ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н P. MENGOZZI
представено на 25 март 2010 година(1)
Дело C‑439/08
Vlaamse federatie van verenigingen van Brood– en Banketbakkers, Ijsbereiders en Chocoladebewerkers VZW (VEBIC)
срещу
Raad voor de Mededinging,
Minister van Economie
(Преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Brussel (Белгия)
„Политика в областта на конкуренцията — Тълкуване на член 2, член 5, член 15, параграф 3 и член 35, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Национално производство — Представяне от националните органи по конкуренция на писмени възражения и на правни и фактически основания в рамките на производство по обжалване на тяхно решение — Множество органи в държава членка — Принципи на равностойност и ефективност“
I – Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 2, член 5, член 15, параграф 3 и член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(2).
2. По същество запитващата юрисдикция иска да установи дали посочените по-горе разпоредби оправомощават или дори задължават националните органи по конкуренция да представят писмени възражения или писмен отговор в производството за отмяната на решение, прието от някой от тях.
II – Правна уредба
А – Правото на Съюза
3. Член 2 от Регламент № 1/2003, озаглавен „Тежест на доказване“, гласи:
„При всяко производство на национално или общностно равнище във връзка с прилагането на членове 81 и 82 от Договора тежестта на доказване на нарушение на член 81, параграф 1 или на член 82 от Договора се носи от страната или органа, който твърди наличието на нарушение. Предприятието или сдружението на предприятия, което ще се възползва от възможността по член 81, параграф 3 от Договора, носи тежестта на доказване, че условията на посочения параграф са изпълнени“.
4. Член 5 от Регламент № 1/2003 предвижда:
„Органите по конкуренция на държавите членки имат правомощието да прилагат членове 81 и 82 от Договора в индивидуалните случаи. За тази цел, като действат по собствена инициатива или по внесена жалба, те могат да вземат следните решения:
– да изискат прекратяване на нарушението;
– да постановят временни мерки;
– да приемат поемане на ангажименти;
– да наложат глоби, периодични имуществени санкции или всякакви други санкции, предвидени в тяхното национално законодателство.
Когато въз основа на информацията, с която разполагат, условията за налагане на забрана не са изпълнени, те могат да решат и че няма основания за предприемане на действия от тяхна страна“.
5. Член 15 от същия регламент, озаглавен „Сътрудничество с националните [юрисдикции]“, постановява:
„1. В производствата по прилагане на член 81 или член 82 от Договора [юрисдикциите] на държави членки могат да се обръщат към Комисията с искане да им бъде предадена информацията, с която тя разполага, или нейното становище по въпроси, свързани с прилагане на общностното право на конкуренция.
2. Държавите членки изпращат на Комисията копие от всички писмени [правораздавателни актове] на национални [юрисдикции], постановени по прилагането на член 81 или член 82 от Договора. Такива копия се изпращат незабавно след като страните бъдат уведомени за пълн[ия] писмен[ правораздавателен акт].
3. Органите по конкуренция на държавите членки, действайки по собствена инициатива, могат да внасят писмени възражения в националните [юрисдикции] на своята държава членка по въпроси, свързани с прилагането на член 81 или член 82 от Договора. С разрешение на въпросн[ата юрисдикция] те могат също така да внесат устн[и] възражения[…]. Когато последователното прилагане на член 81 или член 82 от Договора изисква това, Комисията, като действа по собствена инициатива, може да внесе писмено възраженията си в [юрисдикциите] на държавите членки. С разрешение на въпросн[ата юрисдикция] тя може да внесе също и устно възраженията си.
Само за целите на подготовката на техните възражения органите по конкуренция на държавите членки и Комисията могат да поискат от съответн[ата юрисдикция] на държавата членка да им [изпрати] или да осигури такова [изпращане] на всички документи, необходими за оценката на случая.
4. Настоящият член не засяга по-широките правомощия за отправяне на възражения пред [юрисдикциите], предоставени на органите по конкуренция на държавите членки по силата на законодателството на тяхната държава членка“.
6. Накрая член 35 от Регламент № 1/2003 предвижда:
„1. Държавите членки определят органа или органите по конкуренция, отговорни за прилагането на членове 81 и 82 от Договора, по начин, с който се постига действително изпълнение на разпоредбите на настоящия регламент. Мерките, необходими за даване на правомощия на тези органи да прилагат тези членове, следва да бъдат предприети преди 1 май 2004 г. Сред определените органи може да има [юрисдикции].
2. Когато прилагането на общностното право на конкуренция е поверено на национални административни и съдебни органи, държавите членки могат да разпределят различни правомощия и функции на тези различни национални органи, били те административни или съдебни.
3. Действието на член 11, параграф 6 се прилага за органите, определени от държавите членки, включително и [за юрисдикциите], които упражняват функции, свързани с подготовка и приемане на видовете решения, предвидени в член 5. Действието на член 11, параграф 6 не се отнася за [юрисдикциите], доколкото те действат в качеството на инстанции за [правораздавателен] контрол по отношение на видовете решения, предвидени в член 5.
