EUR-Lex -  62008CC0414 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 29 октомври 2009 година(1)

Дело C‑414/08 P

Sviluppo Italia Basilicata SpA

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Обща субсидия за осъществяването на мерки за насърчаване на малки и средни предприятия (МСП), действащи в регион Базиликата — Регламент (ЕИО) № 4253/88 — Член 24 — Намаляване на първоначално предоставената от ЕФРР финансова помощ — Право на преценка на Комисията — Регламент (ЕИО) № 4253/88 — Членове 25 и 26 — Задължения за мониторинг и оценка“

Съдържание

I –   Правна уредба

А –   Основни общностни регламенти

Б –   Решения на Комисията, съдържащи приложимите към разглежданите общностни помощи правила

II – Обстоятелства, предхождащи спора

А –   Актове за предоставяне на общата субсидия в полза на регион Базиликата

Б –   Учредяване и привеждане в действие на ФРК

III – Обжалваното съдебно решение

IV – Производство пред Съда и искания на страните

V –   Относно доводите на Комисията по въпроса за допустимостта на жалбата пред Общия съд

VI – Жалбата на жалбоподателя

А –   По осемте правни основания във връзка с отхвърлянето на искането за отмяна

1.     По първото правно основание, изведено от изопачаване на спорното решение и на жалбата, отправена от жалбоподателя

а)     Доводи на страните

б)     Правни съображения

i)     По оплакването, изведено от изопачаването на спорното решение

ii)   По оплакването, изведено от изопачаването на смисъла и значението на първоинстанционната жалба

iii) Междинен резултат

2.     По второто правно основание, изведено от неправилното тълкуване на разпоредбите на фиш № 19

а)     Първата част (оплаквания, отнасящи се до точка 52 от обжалваното съдебно решение)

i)     Доводи на страните

ii)   Правни съображения

–       По оплакването, изведено от замяната на мотиви

–       По оплакването, изведено от изопачаващо тълкуване

–       По оплакването, изведено от прилагането с обратна сила на Регламент № 1685/2000

–       По оплакването, изведено от противоречието между тълкуването на Общия съд и практиката на Комисията

–       Междинен резултат

б)     Втората част (оплакването, визиращо точка 53 от обжалваното съдебно решение)

в)     Третата част (оплакванията, визиращи точка 55 от обжалваното съдебно решение)

i)     Доводи на страните

ii)   Правни съображения

г)     Четвъртата част (оплакванията, визиращи точки 57 и 58 от обжалваното съдебно решение)

i)     Доводи на страните

ii)   Правни съображения

–       Четвъртата част е неприложима

–       По оплакването, изведено от неспазването на разпоредбите, изискващи финансирането на най-малко 10 дружества

–       По оплакването, изведено от противоречиви съображения

д)     Петата част (оплакванията, визиращи точка 48 от обжалваното съдебно решение)

i)     Доводи на страните

ii)   Правни съображения

е)     Междинен резултат

3.     По третото правно основание, изведено от неправилно тълкуване на условието за полезност

а)     Доводи на страните

б)     Правни съображения

4.     По четвъртото и петото правно основание

а)     По четвъртото правно основание, изведено от неправилно тълкуване и последващо в резултат от него неприлагане на принципите, установени от Съда в Решение по дело Mediocurso/Комисия

i)     Доводи на страните

ii)   Правни съображения

–       По оплакването, изведено от неспазването на връзката между процедурата за намаляване и задълженията за мониторинг и оценка

–       По прилагането на процедурните правила, непредвидени изрично от общностния законодател

–       По оплакването, изведено от задължението за позоваване на необходимостта от спазване на правото на защита

–       По оплакването, изведено от нарушение на принципа на правото на защита

–       Междинен резултат

б)     По петото правно основание, изведено от нарушение на членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88, отнасящи се до надзорните и контроли задължения на Комисията

i)     Доводи на страните

ii)   Правни съображения

5.     По шестото и седмото правно основание

а)     По шестото правно основание, изведено от нарушение на принципите на оправданите правни очаквания и правната сигурност

б)     По седмото правно основание, изведено от изопачаване на доказателствата и от нарушение на общите принципи в областта на тежестта на доказване

i)     Доводи на страните

ii)   Правни съображения

–       Седмото правно основание е неприложимо

–       По първото оплакване, изведено от обстоятелството, че жалбоподателят е предоставил документи във връзка с решенията на мониторинговия комитет

–       По второто оплакване, изведено от обстоятелството, че Общият съд не се е основал на установени факти

–       По третото оплакване, изведено от липсата на мярка за събирането на доказателства

–       По четвъртото оплакване, изведено от документите, представени от жалбоподателя

–       По петото оплакване, изведено от липсата на вземане под внимание на плащанията, направени от Комисията

–       По шестото оплакване, изведено от липсата на мотиви

–       Междинен резултат

6.     По осмото правно основание, изведено от нарушение на общностната съдебна практика във връзка с прилагането на принципа на пропорционалност към случаите на намаляване на общностната помощ

а)     Доводи на страните

б)     Правни съображения

i)     По правото на преценка на Комисията в рамките на член 24 от Регламент № 4253/88

ii)   По оплакването, изведено от липсата на измама

iii) По отчитането на евентуалното неспазване на задълженията за мониторинг и оценка от страна на Комисията

iv)   Междинен резултат

7.     Резултат

Б –   По двете правни основания във връзка с искането за обезщетение

1.     По деветото правно основание

а)     Доводи на страните

б)     Правни съображения

2.     По десетото правно основание

а)     Доводи на страните

б)     Правни съображения

i)     По наличието на отговорност за законосъобразен акт

ii)   По оплакванията относно необичайния характер на вредата

iii) По оплакването относно специалния характер на вредата

В –   Равносметка от правния анализ

VII – По съдебните разноски

VIII – Заключение

1.        С настоящата жалба Sviluppo Italia Basilicata SpA (наричано по-нататък „жалбоподателят“) иска отмяна на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности [понастоящем Общия съд] от 8 юли 2008 г. по дело Sviluppo Italia Basilicata/Комисия(2) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“). С това решение Общият съд отхвърля неговата жалба, насочена, от една страна, към отмяната на Решение C(2006) 1706 на Комисията от 20 април 2006 година за намаляване на помощта от Европейския фонд за регионално развитие, отпусната за общо субсидиране на мерки за подкрепа на малките и средните предприятия, работещи в регион Базиликата в Италия (наричано по-нататък „спорното решение“), и от друга страна, към поправянето на вредите, причинени му с това решение.

I –    Правна уредба

2.        Член 158 ЕО гласи, че Европейската общност има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони, за да насърчи цялостното си хармонично развитие. В съответствие с членове 159 ЕО и 160 ЕО Общността подкрепя осъществяването на тези цели, включително чрез действията, които предприема посредством структурните фондове, и по-специално Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предназначен да подпомага преодоляването на основните различия между регионите.

 А –   Основни общностни регламенти

3.        Член 1 от Регламент (ЕИО) № 2052/88 от 24 юни 1988 година за задачите на структурните фондове, тяхната ефективност, както и координацията на дейностите на фондовете помежду им и с тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти(3), изменен с Регламент (ЕИО) № 2081/93 на Съвета от 20 юли 1993 година(4), предвижда, че с оглед на осъществяването на общите цели, посочени в членове 158 ЕО и 160 ЕО, структурните фондове допринасят за осъществяването на пет приоритетни цели. Сред тях цел № 1 се състои в „насърчаване на развитието и структурната промяна на изостаналите в развитието си региони“ [неофициален превод]. Съгласно приложението към този регламент регион Базиликата е един от регионите, за които се отнася споменатата цел.

4.        Член 5 от Регламент № 2052/88 изброява възможните форми на финансова помощ от структурните фондове. Сред тях в параграф 2, буква в) от същата разпоредба се споменава възможността помощта да се осъществи под формата на „общи субсидии“, управлявани по правило от посочен от държавата членка със съгласието на Комисията на Европейските общности посредник, който осигурява разпределянето им на индивидуални субсидии, предоставяни на крайните получатели.

5.        Релевантните процедурни правила относно помощите са установени с Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна(5), изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 г.(6) и Регламент (ЕИО) № 4254/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент № 2052/88 относно Европейския фонд за регионално развитие(7), изменен с Регламент (ЕИО) № 2083/93 на Съвета от 20 юли 1993 г.(8)

6.        Член 6 от Регламент № 4254/88 предвижда, че условията и редът за използване на общите субсидии са предмет на споразумение, сключено със съгласието на съответната държава членка между Комисията и посредника, като с това споразумение трябва да се уточнят по-специално видовете действия, които следва да бъдат предприети, критериите за подбор на бенефициерите, условията и лихвените проценти при предоставяне на помощ от ЕФРР, както и условията и редът за осъществяване на мониторинга на използването на общите субсидии.

7.        Член 24 от Регламент № 4253/88, озаглавен „Намаляване, спиране и отменяне на помощта“, предвижда:

„1.      Ако изглежда, че осъществяването на дадена дейност или мярка не обосновава част или цялата финансова помощ, която е била отпусната за нея, Комисията извършва подходяща проверка на случая в рамките на партньорството, като изисква по-специално от държавата членка или от определените от нея с цел изпълнението на дейността органи да представят своите становища в определен срок.

2.      Вследствие на тази проверка Комисията може да намали или да спре помощта за съответната дейност или мярка, ако проверката потвърди наличието на нередност или на значително изменение, които засягат естеството или условията за изпълнение на дейността или на мярката и за които не е било поискано одобрението на Комисията“.

[…]“ [неофициален превод]

8.        Членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88 определят правилата за мониторинг и оценка на привеждането в действие на финансовата помощ. По-специално посоченият член 25, параграфи 1 и 3 гласи:

„1.      В рамките на партньорството Комисията и държавите членки осигуряват ефективен мониторинг на изпълнението на помощите от фондовете по отношение на общностни рамки за подкрепа и на специфичните дейности (програми и т.н.). […]

[…]

3.      Мониторинговите комитети се създават в рамките на партньорството по силата на споразумение между съответната държава членка и Комисията.

Комисията и евентуално Европейската инвестиционна банка могат да бъдат представлявани в тези комитети.“ [неофициален превод]

 Б –   Решения на Комисията, съдържащи приложимите към разглежданите общностни помощи правила

9.        На 29 юли 1994 г. Комисията приема Решение 94/629/ЕО относно създаването на общностна рамка за подкрепа на общностните структурни помощи в регионите на Италия, до които се отнася цел № 1, а именно Абруцо, Базиликата, Калабрия, Кампания, Молизе, Пулия, Сардиния и Сицилия(9), за периода от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1999 г.

10.      С Решение 97/322/ЕО от 23 април 1997 г.(10) Комисията определя правилата относно допустимите разходи за различните общностни помощи, приети по отношение на Италианската република. Приложението към това решение съдържа фиш № 19, който се отнася до допустимостта на разходите в рамките на структурните фондове във връзка с операциите за финансов инженеринг, изразяващи се във фондове за рискови капитали (наричан по-нататък „фиш № 19“).

11.      Предвидените в този фиш общи принципи за операциите за финансов инженеринг гласят:

„[…]

vii)      Условията и редът за функциониране на такива фондове трябва да са в съответствие с разпоредбите за финансово изпълнение на помощите, по-специално що се отнася до понятията за ангажимент и за направени разходи, както и за приключване на помощта;

viii) фондовете за рискови капитали подпомагат финансово и икономически жизнеспособни предприятия.

[…]“ [неофициален превод]

12.      Що се отнася конкретно до фондовете за рискови капитали, в част Б от фиш № 19, озаглавена „Условия и ред за функциониране на фонда за рискови капитали“, се предвижда:

„[…]

2.      Помощите от фонда за рискови капитали се изразяват в придобиване на капиталови участия, включително придобиване на дружествен капитал (акции или дружествени дялове) в подпомаганите предприятия, заеми (евентуално синдикирани заеми), облигации (евентуално конвертируеми облигации) и т.н.

[…]

8.      По време на общностните помощи приходите на фонда за рискови капитали (по-специално евентуалните дивиденти, капиталовите печалби и лихвите от инвестиции) трябва да попълват фонда и да се използват, за да се финансира придобиването на капиталови участия, както и на разходите за управление в установените граници.

[…]

10.      Фондът за рискови капитали съставя доклад за дейността си през календарната година, който следва да бъде предаден на Комисията след становище от мониторинговия комитет. Този доклад трябва да включва баланс и анализ на приходите и разходите на фонда за рискови капитали, подробна справка за направените разходи за управление, анализ на направените [в полза на фонда] плащания, подробен списък на капиталовите участия (направените инвестиции, отпуснатите заеми и т.н., по предприятие и по сектор, при спазване на принципа на поверителност), както и срещнатите проблеми и евентуално предложените или избрани разрешения.

11.      Комисията и Сметната палата имат право да осъществяват контрол върху дейността на фонда за рискови капитали, включително правото да извършат или да разпоредят извършването на одити в предприятията, в които е участвал или участва фондът за рискови капитали.

[…]“ [неофициален превод]

13.      В част В от фиш № 19 понятието „финансов и правен ангажимент“ е определено като „правен акт по внасяне или увеличаване на първоначалния капитал на фонд за рискови капитали“. В същата тази част „действително направените разходи“ са определени като изразяващи се в „плащане в брой от съдружниците на дяловете във внесения капитал на фонда за рискови капитали (внесен капитал) в тясна връзка с докладите по изпълнението, в които се посочват придобитите капиталови участия, представляващи доказателство за реалния напредък по прилагане на мярката“ [неофициален превод].

14.      В част Г от фиш № 19 под заглавие „Приключване на помощта“ се предвижда:

„1.      Фондът за рискови капитали трябва да бъде учреден за подходящ срок, съвместим с преследваните цели. Минималният срок на фонд за рискови капитали е продължителността на съответната форма на помощ.

2.      При приключването на общностната помощ (след крайната дата за плащанията) нетното финансово състояние на фонда за рискови капитали трябва да бъде установено, като се съпостави усвояването на целия внесен капитал и общата сума на помощите в полза на предприятия през периода.

–      Ако се установи, че сумата, получена от общия сбор на помощите в полза на предприятия в рамките на периода, покрива поне 100 % от внесения капитал (тя е по-висока или равна на внесения капитал), се приема, че мярката е изцяло изпълнена.

[…]

–      Ако към момента на приключването, въпреки надзора на мониторинговия комитет, общата сума на помощите в полза на предприятията в рамките на периода е по-малка от общия внесен капитал, съответстващата на излишъка сума се приспада от крайното салдо, изплатено на държавата членка от Общността по съответната форма на помощ.

3.      След плащането на крайното салдо на формата на помощ Комисията повече не се намесва в изпълнението или мониторинга на дейността […]

[…]“ [неофициален превод].

