Б] и [г-н В] са [високопоставени представители], е най представителното дружество в това предприятие. Що се отнася до Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG, чиято функция е да управлява други компании от обединението Knauf, по-специално трябва да се отбележи, че то поне отчасти е зависимо от Knauf Westdeutsche Gipswerke заради помещенията и служителите му.

(498) При тези обстоятелства и за да се избегнат чисто формални въпроси, които биха попречили на установяването на поведението на обединението Knauf във връзка с прилагането на правилата на конкуренцията, Комисията счита, че отговорността за всички действия на обединението Knauf трябва да се търси от Knauf Westdeutsche Gipswerke. Knauf Westdeutsche Gipswerke не възразява срещу факта, че Комисията му е изпратила изложението на възраженията, макар от него да става ясно, че Комисията възнамерява да търси отговорност от него за цялостното поведение на Knauf.

Комисията счита, че с оглед на евентуалното налагане на глоба […] оборотите, които трябва да се вземат предвид за целите на това решение, са тези на „предприятието“ по смисъла на член 81, параграф 1 от Договора или в този случай оборотът, реализиран от всички дружества от обединението Knauf в световен мащаб, съобщен от Knauf на Комисията“(8). [неофициален превод]

7.        Преди това в точки 38 и 39 от оспорваното решение Комисията също отбелязва:

„(38) Създадено през 1932 г. със седалище в гр. Ипхофен, Бавария (Германия), където притежава голям промишлен завод, Knauf включва редица частни дружества, които все още са собственост на […] или приблизително толкова акционери от семейство Knauf. Дружеството обикновено се представя като семейно дружество Knauf Westdeutsche Gipswerke: „Предприятието Gebr. Knauf Westdeutsche Gipswerke от Ипхофен, създадено през 1932 г., в момента е не само един от водещите производители на строителни материали в Европа, но и обединение, което осъществява дейност в световен мащаб и чиито дейности не се ограничават до производството на строителни материали на гипсова основа. Въпреки разрастването си Knauf си остава семейно предприятие, което се притежава от семействата Alfons и Karl Knauf […]“

Knauf Westdeutsche Gipswerke всъщност е най-старото дружество от обединението Knauf и осигурява работа на голям брой (повече от 1000) от работниците на обединението, като понастоящем представлява командитно дружество, чиито [високопоставени представители] са [г-н Б и г-н В] […]. Дружеството осъществява дейността си в едни и същи помещения и със същите служители като друго дружество — Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG, което също така е командитно дружество, чиито [високопоставени представители] са отново [г-н Б] и [г-н В], и чиято функция е да управлява други компании от обединението Knauf. Трябва да се отбележи също фактът, че двете командитни дружества, освен че имат един и същ мениджърски екип, имат и еднаква акционерна структура (едни и същи лица притежават едни и същи дялове в капитала на дружеството). Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG има много малък брой служители, които работят също в помещенията в Ипхофен.“

 Б –      Производството пред Първоинстанционния съд

8.        С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 13 февруари 2003 г. и заведена под номер Т‑52/03, Knauf Gips KG иска отмяна на оспорваното решение на Комисията в частта, в която решението се отнася до него, и при условията на евентуалност да се намали в подходящ размер наложената му от оспорваното решение глоба и да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

9.        В жалбата си пред Първоинстанционния съд Knauf Gips KG излага осем правни основания. С първото правно основание Knauf Gips KG изтъква, че оспорваното решение нарушава правoто му на защита. Knauf Gips KG твърди в частност, че оспорваното решение на Комисията се основава на доказателства, които не са му били предоставени, въпреки исканията му за това. Второто правно основание на Knauf Gips KG е изведено от нарушение на член 81, параграф 1 ЕО. С третото правно основание Knauf Gips KG изтъква нарушение на понятието за едно и също нарушение. С четвъртото правно основание Knauf Gips KG поддържа, че оспорваното решение нарушава член 15, параграф 2 от Регламент № 17 по отношение на пределния размер на глобата. С петото правно основание Knauf Gips KG изтъква, че с размера на наложената глоба оспорваното решение нарушава член 253 ЕО и член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и основните принципи на правото. С шестото правно основание Knauf Gips KG твърди, че Комисията нарушава принципа на равно третиране, като не е намалила наложената на Knauf Gips KG глоба въпреки факта, че Knauf Gips KG е съдействало на Комисията също толкова, колкото и ВРВ, чиято глоба е намалена с 30 %. Със седмото правно основание Knauf Gips KG поддържа, че прекомерната продължителност на административната процедура е довела до нарушение на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на принципа на добра администрация. С осмото, последно правно основание, Knauf Gips KG изтъква, че е допусната грешка при прилагане на правото, както и явна грешка в преценката при определяне на размера на лихвите за забава за просрочено плащане на глобата.

10.      Първоинстанционният съд на Европейските общности постановява решението си на 8 юли 2008 г., с което отхвърля жалбата, подадена от Knauf Gips KG. Knauf Gips KG се осъжда да заплати съдебните разноски.

IV –  Производството по обжалването

11.      На 19 септември 2008 г. жалбоподателят подава жалба срещу това съдебно решение. Жалбоподателят иска от Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение в неговата цялост,

–        при условията на евентуалност да върне делото на Първоинстанционния съд за ново разглеждане,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното да намали наложената на жалбоподателя глоба по член 3 от оспорваното решение на Комисията по подходящ начин и при всички случаи най-малко с 54,51 милиона евро,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

12.      Комисията иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата в нейната цялост,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

13.      Жалбата срещу обжалваното съдебно решение има три правни основания. С първото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че правото му на защита е нарушено. С второто основание жалбоподателят изтъква, че е налице нарушение на член 81, параграф 1 ЕО. С третото основание жалбоподателят поддържа, че са нарушени член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 81 ЕО.

14.      Съдебното заседание е проведено на 22 октомври 2009 г.

V –  Първото правно основание: нарушение на правото на защита

15.      Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил правото му на защита поради неправилно прилагане на разпоредбите относно, първо — отказа за достъп до уличаващи документи, и второ — отказа за достъп до оневиняващи доказателства.

 А –      Отказ за достъп до уличаващи документи

1.     Обжалваното съдебно решение

16.      Пред Първоинстанционния съд Knauf Gips KG твърди, че оспорваното решение на Комисията се основава в голяма част на уличаващи доказателства, до които му е отказан достъп, въпреки исканията му във връзка с това.

17.      Първоинстанционният съд потвърждава в точка 41 от обжалваното съдебно решение, че в хода на административната процедура пред Комисията Knauf Gips KG не е имал достъп до отговорите на другите адресати към изложението на възраженията. Този съд счита, че като се има предвид, че документите, които не са предоставени на засегнатите страни в хода на административната процедура, не представляват противопоставими доказателствени средства, посочените документи следва да не се приемат за доказателствени средства, ако се окаже, че в окончателното си решение Комисията се основава на документи, които не се съдържат в преписката по разследването и не са предоставени на жалбоподателя. Ако са съществували други писмени доказателства, с които страните са се запознали в хода на административната процедура и които конкретно са подкрепяли изводите на Комисията, обстоятелството, че даден уличаващ документ, който не е предоставен на засегнатото лице, е изключен като доказателствено средство, не опровергава основателността на твърденията за нарушения, възприети в оспорваното решение на Комисията. Ето защо Първоинстанционният съд приема, че задача на заинтересованото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако документ, който не е предоставен за запознаване, и на който Комисията се е основала при установяването на нарушението на това предприятие, е трябвало да се отхвърли като уличаващо доказателствено средство(9).

18.      В точка 49 от оспорваното решение Първоинстанционният съд отбелязва, че с малки изключения Knauf Gips KG просто изброява пасажите от оспорваното решение, в които се споменават документите, до които е отказан достъп. Този съд счита, че подобен списък не е достатъчен, за да се изпълнят установените от съдебната практика задължения на Knauf Gips KG във връзка с непредоставените уличаващи доказателства. По-нататък Първоинстанционният съд разглежда твърдението за нарушение на достъпа до уличаващи доказателства, изрично повдигнато от Knauf Gips KG(10). След като разглежда въпросните документи, Първоинстанционният съд стига до извода, че констатацията на Комисията в оспорваното решение, не би била по-различна, ако въпросните документи са били отхвърлени от преписката. Въпреки това Първоинстанционният съд заявява, че ще разгледа делото по същество, като отхвърля по съображения за изчерпателност всички уличаващи доказателства, изведени от отговорите на другите адресати на изложението на възраженията, за да установи дали преценката на Комисията за наличието и въздействието на нарушението е доказана в достатъчна степен, дори и при отсъствието на такива уличаващи елементи(11).

2.     Доводи на страните

19.      Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд неправилно отказва да разгледа примерите за непредоставени доказателства, посочени от жалбоподателя. Жалбоподателят изтъква, че след като е посочил въпросните доказателства и пасажите от оспорваното решение, които се основават изключително на тези доказателства, не е необходимо допълнително посочване, за да се заключи, че ако тези доказателства са били отхвърлени, поне тези части от мотивите на оспорваното решение биха били различни. Тъй като е очевидно, че описаните от жалбоподателя пасажи се отнасят до материалния аспект на нарушението като цяло, става ясно, че оспорваното решение би било напълно различно. Пасажите от оспорваното решение на Комисията, които всъщност са разгледани от Първоинстанционния съд (вж. точки 51—63 от обжалваното съдебно решение) не са от решаващо значение, предвид факта, че правото на защита на жалбоподателя вече е нарушено, тъй като в други пасажи от оспорваното решение Комисията се позовава на непредоставени yличаващи доказателства, които не са разгледани от този съд.