4. Независимо от параграф 3, когато в държавите членки за приемането на определени видове решения, предвидени в член 5, орган завежда дело пред съдебен орган, който е отделен и различен от органа, поддържащ обвинението, и при положение че условията на настоящия параграф са изпълнени, действието на член 11, параграф 6 се ограничава до органа, който поддържа обвинението по случая и който оттегля своето искане, предявено пред съдебния орган, когато Комисията открие производство, като това оттегляне бележи действителния край на националното производство“.
Б – Националното законодателство
7. Член 1 от Закона за защита на икономическата конкуренция(3) (Loi sur la protection de la concurrence économique, наричан по-нататък „LPCE“), влязъл в сила на 1 октомври 2006 г., дава следното определение за белгийския орган по конкуренция:
„4º Белгийски орган по конкуренция: [с]ъвет по конкуренция и [с]лужба по конкуренция към Федералната публична служба за икономиката, малките и средните предприятия (МСП), средната класа и енергетиката, всеки от които действа в рамките на правомощията си, определени в настоящия закон
Белгийският орган по конкуренция е органът по конкуренция, отговорен с оглед прилагането на членове 81 и 82 от Договора, посочен в член 35 от Регламент [№ 1/2003]“.
8. Член 2, параграф 1 от LPCE предвижда:
„Забраняват се, без за това да е необходимо предварително решение, всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или осезаемото нарушаване на конкуренцията на съответния белгийски пазар или съществена част от него, и в частност такива, които:
1. пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията;
[…]“.
9. Член 11 от LPCE постановява:
„§1 Създава се [с]ъвет по конкуренция. Той е административна юрисдикция, компетентна да взема решения и притежаваща останалите правомощия, предоставени с настоящия закон.
§2 [С]ъветът по конкуренция се състои от:
1º общото събрание на [с]ъвета;
2º [о]ргана по изслушването;
3º секретариата.
[…]“
10. Член 12 от LPCE посочва:
„§1 Общото събрание на [с]ъвета се състои от дванадесет съветници.[…]“
11. Член 20 от посочения закон уточнява:
„Всеки състав на [с]ъвета и председателят или съветникът, на когото председателят делегира правомощия във връзка със случаите на привременни мерки, се произнасят с мотивирано решение по всички дела, с които са сезирани, след изслушване на правните основания, представени от заинтересуваните лица, както и, по тяхно искане, от евентуалните жалбоподатели или от избран от тях юридически съветник“.
12. С член 25 от LPCE към Съвета по конкуренция се създава орган по изслушването, състоящ се от не по-малко от шест и не повече от десет членове, включително от главния служител по изслушването и от служителите или младшите служители по изслушването.
13. Член 29 от същия закон постановява:
„§1 Служителите по изслушването отговарят за:
1º приемането на жалбите и молбите за привременни мерки, свързани с ограничаващи конкуренцията практики, както и на уведомленията за концентрация;
2º ръководството и организацията на разследването и следят за изпълнението на решенията, взети от [с]ъвета по конкуренция;
3º издаването на командировъчни заповеди на длъжностните лица от [с]лужбата по конкуренция […];
4º изготвянето и внасянето на мотивирания доклад в [с]ъвета по конкуренция;
5º приключването на производството по жалби и молби за привременни мерки;
[…]
§2 […] Без да се засяга действието на член 27, служителите по изслушването не могат нито да изискват, нито да получават разпореждания във връзка с работата по преписките, образувани по силата на член 44, параграф 1, или във връзка със заеманата от тях позиция по време на заседанията на органа по изслушването, на които се определят приоритетите в политиката по изпълнение на закона и редът за работа по преписките.
§3 Когато [о]рганът по изслушването реши да започне разследване по силата на член 44, параграф 1, длъжностното лице, ръководещо [с]лужбата по конкуренция, съгласувано с главния служител по изслушването, определя длъжностните лица в тази [с]лужба, които ще съставляват отговарящия за разследването екип.
Длъжностните лица, включени в екип за разследване, могат да получават разпореждания единствено от служителя по изслушването, който ръководи разследването.
[…]“
14. Съгласно член 34 от LPCE под ръководството на органа по изслушването Службата по конкуренция по-специално отговаря за установяването и проверката на практиките, посочени в глава ІІ.
15. Съгласно член 45, параграф 4, първа алинея от LPCE, когато органът по изслушването прецени, че жалбата или искането са основателни или евентуално че следва да проведе разследване по собствена инициатива, служителят по изслушването внася мотивиран доклад от името на органа по изслушването в състав на Съвета по конкуренция. Този доклад включва доклада от разследването, твърденията за нарушение и предложение за решение. Той се придружава от преписката по разследването и от опис на доказателствата, включени в нея. В описа се определя поверителността на доказателствата по отношение на всяка от страните, които имат достъп до преписката.
16. Член 75 от LPCE постановява:
„Решенията на [с]ъвета по конкуренция и на неговия председател […] подлежат на обжалване пред Апелативен съд Брюксел [Сour d’appel de Bruxelles], освен когато [с]ъветът по конкуренция се произнася по реда на член 79(4).
Апелативният съд притежава пълна юрисдикция при произнасяне във връзка с предполагаемите ограничителни практики и във връзка с евентуално наложените санкции […]. Апелативният съд може да взема под внимание събитията, настъпили след постановяване на обжалваното решение на [с]ъвета.