15.      Накрая, фиш № 19 уточнява, че помощите от фонда за рискови капитали, съфинансирани от ЕФРР, се предоставят изключително на малки и средни предприятия (МСП).

II – Обстоятелства, предхождащи спора

 А –   Актове за предоставяне на общата субсидия в полза на регион Базиликата

16.      В изпълнение на основния регламент относно структурните фондове, а именно Регламент № 2052/88, с Решение 94/629 Комисията одобрява общностната правна уредба на помощите в полза на италианските региони, до които се отнася цел № 1 и сред които фигурира по-специално регион Базиликата, за периода от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1999 г.

17.      За да благоприятства развитието на установените в регион Базиликата МСП, на 24 февруари 1998 г. италианското правителство отправя до Комисията искане за общностна финансова помощ за обща субсидия(11). Посочената в това искане мярка № 2 предвижда учредяването на фонд за рискови капитали (наричан по-нататък „ФРК“) със средства от ЕФРР и от частния сектор за осъществяването на финансови помощи (участия в дружествен капитал, синдикирани заеми и облигационни конвертируеми заеми) в полза на предприятия, установени в този регион или които имат намерение да се установят в него (наричана по-нататък „мярка № 2 по общата субсидия“).

18.      С Решение С(1999) 314 от 2 март 1999 година относно предоставянето на помощ от Европейския фонд за регионално развитие под формата на обща субсидия за реализиране на мерки за подкрепа на малките и средните предприятия, действащи в регион Базиликата, попадаща под действието на общностната рамка за подкрепа на структурните помощи по цел № 1 в Италия, Комисията одобрява предоставянето на исканата от италианските власти помощ (наричано по-нататък „решението за предоставяне на помощта“). Съгласно член 5 от решението за предоставяне на помощта „общностната помощ се отнася до разходите за предвидените от общата субсидия операции, за които ще бъдат поети правнообвързващи ангажименти в държавата членка и необходимите финансови ресурси ще бъдат специално ангажирани най-късно на 31 декември 1999 г.“ и „крайната дата за осчетоводяване на разходите за тези действия е 31 декември 2001 г.“ [неофициален превод].

19.      Проектът за обща субсидия (наричан по-нататък „проектът за обща субсидия“), подаден от националните власти до Комисията с цел получаването на помощта, е приложен към решението за предоставянето ѝ и е неразделна част от него. Този проект предвижда, че мярката трябва да бъде осъществена в три фази, наречени съответно „промоционална фаза“, „фаза по създаване“ и „фаза по управление“ на ФРК (точка 5.2.2). Освен това в точка 5.2.5 от проекта се посочва, че фондът разполага с 9,7 милиона евро, от които 4,7 милиона са с произход от ЕФРР, и че в съответствие с фиш № 19, приложен към Решение 97/322, „ангажимент“ означава „правният акт на внасяне на капитала на фонда“, а „разходи“ — „плащане в брой от съдружниците на дяловете във внесения капитала на ФРК“. Накрая, в проекта се предвижда, че ангажиментите трябва да бъдат поети „до 31 декември 1999 г.“ (точка 5.2.6) и че фондът е със срок от десет години, считано от учредяването му.

20.      Условията и редът за предоставянето на общата субсидия са определени в споразумение, сключено на 22 юли 1999 г. между Комисията и Centro europeo di impresa e innovazione Sistema BIC Basilicata, който е първоначалният посредник, определен за управлението на общата субсидия, чийто правоприемник е жалбоподателят (наричано по-нататък „споразумението“). В член 9 от това споразумение е предвидено създаването на мониторингов комитет, съставен от представители на Комисията, на компетентните национални органи и на посредника.

21.      Член 13 от споразумението гласи:

„[…]

2.      […] плащането на крайното салдо е обвързано от следните кумулативни условия:

–      подаване до Комисията от регион Базиликата на надлежно удостоверено [от Министерство на икономиката и финансите] искане за плащане в рамките на шест месеца след материалното осъществяване на съответното действие;

[…]

4.      Крайната дата за поемането на ангажименти за разходите в полза на инициативите на получателите на помощи от общата субсидия (решение за възлагане, сключване на договори за външни дейности) е 31 декември 1999 г. Извършваните от посредника в изпълнение на общата субсидия плащания трябва да бъдат направени най-късно до 31 декември 2001 г., а отчитането на направените от посредника в изпълнение на тази субсидия разходи трябва да се направи пред Комисията най-късно до 30 юни 2002 г.“

22.      Член 16, параграф 5 от споразумението предвижда:

„Ако посредникът не изпълни някое от предвидените в споразумението задължения или не го изпълни надлежно, Комисията, съгласувано с регион Базиликата, може да го уведоми с официално препоръчано писмо да изпълни въпросното задължение. Ако задължението не бъде изпълнено в срок от един месец от уведомлението, Комисията, съгласувано с регион Базиликата, може, независимо от последиците, предвидени в приложимото към споразумението законодателство, да развали споразумението без други формалности.“

23.      Накрая, в член 18 от споразумението е предвидено, че то изтича на 30 юни 2002 г.

 Б –   Учредяване и привеждане в действие на ФРК

24.      ФРК е учреден на 16 декември 1999 г. със средства в размер на 9,7 милиона евро, от които 4,7 милиона евро са финансирани от ЕФРР и 5 милиона евро са с произход от частни инвеститори. Дружествените дялове са платени изцяло в периода от февруари 2000 г. до декември 2001 г.

25.      С писмо от 18 март 2003 г. регион Базиликата изпраща на италианското министерство на икономиката и финансите окончателната декларация за разходите и искането за плащане, представени от жалбоподателя. На 20 март 2003 г. министерството изпраща тези документи на Комисията.

26.      С писмо от 10 февруари 2004 г. Комисията уведомява италианските власти и жалбоподателя, че в приложение на част Г от фиш № 19 счита, че една част от предоставената помощ не е била обоснована, тъй като не е била инвестирана в МСП преди 31 декември 2001 г.

27.      На 20 април 2006 г. след размяна на писма с жалбоподателя Комисията приема спорното решение. Като счита, че част от помощта на ЕФРР не е била използвана за придобиването на капиталови участия в предприятията преди крайния срок, определен в решението за предоставяне на помощта, а именно 31 декември 2001 г., тя намалява размера на предоставената в рамките на общата субсидия в регион Базиликата помощ с 4 554 108,91 EUR и предвижда връщане на изплатената помощ в размер на 3 434 108,91 EUR.

III – Обжалваното съдебно решение

28.      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 30 юни 2006 г., жалбоподателят иска отмяната на спорното решение, както и заплащането на обезщетение.

29.      В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят сочи шест правни основания, изведени съответно:

–        от липса на логика, от неадекватния характер, както и от липса на правни и фактически основания за спорното решение,

–        от нарушение на фиш № 19,

–        от нарушение на процедурните правила, предвидени в член 16 от споразумението, както и в членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88,

–        от нарушение на принципите на оправданите правни очаквания и на правната сигурност,

–        от нарушение на принципа на пропорционалност и

–        на задължението за мотивиране.

30.      Жалбоподателят основава искането си за обезщетение на виновна отговорност поради незаконосъобразност на спорното решение и на обективна отговорност.

31.      Общият съд счита, че с оглед на процесуална икономия следва незабавно да пристъпи към разглеждане на посочените от жалбоподателя в жалбата за отмяна правни основания, без преди това да се произнася по нейната допустимост. По-нататък той установява, че жалбата за отмяна е лишена от основание. Накрая, той отхвърля искането за обезщетение като неоснователно.

IV – Производство пред Съда и искания на страните

32.      На 19 септември 2008 г. жалбоподателят подава жалба срещу обжалваното съдебно решение в секретариата на Съда. В нея той моли Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане на Общия съд, който да се произнесе по съществото на спора в светлината на указанията, предоставени му от Съда,

–        да осъди Комисията да заплати разноските във връзка с настоящото производство, както и във връзка с дело Т‑176/06.

33.      Комисията моли Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати разноските във връзка с настоящото производство, както и тези във връзка с първоинстанционното производство.

34.      След приключване на писмената фаза на производството на 3 септември 2009 г. Съдът провежда заседание, на което се явяват представители на жалбоподателя, както и на Комисията. По време на съдебното заседание представителите на жалбоподателя и на Комисията допълват писмените си становища.

V –    Относно доводите на Комисията по въпроса за допустимостта на жалбата пред Общия съд

35.      В писмения си отговор Комисията формулира доводи относно недопустимостта на жалбата за отмяна пред Общия съд. Тя счита, че жалбоподателят не е пряко засегнат от спорното решение по смисъла на член 230, параграф 4 ЕО.

36.      Не мисля, че в случая се налага разглеждане на основателността на тези доводи. Най-напред следва да се отбележи, че доводите по въпроса за недопустимостта на жалбата за отмяна пред Общия съд биха могли да бъдат уважени единствено в рамките на жалба, насочена към отмяна на обжалваното съдебно решение. Страна, която иска да замени решение на Общия съд, съгласно което жалба за отмяна е неоснователна, с решение, съгласно което тази жалба е недопустима, е длъжна да поиска от Съда да отмени решението на Общия съд и да се произнесе окончателно по жалбата в производството пред Общия съд(12). Налага се обаче констатацията, че в писмения си отговор Комисията не формулира насрещна жалба, насочена към отмяна на обжалваното съдебно решение(13). Напротив, в него тя изрично иска обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено в неговата цялост. Оттук стигам до извода, че Комисията желае да формулира определени бележки относно начина, по който Общият съд разглежда въпроса за недопустимостта на жалбата, без обаче да иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Тъй като по време на съдебното заседание Комисията потвърждава това тълкуване, основателността на тези нейни доводи не следва да се разглежда.

VI – Жалбата на жалбоподателя

37.      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи десет правни основания. С осем от тях той оспорва обжалваното съдебно решение в частта, с която Общият съд отхвърля искането му за отмяна на спорното решение (вж. подзаглавие А). Две правни основания се отнасят до частта от обжалваното съдебно решение, с която Общият съд отхвърля искането му за обезщетение (вж. подзаглавие Б).

 А –   По осемте правни основания във връзка с отхвърлянето на искането за отмяна

1.      По първото правно основание, изведено от изопачаване на спорното решение и на жалбата, отправена от жалбоподателя

38.      С първото си правно основание жалбоподателят визира точки 36 и 68 от обжалваното съдебно решение.

39.      В точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че първоинстанционната жалба на жалбоподателя по същество се отнася до съображението на Комисията, съгласно което придобиването от ФРК на капиталови участия в МСП е трябвало да се осъществи най-късно до 31 декември 2001 г. Той счита, че този въпрос е свързан по-специално с правното основание, изведено от нарушението на фиш № 19, и че поради това следва най-напред да разглежда правното основание, изведено от нарушението на фиш № 19. Общият съд разглежда това правно основание в точки 37—59 от обжалваното съдебно решение.

40.      По-нататък, в точки 60—75 от обжалваното съдебно решение, Общият съд разглежда правното основание на жалбоподателя, изведено от обстоятелството, че Комисията основава спорното решение на „условие за полезност“, което не съществувало в приложимите към общностната помощ разпоредби. В точка 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля това правно основание. Той установява, че Комисията основава спорното решение по-специално на разпоредбите на фиш № 19 и че с останалите мотиви тя единствено подкрепя възприетото от нея тълкуване на посочените разпоредби. Като се позовава на по-рано разгледаното от него в точки 37—59 от обжалваното съдебно решение правно основание, изведено от нарушението на фиш № 19, Общият съд установява, че Комисията има възможност да намали общностната помощ на основание разпоредбите на фиш № 19. Въз основа на тази констатация той приема, че дори оплакването, изведено от липсата на „условие за полезност“, да е основателно, то не би могло да доведе до отмяна на спорното решение. В точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд счита, че при всички положения правното основание на жалбоподателя не е основателно.

 а)     Доводи на страните

41.      Жалбоподателят упреква Общия съд, първо, че изопачава спорното решение в точка 68 от обжалваното съдебно решение, като установява, че Комисията основава спорното решение по-специално на разпоредбите на фиш № 19 и че останалите мотиви единствено подкрепят възприетото от нея тълкуване на посочените разпоредби. Той твърди, че Комисията основава спорното решение преди всичко на „условието за полезност“, споменато в точка 22 от мотивите на спорното решение, и че следващите точки от мотивите, отнасящи се до фиш № 19, са подчинени на разглеждането по същество на това „условие за полезност“.

42.      Второ, жалбоподателят упреква Общия съд, че изопачава смисъла, а оттам и значението на първоинстанционната му жалба. В нея той оспорвал главно обстоятелството, че спорното решение се основавало на „условие за полезност“, за което било прието, че не съществува. Като установил, че неговата жалба по същество се отнасяла до съображението на Комисията, съгласно което придобиването на капиталови участие от ФРК в МСП трябвало да се осъществи най-късно до 31 декември 2001 г., Общият съд изопачил смисъла на първоинстанционната му жалба. Жалбоподателят критикува факта, че неспазването на поредността на неговите правни основания при разглеждането им от Общия съд в точка 36 от обжалваното съдебно решение почива на тази неправилна оценка за първоинстанционната му жалба. Според него Общият съд не би могъл да установи, че твърдението му за нарушение, изведено от несъществуването на „условието за полезност“, е неприложимо, без да наруши поредността на правните основания. Поради това Общият съд изопачил значението на жалбата му.

43.      Комисията счита, първо, че Общият съд не е изопачил спорното решение. Комисията основала спорното решение на фиш № 19. Упоменатото в спорното решение „условие за полезност“ не било основанието за приемане на спорното решение, а понятие, съставляващо основание за съществуването на правилата за функциониране на ФРК, представляващо ключа за тълкуването им.

44.      Второ, тя поддържа, че твърденията на Общия съд в точка 36 от обжалваното съдебно решение са само негови логически разсъждения от организационно естество, лишени от всякакво влияние върху обжалваното съдебно решение. При всички положения Общият съд провел самостоятелно разглеждане на оплакването, изведено от несъществуването на „условието за полезност“.

 б)     Правни съображения

45.      Жалбоподателят изгражда първото си правно основание върху две оплаквания, изведени съответно от изопачаването на спорното решение, както и на смисъла и значението на първоинстанционната му жалба.

 i)     По оплакването, изведено от изопачаването на спорното решение

46.      Това оплакване е допустимо, тъй като в производството по обжалване е възможно да се прави позоваване на изопачаването на решение на Комисията(14). То обаче е неоснователно. Общият съд не изопачава спорното решение, като установява, че Комисията по-специално основава приемането му на разпоредбите на фиш № 19.