20.      Комисията счита, че тъй като оплакването на жалбоподателя е насочено само срещу основанията на обжалваното съдебно решение, съдържащи се в точки 49 и 50, това оплакване не може да доведе до отмяна на съдебното решение. Въпросните основания са приложени от съображения за изчерпателност, видно от точка 63 от обжалваното съдебно решение, Първоинстанционният съд не е взел предвид въпросните доказателства при разглеждането по същество на оспорваното решение на Комисията. Освен това Комисията изтъква, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията, установени от Съда в Решение по дело Aalborg Portland и др,/Комисия(12) по отношение на уличаващите доказателства. В съответствие с това съдебно решение Съдът иска засегнатата страна да успее да покаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, би бил различен. Общото посочване на жалбоподателя на различни пасажи от оспорваното решение, в които тези документи са просто споменати, е недостатъчно, тъй като в противен случай това би наложило Първоинстанционният съд да докаже причинно-следствена връзка между отказа за достъп до въпросните доказателства и твърдяното нарушение на правото на защита.

3.     Съображения

21.      Бих отбелязал, първо, че жалбоподателят оспорва изводите на Първоинстанционния съд, които се съдържат в точки 49 и 50 от обжалваното съдебно решение. Въпреки това жалбоподателят не повдига възражения срещу подробните констатации на Първоинстанционния съд, които се съдържат в точки 51—62 от обжалваното съдебно решение във връзка с конкретните оплаквания на Knauf Gips KG относно някои доказателства.

22.      Още повече, противно на твърдението на Комисията, констатациите на Първоинстанционния съд в точки 49 и 50, и по-специално в точки 51—62 от оспорваното решение, не са приложени от съображения за изчерпателност, като този съд обяснява това изрично с позицията си, съдържаща се в точка 63 от това съдебно решение. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика Съдът отхвърля такива оплаквания веднага, тъй като критикуването само на изложени за изчерпателност мотиви не би могло да доведе до отмяната на обжалваното съдебно решение(13), а според мен това не е пряко приложимо към разглежданото правно основание.

23.      Що се отнася до твърдението на жалбоподателя във връзка с пропуска на Първоинстанционния съд да разгледа примерите за посочените от жалбоподателя непредоставени доказателства — смятам това твърдение за явно неоснователно.

24.      Knauf Gips KG твърди по същество, че Първоинстанционният съд неправилно е заключил, че списъкът с пасажите от оспорваното решение на Комисията, в които са посочени непредоставени доказателства, е недостатъчен, за да бъдат изпълнени установените от съдебната практика задължения, които изискват заинтересованата страна да покаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако трябваше да бъде отхвърлен като уличаващо доказателствено средство непредоставен документ, на който Комисията се основава, за да обвини в нарушения тази страна.

25.      Съгласно установената съдебна практика непредоставянето на документ представлява нарушение на правото на защита, само ако засегнатото предприятие докаже, първо, че Комисията се е позовала на този документ в подкрепа на твърдението си за наличие на нарушение, и второ, че това твърдение може да се докаже само чрез позоваване на този документ. Ако са съществували други писмени доказателства, с които страните са се запознали в хода на административното производство и които конкретно подкрепят изводите на Комисията, изключването като доказателствено средство на несъобщен уличаващ документ не опровергава основателността на твърденията за нарушения, възприети в оспорваното решение. Ето защо задача на заинтересованото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако трябваше да бъде изключен като доказателствено средство един непредоставен документ, на който Комисията се е основала, за да обвини в нарушения това предприятие(14).

26.      Според мен Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че просто един списък с пасажите от оспорваното решение на Комисията, в които са посочени непредоставените доказателства е недостатъчен, за да може засегнатото предприятие да се освободи от задълженията си съобразно съдебната практика в Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия(15).

 Б –      Отказ за достъп до оневиняващи доказателства и нарушение на правото на защита относно обмена на сведения

27.      За удобство в тази част ще разгледам втората и третата част от първото правно основание на жалбоподателя, тъй като и двете части засягат втората част от първото правно основание на Knauf Gips KG пред Първоинстанционния съд, което се отнася за отказа за достъп до оневиняващи доказателства(16).

 1. Обжалваното съдебно решение

28.      В точка 67 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд цитира Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия и изтъква, че относно несъобщаването на оневиняващ документ засегнатото предприятие трябва единствено да докаже, че неразкриването на същия е могло да повлияе в негов ущърб на развитието на производството и на съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да докаже, че то е щяло да използва посочения оневиняващ документ за своята защита в такъв смисъл, че ако имаше възможност да се позове на него в хода на административната процедура, то щеше да посочи елементи, които не съответстват с направените на този стадий изводи на Комисията и следователно щеше да повлияе по някакъв начин на оценките, които последната е направила във всяко едно решение, поне що се отнася до тежестта и продължителността на поведението, в което е упрекнато, а с това и до размера на глобата. Вероятността непредоставен документ да окаже влияние върху развитието на производството и съдържанието на решението на Комисията може да се докаже едва след предварително разглеждане на някои доказателствени средства, от които става ясно, че с оглед на тях непредоставените документи са могли да имат значение, което не е трябвало да се пренебрегва(17).

29.      След като предоставя на жалбоподателя достъп до неповерителните отговори и на другите производители на изложението на възраженията на Комисията, Първоинстанционният съд изтъква, че дори ако Knauf Gips KG е имал възможност да се позове на тези документи по време на административната процедура, оценката на Комисията не би била повлияна от тях(18).

2. Довод

30.      Жалбоподателят твърди, че в точка 65 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд неправилно е обобщил исканията му в жалбата по дело Т‑52/03, както и коментарите, които се съдържат в отделен документ с дата 7 юли 2006 г., относно отказа на Комисията да му предостави достъп до оневиняващи доказателства. Посредством това изводите на този съд в точки 64—79 от обжалваното съдебно решение нарушават правото на защита на жалбоподателя и са неоснователни.

31.      Жалбоподателят поддържа също, че Първоинстанционният съд неправилно е приложил практиката на Съда относно оневиняващите доказателства. Според жалбоподателя не е необходимо да доказва, че ако е имал достъп до отговорите на другите производители към изложението на възраженията, решението на Комисията би било различно по съдържание, а само че би могъл да използва тези документи в своя защита(19). Жалбоподателят изтъква, че в точки 70—78 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд неправилно е разгледал дали някои оневиняващи доказателства, посочени от жалбоподателя, биха дали отражение върху резултата от оспорваното решение на Комисията.

32.      Жалбоподателят освен това оспорва заключението на Първоинстанционния съд, съобразно което отговорът на ВРВ на изложението на възраженията не съдържа оневиняващи доказателства(20). Жалбоподателят изтъква, че в съответствие с основните принципи при доказателствата, твърденията на другите заинтересовани страни представляват доказателство. Освен това фактът, че жалбоподателят е изтъкнал същите доводи, не променя естеството на подобни твърдения от другите заинтересовани страни.

33.      Жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд е пропуснал да разгледа твърдението на ВРВ в точка 4.1.16 от отговора му, в което се казва, че срещата в Лондон е била едно напълно спонтанно разискване. Първоинстанционният съд също е пропуснал да разгледа твърдението на ВРВ в точка 4.2.3 от неговия отговор, в което се изтъква, че данните, които ВРВ обменя със своите конкуренти, не са били включени в плановия процес на ВРВ. Освен това Първоинстанционният съд не е разгледал важността на доказателствата относно установяването на съществуването на срещите в Брюксел и Хага през 1997 г. и 1998 г., които са последвали твърдяната първа среща във Версай. В документ с дата 7 юли 2006 г. Knauf Gips KG изтъква, че от точки 4.3.28 и 4.3.34 от отговора на ВРВ става ясно, че на срещата във Версай не е било сключено антиконкурентно споразумение. По отношение на срещите в Брюксел и Хага Комисията просто заключава, че страните са следвали твърдяното споразумение, постигнато във Версай. Въпреки това точки 4.3.28 и 4.3.34 от отговора на ВРВ във връзка със срещата във Версай, може би е трябвало да се използват, за да се докаже, че заключението относно срещите в Брюксел и Хага е неоснователно.

34.      Комисията отново изтъква довод, който е изложила пред Първоинстанционния съд и който не е бил разгледан от този съд. Комисията отбелязва, че към отказа за достъп на жалбоподателя до отговорите на изложението на възраженията на другите производители, тя е приложила документ, в който посочва средствата за съдебна защита, които може да ползва жалбоподателят. Тъй като жалбоподателят не е използвал служителя по изслушването по въпроса и по този начин не е успял да употреби средствата за съдебна защита в хода на административната процедура, жалбоподателят e загатнал, че няма да придвижи искането си. Следователно Комисията изтъква, че тъй като правото на достъп до преписката е трябвало да бъде разгледано по време на административната процедура, жалбоподателят няма право да твърди нарушение на правото на защита пред Първоинстанционния съд.

35.      Комисията изтъква, че Първоинстанционният съд правилно е приложил критерия, изложен в Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия(21) относно оневиняващите доказателства. Комисията също поддържа, че обжалваното решение не изопачава доводите на жалбоподателя.