Апелативният съд може да налага глоби и периодични имуществени санкции в съответствие с разпоредбите, посочени в раздел 8 от глава ІV“.
17. Член 76 от LPCE гласи:
„§1 Не подлежат на самостоятелно обжалване решенията, с които съветът по конкуренция връща делото на служителя по изслушването.
§2 Предвидените в член 75 жалби могат да се подават от страните по делото до [с]ъвета [по конкуренция], от подалия първоначалната жалба, както и от всяко лице, което докаже интерес в съответствие с член 48, параграф 2 или с член 57, параграф 2, след като е поискало от [с]ъвета [по конкуренция] да бъде изслушано. Жалба може да подаде и министърът, без да е необходимо да доказва интерес и без да е бил представляван пред [с]ъвета по конкуренция.
[…]
В срок от пет дни след подаването на жалба жалбоподателят трябва да изпрати по пощата копие от нея с препоръчано писмо и известие за доставяне на страните, на които е било съобщено обжалваното решение, видно от предвиденото в член 67 писмо, с което се прави съобщаването, на [с]ъвета по конкуренция, както и на министъра, ако същият не е жалбоподател, като в противен случай жалбата ще се счита за нищожна.
Възможно е подаването на насрещна жалба. Същата е допустима, ако бъде подадена в срок от един месец след получаване на писмото, предвидено в предходната алинея.
[…]
[Апелативен съд Брюксел] може да поиска от [о]ргана по изслушването към [с]ъвета по конкуренция да проведе разследване и да му представи своя доклад. В такъв случай [о]рганът по изслушването разполага с правомощията по разследване, предвидени в раздел І от глава ІV.
[…]
Министърът може да представи писмени възражения в секретариата на Апелативен съд Брюксел и да преглежда преписката на място в секретариата. Апелативен съд Брюксел определя сроковете за представянето на тези възражения. Секретариатът запознава страните с тях.
[…]“
III – Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
18. След либерализиране на цената на хляба в Белгия на 1 юли 2004 г. Minister van Economie (министърът на икономиката) изпраща на Съвета по конкуренция писмо, с което моли за приоритетно разследване с цел да се установи наличието на евентуални ценови споразумения между сдруженията на хлебопекари и хлебопекарите.
19. На 20 април 2005 г. Службата по конкуренция изпраща искания за получаване на сведения, по-специално на Vlaamse federatie van verenigingen van Brood- en Banketbakkers, Ijsbereiders en Chocoladebewerkers VZW (наричано по-нататък „VEBIC“), сдружение с нестопанска цел, учредено, за да представлява интересите по-специално на регионалните сдружения на хлебопекари и сладкари занаятчии във Фламандския регион. VEBIC изпраща исканата информация.
20. След някои други действия по събирането на доказателства на 8 юни 2007 г. главният служител по изслушването към Съвета по конкуренция изпраща на неговия председател доклад, съдържащ твърдения за нарушения и преписката от разследването, като същият е изпратен и на VEBIC. В този доклад се упоменава, че няма вероятност решенията на федерациите на хлебопекарите да окажат въздействие върху търговията между държавите членки, поради което общностните правила за конкуренция не намират приложение към разглежданите практики. За сметка на това органът по изслушването стига до извода, че VEBIC извършва нарушение на член 2, параграф 1 от LPCE, като по същество разпространява и публикува сред своите членове ценови индекс на хляба и разбивка на разходите.
21. Главният служител по изслушването също предлага на състава на Съвета по конкуренция, от една страна, да наложи на VEBIC глоба при утежняващи обстоятелства, тъй като последното е запознато с неправомерния характер на ценовите споразумения и не се е възползвало от възможността да представи на органа по конкуренция метода за изчисляване на цената, и от друга страна, да забрани атакуваната практика с налагане на периодична имуществена санкция, ако същата не бъде преустановена.
22. На 13 август 2007 г. VEBIC подава писмени възражения срещу доклада на органа по изслушването.
23. С решение от 25 януари 2008 г. Съветът по конкуренция установява, че между 1 юли 2004 г. и 8 юни 2007 г. VEBIC е извършило нарушение на член 2 от LPCE, забранява споменатата практика и налага на VEBIC глоба в размер на 29 121 EUR.
24. На 22 февруари 2008 г. VEBIC подава жалба за отмяна на посоченото решение пред Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) (Белгия).
25. Според тази юрисдикция разпоредбите на LPCE, и по-специално членове 75 и 76 от него, не позволяват нито на органа по изслушването, нито на Съвета по конкуренция да вземат участие в производството пред Hof van beroep. Относно органа по изслушването това изключване се подразбира, тъй като Hof van beroep може да му възложи провеждането на разследване. Единствено федералният министър, отговарящ за икономиката, може да поиска изменение на решението на Съвета по конкуренция и да се конституира като страна в спора пред Hof van beroep.
26. Същевременно запитващата юрисдикция отбелязва, че по главното въззивно производство страна е само VEBIC, тъй като министърът не се възползва от възможността да представи писмени възражения.