47.      Мотивите, на които Комисията основава спорното решение, не могат да се определят, като се вземат предвид само точка 22 и сл. от мотивите на това решение. Както основателно приема Комисията, мотивите следва да се анализират в тяхната цялост. Разглеждането на мотивите на спорното решение в тяхната цялост обаче разкрива, че спорното решение се основава преди всичко на условията по фиш № 19. В този смисъл от последното изречение на точка 8, както и от точка 10 от мотивите на спорното решение е видно, че в процедурата по приключване, довела до спорното решение, Комисията се основава на условията по фиш № 19. Освен това Комисията изрично упоменава неспазването на условията по фиш № 19 в точки 14 и 15 от мотивите на спорното решение, съдържащи се в раздела, озаглавен „Естество на установените нарушения“. Следователно Комисията се позовава на фиш № 19 неколкократно, а не само в точка 22 от мотивите на спорното решение.

48.      Освен това Комисията основателно счита, че позоваването на „условието за полезност“ в точка 22 от мотивите на спорното решение представлява позоваване на общо понятие, което е принцип, залегнал в основата на приложимите разпоредби. Ето защо не става дума за „условие“ в тесен смисъл на думата, а по-скоро за средство, с което се подпомага тълкуването на правилата, приложими за общностната помощ.

49.      При това положение Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като установява, че Комисията основава спорното решение преди всичко на неспазването на фиш № 19. Поради това първото оплакване трябва да се отхвърли.

 ii)   По оплакването, изведено от изопачаването на смисъла и значението на първоинстанционната жалба

50.      Жалбоподателят упреква Общия съд, че изопачава смисъла и значението на първоинстанционната му жалба. Той твърди, че неспазването на поредността на правните основания съгласно първоинстанционната му жалба при тяхното разглеждане води до изопачаването на жалбата му.

51.      Това оплакване е неоснователно. От член 225 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда следва, че жалбата трябва да се основава на правни основания, изведени от липса на компетентност на Общия съд, нарушение на процесуални правила пред Общия съд, което накърнява интересите на жалбоподателя, или от нарушение на правото на Общността от страна на Общия съд. Само неспазването при разглеждане на реда на правните основания, което не влияе върху изхода от производството, представлява чисто организационна мярка, която не накърнява интересите на жалбоподателя(15). Следователно неспазването на поредността на правните основания на жалбоподателя в точка 36 от обжалваното съдебно решение при извършеното от Общия съд разглеждане само по себе си не съставлява грешка при прилагане на правото, на която да е възможно позоваване в рамките на производството по обжалване.

52.      Според жалбоподателя неспазването на поредността е повлияло на изхода от производството. Без това неспазване на поредността Общият съд не би могъл да установи в точка 68 от обжалваното съдебно решение, че оплакването на жалбоподателя, изведено от несъществуването на „условието за полезност“, не би могло да доведе до отмяна на спорното решение, макар и да било основателно.

53.      Тази критика е неоснователна. Действително в точка 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава на тълкуването на спорното решение, направено от него по-рано в точки 52—59 от това съдебно решение. От формална гледна точка такова позоваване на по-ранно тълкуване се явява последица от неспазването в поредността на правните основания при тяхното разглеждане, извършено от Общия съд. Налага се обаче констатацията, че жалбоподателят не сочи нито една убедителна причина, поради която неспазването на поредността на правните основания при разглеждането им би могло да окаже съществено въздействие върху изхода от производството, и по-специално върху тълкуването на спорното решение. Поради това става дума само за неспазване на поредността на правните основания при тяхното разглеждане, което не влияе върху резултата от разглеждането от страна на Общия съд и което не може да се обжалва в рамките на производството по обжалване(16).

54.      При това положение оплакването, изведено от изопачаването на смисъла и значението на първоинстанционната жалба, трябва да се отхвърли.

55.      При всички положения се налага констатацията, че Общият съд разглежда правното основание, изведено от несъществуването на „условието за полезност“ в точка 69 от обжалваното съдебно решение, и го отхвърля.

 iii) Междинен резултат

56.      Поради това първото основание трябва да се отхвърли.

2.      По второто правно основание, изведено от неправилното тълкуване на разпоредбите на фиш № 19

57.      С второто си правно основание жалбоподателят визира точки 42—59 от обжалваното съдебно решение. В тази част от решението си Общият съд отхвърля правното основание на жалбоподателя, изведено от нарушение на разпоредбите на фиш № 19.

58.      Част Г от фиш № 19 упоменава „приключването на общностната помощ“ като крайна дата за плащанията. В спорното решение Комисията установява, първо, че плащанията по смисъла на част Г са не само плащанията, необходими за учредяването на ФРК, а и придобиването на капиталови участия на ФРК в МСП и второ, че крайната дата за плащанията по смисъла на част Г е 31 декември 2001 г.

59.      Жалбоподателят счита, че тази преценка е неправилна. Тя се основавала на неправилно тълкуване на целта на мярка № 2 по общата субсидия. Тази мярка № 2 се състояла единствено в учредяването и осигуряването на средства за ФРК. Средствата, необходими за ФРК, следователно трябвало да се внесат до 31 декември 2001 г. От друга страна, придобиването на капиталови участия от ФРК в МСП можело да се направи и след 31 декември 2001 г. Крайната дата за придобиването на капиталови участия от ФРК в МСП следователно била датата на изтичането на ФРК, а именно 16 декември 2009 г.

60.      В точки 47—59 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърждава тълкуването на Комисията. В точки 47—50 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че продължителността на помощта съвпадала със срока на ФРК. В точки 51—55 от обжалваното съдебно решение той приема, че придобиването на капиталови участия в МСП трябва да се осъществи до 31 декември 2001 г. Общият съд основава това тълкуване на разпоредбите на фиш № 19, на точка 5.2.5 от проекта за субсидия, на член 5 от решението за предоставяне на помощта и на член 13, параграф 4 от споразумението. В точки 56—58 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че единствено неговото тълкуване на фиш № 19 било разумно от икономическа гледна точка.

61.      Доколкото жалбоподателят критикува тълкуването на Общия съд, без ясно да посочи коя част от обжалваното съдебно решение визира, тези оплаквания следва да се отхвърлят като недопустими в съответствие с член 225 ЕО, член 58, параграф 1 от Статута на Съда и член 112, параграф 1, буква в) от неговия Процедурен правилник(17).

62.      Доколкото жалбоподателят оспорва точки 52, 53, 55, 57 и 58, както и точка 48 от обжалваното съдебно решение, неговото правно основание трябва да се раздели на пет части.

 а)     Първата част (оплаквания, отнасящи се до точка 52 от обжалваното съдебно решение)

63.      В точки 51 и 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че обратно на твърденията на жалбоподателя понятията „национален ангажимент“ и „действително направени разходи“, съдържащи се в част В от фиш № 19, не оставят съмнение относно обстоятелството, че капиталовите участия в МСП трябва да се придобият до 31 декември 2001 г. Независимо от възможността определението за „ангажимент“, съдържащо се в част В от фиш № 19, да се тълкува в смисъл, че това определение се отнася единствено до правния акт на учредяване на ФРК, понятието „действително направени разходи“, които трябва да се направят до 31 декември 2001 г., не може да се отнася единствено до разходите във връзка с първоначалното учредяване на ФРК, а действително обхваща и разходите за вноски в него, както и за придобиването на капиталови участия в МСП.

 i)     Доводи на страните

64.      Според жалбоподателя определението, което Общият съд дава на понятието „действително направени разходи“ по смисъла на част В от фиш № 19, е опорочено от грешки при прилагане на правото.

65.      Първо, той критикува обстоятелството, че в точка 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд замества мотивите на Комисията със свои собствени мотиви. От точка 23 от мотивите на спорното решение било видно, че Комисията пренебрегва довода на жалбоподателя, изведен от разграничението между понятията „ангажимент“ и „действително направени разходи“. Когато в точка 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд разграничил тези две понятия, той заместил със собствените си мотиви тези на Комисията.

66.      Второ, тълкуването на Общия съд било в противоречие с приложимите разпоредби. Текстът на разпоредбите на фиш № 19 не упоменавал пряко придобиването на капиталови участия. Освен това тълкуването на понятието „действително направени разходи“, възприето от Общия съд, съвпадало с това по Регламент (ЕО) № 1685/2000 на Комисията от 28 юли 2000 година за приемане на подробни правила за изпълнението на Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета по отношение допустимостта на разходи за дейности, съвместно финансирани от структурните фондове(18). Тъй като този регламент все още бил неприложим по настоящия случай, тълкуването на Общия съд представлявало прилагане на споменатия регламент с обратна сила, което било в противоречие с волята на законодателя.

67.      Трето, определението на Общия съд се отклонявало от практиката на Комисията. В писмо от 4 юни 2004 г. Комисията посочила, че допустимите разходи се състоят от плащанията в брой на дяловете в дружествения капитала на ФРК.

68.      Комисията отвръща, първо, че Общият съд не изработва ново определение на понятието „действително направени разходи“ в точка 52 от обжалваното съдебно решение, което да е в противоречие със съдържащото се в спорното решение. Общият съд основал тълкуването си на принципа, съгласно който между условията и реда за функциониране на ФРК, от една страна, и правилата относно участието на структурните фондове, от друга, трябва да има адекватност. От точки 12 и 13 от мотивите на спорното решение било видно, че Комисията приложила същото понятие.

69.      Второ, Комисията поддържа, че още с фиш № 19 се закрепва принципът, че действително направените разходи са свързани изрично с действителна финансово-инженерингова помощ за МСП. Следователно не става дума за ново понятие, въведено с Регламент № 1685/2000.

70.      Трето, в писмото от 4 юни 2004 г. тя уточнила, че единствено осъществяването на финансовите помощи в МСП обосновава предоставената финансова помощ и че тези условия са изяснени от общностния законодател във фиш № 19.

 ii)   Правни съображения

–       По оплакването, изведено от замяната на мотиви

71.      Оплакването, изведено от замяната на мотиви, е неоснователно.

72.      Вярно е, че Общият съд няма право да замества мотивите на решение на Комисията със свои собствени мотиви(19). Същевременно отговорът на Общия съд на приведените от някоя от страните доводи в рамките на нейната жалба сам по себе си не представлява замяна на мотиви, при положение че Общият съд не замества основата на обжалваното решение със своя собствена.

73.      От точки 37, 38, 51 и 52 от обжалваното съдебно решение обаче е видно, че в точка 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд се ограничава да отхвърли доводите на жалбоподателя, че Комисията възприела неправилно тълкуване на понятието „действително направени разходи“, съдържащо се в част В от фиш № 19, без при това да заменя основата на спорното решение със своя собствена. Налага се констатацията, че определението на понятието „действително направени разходи“, възприето от Общия съд в точка 52 от обжалваното съдебно решение, съвпада с това, което Комисията възприема в точки 12, 13, 15, 18 и 19 от мотивите на спорното решение. Общият съд, както и Комисията установяват, че това понятие включва придобиването на капиталови участия в МСП.

74.      Следователно оплакването, изведено от замяната на мотиви, трябва да се отхвърли.

–       По оплакването, изведено от изопачаващо тълкуване

75.      Оплакването, изведено от изопачаващо тълкуване на понятието за действително направени разходи, е неоснователно. Тълкуването в точка 52 от обжалваното съдебно решение, възприето от Общия съд, произтича от разпоредбите на фиш № 19. Общият съд правилно приема, че съгласно определението, съдържащо се в част В от фиш № 19, действително направените разходи се изразяват в плащане в брой от съдружниците на дяловете във внесения капитал на ФРК в тясна връзка с докладите по изпълнението, в които се посочват придобитите капиталови участия, представляващи доказателство за реалния напредък по прилагане на мярката. Освен това той правилно стига до извода въз основа на точка vii) от общите принципи на фиш № 19, че условията и редът за функциониране на ФРК трябва да са в съответствие с разпоредбите за финансово изпълнение на помощите, по-специално що се отнася до понятията за ангажимент и за действително направени разходи, както и че понятието за действително направени разходи следователно трябва да включва придобиването на капиталови участия в МСП.

–       По оплакването, изведено от прилагането с обратна сила на Регламент № 1685/2000

76.      Оплакването, изведено от прилагането с обратна сила на Регламент № 1685/2000, също трябва да се отхвърли като неоснователно. Както правилно отбелязва Комисията, разпоредбите на фиш № 19 утвърждават същия принцип като правило № 8 от Регламент № 1685/2000, макар и по различен начин. Правило № 8 от Регламент № 1685/2000 следователно не закрепва ново понятие. Освен това се налага констатацията, че Общият съд изобщо не се позовава на Регламент № 1685/2000 в обжалваното съдебно решение. Разсъжденията му се основават единствено на приложимите правила ratione temporis.

–       По оплакването, изведено от противоречието между тълкуването на Общия съд и практиката на Комисията

77.      Накрая, оплакването, изведено от противоречието между тълкуването на Общия съд и практиката на Комисията, трябва да се отхвърли. Всъщност дори в хипотезата, че писмото на Комисията от 4 юни 2004 г. съдържа данни, сочещи, че Комисията споделя тълкуването на жалбоподателя (което тя оспорва), сам по себе си този факт не би бил достатъчен да установи, че тълкуването на Общия съд е опорочено от грешка при прилагане на правото. Релевантният въпрос не е да се установи дали тълкуването на Общия съд е в съответствие с тълкуването на Комисията, а по-скоро дали то отговаря на приложимите правила.

–       Междинен резултат

78.      Следователно първата част на второто правно основание трябва да се отхвърли.

 б)     Втората част (оплакването, визиращо точка 53 от обжалваното съдебно решение)

79.      С втората част жалбоподателят визира точка 53 от обжалваното съдебно решение. В нея Общият съд констатира, че определенията, съдържащи се в точка 5.2.5 от проекта за обща субсидия, възпроизвеждат включените в част В от фиш № 19.

80.      Жалбоподателят поддържа, че определението, дадено от Общия съд на понятието „действително направени разходи“, съдържащо се в част В от фиш № 19, е в противоречие с определението за „разходи“, съдържащо се в точка 5.2.5 от проекта за обща субсидия. Обратно на констатацията на Общия съд, посочената точка 5.2.5 не се ограничавала да възпроизведе прогласената в част В от фиш № 19 дефиниция, а очевидно изключвала от съдържанието и приложното си поле придобиването на капиталови участия в МСП.

81.      Това оплакване не е основателно. Съгласно определението в точка 5.2.5 от проекта за обща субсидия „разходи“ означава плащане в брой на дяловете във внесения капитал на ФРК в съответствие с разпоредбите на част В от фиш № 19. Понятието „разходи“, визирано в посочената точка 5.2.5, следователно отпраща към понятието „действително направени разходи“, съдържащо се в част В от фиш № 19.