36.      Комисията изтъква, че твърденията на жалбоподателя в точка 31 по-горе са недопустими, тъй като той просто възпроизвежда същите аргументи, които е изтъкнал пред Първоинстанционния съд и желае нова оценка на исканията си от Съда. Освен това жалбоподателят не е доказал как въпросните непредоставени доказателства биха били в подкрепа на неговата защита. Комисията също поддържа, че искането на жалбоподателя в точка 33 по-горе е фактически неточно.

3. Преценка

37.      Първо ще разгледам твърдението на Комисията, повдигнато в точка 34 по-горе. Комисията в действителност твърди, че втората и третата част от първото правно основание на жалбоподателя са недопустими, тъй като той не е успял да употреби средствата за съдебна защита относно достъпа до въпросните документи в хода на административната процедура пред Комисията.

38.      Считам, че този довод трябва да бъде отхвърлен. Първо, Комисията не е установила, че жалбоподателят активно е заблуждавал Комисията или е действал недобросъвестно по отношение на въпросните непредоставени документи в хода на административната процедура. Самият неуспех на жалбоподателя да употреби средствата си за съдебна защита пред Комисията не би могъл неправилно да предизвика някакъв грешен извод у Комисията, че жалбоподателят няма да придвижи искането си за достъп до въпросните документи пред общностния съд(22). Второ, в отсъствието на каквато и да е законодателна разпоредба, която конкретно да изисква заинтересованата страна да употреби средствата си за съдебна защита в хода на административната процедура пред Комисията, считам, че налагането на такова изискване от Съда би ограничило неправилно правото на защита на тази страна и би ѝ отказало пълния достъп до правосъдие(23).

39.      Що се отнася до посоченото в точка 30 по-горе твърдение на жалбоподателя, според което в точка 65 от обжалваното съдебно решение неправилно са обобщени доводите му, трябва да се отбележи, че същите тези доводи се съдържат в точка 43 от доклада на съдията докладчик за проведеното на 23 януари 2007 г. заседание на Първоинстанционния съд.

40.      Съгласно практиката на Съда целта на доклада на съдията докладчик е да представи в обобщена форма правните и фактически обстоятелства по спора, както и правните основания и доводите на страните, и последните могат да поискат преди или в хода на съдебното заседание внасянето на поправки или да формулират резерви. Освен това съдиите от Първоинстанционния съд, които са взели участие в разискванията, са имали достъп в хода на цялото производство до всички документи, от които е съставена преписката по делото(24).

41.      Докладът на съдията докладчик по дело Т‑52/03 е изпратен на страните от секретариата на Първоинстанционния съд на 11 декември 2006 г. и страните са поканени да представят своите становища по доклада преди съдебното заседание. За разлика от Комисията, която на 15 януари 2007 г. представя своите писмени становища по посочения доклад, Knauf Gips KG не представя никакво становище. Освен това в хода на проведеното на 23 януари 2007 г. заседание Knauf Gips KG не повдига никакви възражения към обобщението на неговите твърдения и доводи, което се съдържа в доклада на съдията докладчик. Липсата на подобно възражение е отразена в съставения от секретаря протокол от заседанието съгласно член 63 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, като протоколът е подписан от председателя и от секретаря и представлява официален документ.

42.      При липсата на каквото и да е възражение от страна на Knauf Gips KG по доклада на съдията докладчик по дело Т‑52/03 и тъй като съставът на Първоинстанционния съд е имал достъп в хода на цялото производство до всички документи, от които е съставена преписката по делото, считам, че посоченото в точка 30 по-горе твърдение на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлено.

43.      Освен това от съображения за изчерпателност бих подчертал, че от констатациите на Първоинстанционния съд в точки 68—77 от обжалваното решение става ясно, че този съд е разгледал подробно твърденията, повдигнати от Knauf Gips KG(25) относно отказа на Комисията да му предостави достъп до оневиняващите доказателства.

44.      Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Първоинстанционният съд неправилно е приложил практиката на Съда относно оневиняващите доказателства, достатъчно е предприятието да докаже, че то е щяло да използва оневиняващите документи в своя защита в смисъл, че ако е имало възможност да се позове на тях в хода на административната процедура, то е щяло да представи доказателства, които не съответстват на направените на този етап изводи на Комисията, и следователно е щяло да повлияе по някакъв начин на преценката, която последната е направила във всяко едно решение, поне що се отнася до тежестта и продължителността на поведението, в което е упреквано, а с това и до размера на глобата. Вероятността непредоставен документ да окаже влияние на хода на производството и на съдържанието на решението на Комисията може да се докаже едва след предварително разглеждане на някои доказателствени средства, от които става ясно, че с оглед на тях непредоставените документи са могли да имат значение, което не е трябвало да се пренебрегва(26).

45.      Първоинстанционният съд конкретно е посочил по-горната практиката на Съда относно непредоставените оневиняващи доказателства в точка 67 от обжалваното съдебно решение. Освен това в точка 78 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд стига до заключението, че ако Knauf Gips KG е имал достъп до въпросните документи в хода на административната процедура, оценката на Комисията не би била повлияна от тях.

46.      Бих отбелязал, че въпреки цялостното заключение на Първоинстанционния съд в точка 78 от обжалваното съдебно решение редакцията на точка 74 от обжалваното съдебно решение, в която този съд изтъква, че точка 4.2.1 от отговора на ВРВ „не би променила крайния резултат“ [неофициален превод] е твърде неподходяща в контекста на оневиняващите доказателства и бегло напомня на съдебната практика, приложима спрямо непредоставените уличаващи доказателства(27). Според мен обаче използването на подобни фрази не е от естество да доведе до невалидност на обжалваното съдебно решение. Смятам, че едно обикновено твърдение на друг участник в картел, което не се подкрепя от доказателства и чрез което този участник прави опит да отрече антиконкурентната цел или последици от обмена на сведения, не може да представлява оневиняващо доказателство.

47.      Вследствие на това считам, че посоченото в точка 31 твърдение трябва да бъде отхвърлено.

48.      Що се отнася до твърденията на жалбоподателя в точки 31 и 32 по-горе, в които той оспорва констатациите на Първоинстанционния съд, че някои части от отговора на ВРВ към изложението на възраженията не съдържат оневиняващи доказателства, трябва да се има предвид, че преценката на фактите от Първоинстанционния съд, освен в случай на изопачаване на представените пред него доказателства, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда(28).

49.      Според мен извършената от Първоинстанционния съд преценка в точки 69—78 от обжалваното съдебно решение се отнася до въпроса дали частите от отговора на ВРВ към изложението на възраженията на Комисията са представлявали оневиняващи доказателства и които Knauf Gips KG е можел да използва в своя защита. Следователно тази преценка се отнася до един фактически въпрос(29). При липсата на каквото и да е твърдение, че Първоинстанционният съд е изопачил фактите, мисля, че оплакването на жалбоподателя срещу преценката на Първоинстанционния съд трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

50.      Що се отнася до посоченото в точка 33 по-горе твърдение, че Първоинстанционният съд е пропуснал да разгледа твърденията на Knauf Gips KG относно точка 4.1.16 от отговора на ВРВ, считам, че то не може да се приеме. Основният смисъл на точка 4.1.16 от отговора на ВРВ към изложението на възраженията е, че въпреки „твърдяното споразумение“, постигнато на срещата в Лондон, „на различните европейски пазари се е запазила силна конкуренция“. Въпросът за продължаващата конкуренция всъщност е разгледан от Първоинстанционния съд в точки 72—75 от обжалваното съдебно решение. Според мен твърдението, че Първоинстанционният съд не е разгледал твърдението на Knauf Gips KG относно точка 4.2.3 от отговора на ВРВ на изложението на възраженията, отговор, в който се изтъква, че цифровите данни, които ВРВ е обменял със своите конкуренти, не са били свързани с процеса на планиране на ВРВ, трябва да бъде отхвърлено предвид точка 74 от обжалваното съдебно решение. В точка 74 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд всъщност разглежда конкретно твърдението на ВРВ, че обменяните сведения са били известни само на г-н [D], управител на Gyproc и президент и генерален директор на ВРВ.

51.      Освен това от точка 76 от обжалваното съдебно решение става ясно, че Първоинстанционният съд е разгледал точки 4.3.28 и 4.3.34 от отговора на ВРВ относно срещата във Версай и е стигнал до заключението, че по своето съдържание тези точки не съставляват оневиняващо доказателство. Тъй като твърдението на Knauf Gips KG относно срещите в Брюксел и Хага съответно през 1997 г. и 1998 г. е зависимо от извода на Първоинстанционния съд, че точки 4.3.28 и 4.3.34 от отговора на ВРВ относно срещата във Версай съставляват оневиняващи доказателства, считам, че този съд не е пропуснал неправилно да разгледа твърдението на Knauf Gips KG относно срещите в Брюксел и Хага.

52.      Затова считам, че Съдът трябва да отхвърли първото правно основание на жалбата в неговата цялост.

VI –  Второ правно основание на жалбата: нарушение на член 81 ЕО

 А –      Доводи на страните

53.      Жалбоподателят твърди, че точки 140—298 от обжалваното съдебно решение са неоснователни, тъй като Първоинстанционният съд установява нарушение на член 81, параграф 1 ЕО въз основа на неразкрити уличаващи доказателства. Освен това Първоинстанционният съд не е изпълнил направената от самия него декларация в точка 63 от обжалваното съдебно решение, че няма да вземе предвид тези доказателства при разглеждането по същество на оспорваното решение на Комисията.