27. Предвид проблема, дължащ се в приложение на LPCE на липсата на ответна на жалбоподателя в главното производство страна, запитващата юрисдикция иска да установи дали такова производство е съвместимо с разпоредбите на Регламент № 1/2003, по-специално поради това че изглежда липсва гарантирана ефективност на общностните правила за конкуренция и разглежданият закон не позволява да се защити общият икономически интерес.
28. Във връзка с релевантността на въпросите от гледна точка на правото на Съюза, чието тълкуване е поискала, запитващата юрисдикция уточнява, от една страна, че разглежданите процесуални правила трябва да се прилагат еднакво, независимо дали образуваното от Съвета по конкуренция производство се основава на националните правила за конкуренция, или на членове 81 ЕО и 82 ЕО. От друга страна, тя счита, че материалите от преписката по главното производство ѝ позволяват да измени решението на Съвета по конкуренция, като приеме, че разглежданата практика действително засяга търговията между държавите членки и поради това попада в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО.
29. С оглед на тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel спира производството и поставя на Съда следните четири преюдициални въпроса:
„1) Трябва ли разпоредбите на [член 2, член 15, параграф 3 и член 35, параграф 1 от Регламент № 1/2003] да се тълкуват в смисъл, че [тези разпоредби] непосредствено оправомощават националните органи по конкуренцията да внасят писмени възражения по представените в производство по обжалване на тяхно решение основания и дори да представят сами правни основания, и че по тази причина посоченото правомощие не може да бъде отнето от държава членка?
2) Трябва ли същите разпоредби да се тълкуват в смисъл, че с оглед на ефективното прилагане на нормите на конкуренцията за защита на общия интерес публичните надзорни органи, компетентни като органи по конкуренцията, не само могат, но и са длъжни да участват в производството по обжалване на решението им, като изразят своята позиция по изложените фактически и правни основания?
3) Ако отговорът на [първи и втори въпрос] е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че при липса на национални разпоредби относно участието на органа по конкуренцията в производството пред инстанцията, пред която е подадена жалба, и компетентност имат различни органи, органът, компетентен да вземе посочените в член 5 от [Регламент № 1/2003] решения, участва в производството по обжалване на решението му?
4) Налагат ли предходните въпроси различен отговор, когато съгласно националните разпоредби органът по конкуренция действа като юрисдикция и/или когато крайното решение се взема след разследване от орган към тази юрисдикция, който е длъжен да формулира твърденията за нарушение и да изготви проекторешение?“.
IV – Производството пред Съда
30. С акта за преюдициално запитване Hof van beroep te Brussel иска от Съда да разгледа преюдициалното запитване по реда на бързото производство в приложение на член 104а, първа алинея от Процедурния правилник на Съда.
31. С определение от 3 декември 2008 г. председателят на Съда отхвърля това искане.
32. VEBIC, Съветът по конкуренция, белгийското и полското правителство и Комисията представят писмени становища. Устните състезания на посочените заинтересувани лица са изслушани в съдебното заседание от 20 януари 2010 г.
V – Правен анализ
А – По допустимостта и релевантността на поисканото тълкуване на правото на Съюза
33. По време на заседанието пред Съда VEBIC повдига възражение за недопустимостта на преюдициалното запитване, поради това че поисканото тълкуване на разпоредбите на Регламент № 1/2003, или в по-общ план на правото на Съюза, е ирелевантно за разрешаването на спора по главното производство. По същество според VEBIC следва да се приеме или че всички елементи на спора по главното производство се простират в рамките само на една държава членка, или че Съдът ще даде отговор на ирелевантни или хипотетични въпроси.
34. Според мен този довод е неубедителен.
35. Относно първото възражение приемам напълно, както впрочем се откроява в обобщеното по-горе изложение относно спора по главното производство, че запитващата юрисдикция е сезирана с жалба за отмяна на решение на белгийския Съвет по конкуренция, основаващо се изключително на националното право на конкуренция поради липсата на засягане на търговията между държавите членки.
36. Все пак, независимо от донякъде спорния въпрос за изводите, които Съдът трябва да направи, ако установи, че преюдициалното запитване се основава на фактически и правни елементи, лишени от връзка с правото на Съюза(5), от искането за преюдициално заключение е видно, че редица материали, съдържащи се в представената пред запитващата юрисдикция преписка, би трябвало да доведат до упражняване на предоставените ѝ от член 75 от LPCE правомощия да измени решенията на Съвета по конкуренция, като приеме, че член 81 ЕО е приложим по главното производство.
37. Съгласно постоянната съдебна практика обаче в рамките на предвиденото от член 234 ЕО сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на висящото дело — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда(6).
38. Доколкото въпросите, поставени от националните юрисдикции, се отнасят до тълкуването на разпоредба от общностното право, Съдът по правило е длъжен да се произнесе, освен ако не е очевидно, че преюдициалното запитване всъщност цели да подтикне Съда да се произнесе въз основа на привиден спор или да даде становище с консултативен характер по общи или хипотетични въпроси или че поисканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора(7).
39. В този смисъл второто възражение на VEBIC, че след като запитващата юрисдикция не се произнася окончателно относно приложимостта на член 81 ЕО, преди да изпрати своето преюдициално запитване, Съдът ще трябва да отговаря на ирелевантни или хипотетични въпроси, според мен също не трябва да се приема.