82.      Следователно втората част на второто правно основание трябва да се отхвърли.

 в)     Третата част (оплакванията, визиращи точка 55 от обжалваното съдебно решение)

83.      С третата част жалбоподателят оспорва точка 55 от обжалваното съдебно решение. Общият съд отбелязва в нея, че член 13, параграф 4 от споразумението очевидно е в противоречие с тълкуването на жалбоподателя. Той приема, че тази разпоредба предвижда, че ангажиментите за разходи в полза на инициативите, ползващи се от помощите по общата субсидия (решение за възлагане, сключване на договори за външни дейности), трябва да се поемат най-късно на 31 декември 1999 г., а плащанията от посредника в изпълнение на общата субсидия ще се направят най-късно на 31 декември 2001 г. Освен това Общият съд приема, от една страна, че „ползващите се от помощите по субсидията инициативи“, както следва от точка 54 от обжалваното съдебно решение, са исканията за придобиване на капиталови участия, подадени от МСП, и от друга страна, че „плащанията, направени от посредника“, могат единствено да бъдат посочените случаи на придобиване на капиталови участия.

 i)     Доводи на страните

84.      Жалбоподателят счита, първо, че Общият съд тълкува неправилно съдържанието и целите на мярка № 2 по общата субсидия. Той твърди, че тъй като мярка № 2 има за цел учредяването и осигуряването на средства за ФРК, понятията „ангажименти“ и „плащания“, съдържащи се в член 13, параграф 4 от споразумението, трябва да се тълкуват като отнасящи се до учредяването и осигуряването на средства за ФРК. В това отношение той се позовава на точки 5.2.1 и 5.2.3 от проекта за обща субсидия.

85.      Второ, жалбоподателят изтъква, че Общият съд допуска грешка, като приема, че инициативите, ползващи се от помощите по субсидията, са исканията за придобиване на капиталови участия, подадени от МСП. Това противоречало на обстоятелството, че получател по мярка № 2 от общата субсидия бил организацията посредник, а не МСП. В това отношение жалбоподателят се позовава на точка 5.2.7 от проекта за обща субсидия.

86.      Комисията отвръща, че текстът на член 13, параграф 4 от споразумението е съвсем ясен и че жалбоподателят се основава на изкуствено разграничение между „фаза на учредяването“ и „оперативна фаза“ в рамките на мярка № 2 по общата субсидия. Целта на мярка № 2 по общата субсидия не би могла да се сведе до фазата на учредяване, а включвала и оперативната фаза. Общият принцип в основата на всички помощи от структурните фондове бил, че общностното съфинансиране трябва да постигне определена цел за определен срок. Целта на мярка № 2 по общата субсидия била укрепване на капитализацията на МСП в регион Базиликата.

 ii)   Правни съображения

87.      Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.

88.      Първо, от текста на член 13, параграф 4 от споразумението следва, че извършваните от посредника (т.е. от жалбоподателя) плащания в изпълнението на общата субсидия трябва да се направят най-късно на 31 декември 2001 г., а отчитането пред Комисията на направените от посредника разходи с оглед на това изпълнение трябва да се осъществи най-късно на 20 юни 2002 г.

89.      Второ, нито точка 5.2.1, нито точка 5.2.3 от проекта за обща субсидия съдържат данни, които да дават възможност за съмнение относно тълкуването на Общия съд, основаващо се на фиш № 19 и на съвсем ясния текст на член 13, параграф 4 от споразумението. Съгласно точка 5.2.1 от проекта за обща субсидия учредяването на ФРК, натоварен с предоставянето на финансови помощи на МСП, установени в Базиликата или възнамеряващи да се установят там, трябва да се направи в съответствие с фиш № 19. Освен това предназначението и целта на мярка № 2 по общата субсидия, упомената в последната посочена разпоредба, упоменават ясно насърчаването на МСП в регион Базиликата. Що се отнася до точка 5.2.3 от проекта за обща субсидия, тя гласи, че осъществяването на мярката трябва да се изразява в учредяването на ФРК в съответствие с припомнената по-горе правна уредба. Правната уредба, която се има предвид, е фиш № 19.

90.      Трето, тълкуването на член 13, параграф 4 от споразумението, съгласно което изразът „ползващите се инициативи“ визирал единствено жалбоподателя, не е съвместимо с текста на тази разпоредба, която предвижда, че осъществяваните от посредника плащания към ползващите се инициативи в изпълнение на общата субсидия трябва да се направят най-късно на 31 декември 2001 г.

91.      Следователно третата част на второто правно основание трябва да се отхвърли.

 г)     Четвъртата част (оплакванията, визиращи точки 57 и 58 от обжалваното съдебно решение)

92.      В четвъртата част жалбоподателят визира точки 57 и 58 от обжалваното съдебно решение. В точки 56—58 от това решение Общият съд разглежда доводите на жалбоподателя, съгласно които единствено неговото тълкуване било разумно от икономическа гледна точка, тъй като било трудно, ако не и невъзможно, финансовите помощи да се осъществят до 31 декември 2001 г., тъй като тази дата била съвсем близка до 31 декември 1999 г. — датата на учредяване на самия ФРК. Общият съд отхвърля тези доводи.

93.      В точка 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че в точка 5.2.2 проектът за субсидия предвижда първата фаза от осъществяването на общностната помощ, наречена „за промоция на фонда“. Той приема, че в рамките на тази фаза, предхождаща фазата на учредяване на фонда, вече следва да се извърши подготвителната работа, изразяваща се в идентифициране на потенциално заинтересуваните от ФРК предприятия, и да се направи предварителна оценка. Оттук Общият съд прави извода, че определянето на крайния срок за придобиването на капиталови участия на 31 декември 2001 г. не води непременно до невъзможност за осъществяване на финансовите помощи. Освен това той приема, че тъй като инвестираните в МСП суми могат да са с максимален размер 1 милион евро, не е необходимо да се извършват голям брой операции, за да се изчерпа общата сума на общностната помощ, която е от около 5 милиона евро.

94.      В точка 58 от обжалваното съдебно решение Общият съд отговаря на довода на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че изплащането на дяловете във ФРК може да се осъществи до 31 декември 2001 г. Той приема, че дори за посоченото изплащане да не е предвидена дата, различна от 31 декември 2001 г., от приложимите правила следва, че посочените плащания към ФРК трябва да се направят достатъчно рано, за да позволят пълно усвояване на общностните средства за инвестиране в МСП преди определения за плащанията краен срок.

 i)     Доводи на страните

95.      Според жалбоподателя Общият съд предполага в точка 57 от обжалваното съдебно решение, че пет операции са достатъчни за изчерпване на размера на общностната помощ, тъй като инвестициите могат да достигнат сумата от 1 милион евро. Жалбоподателят счита, че подобно тълкуване е несъвместимо с текста на проекта, който изисква най-малко десет дружества да бъдат финансирани, нито с целта, изразяваща се във финансиране на възможно най-голям брой предприятия.

96.      Освен това той критикува противоречието в мотивите на Общия съд в точка 58 от обжалваното съдебно решение. От една страна Общият съд приел, че не съществува правно задължение да се осигурят средства за ФРК до 31 декември 2001 г. От друга страна приел, че е налице правно задължение за жалбоподателя да осигури средства до 31 декември 2001 г. При тези условия жалбоподателят твърди, че точка 5.2.6 от проекта за обща субсидия гласи, че „разходът“, а именно единствено вноската във ФРК, трябва да се направи в рамките на две години след крайния срок, предвиден за ангажиментите, т.е. преди 31 декември 2001 г.

97.      Според Комисията четвъртото оплакване на жалбоподателя е неприложимо. Тя поддържа, че Общият съд се основава главно на мотива, закрепен в точка 56 от обжалваното съдебно решение, че приложимите разпоредби са точни. Мотивите, изложени в точка 57 от обжалваното съдебно решение, били единствено евентуални.

98.      При всички положения твърдението на Общия съд относно ограничения брой необходими финансови операции за изчерпване на съвместното финансиране било единствено елемент от далеч по-структурирани разсъждения. Общият съд установил най-вече, че проектът за обща субсидия предвижда първоначална промоционална фаза на фонда, която би позволила да се извърши подготвителната работа, предхождаща фазата на учредяването му.

99.      Освен това Комисията счита, че разсъжденията на Общия съд в точка 58 от обжалваното съдебно решение не са противоречиви. Тъй като понятието за разходи включва придобиването на капиталови участия в МСП, било очевидно, че вноските е трябвало да се направят достатъчно рано, за да позволят пълното усвояване на общностните средства за инвестиции в МСП преди крайния срок, определен за плащанията.

 ii)   Правни съображения

–       Четвъртата част е неприложима

100. Както основателно поддържа Комисията, четвъртата част е неприложима. От точка 56 на обжалваното съдебно решение произтича по-специално, че Общият съд основава отхвърлянето на правното основание на жалбоподателя най-вече върху яснотата на разглежданите разпоредби и тяхната съгласуваност. Точки 57 и 58 от обжалваното съдебно решение следователно са единствено евентуални мотиви. Оплакванията, насочени срещу тези точки, следователно трябва да се отхвърлят като неприложими, тъй като, дори да са основателни, те не биха могли да доведат до отмяна на обжалваното съдебно решение(20).

101. Във всички случаи различните твърдения за нарушения в рамките на четвъртата част се отхвърлят.

–       По оплакването, изведено от неспазването на разпоредбите, изискващи финансирането на най-малко 10 дружества

102. Оплакването, изведено от неспазването на разпоредбата, която изисква финансирането на най-малко 10 дружества, трябва да се отхвърли като неприложимо не само поради причината, спомената в точка 100 от настоящото заключение, а и поради причината, изложена по-долу. Както основателно отбелязва Комисията, Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя относно невъзможността придобиването на капиталови участия да се осъществи до 31 декември 2001 г., като най-напред се основава на наличието на промоционална фаза във връзка с фонда, по време на която жалбоподателят е могъл да извърши подготвителната работа. Тези мотиви сами по себе си обосновават разсъжденията на Общия съд. Тъй като не са оспорени от жалбоподателя, оплакването, изведено от неспазването на разпоредбата, която изисква финансирането на най-малко 10 дружества, трябва да се отхвърли като неприложимо.

103. При всички положения критиката на жалбоподателя е неоснователна.

104. За разлика от твърденията на жалбоподателя, Общият съд не установява, че жалбоподателят трябва да финансира само пет дружества. В точка 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд единствено упоменава финансовото участие на ЕФРР във ФРК, което възлиза на 4,7 милиона евро. Следва да се напомни, че общата финансова обезпеченост на ФРК възлиза на 9,7 милиона евро. Дори жалбоподателят да извърши придобиване на капиталови участия в максимален размер от 1 милион евро(21), биха били необходими най-малко десет финансови помощи, за да се инвестират напълно средствата на ФРК. Следователно Общият съд не предлага тълкуване, което да противоречи на проекта за обща субсидия, според който трябва да се финансират най-малко 10 дружества.

105. Освен това в точка 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд не предлага да се финансира възможно най-малкият брой МСП. Той единствено установява, че доводът на жалбоподателя относно невъзможността да се извърши придобиването на капиталови участия в МСП, е неоснователен.

106. Следователно оплакването трябва да се отхвърли.

–       По оплакването, изведено от противоречиви съображения

107. Оплакването, изведено от противоречиви съображения в точка 58 от обжалваното съдебно решение, е неоснователно. Съображенията на Общия съд не са противоречиви. Вярно е, че в точка 58 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че приложимите разпоредби не предвиждат изрично крайна дата за финансовото обезпечаване на ФРК. Все пак Общият съд правилно приема, че 31 декември 2001 г. е крайната дата за придобиване на капиталови участия от ФРК в МСП(22) и че финансовото обезпечаване на ФРК е предварително условие за това придобиване на капиталови участия. Според мен изводът му, че финансовото обезпечаване на ФРК трябва да се направи достатъчно рано, за да се даде възможност за придобиване на капиталови участия преди крайната дата 31 декември 2001 г., следователно е напълно логичен. Поради това оплакването относно противоречивите съображения трябва да се отхвърли.

108. Доколкото жалбоподателят основава своето оплакване върху неправилно тълкуване на понятието „разходи“, съдържащо се в точка 5.2.5 от проекта за обща субсидия, следва същото да бъде отхвърлено с оглед на точка 81 от настоящото заключение.

 д)     Петата част (оплакванията, визиращи точка 48 от обжалваното съдебно решение)

109. С петата част жалбоподателят визира точка 48 от обжалваното съдебно решение. В нея Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че продължителността на съответната форма на помощ била идентична с минималния срок на ФРК, поради което придобиването на капиталови участия в МСП можело да се осъществи до 16 декември 2009 г. Общият съд установява, че от част Г.1 и от част Б.8 от фиш № 19 следва, че срокът на ФРК и продължителността на съответната форма на помощ не са непременно идентични, както и че продължителността на съответната форма на помощ може да бъде по-малка от срока на ФРК.

 i)     Доводи на страните

110. Жалбоподателят счита, че посочената точка 48 трябва да се обезсили поради недостатъчни мотиви. Общият съд се ограничил да предложи алтернативно на предложеното от жалбоподателя разрешение. Мотивите на Общия съд не позволявали на Съда да разбере защо Общият съд предпочита собственото си разрешение пред предложеното от жалбоподателя. Разрешението на жалбоподателя не било неправилно и изглеждало по-последователно с оглед естеството на мярка № 2 по общата субсидия. В това отношение жалбоподателят отново изтъква своите оплаквания относно крайната датата за финансовото обезпечаване на ФРК и относно датата на придобиване на капиталовите участия.

111. Комисията изтъква, че Общият съд недвусмислено установява, че от приложимите разпоредби ясно се вижда, че срокът на ФРК не съвпада непременно с продължителността на помощта.

 ii)   Правни съображения

112. Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. В точка 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд ясно отхвърля довода на жалбоподателя, че продължителността на помощта и срокът на ФРК трябва да са идентични. В това отношение Общият съд се основава на убедително тълкуване на част Г.1 и на част Б.8 от фиш № 19, което жалбоподателят не оспорва.

113. По-нататък следва да се отбележи, че в точки 47—50 от обжалваното съдебно решение Общият съд се ограничава да отхвърли довода на жалбоподателя, че продължителността на помощта и срокът на ФРК трябва да съвпадат. Все пак Общият съд не предлага само алтернативно разрешение. В точки 51—55 от обжалваното съдебно решение той установява, че крайната дата за придобиване на капиталови участия в МСП е 31 декември 2001 г., а не 16 декември 2009 г. При това положение той недвусмислено установява, че предложеното от жалбоподателя тълкуване е несъвместимо с приложимите разпоредби.