54.      Жалбоподателят изтъква, че дори и като взема предвид незаконосъобразни доказателства, изводът на Първоинстанционния съд относно петте елемента на нарушението, допуснато от жалбоподателя, не подкрепя твърдението за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО. Според Първоинстанционния съд разглежданото нарушение се състои от пет части, а именно — срещата в Лондон през 1992 г., обменът на сведения за количествата на продажбите в Германия, Франция, Бенелюкс и Обединеното кралство в периода 1992—1998 г., обменът на сведения за повишаването на цените в Обединеното кралство от 1992 г. до 1998 г., споразуменията за пазарни дялове в Германия (срещите във Версай, Брюксел и Хага) от юни 1996 г. и споразумението за повишаването на цените в Германия от 1996 г. Въз основа на направените от Първоинстанционния съд фактически констатации обаче никой от тези случаи не отговаря на критерия за установяване на нарушение по член 81, параграф 1 ЕО. Жалбоподателят критикува също редица аспекти от решението на Първоинстанционния съд във връзка с петте елемента или проявления на нарушението, които се съдържат в точки 140—298 от обжалваното съдебно решение.

55.      Комисията счита, че второто правно основание на жалбоподателя е недопустимо, доколкото той просто се ограничава до критика на фактическите констатации на Първоинстанционния съд. Комисията също отбелязва, че жалбоподателят не оспорва наличието на едно и също продължавано нарушение, на което се опира обжалваното решение. Второто правно основание на жалбоподателя се основава на понятието, че нито една от съставните части или от елементите на нарушението, които разглеждани заедно образуват нарушението, не нарушават сами по себе си член 81 ЕО. По този начин жалбоподателят тълкува погрешно съществената част от обжалваното съдебно решение и преценката на доказателствата, извършена от Първоинстанционния съд. Като посочва Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия,(30) този съд счита, че съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определени съвпадения и улики, които, взети заедно, при липсата на друго смислено обяснение, представляват доказателство за нарушение на правилата на конкуренцията. Първоинстанционният съд приема, че тази съдебна практика е относима към понятието за едно-единствено продължавано нарушение, тъй като всяко едно проявление потвърждава наличието на подобно нарушение.

56.      Комисията също счита, че твърдението на жалбоподателя, посочено в точка 53 по-горе, е недопустимо, тъй като той не е уточнил частите от обжалваното съдебно решение, които критикува и само се позовава общо на точки 140—298 от обжалваното съдебно решение.

 Б –      Преценка

57.      От точка 299 от обжалваното решение ясно е видно, че Knauf Gips KG е изтъкнал пред Първоинстанционния съд, че не може да бъде обвинен в участие в едно и също нарушение за дълъг период, което е следвало да доведе до намаляване на тежестта на нарушението и до погасяването по давност на възможността за започване на процедурите, свързани с отделни обстоятелства, за които се твърди, че са настъпили преди повече от пет години от началото на производството.

58.      В точка 306 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява, че видно от точка 479 от обжалваното решение, „съвкупността от споразуменията и съгласуваните практики в конкретния случай са се вписвали в поредица от усилия от страна на разглежданите предприятия, преследващи една-единствена икономическа цел, а именно ограничаване на конкуренцията и са представлявали различни проявления на комплексно и продължавано споразумение, което е имало за цел и резултат ограничаване на конкуренцията. Като преценява, че споразуменията и съгласуваните практики без прекъсване от 1992 г. до 1998 г. са давали конкретен израз на проявлението на общата воля на страните за стабилизиране и оттам за ограничаване на конкуренцията поне на германския пазар, на френския пазар, както и на пазара на гипсокартони в Обединеното кралство и Бенелюкс, Комисията квалифицира нарушението като едно и също, комплексно и продължавано“. Така член 1 от обжалваното решение гласи, в частност, че жалбоподателят е „нарушил член 81, параграф 1 от Договора, като е участвал в съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на гипсокартоните“(31). Като прилага съдебната практика от Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия(32), Първоинстанционният съд отхвърля правното основание на Knauf Gips KG срещу определението на въпросните практики като едно и също продължавано нарушение(33).

59.      Жалбоподателят не оспорва констатацията на Първоинстанционния съд за наличието на едно и също продължавано нарушение на член 81, параграф 1 ЕО в настоящата жалба. Жалбоподателят иска да докаже обаче, че нито един от петте елемента или от изолираните проявления на нарушението, разгледани поотделно, не подкрепят установяването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО. Доколкото оспорваното решение на Комисията, както и обжалваното съдебно решение, се основават на наличието на едно и също продължавано нарушение, макар и съставено от различни елементи, считам, че жалбоподателят няма основания за твърдението си, че тези изолирани елементи, разглеждани поотделно, не представляват нарушение на член 81, параграф 1 ЕО. Според мен от това следва, че въпросното твърдение трябва да бъде отхвърлено.

60.      Освен това, тъй като жалбоподателят не уточнява конкретно уличаващите доказателства, за които твърди, че са посочени от Първоинстанционния съд в подкрепа на установеното от този съд в точки 140—298 от обжалваното съдебно решение, считам, че това твърдение трябва да бъде отхвърлено като недопустимо поради неточност.

61.      Вследствие на това считам, че Съдът трябва да отхвърли второто правно основание на жалбата.

VII –  Трето правно основание: нарушение на член 15 от Регламент № 17 и на член 81 ЕО

 А –      Доводи на страните

62.      Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд нарушава член 15 от Регламент № 17, като взема предвид оборота на дружествата, които са част от обединението Knauf, при изчисляването на горната граница от 10 %, наложена от тази разпоредба. Жалбоподателят счита, че Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, когато установява, че жалбоподателят образува едно икономическо образувание с другите дружества от обединението Knauf и когато приема, че жалбоподателят е отговорен за действията на обединението Knauf.

63.      Жалбоподателят счита, че в точка 348 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционият съд не е действал обективно и безпристрастно. Жалбоподателят оспорва констатацията на Първоинстанционния съд, че Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG е извлякъл печалба от разглежданото нарушение.

64.      Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд неправилно стига до извода, че Knauf Gips KG заедно с Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG и неговите дъщерни дружества образуват едно икономическо образувание.

65.      Жалбоподателят оспорва деветте елемента, въз основа на които Първоинстанционият съд прави констатация за съществуването на едно икономическо образувание. Жалбоподателят счита, че Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия(34) не е приложимо, доколкото жалбоподателят не се намира под контрола на друго дружество. Освен това жалбоподателят не притежава дялове в дружествата, свързани с Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG. Жалбоподателят счита, че съдебната практика относно търговските представители(35), посочена в точки 350, 351 и 355 от обжалваното съдебно решение, също не е приложима. Жалбоподателят смята, че Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия(36), посочено в точки 343—346 от обжалваното съдебно решение, също не е приложимо, тъй като в този случай констатацията за съществуването на едно икономическо образувание се основава на факта, че всички дялове в различните дружества са притежавани от едно и също лице. В настоящия случай жалбоподателят и Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG са притежавани от двадесет и двама акционери, всеки от които притежава миноритарни дялове.

66.      Констатацията за съществуването на едно икономическо образувание не може да се основава и на съвместния контрол, който осъществяват множеството акционери от семейство Knauf върху жалбоподателя и другите дружества. Констатацията за съвместен контрол се изключва, когато между акционерите е възможна размяната на различни мажоритарни дялове. В Решение на Първоинстанционния съд от 6 април 1995 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия(37), Първоинстанционният съд, както и Комисията в решението си, във връзка с което е образувано това дело, установяват, че не съществува икономическо образувание в случая на четирима акционери с миноритарни дялове. Семейното споразумение, което е споменато в точка 349 от обжалваното съдебно решение, не е поставило разглежданите дружества под съвместен контрол.

67.      Жалбоподателят счита, че обжалваното съдебно решение е в противоречие с практиката на Съда, и по-специално с Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия(38), в което Съдът установява, че само по себе си обстоятелството, че дяловият капитал на две отделни търговски дружества се притежава от едно и също лице или от едно и също семейство, е недостатъчно, за да се установи, че тези две дружества образуват едно икономическо образувание, така че съгласно общностното право в областта на конкуренцията действията на едно дружество могат да се припишат на друго дружество, като едното бъде задължено да плати глобата на другото.