40. Всъщност като цяло считам, че на етапа на преценяването на допустимостта е важно да се изследва дали изглежда, че какъвто и да е отговорът на Съда на преюдициалния въпрос, този отговор очевидно би бил без значение за разрешаване на спора в главното производство, тъй като в такъв случай исканото тълкуване на общностното право няма да отговаря на обективна необходимост за решението, което националната юрисдикция ще трябва да вземе(8).
41. Със сигурност по настоящото дело това не е така, понеже — както приемат Съветът по конкуренция и белгийското правителство — поисканото тълкуване на Регламент № 1/2003 евентуално би могло да предостави на националния орган по конкуренция качеството на страна в спора по главното производство пред запитващата юрисдикция, което до момента LPCE не позволява. Освен това обстоятелството, че запитващата юрисдикция не е решила да се произнесе окончателно по въпроса за приложимостта на член 81 ЕО, който възнамерява да повдигне по собствена инициатива, може съвсем убедително да се обясни с предмета на запитването ѝ, отнасящ се до процесуалните права, които следва да се предоставят на националния орган по конкуренция с оглед на функцията му да осигури пълна ефикасност на членове 81 ЕО и 82 ЕО.
42. При това положение, обратно на поддържаното от VEBIC, според мен би било най-малко непоследователно да се изисква запитващата юрисдикция да се произнесе окончателно по въпрос, който възнамерява да повдигне по собствена инициатива, в отсъствието на националния орган по конкуренция, след като в същото време нейните въпроси по същество се отнасят именно до възможността този орган да получи качеството на страна по спора, който се разглежда от запитващата юрисдикция, и следователно да представи писмен отговор по спора — възможност, която според Hof van beroep te Brussel може да произтече от тълкуването на разпоредбите на Регламент № 1/2003.
43. С други думи, ако запитващата юрисдикция се беше произнесла окончателно по въпроса за приложимостта на член 81 ЕО, който възнамерява да повдигне по собствена инициатива, тя би била принудена да пренебрегне една от възможните последици от прилагането на правото на Съюза, чието тълкуване иска от Съда, тоест зачитането на правото на защита на едната от страните по спора. При това положение липсата на окончателно произнасяне относно приложимостта на член 81 ЕО по никакъв начин не трябва да препятства допустимостта на нейното преюдициално запитване.
44. Следователно предлагам на Съда да обяви преюдициалното запитване за допустимо.
Б – По същество
1. По първите два преюдициални въпроса
45. С първите два въпроса, които според мен следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 2, член 15, параграф 3 и член 35, параграф 1 от Регламент № 1/2003 оправомощават, или направо задължават национален орган по конкуренцията да представи писмени възражения, като формулира фактически и/или правни основания в производството по обжалването на негово решение пред национална юрисдикция.
46. Отговорът на този въпрос изисква да се определи с какъв обхват са действията на националните органи по конкуренция пред националните юрисдикции, когато последните прилагат правото на конкуренция на Съюза.
47. Както вече имах възможност да посоча в точка 41 от моето заключение по дело X BV(9), преходът от силно централизирано прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО като съществувалото под егидата на Регламент № 17 на Съвета(10) към режим на децентрализирано прилагане на общностните правила за конкуренция като установения с Регламент № 1/2003, изисква създаването на механизми, които да са в състояние да осигурят „ефективно“, „ефикасно“, „еднакво“ и/или „съгласувано“ прилагане на разпоредбите на членове 81 ЕО и 82 ЕО в зависимост от различните изрази, използвани в Регламент № 1/2003(11).
48. В този смисъл, докато съображение 34 от Регламент № 1/2003 посочва, че целта му е „[да даде] възможност за ефективно прилагане на общностното право на конкуренция“, съображение 6 от него уточнява, че за постигането на тази цел „органите по конкуренция на държавите членки следва да се свържат по-тясно [с неговото прилагане]“, като посочените органи вече имат правомощия да прилагат всички разпоредби на членове 81 ЕО и 82 ЕО „като обществени органи за правоприлагане“(12) и в тясно сътрудничество с Комисията в съответствие с членове 5 и 11 от този регламент. Ето защо заедно с нея тези органи формират мрежа от обществени органи, като прилагат общностното право на конкуренция при условия на тясно сътрудничество(13).
49. Както Съдът постановява в посоченото по-горе Решение по дело X BV, механизмите за сътрудничество, установени в глава IV от Регламент № 1/2003 между Комисията, националните органи по конкуренция и юрисдикциите на държавите членки, се вписват в рамките на общия принцип на лоялно сътрудничество, споменат в член 10 ЕО, който урежда отношенията между държавите членки и институциите на Европейския съюз(14).
50. Член 15, параграф 3, първа алинея, първо и второ изречение от Регламент № 1/2003, който е част от глава IV от споменатия регламент, оправомощава органите по конкуренция на държавите членки, действайки по собствена инициатива, да внасят писмени възражения, както и с разрешение на въпросния съд да внесат устно своите възражения в националните юрисдикции на своята държава членка по въпроси, свързани с прилагането на членове 81 и/или 82 от Договора.