114. Доколкото жалбоподателят отново изтъква своите оплаквания относно изводите на Общия съд във връзка с крайната дата за финансово обезпечаване на ФРК и за придобиване на капиталовите участия, тези оплаквания следва да се отхвърлят, като по-специално се вземат под внимание точки 75, 81 и 87—90 от настоящото заключение.

115. Следователно петата част на второто правно основание трябва да се отхвърли.

 е)     Междинен резултат

116. Следователно второто правно основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

3.      По третото правно основание, изведено от неправилно тълкуване на условието за полезност

117. С третото си правно основание жалбоподателят визира точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение. В точки 66—72 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля правното основание на жалбоподателя, с което той критикува обстоятелството, че Комисията основава решението си на условието за полезност. В точка 68 от обжалваното съдебно решение той най-напред приема, че Комисията най-вече се основава не на условието за полезност, а на част Г от фиш № 19. В точка 69 от обжалваното съдебно решение той отбелязва, че при всички положения дори изразът „условие за полезност“ да не се съдържа в разпоредбите, уреждащи разглежданата обща субсидия, условието помощите от ЕФРР да бъдат предназначени за финансирането на конкретни операции по места, а не да останат вложени във ФРК до края на помощта, съвсем ясно произтича от всички приложими разпоредби и не е новост.

 а)     Доводи на страните

118. Жалбоподателят счита, първо, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 70 от обжалваното съдебно решение. Той критикува обстоятелството, че същият стига до извода за съществуването на условие за полезност въз основа на разпоредби, които единствено определят краен срок за извършването на различните вноски във ФРК. Никоя от разпоредбите, нито пък някой от документите, на които се позовава Общият съд, не съдържали подобно условие. Освен това Общият съд не споменавал никакъв прецедент в потвърждение на съществуването на условие за полезност. Жалбоподателят поддържа, че тази грешка е неизбежна последица от неправилното разбиране на мярка № 2 по общата субсидия.

119. Второ, жалбоподателят се позовава на точка 75 от Решение по дело Германия/Комисия(23), съгласно която правото на преценка, с което се ползва Комисията във връзка с намаляването на помощта, не би могло да обхваща и приемането на решения в отклонение от нейните актове, както и че за операторите поведението на Комисията представлява основен параметър за оценка на точността и валидността на действията им.

120. Според Комисията Общият съд установява, че изразът „условие за полезност“ не се съдържа в приложимите разпоредби, но въз основа на тях стига до извода, че помощите от ЕФРР трябва да бъдат предназначени за финансирането на конкретни операции по места, а не да останат вложени във ФРК до края на помощта. Общият съд цитирал точки 92 и 93 от своето Решение по дело Regione Marche/Комисия(24) като прецедент в съдебната практика.

 б)     Правни съображения

121. Оплакването, изведено от несъществуването на условието за полезност, трябва да се отхвърли.

122. Първо, това оплакване е неприложимо. Както Общият съд основателно констатира в точка 68 от обжалваното съдебно решение, Комисията най-вече се основава на част Г от фиш № 19(25). Сам по себе си този мотив може да обоснове в достатъчна от правна гледна точка степен извода на Общия съд. Евентуална грешка на Общия съд относно разгледаните от него евентуални мотиви в точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение не може да постави под въпрос обжалваното съдебно решение.

123. Второ, въпросното оплакване е неоснователно.

124. Както Общият съд основателно констатира, условието за полезност не е новост, с която жалбоподателят да не е бил запознат. Дори изразът „условие за полезност“ да не се съдържа в приложимите правила, от член 1 на Регламент № 4254/88 следва, че помощите от ЕФРР имат за цел подкрепа на дейността на МСП, по-специално чрез подобряване на достъпа на предприятията до капиталовите пазари. Тези цели са били уточнени с оглед на ФРК във фиш № 19, части В и Г от който гласят, че придобиването на капиталови участия в МСП трябва да се осъществи до 31 декември 2001 г.(26).

125. Доколкото жалбоподателят упреква Общия съд, че неправилно е разбрал мярка № 2 по общата субсидия, следва тази критика да се отхвърли, като се направи позоваване на точки 75, 81 и 87—90 от настоящото заключение.

126. Що се отнася до критиката на жалбоподателя, според която Комисията се отклонява от своите актове, тя е неоснователна. В рамките на производството по приемане на спорното решение Комисията разглежда дали помощта е обоснована съгласно приложимите за общностната помощ правила. Комисията не въвежда нови условия a posteriori.

127. Накрая, обстоятелството, че Общият съд не се позовава на прецедент от съдебната практика, само по себе си не представлява грешка при прилагане на правото, която може да се изтъква в рамките на производството по обжалване. Ето защо единствено на допълнително основание следва да се установи, че обратно на твърденията на жалбоподателя Общият съд се позовава на прецедент от съдебната практика, като упоменава точки 92 и 93 от Решение по дело Regione Marche/Комисия(27), съгласно които МСП, а не ФРК са крайните адресати, а следователно и получатели на общностната помощ, както и че допустимостта на разходите поради това е във връзка с действително направените в полза на МСП инвестиции.

128. При това положение третото правно основание трябва да се отхвърли.

4.      По четвъртото и петото правно основание

129. С четвъртото и петото си правно основание жалбоподателят визира точки 79 и 80 от обжалваното съдебно решение. В тях Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че Комисията не може да започва процедурата по намаляване на общностна помощ, предвидена в член 24 от Регламент № 4253/88, без да е повдигнала възражения относно това изпълнение в рамките на фазата по изпълнението на общата субсидия, и по-специално по време на заседанията на мониторинговия комитет.

130. В точка 79 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред констатира, че разпоредбите на Регламент № 4253/88 не предвиждат никакво процедурно правило, подчиняващо правото на Комисията да намали или отмени общностната помощ на условието да е изразила съмнения относно точното изпълнение на проекта преди приключване на помощта. По-нататък Общият съд приема, че общностният съд би могъл да изведе непредвидени изрично от общностния законодател процедурни правила единствено когато те се окажат абсолютно необходими за удовлетворяването на основни принципи като този на правото на защита и само доколкото е необходимо за тяхното гарантиране.

131. В точка 80 от обжалваното съдебно решение Общият съд се основава на евентуален довод и отхвърля довода на жалбоподателя. Той установява, че процедурно правило като предложеното от жалбоподателя би довело до възпрепятстване на Комисията в редица случаи да приеме решение за отмяна или намаляване на общностната помощ. Той приема, че предвид големия брой финансирани от Общността проекти тя ще бъде затруднена, ако не и в невъзможност да установи повечето нередности при изпълнението им, по-специално когато те са свързани с обосноваването или класирането на допустимите разходи.

 а)     По четвъртото правно основание, изведено от неправилно тълкуване и последващо в резултат от него неприлагане на принципите, установени от Съда в Решение по дело Mediocurso/Комисия

 i)     Доводи на страните

132. С четвъртото си правно основание жалбоподателят визира точка 79 от обжалваното съдебно решение.

133. Жалбоподателят поддържа, първо, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като ограничава възможността да се изведат неизрично предвидени от законодателя процедурни правила единствено до хипотезата те да са абсолютно необходими за гарантирането на правото на защита.

134. Второ, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, като приел, че жалбоподателят е трябвало да се позове на необходимостта от процедурното правило за гарантиране на правото си на защита и като констатирал, че жалбоподателят не считал, че спазването на процедурните правила, предвидени в членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88, е необходимо за гарантиране на правото му на защита.

135. Комисията отвръща, че правото на защита на жалбоподателя не е предмет на разглеждане, тъй като в ход не е процедура, която да доведе до приемането на увреждащ жалбоподателя акт. Освен това член 24 от Регламент № 4253/88, от една страна, и членове 25 и 26 от него, от друга, не били в същия дял. Целта на членове 25 и 26 била единствено да осигурят мониторинг, както и ефикасно оценяване на привеждането в действие на структурните фондове. Следователно Общият съд основателно приел, че членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88 не предвиждат никакво процедурно правило, налагащо на Комисията задължение да постави под съмнение доброто изпълнение на дадена програма преди приключването на помощта. Накрая, не съществувал правен вакуум, който да накърни правото на защита.

 ii)   Правни съображения

136. Критиките относно твърде ограниченото прилагане на членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88, както и на принципа на правото на защита, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

–       По оплакването, изведено от неспазването на връзката между процедурата за намаляване и задълженията за мониторинг и оценка

137. Оплакването, изведено от неспазването на връзката между процедурата за намаляване на помощта по член 24 от Регламент № 4253/88, от една страна, и задълженията за мониторинг и оценка по смисъла на членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88, от друга, трябва да се отхвърли. Общият съд правилно установява, че започването на процедура за намаляване на помощта като предвидената в споменатия член 24 не зависи от спазването на задълженията за мониторинг и оценка, определени в споменатите членове 25 и 26(28).

138. Най-напред, текстът на член 24 от Регламент № 4253/88 не предвижда започването на процедура по смисъла на споменатия член 24 да зависи от спазването на задълженията за мониторинг или оценка по смисъла на членове 25 и 26 от същия регламент.

139. Освен това от систематична гледна точка се налага констатацията, че член 24 от Регламент № 4253/88 се съдържа в дял VI от Регламент № 4253/88, озаглавен „Финансови разпоредби“, докато членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88 се съдържат в дял VII, озаглавен „Мониторинг и оценка“.

140. Накрая, тълкуването, съгласно което спазването на задълженията за мониторинг и оценка по смисъла на споменатите членове 25 и 26 е абсолютно необходимо условие за започването на процедура за намаляване на помощта по силата на член 24 от Регламент № 4253/88, съответно изменен, според мен изключително ограничава полезното действие на член 24 от Регламент № 4253/88. Тази последна разпоредба трябва да гарантира действителното спазване на условията за предоставяне на общностните помощи. Възможността за намаляване на общностна помощ в случай на нередност е важен инструмент в рамките на децентрализираното управление на помощите по ЕФРР. Тя позволява последващ контрол върху усвояването на общностната помощ от посредника. Предлаганото от жалбоподателя тълкуване обаче би довело до премахване на отговорността на посредника за всички нередности, които не са били посочени от Комисията по време на изпълнението на мярката. Считам, че подобно премахване на отговорността на посредника не може да се съвмести с целта да се гарантира ефективно спазване на условията за предоставяне на общностната помощ.

141. По мое мнение Комисията може следователно да започне процедурата за намаляване на помощта, предвидена в член 24 от Регламент № 4253/88, съответно изменен, дори в хипотезата, че не е спазила задълженията си за мониторинг и оценка по смисъла на членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88, съответно изменен. Оплакването, повдигнато от жалбоподателя в четвъртото му правно основание, следователно трябва да се отхвърли като неоснователно.

142. Все пак трябва да се разграничи въпросът дали неспазването на задълженията за мониторинг и оценка препятства започването на процедурата за намаляване на помощта, предвидена в член 24 от Регламент № 4253/88, съответно изменен, от въпроса дали Комисията може да бъде задължена да вземе под внимание неспазването на своите задължения за мониторинг и оценка в рамките на такава процедура. Последният въпрос е неотносим в рамките на четвъртото правно основание. Той ще бъде анализиран в рамките на осмото правно основание в точки 213—217 от настоящото заключение.

–       По прилагането на процедурните правила, непредвидени изрично от общностния законодател

143. Оплакването, изведено от неприлагането на процедурните правила, непредвидени от общностния законодател, също трябва да се отхвърли. Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че непредвидени от общностния законодател процедурни правила биха могли да се изведат от общностния съд единствено когато са се оказали абсолютно необходими за удовлетворяването на основни принципи като правото на защита и само доколкото е необходимо да се гарантира спазването на споменатите принципи.

144. Най-напред следва да се напомни, че ролята на Общия съд се свежда до тълкуването и прилагането на норми. Доколкото в точка 79 от обжалваното съдебно решение Общият съд споменава правото на защита, той се позовава на общ принцип на правото, и следователно на норма от първичното право(29), който се прилага дори и да не е изрично закрепен от общностния законодател в съответния акт от вторичното право.

145. Жалбоподателят изглежда предлага Общият съд да приложи процедурно правило дори в случай, че то не е нито предвидено от общностния законодател, нито абсолютно необходимо за гарантиране спазването на норми от първичното право. Този подход е неправилен. Той би довел до създаването от самия Общ съд на нова правна норма, поради което той би надхвърлил своите правомощия. Обратно на твърденията на жалбоподателя нито в Решение по дело Mediocurso/Комисия(30), нито в останалите решения, на които жалбоподателят се позовава(31), този според мен колкото очевиден, толкова и елементарен принцип не се поставя под въпрос.

146. Следователно Общият съд правилно установява, че предложеното от жалбоподателя процедурно правило, което не е предвидено от общностния законодател, може да се приложи единствено ако е абсолютно необходимо за гарантиране спазването на първичното право, например на правото на защита.

–       По оплакването, изведено от задължението за позоваване на необходимостта от спазване на правото на защита

147. Жалбоподателят критикува констатацията на Общия съд в точка 79 от обжалваното съдебно решение, съгласно която жалбоподателят е трябвало да посочи необходимостта от предлаганото от него процедурно правило с оглед спазването на правото на защита. Тази критика е неоснователна. Тя произтича от неправилен прочит на точка 79 от обжалваното съдебно решение. Общият съд не констатира, че жалбоподателят е трябвало да се позове на необходимостта да се приложи предлаганото от него процедурно правило за осигуряване спазването на правото на защита. Според мен по-скоро в точка 79 от обжалваното съдебно решение Общият съд е искал да изрази, че дори жалбоподателят не твърди, че това процедурно правило е необходимо за гарантиране на правото му на защита.

–       По оплакването, изведено от нарушение на принципа на правото на защита

148. Накрая, жалбоподателят критикува констатацията на Общия съд, че не се е позовал на принципа на правото на защита в първоинстанционната си жалба.

149. Това оплакване е неоснователно.

150. Първо, следва да се констатира, че в първоинстанционната си жалба жалбоподателят се основава на процедурно правило, изведено от неправилно тълкуване на членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88. Той не се позовава на спазването на правото на защита. Общият съд разглежда дали такова процедурно правило, което не е изрично предвидено в споменатите членове 25 и 26, евентуално може да произтича от първичното право.

151. Второ, налага се констатацията, че предлаганото от жалбоподателя процедурно правило не е необходимо за гарантиране спазването на правото на защита. Спазването на правото на защита изисква във всяко производство, започнато срещу определено лице, което може да доведе до увреждащ го акт, съответното лице да има възможност да изложи надлежно своето становище(32). Видно от точки 24—29 от обжалваното съдебно решение, на жалбоподателя е предоставена възможност да изложи становището си в писмен вид и устно в рамките на производството, довело до спорното решение. От тези точки на обжалваното съдебно решение, както и от спорното решение е видно, че жалбоподателят повдига възражения, породили прения в условията на състезателност преди приемането на спорното решение. При тези обстоятелства Общият съд основателно приема, че правото на защита е спазено и че поради това предложеното от жалбоподателя правило надхвърля необходимото за гарантирането на това право.