68.      Жалбоподателят счита, че няма други правни основания, които да оправдават констатацията за съществуването на икономическо образувание. Фактът, че същите двама акционери са управлявали всички дружества Knauf (точка 345 от обжалваното съдебно решение), не е релевантен. В точка 346 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изтъква, че няма доказателства, че двамата братовчеди от фамилията Knauf г-н [Б] и г-н [В] не са представлявали обединението Knauf в рамките на различните проявления на нарушението. Жалбоподателят изтъква, че твърдението на Първоинстанционния съд нарушава принципа in dubio pro reo. Освен това фактът, че едни и същи лица представляват различни дружества, не означава, че тези дружества не са самостоятелни от гледна точка на конкуренцията. Според жалбоподателя също така констатацията в точка 346 от обжалваното съдебно решение, че цифровите данни за продажбите, обменяни в хода на нарушението и свързани с различните дружества от обединението Knauf, не предполагат нищо по отношение на структурните връзки между участниците или засегнатите от този обмен дружества и по този начин не предполагат съществуването на икономическо образувание. Освен това жалбоподателят счита, че констатацията, направена в точка 347 от обжалваното съдебно решение, за съществуването на икономическо образувание, която се основава също на факта, че след направено искане Knauf Gips KG изпраща на Комисията освен данните за собствения си оборот и данните за оборота на другите дружества от обединението Knauf. Тази информация е изпратена след проверки и с цел Комисията да не прецени разгласяването за незадоволително. Жалбоподателят счита, че твърдението в точка 356 от обжалваното решение в подкрепа на констатацията за съществуването на едно икономическо образувание е противоречиво. Фактът, че жалбоподателят е единственото дружество, което не се управлява от Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG, не обяснява защо глобата е наложена на жалбоподателя, а не на Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG. Не става ясно защо жалбоподателят трябва да бъде разглеждан като едно икономическо образувание с Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG, при условие че той е независим от това дружество. Жалбоподателят оспорва констатацията в точка 357 от обжалваното съдебно решение, че доколкото „повечето“ от намерените по време на проверките документи са били изготвени на бланки на дружеството, жалбоподателят представлява обединението Knauf. Жалбоподателят счита, че тълкувателна норма, с която се стига до извода, че лицето, което е представило „повечето“ документи, автоматично става „представител“ и на другите участници в нарушението, не намира никакво основание в правните системи на държавите членки или в общностното право в областта на споразуменията и картелите. Освен това не става ясно как Комисията е избрала разглежданите документи сред всички налични документи в хода на разследването. Жалбоподателят счита, че твърдението в точка 357 от обжалваното съдебно решение, съгласно което няма съмнение, че жалбоподателят координира оперативните дейности на обединението Knauf на съответния пазар, е диаметрално противоположно на твърдението в точка 337 от обжалваното съдебно решение, съгласно което „следователно начело на обединението няма едно юридическо лице, от което като отговарящо за координирането на дейностите на обединението да се търси отговорност за извършените нарушения от различните дружества, които образуват обединението“. Твърдението в точка 358 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят е бил единственият събеседник на Комисията по време на административната фаза на производството, не е юридически убедително и произлиза от факта, че в придружителното писмо към изложението на възраженията от 19 април 2001 г. Комисията е започнала официална процедура само срещу жалбоподателя, въпреки че проверки е имало и в други дружества. Жалбоподателят твърди, че неговите адвокати са отговорили на изложението на възраженията от негово име.

69.      Жалбоподателят също оспорва твърденията в точки 359 и 360 от обжалваното съдебно решение, в съответствие с които в хода на административната процедура, под страх от невъзможност да направи това впоследствие, жалбоподателят е трябвало да възрази срещу предположението на Комисията за съществуването на едно икономическо образувание. Жалбоподателят изтъква, че тези твърдения нарушават принципа на in dubio pro reo. Тъй като изложението на възраженията е адресирано само към жалбоподателя, той излага твърденията само от свое име. В изложението на възраженията не се посочва, че от жалбоподателя ще се търси отговорност и за другите дружества, които са с наименование Knauf.

70.      Комисията счита, че Първоинстанционният съд е стигнал до констатацията си за съществуване на едно икономическо образувание въз основа на няколко елемента (точка 342 от обжалваното съдебно решение), включително в частност фактът, че в хода на нарушението братовчедите Knauf са представлявали цялото обединение Knauf; фактът, че цифровите данни за продажбите, обменяни по време на нарушението, се отнасят за всички действащи на пазара на гипсокартони дружества Knauf (точка 346 от обжалваното съдебно решение); фактът, че дяловете на дружествата от обединението Knauf, притежавани от холдинговото дружество Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG, са били управлявани от това дружество от името на семейното дружество, което притежава и контролира Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG. Твърдението в точка 348 от обжалваното съдебно решение трябва да бъде разгледано в определен контекст. Изхождайки от този контекст, не може да се твърди, че Първоинстанционният съд е проявил пристрастност. Освен това, ако е установено, че братовчедите Knauf са представлявали цялото обединение по време на нарушението, става ясно, че от нарушението са се възползвали всички дружества Knauf.

71.      Комисията отбелязва, че Първоинстанционният съд не се позовава на съдебната практика от Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия(39), а на основните принципи за съществуването на едно икономическо образувание. Решението по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия(40) и съдебната практика относно търговските представители са случаи на конкретно приложение на разглежданите основни принципи. При всички положения в този случай е възможно да се направи паралел със съдебната практика от Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия(41), макар и тя да не е директно приложима. Първоинстанционният съд установява, че дружествата от обединението Knauf са били контролирани от семейство Knauf в съответствие със семейното споразумение, което е осигурявало единно управление за цялото обединение. Братовчедите Knauf са управлявали всички дружества от обединението, включително и двете дружества майки и са представлявали всички дружества Knauf, действащи на пазара на гипсокартони по време на нарушението. Комисията счита, че твърденията на жалбоподателя относно Решение по дело HFB и др./Комисия(42) не са релевантни. В точки 342 и 343 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изтъква, че съществуването на едно икономическо образувание трябва да бъде оценявано за всеки отделен случай и че съществуването на едно икономическо образувание е възможно (както в Решение по дело HFB и др./Комисия) да се установи въз основа на редица елементи, които доказват взаимоотношения на контрол. Първоинстанционният съд намира паралел между Решение по дело HFB и др./Комисия и настоящото дело в контрола, който семейното дружество Knauf упражнява върху обединението Knauf, ключовите позиции на братовчедите Knauf, начина, по който те се представят като представители на обединението Knauf, и факта, че цифровите данни за продажбите, обменяни по време на нарушението, са свързани с цялото обединение. Съдът е утвърдил такива критерии в своето Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия(43).

72.      Комисията счита, че становищата на жалбоподателя относно възможността за размяна на мажоритарни дялове между акционерите противоречи на семейното споразумение, което гарантира единно управление и единно, концентрирано упражняване на акционерни права. Освен това Комисията счита възможността за размяна на мажоритарни дялове между акционерите за ирелевантна, тъй като съгласно семейното споразумение съществуват два органа с правомощия за вземане на решения, които упражняват контрол върху обединението Knauf (заедно с управлението на цялото обединение от двамата братовчеди Knauf) и гарантират, че обединението извършва дейност на пазара като едно цяло. Контролът, упражняван от семейното дружество, е потвърден от жалбоподателя в отговора му от 19 септември 2002 г. на въпрос на Комисията (точка 347 от обжалваното съдебно решение).

73.      Комисията счита, че обжалваното съдебно решение не противоречи на констатацията на Съда в Решение по дело Aristrain/Комисия(44). Констатацията от обжалваното съдебно решение за съществуването на едно икономическо образувание не се основава само на факта, че двете дружества майки от обединението Knauf имат едни и същи акционери. Комисията също твърди, че различните обстоятелства, които Първоинстанционният съд е установил, доказват съществуването на икономическо образувание. В това отношение Комисията поставя ударение върху позицията на братовчедите Knauf като управляващи акционери, които са осигурявали единното управление на обединението (точка 345 от обжалваното съдебно решение). Братовчедите Knauf са били лично замесени в нарушението и конкурентите на обединението са приемали техните действия като действия на обединението Knauf (точка 346 от обжалваното съдебно решение). Освен това Комисията отбелязва, че жалбоподателят не оспорва факта, че цифровите данни за продажбите, обменяни в хода на нарушението, са били свързани с всички действащи на пазара на гипсокартони дружества Knauf. Съвкупността от цифровите данни за продажбите доказала, че цялото обединение Knauf е било представлявано от братовчедите Knauf (т.е. жалбоподателят). Що се отнася до твърдението на жалбоподателя относно изпращането на неговия оборот и на оборота на останалите дружества от обединението Knauf на Комисията — Комисията отбелязва, че информацията е била изпратена, след като изложението на възраженията е било вече изпратено. Изложението на възраженията споменава само жалбоподателя като адресат. Първоинстанционният съд правилно е установил, че фактът, че жалбоподателят е предоставил по свое желание оборота на обединението Knauf и на другите дружества Knauf, действащи на пазара на гипсокартони, е допълнително доказателство, че жалбоподателят сам е счел, че икономическото образувание е съществувало и че той е представлявал всички дружества Knauf, които произвеждат гипсокартони.

74.      Комисията счита, че доводите на жалбоподателя относно преценката на Първоинстанционния съд за неговата специална роля в обединението Knauf (точка 354 от обжалваното съдебно решение) са ирелевантни, тъй като жалбоподателят оспорва само съществуването на икономическо образувание. Следващите бележки са по този начин съпътстващи по естество.

75.      Комисията поставя ударение върху специалната позиция на жалбоподателя в ролята му на дружеството Knauf, което е отговорно за нарушението. Комисията отбелязва, че жалбоподателят е едно от двете дружества майки от обединението. За разлика от Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG, жалбоподателят не е просто едно холдингово дружество, а предходното зависи от жалбоподателя за някои ресурси. Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG просто като едно холдингово дружество не може да бъде държано отговорно за действията на обединението (точки 348 и 355 от обжалваното съдебно решение), тази отговорност се носи от жалбоподателя. В точки 346 и 357 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят е координирал оперативните дейности на обединението Knauf на съответния пазар. Тази констатация не е в противоречие с твърдението в точка 361 от обжалваното съдебно решение, че не е възможно да се установи едно юридическо лице, което като най-главно да координира дейностите на обединението. Въпреки че жалбоподателят е само едно от двете дружества майки, той е имал координираща роля, по-специално поради факта, че е бил използван от братовчедите Knauf като инструмент за управление на предприятието.