51. Предвид текста на посочената разпоредба тази възможност изглежда е отворена за националните органи по конкуренция във всички случаи, когато национална юрисдикция прилага членове 81 ЕО и/или 82 ЕО. Това може да се случи, когато юрисдикция на държава членка се произнася по спор между частноправни субекти, когато тя е сезирана с жалба срещу решение на национален орган по конкуренция, който прилага членове 81 ЕО и/или 82 ЕО, или както в главното производство, когато тази юрисдикция възнамерява да измени подобно решение, за да приложи някой от споменатите членове.
52. Действително, както по същество посочва Комисията по време на заседанието пред Съда, последните две хипотези не са типични случаи на прилагане на механизма, предвиден в член 15, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1/2003.
53. Всъщност, като уточнява, че „[с]амо за целите на подготовката на техните възражения органите по конкуренция на държавите членки […] могат да поискат от съответн[ата юрисдикция] на държавата членка да им [изпрати] или да осигури такова [изпращане] на всички документи, необходими за оценката на случая“, втората алинея от посочения член 15, параграф 3 изглежда предполага, че предвиденият в първата алинея в полза на националните органи по конкуренция механизъм по правило се задейства в случаите, когато тези органи не разполагат дори с частичен достъп на друго основание до преписката по делото, отнесено до националната юрисдикция. Тази преценка изглежда се потвърждава по аргумент за противното от съображение 21 от същия регламент, което уточнява, че тези възражения трябва да се подават в рамките на националните процесуални правила, които охраняват правата на страните.
54. В този смисъл, в случай че компетентната национална юрисдикция е сезирана с жалба срещу решение на национален орган по конкуренцията, възможността, която дава член 15, параграф 3, първа алинея, първо изречение от Регламент № 1/2003, общо би могла да се счита за излишна, тъй като посоченият орган по принцип може да се ползва от качеството на страна по спора пред споменатата юрисдикция, което му позволява да се запознае с всички доказателства по преписката (повечето от които впрочем са събрани от този орган), а следователно и да изпълни адекватно функцията си на публичен орган, натоварен да осигури ефикасното прилагане на правилата на конкуренция на Съюза в обществен интерес съгласно изискванията на Регламент № 1/2003.
55. Това би изяснило причината, поради която Регламент № 1/2003 не урежда изрично въпроса за встъпването на националния орган по конкуренцията, тъй като в момента на приемането на този регламент общностният законодател е изходил от постулата, че всеки орган по конкуренцията в държавите членки разполага с правото да отстоява своите решения пред юрисдикциите на държавата членка, на територията на която е установен. В това отношение е важно да се напомни, че в момента на приемане на Регламент № 1/2003 и на влизането му в сила белгийският орган по конкуренция действително разполага с такова право пред националните юрисдикции и едва през 2006 г. това право е отнето от LPCE с предоставянето на статут на юрисдикция на Съвета по конкуренция по смисъла на белгийското право.
56. Все пак, първо, считам, че в случай като този по главното производство, в който национален орган по конкуренция няма възможност да бъде страна по спор в процеса на обжалване на негово решение, и то когато сезираната национална юрисдикция възнамерява да приложи член 81 ЕО, посоченият орган трябва категорично да разполага с правото да представя възражения пред тази юрисдикция в съответствие с механизма, предвиден в член 15, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1/2003.
57. В съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, припомнен от Съда в Решение по дело X BV, посочено по-горе, и с целта за ефективно прилагане на правилата на конкуренция на Съюза тази възможност за внасяне на писмени възражения трябва да може да се упражнява ефективно с оглед на процесуалните особености на държавите членки.
58. В това отношение обаче се питам дали по дело като това в главното производство националният орган по конкуренция разполага с всички ефективни средства, за да има реална възможност да упражни в съответствие с член 15, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1/2003 правото си да подаде по своя инициатива писмени възражения във връзка с прилагането на членове 81 ЕО и/или 82 ЕО, след като нито една разпоредба на националното право, както потвърдиха по време на съдебното заседание Съветът по конкуренция и белгийското правителство, не задължава Hof van beroep te Brussel, когато възнамерява по собствена инициатива да приложи правилата за конкуренция на Съюза по конкретен случай, да информира националния орган по конкуренция за това свое намерение.
59. Всъщност при липсата на подобна предварителна информация и доколкото съгласно LPCE и сведенията, предоставени в преюдициалното запитване, националният орган по конкуренция не може да бъде и страна по спора пред запитващата юрисдикция, според мен този орган ще бъде лишен конкретно от правото да приложи възможността, предвидена в член 15, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1/2003(15).
60. Подобен недостатък би могъл да се преодолее, ако, второ, както по същество иска и запитващата юрисдикция, разпоредбите на Регламент № 1/2003 изискват националният орган по конкуренция да се ползва от качеството на страна по спора пред въззивната юрисдикция, компетентна да разглежда жалбите срещу решенията на такъв орган или на някоя от структурите в неговия състав.