–       Междинен резултат

152. Следователно четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.

 б)     По петото правно основание, изведено от нарушение на членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88, отнасящи се до надзорните и контроли задължения на Комисията

153. С петото си правно основание жалбоподателят визира точка 80 от обжалваното съдебно решение(33).

 i)     Доводи на страните

154. Жалбоподателят изтъква, че съображенията, съдържащи се в точка 80 от обжалваното съдебно решение, насърчавали оставянето без прилагане и неспазването на системата за надзор и контрол, предвидена в посочените членове 25 и 26, поради това че Комисията на практика не би могла да изпълни тази задача. Тези съображения противоречали на волята на законодателя, който искал да въведе система за контрол, упражняван в партньорство с държавите членки.

155. Комисията счита, че правното основание на жалбоподателя се основава на очевидно и заблуждаващо изопачаване на обжалваното съдебно решение. Общият съд не насърчавал Комисията да не спазва членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88. Той единствено довеждал до крайност твърдението на жалбоподателя, че членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88 съдържали процедурно правило, което подчинявало правото на Комисията да намалява или отменя помощта на спазването на задълженията за мониторинг и оценка.

156. Според Комисията твърдението на жалбоподателя не е в съответствие с разпределянето на задачите между Комисията и държавите членки в рамките на управлението на структурните фондове. Помощите от структурните фондове са предмет на децентрализирано управление, което поставя на първо място органите на държавите членки. Следователно преди всичко държавите членки — а в случая жалбоподателят като посредник, определен от държавата членка — трябвало да контролират точното прилагане на общностната помощ, и по-специално допустимостта на разходите.

 ii)   Правни съображения

157. Петото правно основание е неприложимо. Общият съд главно се основава на довода, съдържащ се в точка 79 от обжалваното съдебно решение, според който членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88 не предвиждат изобщо процедурно правило, което подчинява правото на Комисията да намалява или отменя помощта на условието да е поставила под съмнение точното изпълнение на проекта преди приключване на помощта. Поради това петото правно основание би трябвало да се отхвърли, дори и да е основателно(34).

158. При всички положения това правно основание е неоснователно.

159. Първо, правното основание произтича от неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение. В точка 80 от това решение Общият съд не установява, че Комисията не трябва да спазва членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88, тъй като не е в състояние да спази тези разпоредби. Той единствено установява, че процедурно правило, каквото жалбоподателят възнамерява да изведе от тези разпоредби, би довело до възпрепятстване на Комисията в редица случаи да приема решения за отмяна или намаляване на помощта от общностните фондове. Общият съд следователно единствено очертава последиците от процедурното правило, предложено от жалбоподателя (което при всички положения не може да се изведе от членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88)(35). Обратно на твърденията на жалбоподателя, Общият съд нито ограничава прилагането на съществуващо процедурно правило, нито насърчава Комисията да наруши посочените членове 25 и 26.

160. Второ, следва да се отбележи, че предложеното от жалбоподателя процедурно правило, според което неспазването на задълженията за мониторинг и оценка, произтичащо от членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88, препятства започването на процедурата за намаляване на помощта, предвидена в член 24 от него, не е единствената възможност да се санкционира евентуалното неспазване на задълженията за мониторинг и оценка. В това отношение препращам към точки 213—217 от настоящото заключение, в които ще бъде анализиран този въпрос.

161. Следователно петото правно основание трябва да се отхвърли.

5.      По шестото и седмото правно основание

162. С шестото и седмото правно основание жалбоподателят визира точки 88—92 от обжалваното съдебно решение. В тях Общият съд отхвърля правното основание на жалбоподателя, изведено от нарушение на принципите на оправданите правни очаквания и правната сигурност. Той най-напред установява, че правото да се предявят оправданите правни очаквания предполага наличието на три условия, първото от които е от оправомощени и достоверни източници да произтичат конкретни, безусловни и безпротиворечиви уверения, второто — тези уверения да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани, и третото — дадените уверения да бъдат съобразени с приложимите норми.

 а)     По шестото правно основание, изведено от нарушение на принципите на оправданите правни очаквания и правната сигурност

163. С шестото си правно основание жалбоподателят визира точка 90 от обжалваното съдебно решение. В нея Общият съд счита, че третото условие, за да са налице оправдани правни очаквания (уверения, съобразени с приложимите норми), не е налице, тъй като евентуалните уверения от страна на Комисията биха били в противоречие с приложимите разпоредби. В това отношение той приема, че съгласно приложимите правила придобиването на капиталови участия в МСП е трябвало да се направи до 31 декември 2001 г.

164. Жалбоподателят твърди, че констатацията на Общия съд се основава на неправилна оценка на съдържанието и осъществяването на мярка № 2 по общата субсидия. Получател по мярка № 2 по общата субсидия бил ФРК, а не МСП. Крайната дата за придобиването на капиталови участия в МСП била 16 декември 2009 г., а не 31 декември 2001 г.

165. Комисията счита, че тълкуването на Общия съд относно мярка № 2 по общата субсидия и датата на приключване на помощта е точно. Тя добавя, че изобщо не е давала на жалбоподателя конкретните, безусловни и безпротиворечиви уверения, на които той се позовава.

166. Това правно основание е неоснователно. Следва да се напомни, като се направи позоваване по-специално на точки 75, 81 и 87—90 от настоящото заключение, че съображенията на Общия съд относно съдържанието и осъществяването на мярка № 2 по общата субсидия не са опорочени от грешка, по-специално що се отнася до установяването на получателя по мярка № 2 по общата субсидия и на крайната дата за придобиването на капиталови участия в МСП.

 б)     По седмото правно основание, изведено от изопачаване на доказателствата и от нарушение на общите принципи в областта на тежестта на доказване

167. Със седмото си правно основание жалбоподателят визира точка 91 от обжалваното съдебно решение. В нея Общият съд приема, че съгласно твърденията на Комисията информацията, предадена на мониторинговия комитет, оставя впечатлението, че цялата субсидия може да се инвестира в МСП до 31 декември 2001 г. По-нататък Общият съд отбелязва, че жалбоподателят не представя нито шестмесечните отчети, връчени на мониторинговия комитет, които според него ясно показвали, че не е осъществена нито една финансова операция, нито отчета относно актуализацията от 21 ноември, споменат в протокола от заседанието на мониторинговия комитет на 10 декември 2001 г. Той стига до извода, че при тези обстоятелства не е в състояние да определи дали мониторинговият комитет е бил уведомен за обстоятелството, че не целият внесен капитал е инвестиран в МСП преди 31 декември 2001 г.

 i)     Доводи на страните

168. Жалбоподателят изгражда правното си основание върху явното нарушение на общите принципи във връзка с оценката на доказателствата, върху изопачаването им и върху отказа на Общия съд да вземе под внимание представените от жалбоподателя доказателства.

169. Първо, той твърди, че в първоинстанционното производство представя документи относно решенията на мониторинговия комитет, които показват изразеното от него през декември 2001 г. одобрение относно напредъка на проекта за обща субсидия.

170. Второ, той упреква Общия съд, че не взема под внимание установени факти. Между страните било безспорно, че шестмесечните отчети показват, че Комисията е напълно запозната с напредъка на проекта, че одобрява действията на организацията посредник и че споделя тълкуването на жалбоподателя относно приложимите разпоредби.

171. Трето, жалбоподателят счита, че в хода на първоинстанционното производство Общият съд е трябвало да изиска шестмесечните отчети, връчени на мониторинговия комитет, и отчета относно актуализацията от 21 ноември, споменат в протокола от заседанието на мониторинговия комитет на 10 декември 2001 г., ако действително бе счел същите за абсолютно необходими. След като не е направил това, той лишил жалбоподателя от състезателност в производството.

172. Четвърто, жалбоподателят се позовава на документи, съдържащи се в приложения 4—7 към неговата жалба, които установявали, че Комисията одобрява допустимостта и редовността на направените от него разходи, както и неговото тълкуване.

173. Пето, жалбоподателят критикува факта, че Общият съд не взема под внимание извършените от Комисията плащания на траншовете от помощта. Въз основа на тях той трябвало да направи извод, че Комисията е потвърдила допустимостта на разходите на жалбоподателя.

174. Шесто, жалбоподателят критикува липсата на мотиви. Общият съд не взел под внимание всички представени от жалбоподателя доказателства.

175. Комисията счита, че шестото правно основание на жалбоподателя е неприложимо. Общият съд основал съображенията си относно нарушението на защитата на оправданите правни очаквания най-вече върху довода, изложен в точка 90 от обжалваното съдебно решение, съгласно който евентуални уверения от страна на Комисията биха противоречали на приложимите разпоредби и поради това не биха могли да породят оправдани правни очаквания у жалбоподателя.

176. По съществото на спора тя счита, че правното основание почива на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение. Тя уточнява, че Общият съд не посочва, че не е бил в състояние да установи, че към 30 юни 2001 г. нито една операция не е била осъществена и че първата такава операция ще се извърши на 19 ноември 2001 г. Общият съд единствено констатирал, че не е в състояние да установи дали мониторинговият комитет е бил уведомен за обстоятелството, че придобиването на дяловите участия в МСП няма да се осъществи преди 31 декември 2001 г. Комисията поддържа, че представените от жалбоподателя в първоинстанционното производство документи не съдържат ясни данни в тази връзка. Общият съд следователно не допуснал грешка в преценката или изопачаване на доказателствата.

177. Що се отнася до документите, включени към приложения 4—7 към жалбата, Комисията счита, че те следва да не се приемат, тъй като са недопустими поради това, че представянето им е просрочено, а съдържанието им е фактическо.

178. Накрая, жалбоподателят е трябвало да защити правните основания, изложени в отговор на възраженията на Комисията, и да ги да подкрепи с доказателства.

 ii)   Правни съображения

–       Седмото правно основание е неприложимо

179. Най-напред следва да се констатира, че седмото правно основание, визиращо точка 91 от обжалваното съдебно решение, е неприложимо(36). Както основателно подчертава Комисията, Общият съд отхвърля правното основание на жалбоподателя, изведено от твърдяното нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, като се основава най-вече на довода, развит в точка 90 от обжалваното съдебно решение, съгласно която дадените уверения трябва да са в съответствие с приложимото право. Като се има предвид, че шестото правно основание, което визира точка 90 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отхвърли(37), направената в нея констатация сама по себе си обосновава отхвърлянето на правното основание на жалбоподателя, изведено от нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания. Оплакванията на жалбоподателя, които визират точка 91 от обжалваното съдебно решение, следователно могат да се отхвърлят като неприложими, без да е необходимо да се разглежда тяхната основателност.

180. При всички положения посочените оплаквания са неоснователни.

–       По първото оплакване, изведено от обстоятелството, че жалбоподателят е предоставил документи във връзка с решенията на мониторинговия комитет

181. Жалбоподателят твърди, че е предоставил документи във връзка с решенията на мониторинговия комитет, които показват одобрението на Комисията, изразено през декември 2001 г., относно напредъка на проекта за обща субсидия.

182. Тъй като жалбоподателят не уточнява грешката при прилагане на правото, на която основава оплакването си, следва най-напред да се напомни, че по силата на член 225, параграф 1 ЕО и на член 51 от Статута на Съда задачата на Съда в рамките на производството по обжалване се свежда до разглеждането на грешки при прилагане на правото. Следователно жалбата може да се основава само на правни основания, отнасящи се до нарушаването на правни норми, като се изключи изцяло преценката на фактите(38). Доколкото оплакването на жалбоподателя трябва да се тълкува като критика срещу преценката на фактите от Общия съд, то е недопустимо. Освен в случай на явно изопачаване, единствено Общият съд е компетентен да преценява доказателствата(39). Жалбоподателят обаче не предоставя доказателства относно изопачаването на документите, които той представя в първоинстанционното производство.

183. Доколкото жалбоподателят критикува факта, че Общият съд не е взел под внимание документите във връзка с решенията на мониторинговия комитет, които той е предоставил, това оплакване би било допустимо, тъй като би ставало дума за грешка в хода на производството. Това оплакване обаче не би било основателно. От точка 91 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд взема под внимание документите във връзка с решенията на мониторинговия комитет. Той обаче счита, че в отсъствието на шестмесечните отчети и на отчета относно актуализацията от 21 ноември 2001 г. не може въз основа на тези документи да направи извод, че мониторинговият комитет е бил уведомен за обстоятелството, че не целият внесен капитал е бил инвестиран в МСП преди 31 декември 2001 г.

184. Следователно първото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По второто оплакване, изведено от обстоятелството, че Общият съд не се е основал на установени факти

185. Според жалбоподателя между страните е безспорно, че шестмесечните отчети показват, че Комисията, първо, е напълно наясно с напредъка на проекта, второ, че одобрява действията на жалбоподателя и трето, че споделя неговото тълкуване на приложимите разпоредби. Жалбоподателят упреква Общия съд, че не се е основал на тези установени факти.

186. Това оплакване е неоснователно. Противно на твърденията на жалбоподателя, тези факти не са били установени между страните. От точка 90 от обжалваното съдебно решение и от точки 83—91 от писмената защита на Комисията в първоинстанционното производство е видно, че Комисията оспорва съответните твърдения на жалбоподателя.

–       По третото оплакване, изведено от липсата на мярка за събирането на доказателства

187. С третото си оплакване жалбоподателят критикува липсата на мерки за събирането на доказателства, постановени от Общия съд. В хода на производството той не поискал от жалбоподателя да представи шестмесечните отчети. Жалбоподателят счита, че Общият съд е трябвало да изиска тези документи в хода на производството, а не едва с постановяване на решението да критикува тяхното отсъствие. Общият съд бил длъжен по собствена инициатива да използва процесуалните инструменти с цел да актуализира цялата информация, която би могла да бъде от решаващо значение по делото.

188. Това оплакване е неоснователно.

189. Най-напред следва да се отбележи, че тежестта на доказване се носи от жалбоподателя. В първоинстанционната си жалба той се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Следователно той е трябвало да защити твърденията си и да докаже, че условията, обуславящи защитата на оправданите правни очаквания, са изпълнени.