76.      Що се отнася до твърденията на жалбоподателя в точка 69 по-горе относно лишаването от възможност, Комисията счита, че жалбоподателят и преди, и след връчването на изложението на възраженията е действал от името на другите дружества Knauf. Комисията счита, че твърденията на Първоинстанционния съд в точки 359 и 360 от обжалваното съдебно решение трябва да бъдат разгледани в контекста на твърдението от точка 358. По време на административната процедура жалбоподателят изтъква, че е имал водеща роля в предприятието Knauf и по този начин е създал впечатление у Комисията, че той е бил главното дружество в обединението. Поради това Комисията е връчила изложението на възраженията на жалбоподателя, а не на другите дружества от обединението, но въпреки това е посочила, че нарушението се отнася за обединението Knauf (точка 359 от обжалваното съдебно решение).

 Б –      Преценка

77.      Според мен твърдението на жалбоподателя, че в точка 348 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не е действал обективно и безпристрастно, изобщо не е доказано и е неоснователно. Самият факт, че констатацията на Първоинстанционния съд в тази точка се различава от твърденията на жалбоподателя, по никакъв начин не показва липсата на обективност и безпристрастност от страна на този съд. Освен това, както е посочила Комисията, специално от точки 344—347 от обжалваното съдебно решение става ясно, че заключението на Първоинстанционния съд в точка 348 от обжалваното съдебно решение, че Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG и неговите дъщерни дружества са се възползвали от въпросното нарушение, е било основано на редица съображения, които са били разгледани и преценени от този съд и така този извод не е бил постигнат по абстрактен начин.

78.      Освен това констатацията на Първоинстанционния съд, че Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG и неговите дъщерни дружества са се възползвали от въпросното нарушение, представлява преценка на обстоятелствата, която при отсъствие на каквото и да е изопачаване на доказателствата, попада в изключителната компетентност на Първоинстанционния съд съобразно член 225 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда(45).

79.      В контекста на правното основание на Knauf Gips KG относно нарушението на член 15 от Регламент № 17 Първоинстанционният съд е разгледал, първо, дали обединението Knauf е представлявало икономическо образувание по смисъла на правото в областта на конкуренцията, и второ, дали Knauf Gips KG е бил отговорен за координацията на действията на обединението Knauf. Според мен, и противно на твърдението на Комисията от точка 74 по-горе, в хода на производството по жалбата пред този Съд, жалбоподателят е оспорил констатациите на Първоинстанционния съд и по двата гореспоменати въпроса.

80.      По въпроса за съществуването на икономическо образувание съгласно установената съдебна практика общностното право в областта на конкуренцията се отнася до дейността на предприятията и до това, че понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране. Съдът е уточнил също, че понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо едно икономическо образувание, макар и от юридическа гледна точка това икономическо образувание да е съставено от няколко физически или юридически лица(46). По този начин считам, че преценката дали едно обединение от дружества представлява икономическо образувание, не е въпрос на правноорганизационна форма, а изисква индивидуален анализ, като се обръща специално внимание на специфичните факти във всеки отделен случай. Освен това бих добавил, че съществуването на икономическо образувание може да се установи въз основа на редица различни факти, като никой от тях не би доказал поотделно подобна констатация.

81.      По отношение на твърдението на жалбоподателя, че съдебната практика от Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия(47) не може да се приложи, бих отбелязал на първо място, че в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не се е позовал на това дело в преценката си за съществуване на икономическо образувание. От друга страна, фактът, че жалбоподателят в паралел със специфичните обстоятелства от Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия не контролира в частност 100 % от дяловете на друго дружество, не може според мен да попречи на констатацията на базата на други основания, че жалбоподателят представлява част от едно икономическо образувание по смисъла на правото в областта на конкуренцията.

82.      Освен това, въпреки че Първоинстанционният съд е цитирал съдебната практика относно търговските представители в точки 350, 351 и 355 от обжалваното съдебно решение и е цитирал Решение по дело HFB и др./Комисия(48) в точка 343 от обжалваното съдебно решение, няма признаци Първоинстанционният съд да е счел, че специфичните обстоятелства от тези дела са били повторени в настоящото дело(49). Първоинстанционният съд просто е искал да подчертае в общи линии редица фактори, които може да доведат до констатация за съществуването на икономическо образувание.

83.      Що се отнася до твърденията на жалбоподателя в точка 66 по-горе, бих отбелязал, че в Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия Първоинстанционният съд е преценил дали споразуменията могат да бъдат счетени за вътрешни споразумения в едно обединение и по този начин да попаднат извън обхвата на член 81, параграф 1 ЕО. В това дело Първоинстанционният съд е установил, че член 81 ЕО не се прилага за споразумения и съгласувани практики между принадлежащи към едно обединение предприятия в ролята на дружество майка и дъщерно дружество, ако тези предприятия образуват едно икономическо образувание, в рамките на което дъщерното дружество не притежава реална свобода да определя посоката на своите действия на пазара. Подобна ситуация не съществува, когато едно предприятие не упражнява контрол върху друго, освен този, който произлиза от дял в капитала му, който далеч не е мажоритарен(50).

84.      В Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, Първоинстанционният съд е установил въз основа на фактите, че реалната степен на контрол, който Arbed е упражнявал върху Baustahlgewebe е отговаряла на неговия процент от дяловете на въпросния капитал, а именно 25,001 %, което далеч не представлява мажоритарен дял. Първоинстанционният съд е установил, че такъв дял не оправдава заключението, че въпросните дружества са били част от обединение, в рамките на което те образуват икономическо образувание, така че едно споразумение между тези две предприятия, което ограничава конкуренцията, попада извън обхвата на член 81, параграф 1 ЕО.

85.      Според мен е ясно, че в Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия(51) Първоинстанционният съд не е основал констатацията си за липса на контрол само на цифрите от процентното дялово участие на Arbed в Baustahlgwebe, а е разгледал въпросното реално равнище или степен на контрол и е установил, че тя е недостатъчна. Мисля, че по този начин Първоинстанционният съд е предпочел правилно реалната действителност пред самите цифри. Следователно считам, че самата правна възможност за размяна на мажоритарни дялове в обединението от дружества Knauf, включващо жалбоподателя и Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG, поради наличието на двадесет и двама акционери не изключва сама по себе си констатацията за едно икономическо образувание.

86.      Считам също, че жалбоподателят не е успял да докаже, че обжалваното съдебно решение е в противоречие с Решение на Съда по дело Aristrain/Комисия(52). В това дело Съдът е установил, че простият факт, че дяловият капитал на две отделни търговски дружества се притежава от едно и също лице или едно и също семейство, е недостатъчен сам по себе си(53), за да се установи, че тези две дружества образуват едно икономическо образувание, така че съгласно общностното право в областта на конкуренцията действията на едно дружество да могат да се припишат на друго дружество, което да бъде задължено да плати глобата на първото(54). От обширните констатации на Първоинстанционния съд в точки 337—362 от обжалваното съдебно решение става ясно, че този съд не е основал констатацията си за съществуване на едно икономическо образувание само върху един прост, изолиран факт(55). Освен това жалбоподателят сам е възразил срещу „деветте“ основания(56), върху които Първоинстанционният съд е изградил заключението си за съществуването на едно икономическо образувание.

87.      Според мен, противно на твърдението на жалбоподателя в точка 68 по-горе, в точки 344—350 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е изброил няколко основания, които разглеждани заедно, а не по отделно водят до заключението, че дружествата, които семейство Knauf притежава образуват едно икономическо образувание по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО.

88.      От обжалваното съдебно решение е ясно, че всички дружества от обединението Knauf имат едни и същи двадесет и двама акционери, които са от двете разклонения на семейство Knauf(57) и че всички тези дружества са били управлявани от същите двама братовчеди Knauf(58).

89.      В точка 346 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд също е установил, че няма доказателства, че двамата братовчеди Knauf не са представлявали обединението Knauf при осъществяване на нарушението и не е оспорено, че обменяните цифрови данни за продажбите по време на разглежданото нарушение са се отнасяли за всички дружества от обединението Knauf, действащи на пазара на гипсокартони. Считам, че Първоинстанционният съд не е нарушил принципа in dubio pro reo с твърдението си за липса на каквито и да е доказателства, които биха посочили, че братовчедите Knauf не са представлявали обединението Knauf по време на въпросното нарушение. Първоинстанционният съд просто е изтъкнал, че доказателствата показват представителната роля на братовчедите Knauf и че не са представени други доказателства в подкрепа на обратното. Няма признаци, че Първоинстанционният съд е имал каквито и да е колебания относно доказателствената стойност на доказателствата с които реално е разполагал. Освен това фактът, че обменяните цифрови данни за продажбите са се отнасяли за всички дружества от обединението Knauf, действащи на пазара на гипсокартони, според мен представлява допълнително доказателство, което води до индикации, че тези дружества са действали като икономическо образувание с общи интереси. Обратно на твърдението на жалбоподателя в точка 68 по-горе, не е нужно подобен обмен да доказва съществуването на някаква формална структурна връзка между тези дружества.