61. Заинтересуваните лица, които представят становища пред Съда, не изразяват единна позиция във връзка с тази проблематика. Основно според полското правителство и Комисията ефективното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО, каквато е целта на Регламент № 1/2003, изисква националните органи по конкуренция да разполагат с пълно право да действат като ответници в производството срещу тяхно решение, когато националната юрисдикция прилага споменатите членове, без обаче това да е задължително. Обратно, белгийското правителство, Съветът по конкуренция, както и VEBIC по същество застъпват мнението, че тъй като нито една разпоредба от Регламент № 1/2003 не урежда този въпрос, на основание на процесуалната автономия и принципа на субсидиарност държавите членки го уреждат свободно. В това отношение същите заинтересувани лица считат, че липсата на право на националния орган по конкуренция да бъде ответник в главното производство срещу обжалваното решение пред запитващата юрисдикция се дължи на статута на юрисдикция, предоставен от LPCE на Съвета по конкуренция. При тези условия VEBIC добавя, че да се предостави възможност на първоинстанционна юрисдикция, каквато е Съветът по конкуренция, да придобие качеството на страна по спора пред въззивната юрисдикция, би означавало да се наруши неговото собствено право на защита.
62. От своя страна и поради съображенията, които ще изложа по-долу, съм склонен да приема, че зачитането на пълната ефективност на членове 81 ЕО и 82 ЕО трябва да доведе до предоставянето на органа по конкуренция в държава членка, предвид нейната отговорност на основание Регламент № 1/2003, на качеството страна по спор, отнасящ се до законосъобразността на решението, прието от някоя от структурите в състава на този орган, и до прилагането на правилата за конкуренция на Съюза.
63. Важно е най-напред да се напомни, че съгласно практиката на Съда дори при липса на общностна правна уредба процесуалната автономия, с която се ползват държавите членки при посочване на компетентните юрисдикции и определяне на процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, е ограничена от спазването на принципите на равностойност и на ефективност(16).
64. Отново съгласно съдебната практика зачитането на единствения релевантен по настоящото дело принцип на ефективността, което се изисква от държавите членки, означава, че определените от тях процесуални правила не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред(17).
65. Освен това Съдът постановява, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, които общностният правен ред предоставя на частноправните субекти, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални инстанции. В това отношение Съдът счита, че следва да се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на националната съдебна система, като принципа за гарантиране на правото на защита, принципа на правната сигурност и ефективното развитие на производството(18).
66. Първото възражение, повдигнато от Съвета по конкуренция срещу приложимостта на тази съдебна практика по дело като това по главното производство, което според мен трябва да се отхвърли, е, че принципът за ефективност защитава единствено правата, които частноправните субекти черпят от правото на Съюза.
67. Действително е вярно, че в практиката на Съда няма прецедент, в който той да е проверявал приложимостта на принципа на ефективност в полза на национални органи с оглед неприлагането на национални процесуални норми.
68. Същевременно по настоящото дело този въпрос всъщност не се поставя. Действително по-скоро става дума за това дали принципът на ефективност на правото на Съюза не допуска прилагането на национални процесуални норми, които правят прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на особените задължения, с които са натоварени националните органи по конкуренция по силата на разпоредбите на правото на Съюза, в случая на разпоредбите на Регламент № 1/2003.
69. Както вече беше посочено, в рамките на децентрализацията на прилагането на правилата за конкуренция на Съюза Регламент № 1/2003 възлага на определените от всяка държава членка национални органи по конкуренция задължението да осигурят ефективното прилагане в общ интерес на членове 81 ЕО и 82 ЕО. Следователно заедно с Комисията на тези органи е възложена функцията да осигурят ефективното прилагане на основни разпоредби, които са абсолютно необходими за функционирането на вътрешния пазар(19).
70. Това задължение по-специално е свързано изрично с правото по собствена инициатива да се представят писмени възражения при прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО пред юрисдикциите на съответната държава членка в съответствие с член 15, параграф 3 от посочения регламент, а с разрешение на посочените юрисдикции и да се внасят устно възражения.
71. Според мен то също изисква на тези органи да се даде възможност за изслушване във всяко съдебно производство, отнасящо се до законосъобразността на собствените им решения, в които те и/или националният съд считат, че следва да се приложат членове 81 ЕО и/или 82 ЕО.
72. Действително в противен случай полезният ефект на посочените членове би намалял осезаемо, тъй като националният орган по конкуренция по никакъв начин не би могъл да защити позицията, възприета от него в общ интерес пред сезираната с делото национална юрисдикция, или да бъде изслушан от нея по всеки въпрос, който тази юрисдикция би счела за свое задължение да повдигне по своя инициатива.
73. В случая следва да се отбележи, че член 75 от LPCE предоставя на Hof van beroep te Brussel пълна юрисдикция, която е възможно да се упражни както относно преценката дали е налице нарушение на членове 81 ЕО и 82 ЕО, така и във връзка с евентуалната глоба, наложена на предприятията, срещу които се води производството, като тази пълна юрисдикция обхваща възможността, за която впрочем същият член от LPCE напомня изрично, пред посочения Hof van beroep да се вземат под внимание събитията, настъпили след обжалваното решение на Съвета по конкуренция.