190. Що се отнася до възможността на Общия съд да вземе участие в установяването на фактите, като постанови мерки за събирането на доказателства в съответствие с член 66, параграф 1 от своя Процедурен правилник, от практиката на Съда е видно, че тази възможност по принцип е факултативна и допълваща, като се има предвид, че Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които той разполага по висящите пред него дела(40). При изключителни обстоятелства Съдът постановява, че Общият съд е длъжен да определи мерки за събирането на доказателства(41). Считам обаче, че обстоятелствата по случая не са в състояние да породят такова задължение. Жалбоподателят, който носи тежестта на доказване, не се позовава на изключителни обстоятелства, позволяващи да се обоснове подобно задължение, например невъзможността да представи разглежданите отчети.

–       По четвъртото оплакване, изведено от документите, представени от жалбоподателя

191. Доколкото жалбоподателят се основава на документите, включени в приложения 4—7 към жалбата му, се налага констатацията, че той не ги представя в първоинстанционното производство. Освен това жалбоподателят иска повторна преценка на фактите. Оплакванията, които се основават на тези документи, трябва при това положение да бъдат отхвърлени като недопустими.

–       По петото оплакване, изведено от липсата на вземане под внимание на плащанията, направени от Комисията

192. Оплакването на жалбоподателя, изведено от това, че Общият съд не взел по внимание факта, че Комисията направила различни плащания на общностната помощ, поради което тя потвърдила точното тълкуване на жалбоподателя, както и редовността и допустимостта на направените разходи, е допустимо, но неоснователно.

193. Според мен това оплакване не се отнася само до преценката на фактите от Общия съд, а по-скоро до правната им квалификация от гледна точка на условията за защита на оправданите правни очаквания. При това положение става дума за правен въпрос, който е допустим в рамките на производството по обжалване.

194. Това оплакване обаче е неоснователно. Извършеното от Комисията плащане на различни траншове от общностната помощ не може да представлява конкретно и безусловно уверение, което да породи оправдани очаквания в съзнанието на жалбоподателя. Първо, от член 24 от Регламент № 4253/88 е видно, че плащанията се правят при условие за липса на нередности или на значителни промени, които засягат естеството или условията за привеждане в действие на проекта(42). Второ, жалбоподателят не установява, че Комисията е била запозната с обстоятелството, че придобиването на капиталови участия вече не може да се осъществи до 31 декември 2001 г., като същевременно тежестта на доказване се носи от жалбоподателя.

195. Следователно петото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По шестото оплакване, изведено от липсата на мотиви

196. Накрая, шестото оплакване, изведено от липсата на мотиви, е неоснователно. Изводът на Общия съд не страда от липсата на мотиви. Тежестта на доказване се носи от жалбоподателя. В точка 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд ясно се основава на съображението, че фактическите обстоятелства, приведени от жалбоподателя, не му позволяват да установи дали Комисията е била наясно с факта, че придобиването на капиталови участия в МСП вече няма да може да се осъществи до 31 декември 2001 г.

–       Междинен резултат

197. Следователно седмото правно основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

6.      По осмото правно основание, изведено от нарушение на общностната съдебна практика във връзка с прилагането на принципа на пропорционалност към случаите на намаляване на общностната помощ

198. С осмото си правно основание жалбоподателят визира точка 93 от обжалваното съдебно решение. В нея Общият съд установява, че Комисията не разполага с никакво право на преценка относно последиците от обстоятелството, че към 31 декември 2001 г. част от внесения във ФРК капитал не е бил инвестиран в МСП. В това отношение Общият съд се позовава на точки 22, 23 и 47 от Решение на Съда по дело Нидерландия/Комисия(43).

199. Освен това той установява, че вземането под внимание на обстоятелствата, посочени от жалбоподателя, би представлявало нарушение на фиш № 19 и не би било приемливо жалбоподателят да извлече полза от неправилното си тълкуване, от която не биха се ползвали други организации посредници, които, попадайки в идентично положение, биха се отказали да искат плащане на частта от помощта, която не са могли да инвестират в срок.

 а)     Доводи на страните

200. Жалбоподателят счита, че член 24 от Регламент № 4253/88 не споменава за автоматична система за възстановяване, която да не оставя никакво право на преценка на Комисията. Той упреква Общия съд, че се основава на Решение по дело Нидерландия/Комисия(44), което се отнася до член 12 от Регламент № 4253/88, а не до член 24 от него.

201. Според жалбоподателя Комисията трябва да взема под внимание поведението на жалбоподателя, и по-специално обстоятелството, че той не е извършил измама. Жалбоподателят счита, че намаляването на помощта трябва да отчита тежестта и размера на допуснатото от него нарушение. В това отношение той препраща към точки 135—153 от Решение по дело Conserve Italia/Комисия(45).

202. Комисията счита, че трябва да предприеме действия по силата на член 24 от Регламент № 4253/88, когато установи нередност или значителна промяна. Тя била обвързана от точно определени задължения в областта на доброто управление на общностния бюджет.

203. Тя счита, че точка 130 и сл. от Решение по дело Conserve Italia/Комисия(46) потвърждават, че Комисията трябва да извърши само финансова корекция, независимо от всякакви съображения за вина или евентуален опит за измама от страна на жалбоподателя. Точки 135—138 от това решение не обезсилвали посочения принцип. Те се отнасяли до различен от използвания в случая от Комисията начин на изчисление. Общият съд следователно не нарушил съдебната практика във връзка с принципа на пропорционалност с твърдението, че Комисията не разполага с никакво право на преценка във връзка с намаляването на съфинансирането.

204. При всички положения Комисията не била длъжна да излъчи свой представител в мониторинговия комитет.

 б)     Правни съображения

205. Осмото правно основание на жалбоподателя не може да бъде прието. Въпреки че жалбоподателят основателно приема, че Комисията разполага с право на преценка в рамките на процедурата за намаляване по член 24 от Регламент № 4253/88, жалбоподателят не привежда обстоятелства, годни да установят злоупотреба с правото на преценка.

 i)     По правото на преценка на Комисията в рамките на член 24 от Регламент № 4253/88

206. Най-напред следва да се напомни, че системата по Регламент № 4253/88 се основава по-специално на изпълнението на поредица условия, даващи право да се получи предвидената финансова помощ. В хипотезата, че не всички тези условия са изпълнени, член 24 от Регламент № 4253/88 оправомощава Комисията да преразгледа обхвата на задълженията, които поема по силата на решението за предоставяне на посочената помощ(47).

207. Степента на осъществяване на проект за субсидия е много важен за Комисията критерий в рамките на процедура за намаляване. Принципът на добро управление на общностния бюджет е силен аргумент за намаляването на общностната помощ, доколкото общностните средства не са били усвоени съгласно предвиденото в приложимите правила.

208. Жалбоподателят обаче отбелязва основателно, че вземането на решение за намаляване по силата на член 24 от Регламент № 4253/88, съответно изменен, не е механичен процес. Текстът на член 24, и по-специално думата „може“, показва, че Комисията разполага с право на преценка. Това тълкуване се потвърждава от практиката на Съда(48). Мотивите на Общия съд в точка 93 от обжалваното съдебно решение, съгласно които Комисията не разполага с никакво право на преценка, следователно са опорочени от грешка при прилагане на правото.

209. Въпреки това, независимо че мотивите на Общия съд в точка 93 от обжалваното съдебно решение са опорочени от грешка при прилагане на правото, резултатът, до който Общият съд достига, а именно че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е взела решение за намаляване на помощта от ЕФРР, доколкото жалбоподателят не е придобил капиталови участия до 31 декември 2001 г., според мен е правилен. Всъщност жалбоподателят не установява обстоятелства, годни да задължат Комисията да не възприема резултата, указан от принципа на добро управление на общностния бюджет, а именно намаляване на общностната помощ, доколкото ФРК не е извършил придобиване на капиталови участия до 31 декември 2001 г.

 ii)   По оплакването, изведено от липсата на измама

210. Жалбоподателят поддържа, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като не санкционира Комисията заради това, че не взема под внимание липсата на измама от негова страна.

211. Тази критика е неоснователна. Както бе споменато по-горе, член 24 от Регламент № 4253/88 има за цел възстановяването на частта от общностната помощ, която не е обоснована с оглед на условията за предоставяне на общностна помощ. Комисията следователно не е длъжна да взема под внимание липсата на измама като смекчаващо обстоятелство. Напротив, от добре установената съдебна практика следва, че нередност може да се санкционира не само с намаляване на общностната помощ с размера, отговарящ на тази нередност, а и с пълната отмяна на посочената помощ. Тази съдебна практика, основаваща се на необходимостта от осигуряване на възпиращо действие, необходимо с оглед на доброто управление на общностните ресурси, се прилага дори в случай, когато не е установена измама(49).

212. Следователно Комисията не злоупотребява с правото си на преценка, като не взема под внимание липсата на измама от страна на жалбоподателя.

 iii) По отчитането на евентуалното неспазване на задълженията за мониторинг и оценка от страна на Комисията

213. Както споменах по-горе, евентуалното нарушение на задълженията за мониторинг и оценка по смисъла на членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88 от страна на Комисията не препятства започването на процедурата съгласно член 24 от същия регламент. Същевременно този въпрос трябва да се разграничи от въпроса дали Комисията трябва да вземе под внимание нарушението на тези задължения в рамките на решение за намаляване, основаващо се на член 24 от Регламент № 4253/88.

214. Изглежда, Комисията иска изцяло да отдели прилагането на член 24 от Регламент № 4253/88, от една страна, и прилагането на членове 25 и 26 от същия регламент, от друга. Според нея евентуалното неспазване на членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88 следователно не би повлияло по никакъв начин на решението за намаляване по член 24 от споменатия регламент. Общият съд, изглежда, тълкува тези разпоредби по същия начин, когато установява, че неспазването на задълженията за мониторинг и оценка на Комисията, предвидени в споменатите членове 25 и 26, не би оказало никакво въздействие върху оценката на законосъобразността на решението за намаляване(50).

215. Този подход според мен изобщо не е убедителен. От членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88 следва, че мониторингът и оценката на помощта от ФРК се правят в рамките на партньорство между Комисията и държавите членки. Според мен идеята за партньорство между Комисията и държавите членки не допуска пълното отделяне на член 24 от Регламент № 4253/88, от една страна, и членове 25 и 26 от него, от друга страна. По мое мнение следователно не е възможно поначало да се изключи, че неспазването на задълженията за мониторинг и оценка по членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88 може да се вземе под внимание от Комисията в рамките на решение за ограничаване на помощта, основаващо се на член 24 от същия регламент.

216. Все пак хипотезите, в които Комисията е задължена да взема под внимание неспазването на своите задължения за мониторинг и оценка съгласно членове 25 и 26 от Регламент № 4253/88, би трябвало да са много ограничени. Такива хипотези предполагат, първо, да бъде установено нарушение на задълженията на Комисията за мониторинг и оценка. За да не се ограничава прекомерно полезното действие на член 24 от Регламент № 4253/88, считам, второ, че неспазването на задълженията за мониторинг и оценка трябва да е основната причина за нередността в управлението на общностната помощ и същата следователно трябва да се дължи най-вече на Комисията. В това отношение следва да се напомни, че помощите от структурните фондове са предмет на децентрализирано управление, което поставя на преден план органите на държавите членки и определените от тях посредници. Държавите членки или определените от тях посредници следователно поемат задължение за информиране и лоялност, което изисква да се уверят, че предоставят на Комисията надеждна информация, която не би могла да я въведе в грешка, като в противен случай системата за контрол и доказване, въведена с оглед на проверката дали условията за предоставяне на помощта са изпълнени, не би могла да функционира правилно(51).

217. В случая от точка 91 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд не е бил в състояние да разгледа дали мониторинговият комитет е бил информиран за факта, че не целият внесен капитал ще бъде инвестиран в МСП до 31 декември 2001 г. Следователно се налага констатацията, че не се установява нарушение на задълженията за мониторинг и оценка.

 iv)   Междинен резултат

218. Противно на съображенията на Общия съд, Комисията разполага с право на преценка в рамките на решението за намаляване, основаващо се на член 24 от Регламент № 4253/88. Все пак принципът на доброто управление на общностния бюджет е силен довод в полза на намаляването на общностната помощ, доколкото същата не е обоснована. Жалбоподателят не установява наличието на обстоятелства, които Комисията да е била длъжна да вземе под внимание. Следователно Комисията не е злоупотребила с правото си на преценка. В крайна сметка Общият съд правилно установява, че спорното решение не е опорочено от грешка.

219. При това положение осмото правно основание трябва да се отхвърли.

7.      Резултат

220. При това положение осемте правни основания на жалбоподателя във връзка с отхвърлянето на неговото искане за отмяна трябва да се отхвърлят.

 Б –   По двете правни основания във връзка с искането за обезщетение

221. В точки 111—118 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля искането за обезщетение на жалбоподателя, основаващо се на извъндоговорната отговорност на Комисията в приложение както на режима на отговорност за незаконосъобразен акт, така и на режима на отговорност в отсъствието на неправомерно поведение.

1.      По деветото правно основание

222. В точки 112—115 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля искането на жалбоподателя, основаващо се на отговорност поради незаконосъобразност. Той най-напред напомня, че ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността е подчинено на кумулирането на три условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упреква институцията, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. По-нататък той приема, че разглеждането на правните основания, приведени от жалбоподателя, не разкрива никаква незаконосъобразност, опорочаваща спорното решение, и че поради това едно от условията за ангажиране на отговорността не е било изпълнено.

 а)     Доводи на страните

223. Жалбоподателят изтъква, че мотивите на обжалваното съдебно решение са неправилни и явно недостатъчни. Първо, той счита, че е установил, че Комисията допуска грешки при прилагане на правото, поради което е на мнение, че е доказал незаконосъобразността на спорното решение. Второ, той критикува обстоятелството, че Общият съд не взема под внимание неговите доводи относно увреждането и причинно-следствената връзка.

224. Комисията счита, че след като установява липсата на едно от трите условия, необходими за ангажиране на извъндоговорната отговорност на институциите, Общият съд с пълно основание не е продължил разглеждането на останалите две условия.

 б)     Правни съображения

225. Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.

226. От постоянната съдебна практика следва, че трите условия, споменати в точка 112 от обжалваното съдебно решение, трябва да са налице кумулативно, за да се ангажира отговорността на Общността за незаконосъобразен акт(52). В точка 114 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно установява, че жалбоподателят не разкрива незаконосъобразност във връзка със спорното решение. Тъй като първото условие за ангажирането на извъндоговорната отговорност поради незаконосъобразност не е изпълнено, Общият съд следователно не е трябвало да разглежда и останалите условия.

2.      По десетото правно основание

227. С десетото си правно основание жалбоподателят оспорва точки 116 и 117 от обжалваното съдебно решение. В тях Общият съд отхвърля искането на жалбоподателя, основаващо се на неправомерното поведение на Комисията.