90.      В точка 347 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд също установява, че в отговора си от 19 септември 2002 г. на искането на Комисията за предоставяне на информация съгласно член 11 от Регламент № 17 жалбоподателят не само посочва собствения си оборот, както е поискала Комисията, но също доброволно, без това да му е поискано, предоставя информация за оборота на всички дружества от обединението Knauf. Считам, че Първоинстанционният съд правилно е разгледал този факт като допълнително доказателство, че дружествата, които принадлежат на семейство Knauf, формират едно икономическо образувание с общи интереси. Не намирам за убедително твърдението на жалбоподателя, че е изпратил разглежданата информация с цел Комисията да не прецени предоставянето ѝ за незадоволително(59). Информацията е изпратена на 19 септември 2002 г., повече от година след като Комисията изпраща изложението на възраженията, по-конкретно на жалбоподателя(60) на 18 април 2001 г. Тъй като Комисията има задължението да уточни в изложението на възраженията по недвусмислен начин юридическото лице, на което може да бъде наложена глоба, и да изпрати посоченото изложение на възраженията на това юридическо лице(61), жалбоподателят е бил напълно наясно, изпращайки разглежданите данни за оборота на 19 септември 2002 г., че глоба може да бъде наложена по-скоро на него, а не на другите дружества от обединението Knauf(62). Първоинстанционният съд също установява, че Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG е само едно холдингово дружество, без служители, което се управлява от същите управителни органи и в същите помещения на жалбоподателя(63). Освен това в точка 349 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд цитира in extenso член 1 от споразумението на семейство Knauf, чиято цел е да осигури в частност единно управление и общи цели за всички дружества от обединението Knauf(64).

91.      Следователно считам, че жалбоподателят не е успял да докаже, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е установил, че дружествата, които принадлежат към семейство Knauf, образуват едно икономическо образувание.

92.      Що се отнася до налагането на глоба на жалбоподателя, от установената съдебна практика е ясно, че за антиконкурентното поведение на предприятие може да отговаря друго предприятие, когато първото не е определило самостоятелно поведението си на пазара, а е приложило основно указанията на второто, предвид по-специално икономическите и юридическите връзки между тях(65).

93.      Освен това според мен от Решение по дело Aristrain/Комисия може да се предположи, че в някои ситуации е възможно на едно дружество да се припишат всички действия на дадено обединение, дори ако това дружество не е било идентифицирано като юридическото лице, начело на това обединение, което е отговорно за координиране на дейностите на обединението(66).

94.      Първоинстанционният съд е установил, че Knauf Gips KG е бил отговорен за действията на обединението Knauf въз основа на няколко фактора(67).

95.      Като неразделна част от своите разсъждения по въпроса в точка 359 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е отбелязал, че в изложението на възраженията Комисията е счела, че нарушението се отнася за цялото обединение Knauf. Освен това според този съд жалбоподателят е трябвало да бъде наясно от изложението на възраженията, че вероятно той е щял да бъде адресатът на окончателното решение на Комисията. Въпреки това жалбоподателят е отговорил на Комисията, без да постави под съмнение ролята си на дружеството, което е отговорно за действията на обединението в хода на нарушението. Като цитира своето Решение от 27 септември 2006 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия(68), Първоинстанционният съд заявява, че в подобна ситуация жалбоподателят е натоварен с отговорността да реагира в хода на административната процедура или да се изправи пред възможността да не може повече да го направи, като докаже, че въпреки факторите, върху които се е позовала Комисията, на него не може да му бъде търсена отговорност за нарушението, извършено от обединението Knauf(69).

96.      Считам, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е установил, че ако жалбоподателят не реагира в хода на административната процедура, той ще бъде лишен от тази възможност пред Първоинстанционния съд. Според мен при липсата на констатация от Първоинстанционния съд, че жалбоподателят активно е заблуждавал Комисията или е действал недобросъвестно в хода на административната процедура относно ролята му в обединението Knauf, самият пропуск на жалбоподателя в хода на това производство да оспорва в частност една позиция, възприета от Комисията, и по-специално в изложението на възраженията, не може да ограничи правото на защита на жалбоподателя пред Първоинстанционния съд и да му откаже пълен достъп до правосъдие.

97.      От това следва, че обжалваното съдебно решение трябва да се отмени в частта, в която Първоинстанционният съд е установил, че Knauf Gips KG е бил отговорен за действията на обединението Knauf и е отхвърлил правното основание на Knauf Gips KG за нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

98.      Съгласно член 61 от Статута на Съда, когато жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

99.      Считам, че фазата на производството позволява постановяването на окончателно решение Следователно според мен Съдът трябва да се произнесе с окончателно решение по искането на жалбоподателя за намаление на наложената му от оспорваното решение глоба.

100. Трябва да се отбележи, че освен констатациите си в точки 359 и 360 от обжалваното съдебно решение в точка 356 от това решение Първоинстанционният съд също е установил, че жалбоподателят е бил единственото дружество, действащо на съответния пазар, което не е било управлявано от холдинговото дружество Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG(70). Според мен този факт сам по себе си не обяснява защо глобата е наложена на жалбоподателя.

101. В точка 348 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд обаче е установил, че Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG е било само едно холдингово дружество без служители, което се е управлявало от същите управителни органи като на жалбоподателя и в същите помещения. Според мен тези факти показват, че докато двете дружества са юридически отделни, жалбоподателят всъщност е материално отговорен за координирането на дейностите на Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG и следователно на другите дружества от обединението Knauf, които холдинговото дружество притежава.

102. В точка 357 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изтъква също, че повечето от документите на обединението Knauf, които Комисията намира по време на своето разследване, са върху бланки на жалбоподателя. От Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия(71) е ясно, че в контекста на едно разследване относно картел намерените от Комисията доказателства по време на разследването са обикновено само фрагментарни и откъслечни и често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. Считам, че подобни писмени доказателства, въпреки факта че — както твърди жалбоподателят — те може би са само един напречен разрез на наличните документи по време на разследването, представляват много убедително доказателство за координиращата или ключова роля, която жалбоподателят е играл по отношение на оперативните дейности на обединението Knauf при осъществяване на нарушението.

103. Според мен констатацията в точка 358 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят е бил единствения събеседник на Комисията по време на административната процедура не е, както твърди жалбоподателят, юридически убедителна сама по себе си. Въпреки това тя показва, че жалбоподателят играе ключова роля в обединението Knauf при осъществяване на нарушението(72) — един факт, който според мен се потвърждава също от констатацията на Първоинстанционния съд в точка 347 от обжалваното решение относно доброволното предоставяне на данните от оборота на всички дружества от обединението Knauf от страна на жалбоподателя.

104. Жалбоподателят твърди, че неговото положение на единствен събеседник произтича от факта, че в писмото, придружаващо изложението на възраженията от 19 април 2001 г., Комисията е започнала официална процедура само срещу жалбоподателя, въпреки че проверки е имало и в други дружества. Според мен това твърдение не е правдоподобно, тъй като в отговора си на изложението на възраженията, което привидно е написано от негово име, жалбоподателят е посочил не само своето поведение и положение, но и в редица случаи е посочил и поведението на обединението Knauf и други дружества от обединението Knauf. От друга страна, както твърди Комисията, нищо не подсказва, че посочването на административната процедура пред Комисията в точка 358 от обжалваното съдебно решение е ограничено до разследването, последвало връчването на изложението на възраженията, не обхваща производството, което предхожда това връчване.

105. Предвид посочените факти в точки 100—104 от настоящото заключение считам, че Съдът трябва да приеме, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е установила, че Knauf Gips KG е било дружеството, отговорно за координирането на обединението Knauf при осъществяване на нарушението. От изложеното по-горе следва, че представеното от Knauf Gips KG правно основание в подкрепа на искането му пред Първоинстанционния съд относно нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 според мен е неоснователно и следователно трябва да бъде отхвърлено.

VIII –  Съдебни разноски

106. По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Що се отнася до съдебните разноски от производството на първа инстанция, което е довело до обжалваното съдебно решение, според мен те трябва да бъдат поети по начина, определен в точка 2 от диспозитива на това съдебно решение.

IX –  Заключение

107. Следователно считам, че Съдът трябва да:

–        отхвърли Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности (трети състав) от 8 юли 2008 г. по дело Т‑52/03 Knauf Gips KG/Комисия в частта, в която този съд е постановил, че Knauf Gips KG е бил отговорен за действията на обединението Knauf и е отхвърлил правното му основание, базирано на нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора,

–        отхвърли жалбата в останалата ѝ част,

–        отхвърли жалбата за отмяна, заведена от Knauf Gips KG пред Първоинстанционния съд, доколкото тя е основана на едно правно основание, изведено от нарушението на член 15, параграф 2 от Регламент № 17,

–        осъди Knauf Gips KG да заплати съдебните разноски по настоящото производство. Разходите по производството на първа инстанция, довело до Решението на Първоинстанционния съд и посочено в диспозитива на настоящото заключение, трябва да се поемат по начина, възприет в точка 2 от диспозитива на това решение.

1 – Език на оригиналния текст: английски.

2 – _ Knauf Gips/Комисия.

3 –      (ОВ 13, 1962 г., стp. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3).

4 –      ОВ L 166, 2005 г., стр. 8. Вж. член 1 от оспорваното решение на Комисията.

5 –      В бележка под линия 4 от оспорваното решение Комисията изтъква, че „Knauf“ означава всички дружества от обединението Knauf.

6 –      Вж. точка 2 от оспорваното решение на Комисията.

7 –      Вж. член 3 от оспорваното решение на Комисията.

8 –      Вътрешните цитати са изпуснати.

9 –      Вж. точки 45—47 от обжалваното съдебно решение и цитираната там съдебна практика.

10 –      Вж. точка 50 и сл.

11 –      Вж. точка 63 от обжалваното съдебно решение.

12 –      Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, С‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123).

13 –      Вж. в този смисъл Определение от 25 март 1996 г. по дело SPO и др./Комисия (C‑137/95 P, Recueil, стp. I‑1611, точка 47), Решение от 16 септември 1997 г. по дело Blackspur DIY и др./Съвет и Комисия (C‑362/95 P, Recueil, стp. I‑4775, точка 23), както и Решение от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия (C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стp. I‑729, точка 106).

14 –      Вж. Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено в бележка под линия 12, точки 71—73 и цитираната съдебна практика.

15 – Посочено в бележка под линия 12.

16 –      Вж. точки 67—78 от обжалваното съдебно решение.

17 –      Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено в бележка под линия 12, точки 74—76.

18 –      Вж. точка 78 от обжалваното съдебно решение.

19 –      Вж. по-специално Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия (C‑51/92 P, Recueil, стр. I‑4235), точка 81.

20 –      Вж. точки 70—77 от обжалваното съдебно решение.

21 – Посочено в бележка под линия 12.

22 –      Вж. по аналогия Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия (C‑297/98 P, Recueil, стр. I‑10101), точка 37. Освен това, в точки 101—106 от Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия (посочено в бележка под линия 12) Съдът изтъква, че в случай на подадена жалба пред Първоинстанционния съд срещу решението за прекратяване на административната процедура, този съд е свободен да разпореди мерки за организация на производството и да предостави пълен достъп до преписката, за да установи дали отказът на Комисията да разгласи или предостави даден документ може да бъде пагубен за защитата на засегнатото предприятие. Тъй като това разглеждане е ограничено до съдебен контрол на правните основания, то нито има за цел, нито води до замяна на пълното разследване по случая по време на административната процедура. Безспорно е, че закъснялото разгласяване на документи по преписката не връща предприятието, което е подало жалба срещу решението на Комисията, до положението, в което то би било, ако е имало възможността да се позове на тези документи при представянето на писмените и устните си становища пред Комисията. Вземайки предвид различната цел и степен на предоставянето на достъп до преписката пред Първоинстанционния съд и Комисията, не считам, че този неуспех на жалбоподателя да употреби средствата си за съдебна защита в хода на административната процедура трябва да представлява пречка пред жалбоподателя да повдигне въпроса относно отказа до достъп пред общностния съд.

23 –      Вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 1991 г. по дело Hilti/Комисия (Т‑30/89, Recueil, стр. II‑1439), точка 38. Освен това, в случай че твърдението на даден жалбоподател относно оневиняващото естество на непредоставените документи би било успешно и е установено, че тази страна не е успяла да се възползва от дадено средство за съдебна защита, до което тя е имала достъп по време на административната процедура, Съдът може да счете, че тази страна демонстрира поведение на протакане и отлагане, ако това се установи, когато се отсъжда коя страна ще поеме съдебните разноски съгласно член 69, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда, който гласи в частност, че Съдът може да осъди спечелила делото страна да възстанови разходите, които той приема, че тя необосновано или злонамерено е причинила на насрещната страна.

24 –      Решение на Съда от 22 април 1999 г. по дело Kernkraftwerke Lippe-Ems/Комисия (C‑161/97 P, Recueil, стр. I‑2057), точка 58.

25 –      В жалбата си по дело Т‑52/03 и в отделен документ, изготвен от Knauf Gips KG на 7 юли 2006 г. Въпросният документ е посочен в точка 68 от обжалваното съдебно решение.

26 –      Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено в бележка под линия 12, точки 74—76.

27 –      И която изисква това предприятие да докаже, че резултатът, до който Комисията е достигнала в своето решение, би бил различен, ако е трябвало да бъде изключен като уличаващо доказателствено средство един непредоставен документ, на който Комисията се е основала, за да обвини в нарушения тази страна.

28 –      Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinil Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 Р, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стp. I‑8375), точка 330.

29 –      Решение по дело Limburgse Vinil Maatschappij и др./Комисия, описано в бележка под линия 28, точка 331.

30 – Посочено в бележка под линия 12.

31 –      Вж. точка 307 от обжалваното съдебно решение.

32 –      Вж. точка 309 от обжалваното съдебно решение; делото е посочено в бележка под линия 12.

33 –      Вж точка 321 от обжалваното съдебно решение.

34 –      Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия (C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925).

35 –      Решение на Първоинстанционния съд от 11 декември 2003 г. по дело Minoan Lines/Комисия (T‑66/99, Recueil, стр. II‑5515).

36 –      Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия (T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487).

37 –      Решение на Първоинстанционния съд от 6 април 1995 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия (Т‑145/89, Recueil, стр. II‑987).

38 –      Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия (C‑196/99 P, Recueil, стр. I‑11005).

39 – Посочено в бележка под линия 34.

40 – Пак там.

41 – Пак там.

42 – Посочено в бележка под линия 36.

43 –      Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стp. I‑5425).

44 – Посочено в бележка под линия 38.

45 –      Решение от 18 декември 2008 г. по дело Coop de France bétail et viande и др./Комисия (C‑101/07 P и C‑110/07 P, все още непубликувано в Сборника), точка 58; вж. също и Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия (С‑322/07 Р, С‑327/07 Р и С‑338/07 Р, все още непубликувано в Сборника), точка 52.

46 –      Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (С‑97/08 Р, все още непубликувано в Сборника), точки 54 и 55.

47 – Посочено в бележка под линия 34.

48 – Посочено в бележка под линия 36.

49 –      В действителност от текста на точка 343 от обжалваното съдебно решение става ясно, че делото HFB и др./Комисия е цитирано просто като пример (делото е посочено в бележка под линия 36).

50 –      Делото е посочено в бележка под линия 37, точка 107.

51 – Делото е посочено в бележка под линия 37.

52 – Делото е посочено в бележка под линия 38.

53 – Термините „прост факт“ и „сам по себе си“ са ключови за разбиране на значението на постановеното от Съда.

54 –      Същото дело, точка 99.

55 –      Вж. точка 342 от обжалваното съдебно решение, в която Първоинстанционният съд сам е потвърдил, че докато простият факт, че дяловият капитал на две отделни търговски дружества се притежава от едно и също лице или едно и също семейство е недостатъчен, съществува възможност да се установи съществуването на икономическо образувание въз основа на няколко елемента.

56 –      Вж. точка 65 по-горе.

57 –      Вж. точка 344 от обжалваното съдебно решение.

58 –      Вж. точка 345 от обжалваното съдебно решение.

59 –      То също е до някаква степен в противоречие със становищата на жалбоподателя относно неоспорената от него констатация на Първоинстанционния съд в точка 358 от обжалваното съдебно решение, че той е бил единствения събеседник на Комисията в хода на административната процедура.

60 – Нито едно друго дружество от обединението Knauf не е адресат на изложението на възраженията, въпреки че е ясно, че посоченото в изложенето на възраженията нарушение се отнася за обединението Knauf.

61 – Вж. Решение на Съда от 16 март 2000 г. по дело Compagnie maritime belge transports и др./Комисия (C‑395/96 P и C‑396/96 P, Recueil, стp. I‑1365), точки 143 и 146 и Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело ARBED/Комисия, (C‑176/99 P, Recueil, стp. I‑10687), точка 21.

62 – Вж. твърденията на жалбоподателя в точки 68 и 69 по-горе.

63 –      Вж. параграф 348 от обжалваното съдебно решение.

64 –      Член 1, озаглавен „Цел на договора“ гласи: „1. Целта на настоящия договор е да запази дружествата Knauf като семейни дружества. 2. Целта на настоящия договор е да осигури единно управление на дружествата Knauf. 3. Целта на настоящия договор е да гарантира единно и концентрирано упражняване на права във всички дружества Knauf. 4. Целта на настоящия договор е да осигури, че всички необходими решения за бъдещето управление, организация и правна форма на дружеството продължават да са възможни, и не могат да бъдат възпрепятствани от един акционер или малък брой акционери“ (курсивът е мой).

65 –      Вж. по-специално Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия (C‑294/98 P, Recueil, стр. I‑10065), точка 27.

66 – Вж. точки 98 и 99 (делото е посочено в бележка под линия 38). По това дело не е било възможно да се припише отговорността поради липса на доказателства.

67 –      Вж. точки 354—361 от обжалваното съдебно решение.

68 –      Решение на Първоинстанционния съд от 27 септември 2006 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (Т‑330/01, Recueil, стр. II‑3389), точка 88.

69 – Вж. параграф 360 от обжалваното съдебно решение.

70 – Този факт не е оспорен.

71 –      Вж. точки 55—57 (делото е посочено в бележка под линия 12).

72 – Вж. по аналогия Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено в бележка под линия 46, точка 50.

Full & Egal Universal Law Academy