228. В точка 116 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред указва, че отговорността поради акт, който не е неправомерен, може да се ангажира, при положение че кумулативно са изпълнени три условия, а именно, първо, наличието на вреда, второ, причинно-следствена връзка между вредата и поведението на общностните институции и трето, необичаен и специален характер на въпросната вреда. По-нататък той посочва, че вредата е необичайна, когато надхвърля границите на икономическите рискове, присъщи на дейността в съответния сектор, и е специална, когато засяга определена категория икономически оператори по непропорционален спрямо други категории начин. Общият съд установява, че претърпяната от жалбоподателя вреда не е нито необичайна, нито специална. В точка 117 от обжалваното съдебно решение той отбелязва, че жалбоподателят не привежда никакъв довод относно специалния характер на вредата. По-нататък приема, че Комисията единствено прилага разпоредбите на фиш № 19, поради което жалбоподателят не би могъл да твърди, че Комисията е изменила детайлите относно усвояването на помощта, като по този начин е превърнала претърпяната от него вреда в необичайна поради обстоятелството, че той не е могъл нито да я предвиди, нито да избегне настъпването ѝ. Също така жалбоподателят не би могъл да твърди, че обстоятелството, че Комисията не упражнява никакъв контрол, нито пък е направила проверка и изобщо не е отправила и най-малката критика във връзка с управлението на общата субсидия, го е възпрепятствало да избегне вредата, чието наличие твърди.

 а)     Доводи на страните

229. Жалбоподателят упреква Общия съд заради неправилните и явно недостатъчни мотиви на обжалваното съдебно решение.

230. Първо, той критикува обстоятелството, че Общият съд изключва необичайния и непредвидим характер на вредата, доколкото Комисията единствено прилагала разпоредбите на фиш № 19. Комисията допуснала грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбите на фиш № 19.

231. Второ, той критикува констатацията на Общия съд, съгласно която жалбоподателят не би могъл да твърди, че обстоятелството, че Комисията не е упражнила никакъв контрол, нито пък е направила проверка и изобщо не е отправила и най-малката критика във връзка с управлението на общата субсидия, го е възпрепятствало да избегне вредата, чието наличие твърди. В това отношение жалбоподателят твърди, че липсата на оспорване, а още повече одобрението на Комисията, са направили непредвидимо решението за възстановяване на помощта.

232. Трето, той твърди, че специалният характер на вредата се изразявал в това, че пострадал от дискриминация, дължаща се на липсата на дължима грижа от страна на Комисията при изпълнение на задълженията ѝ за контрол и на неправилното ѝ тълкуване на фиш № 19.

233. Комисията най-напред констатира, че принципът на отговорността поради законосъобразен акт в рамките на общностното право е всичко друго, но не и твърдо установен. Освен това тя счита, че жалбоподателят се основава най-вече на неправомерно поведение от страна на Комисията.

234. Впрочем жалбоподателят не бил изложен на необичаен риск, надвишаващ обичайно присъщия на дейностите на ФРК в рамките на общи субсидии. Доводите на жалбоподателя относно оправданите правни очаквания нямали връзка с отговорността на Общността.

235. Накрая, доколкото жалбоподателят основавал критиката си относно констатацията на Общия съд, съгласно която вредата не е специална, върху съпоставката с други икономически оператори, тази критика била нова, поради което била и недопустима.

 б)     Правни съображения

 i)     По наличието на отговорност за законосъобразен акт

236. В Решение по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия(53) Съдът изключва в рамките на действащото общностно право наличието на отговорност на Общността за правомерен акт по отношение на нормативните актове. В по-общ план Съдът посочва, че не признава наличието на отговорност за правомерен акт, макар да уточнява някои от условията, при които подобна отговорност би могла да се окаже ангажирана в хипотезата, че отговорността на Общността за правомерен акт бъде призната по принцип в общностното право(54). Тези условия са необичайният и специален характер на претърпяната вреда.

237. В случая според мен не се налага подробен анализ на наличието на отговорност за правомерен акт по отношение на ненормативните актове. Всъщност дори ако такава отговорност бъде призната, констатацията на Общия съд, че условията за подобна отговорност не са налице, би била правилна, тъй като посочената от жалбоподателя вреда не е нито необичайна, нито специална.

 ii)   По оплакванията относно необичайния характер на вредата

238. Оплакванията на жалбоподателя относно необичайния характер на вредата трябва да се отхвърлят.

239. Доколкото жалбоподателят основава необичайния характер на своята вреда върху неправилното тълкуване на разпоредбите на фиш № 19, това оплакване е неоснователно. Първо, Комисията не допуска грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбите на фиш № 19(55). Второ, Комисията правилно отбелязва, че неправомерността на дадено поведение сама по себе си не може да бъде определящ фактор за установяването на необичайния характер на вреда в рамките на отговорност за правомерен акт.

240. По-нататък, доколкото жалбоподателят изтъква, че Общият съд не взел под внимание липсата на контрол или на проверка от страна на Комисията, както и липсата на оспорване, а дори и одобрението ѝ при преценката на непредвидимия характер на спорното решение, тази критика също трябва да се отхвърли. Не е установено, че жалбоподателят понася риск, който надхвърля границите на икономическите рискове, присъщи на дейностите в съответния сектор. Първо, разглеждането на приложимите разпоредби, и по-специално на фиш № 19, разкрива, че те са достатъчно ясни, за да изключат всякакво разумно съмнение във връзка с тълкуването им(56). Второ, Общият съд установява в точка 91 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не доказва запознатостта на Комисията с факта, че придобиването на капиталовите участия в МСП вече не може да се осъществи до 31 декември 2001 г. В това отношение следва да се напомни, че посредниците поемат задължение за информиране и лоялност, което изисква да се уверят, че предоставят на Комисията надеждна информация, която не би могла да я въведе в грешка, като в противен случай системата за контрол и доказване, въведена с оглед на проверката дали условията за предоставяне на помощта са изпълнени, не би могла да функционира правилно(57). Тъй като жалбоподателят не установява, че е изпълнил това задължение, обстоятелството, че Комисията не е повдигнала възражения, не представлява необичаен риск.

241. Следователно оплакването, изведено от необичайния характер на вредата, трябва да се отхвърли.

 iii) По оплакването относно специалния характер на вредата

242. Доколкото жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е признал специалния характер на неговата вреда, дължащ се на неправилното тълкуване от страна на Комисията на разпоредбите на фиш № 19 и на липсата на дължима грижа от нейна страна относно задълженията ѝ за контрол и добра администрация, тези критики трябва да се отхвърлят. Неправомерността на дадено поведение сама по себе си не е релевантен фактор за установяването на необичайния характер на дадена вреда в рамките на отговорността за правомерен акт. При всички положения разглеждането на правните основания, посочени от жалбоподателя, не разкрива нито неправилно тълкуване на фиш № 19, нито липса на дължима грижа от страна на Комисията. Следователно десетото правно основание трябва да се отхвърли.

 В –   Равносметка от правния анализ

243. От изложените дотук съображения следва, че жалбата е неоснователна. При това положение тя следва да бъде отхвърлена изцяло.

VII – По съдебните разноски

244. Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Според мен жалбоподателят е загубил делото и следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

VIII – Заключение

245. Предвид предходните съображения предлагам на Съда:

–        да отхвърли жалбата на Sviluppo Italia Basilicata SpA,

–        да осъди Sviluppo Italia Basilicata SpA да заплати съдебните разноски.

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – T‑176/06, Сборник, стр. II‑126*.

3 – ОВ L 185, стр. 9.

4 – ОВ L 193, стр. 5, наричан по-нататък „Регламент № 2052/88“.

5 – ОВ L 374, стр. 1.

6 – ОВ L 193, стр. 20, наричан по-нататък „Регламент № 4253/88“.

7 – OВ L 374, стр. 15.

8 – OВ L 193, стр. 34, наричан по-нататък „Регламент № 4254/88“.

9 – ОВ L 250, стр. 21.

10 – Решение за изменение на решенията за одобрение на общностните рамки за подкрепа, на единните програмни документи и на общностните инициативни програми, приети по отношение на Италия (OВ L 146, стр. 11).

11 – За „обща субсидия“ се счита помощта от общностните структурни фондове, управлявана по правило от посочен от държавата членка със съгласието на Европейската комисия посредник, чиято функция е да осигурява разпределянето ѝ на индивидуални субсидии, предоставяни на крайните получатели (вж. член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 2052/88).

12 – Вж. Решение от 22 февруари 2005 г. по дело Комисия/max.mobil (C‑141/02 P, Recueil, стр. I‑1283, точки 74 и 75). Ето защо не става дума за искане за замяна на мотиви.

13 – Вж. точка 34 от настоящото заключение.

14 – Решение от 27 януари 2000 г. по дело DIR International Film и др./Комисия (C‑164/98 P, Recueil, стр. I‑447, точки 43—49).

15 – Вж. Определение от 17 септември 1996 г. по дело San Marco/Комисия (C‑19/95 P, Recueil, стр. I‑4435, точка 36), Определение от 10 май 2001 г. по дело FNAB и др./Съвет (C‑345/00 P, Recueil, стр. I‑3811, точка 28), както и Определение от 25 октомври 2007 г. по дело Nijs/Сметна палата (C‑495/06 P, точка 64).

16 – При това положение не се налага да се разглежда дали Общият съд е преценил неправилно елемента, който жалбоподателят счита за основен в своята първоинстанционна жалба.

17 – Вж. Определение от 14 декември 1995 г. по дело Hogan/Съд (C‑173/95 P, Recueil, стр. I‑4905, точка 20).

18 – ОВ L 193, стр. 39; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 29.

19 – Решение по дело DIR International Film и др./Комисия, посочено по-горе в бележка под линия 14, точка 49.

20 – Решение от 12 юли 2001 г. по дело Комисия и Франция/TF1 (C‑302/99 P и C‑308/99 P, Recueil, стр. I‑5603, точки 26 и 27).

21 – По-точно девет случая на придобиване на капиталови участия в размер на 1 милион евро и един в размер на 700 000 евро.

22 – Вж. точки 88—90 от настоящото заключение.

23 – Решение на Общия съд от 9 септември 2008 г. (T‑349/06, Сборник, стр. II‑2181).

24 – Решение от 18 януари 2006 г. (T‑107/03).

25 – Вж. точки 46—49 от настоящото заключение.

26 – Вж. също точка 75 от настоящото заключение.

27 – Посочено по-горе.

28 – Вж. също в този смисъл Решение от 28 януари 2004 г. по дело Euroagri/Комисия (T‑180/01, Recueil, стр. II‑369, точка 72).

29 – За по-подробен анализ на понятието за общи принципи на правото вж. точки 66—73 от моето заключение, представено на 30 юни 2009 г. по дело Audiolux и др. (Решение от 15 октомври 2009 г., С‑101/08, все още непубликувано в Сборника). Относно ранга на първично право на тези принципи в рамките на нормативната йерархия в общностния правопорядък вж. точка 70 от същото заключение.

30 – Решение от 21 септември 2000 г. (C‑462/98 P, Recueil, стр. I‑7183).

31 – Решение от 9 юни 2005 г. по дело Испания /Комисия (C‑287/02, Recueil, стр. I‑5093, точка 37), Решение от 8 март 2007 г. по дело Gerlach (C‑44/06, Сборник, стр. I‑2071, точки 37 и 38), както и Решение на Общия съд от 27 юни 2007 г. по дело Nuova Gela Sviluppo/Комисия (T‑65/04, точки 53—55).

32 – Решение по дело Mediocurso/Комисия, посочено по-горе (точка 36) и Решение от 19 януари 2006 г. по дело Comunità montana della Valnerina/Комисия (C‑240/03 P, Recueil, стр. I‑731, точка 129).

33 – Вж. точка 131 от настоящото заключение.

34 – Вж. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 20.

35 – Вж. точки 137—142 от настоящото заключение.

36 – Вж. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 20.

37 – Вж. точки 163—166 от настоящото заключение.

38 – Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 47 и 48).

39 – Определение от 11 ноември 2003 г. по дело Martinez/Парламент (C‑488/01 P, Recueil, стр. I‑13355, точка 53) и Определение от 26 януари 2005 г. по дело Euroagri/Комисия (C‑153/04 P, точка 62).

40 – Определение по дело Euroagri/Комисия, посочено по-горе (точка 61).

41 – Вж. по-специално Решение от 4 март 1999 г. по дело Ufex и др./Комисия (C‑119/97 P, Recueil, стр. I‑1341, точки 107—111).

42 – Вж. Решение на Общия съд от 23 септември 1994 г. по дело An Taisce и WWF UK/Комисия (T‑461/93, Recueil, стр. II‑733, точка 36). Както правилно приема Общият съд, всяко друго тълкуване на член 24 от Регламент № 4253/88 би осуетило полезното действие на задължението на Комисията и държавите членки да контролират редовното усвояване на общностните финансови помощи.

43 – Решение от 5 октомври 1999 г. (C‑84/96, Recueil, стр. I‑6547).

44 – Посочено по-горе.

45 – Решение на Общия съд от 11 декември 2003 г. (T‑306/00, Recueil, стр. II‑5705).

46 – Посочено по-горе.

47 – Определение на председателя на Общия съд от 22 октомври 2001 г. по дело Entorn/Комисия (T‑141/01 R, Recueil, стр. II‑3123, точки 41 и 42).

48 – Вж. Решение по дело Comunità montana della Valnerina/Комисия, посочено по-горе (точка 140).

49 – Решение от 24 януари 2002 г. по дело Conserve Italia/Комисия (C‑500/99 P, Recueil, стр. I‑867, точки 100 и 101), както и Решение по дело Comunità montana della Valnerina/Комисия, посочено по-горе (точка 144).

50 – Вж. в този смисъл Решение по дело Euroagri/Комисия, посочено по-горе (точка 72).

51 – Решение на Общия съд от 17 октомври 2002 г. по дело Astipesca/Комисия (T‑180/00, Recueil, стр. II‑3985, точка 93 и цитираната съдебна практика), както и Решение на Общия съд от 14 септември 2004 г. по дело Ascontex/Комисия (T‑290/02, Recueil, стр. II‑3085, точка 65).

52 – Вж. Решение от 2 юли 1974 г. по дело Holtz & Willemsen/Съвет и Комисия (153/73, Recueil, стр. 675, точка 7).

53 – Решение от 9 септември 2008 г. (C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сборник, стр. I‑6513, точка 169).

54 – Вж. точка 168 от посоченото решение.

55 – Вж. точки 75, 81 и 87—90 от настоящото заключение.

56 – Вж. точки 75, 81 и 87—90 от настоящото заключение.

57 – Решение по дело Astipesca/Комисия, посочено по-горе (точка 93 и цитираната съдебна практика), както и Решение по дело Ascontex/Комисия, посочено по-горе (точка 65).

Full & Egal Universal Law Academy