74. При тези обстоятелства да не се предостави на националния орган по конкуренция статут на страна по спора, като по този начин му се попречи да защитава решението, което е приел в общ интерес, е свързано с риска въззивната юрисдикция да се окаже изцяло „в плен“ на правните основания и доводи, развити от предприятието или предприятията жалбоподатели в производството по обжалване срещу решението на Съвета по конкуренция.
75. В област като установяването на нарушения на правилата за конкуренция обаче, която е свързана със сложни правни и икономически преценки, както и с налагането на глоби, които често стават предмет на спорове, отнасяни до националните юрисдикции или тези на Съюза, самото съществуване на такъв риск може да компрометира упражняването на особеното задължение, с което са натоварени националните органи по конкуренция по силата на Регламент № 1/2003 да гарантират ефективното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО.
76. Освен това да се отрече качеството на страна по спора на национален орган по конкуренция в случай като този по главното производство означава също този орган да не е в състояние да приложи други средства за защита, сред които и подаването на касационна жалба срещу решението, постановено от въззивната юрисдикция, с което се отменя и/или изменя приетото от Съвета по конкуренция решение, както впрочем приемат белгийското правителство и Съветът по конкуренция по време на заседанието пред Съда.
77. При това положение никой публичен орган, който има за задача да осигури пълната ефикасност на правилата за конкуренция на Съюза в рамките на Регламент № 1/2003, няма да може да оспорва неправилното тълкуване на споменатите правила от Hof van beroep te Brussel.
78. Действително, възможно е да се приеме, че националният орган по конкуренция ще може да упражни правото си да представи възражения в съответствие с член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003 пред Hof van Cassatie (Касационен съд). Все пак съществуването на тази възможност не би отстранило недостатъците, упоменати в предходните точки от настоящото заключение, тъй като прилагането на механизма, предвиден в член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003, при всички положения би зависело от предварителното подаване на касационна жалба от някоя от страните по спора пред Hof van beroep te Brussel. Очевидно е обаче, че поради различни субективни съображения тези страни могат да приемат, че нямат интерес да подават такава жалба.
79. Следователно според мен националният орган по конкуренция ще бъде поставен в положение, при което упражняването на задълженията му на основание Регламент № 1/2003 ще се затрудни прекомерно от националните правила, които не му позволяват да участва като страна в съдебно производство, отнасящо се до негово решение, в което се разглежда въпросът за прилагането на членове 81 ЕО и/или 82 ЕО.
80. Освен това, за разлика от твърденията на белгийското правителство и Съвета по конкуренция, невъзможността на националния орган по конкуренция да бъде страна по спора пред Hof van beroep te Brussel не би могла да се отстрани по настоящото дело с предоставената на федералния министър на икономиката възможност да придобие това качество. Всъщност е безспорно, че последният не е определен от Кралство Белгия като „национален орган по конкуренция“ по смисъла на Регламент № 1/2003 и следователно на основание на същия регламент не му е възложена задачата да осигурява ефективното прилагане в общ интерес на членове 81 ЕО и 82 ЕО.
81. В допълнение тази невъзможност не би могла да се компенсира и с възможността Hof van beroep te Brussel да поиска допълнително разследване от органа по изслушването, тъй като поради естеството си тази мярка е с ограничен обхват и нейното прилагане зависи както от състоянието по преписката пред тази юрисдикция, така и от волята на последната.
82. Накрая, не е по-убедителен и доводът, изложен от VEBIC и белгийското правителство, че предоставеният на Съвета по конкуренция от LPCE статут на юрисдикция препятства възможността националният орган по конкуренция да е страна по спора пред Hof van beroep te Brussel. Всъщност, видно от член 1 от LPCE, Съветът по конкуренция е само една от структурите на националния орган по конкуренция, определен от Кралство Белгия в съответствие с Регламент № 1/2003, който е със смесен характер, както приема по време на заседанието пред Съда белгийското правителство, а именно наполовина юрисдикционен, наполовина административен. По същата причина трябва да се отхвърли тезата на VEBIC, изложена по време на заседанието пред Съда, че предоставянето на статут на страна по спора в главното производство на национална първоинстанционна юрисдикция би означавало да се наруши неговото собствено право на защита. Всъщност от Регламент № 1/2003 не произтича такова изискване.
83. Следователно според мен, ако ефективното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО изисква да се даде възможност на националния орган, натоварен с тяхното прилагане в общ интерес на национална територия, да бъде страна по спора пред запитващата юрисдикция, от която е поискано да се произнесе във връзка с тези разпоредби, то правото на Съюза също изисква този орган да се ползва с правата, които му предоставя този статут, и на първо място с правото, свързано със зачитането на принципа на състезателност.
84. В това отношение напомням, че Съдът е постановил, че би било нарушение на основен принцип на правото, ако съдебното решение се основава върху факти и документи, с които страните или само една от тях не са се запознали и по които не са били в състояние да вземат отношение(20), както и че по общо правило принципът на състезателност предполага правото на страните в процеса да се запознаят с разгледаните служебно от съда правни основания, на които той възнамерява да основе решението си, и да ги обсъдят(21), като тези съображения произтичат и от зачитането на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.(22)
85. От тази гледна точка също стават ясни съображенията, поради които запитващата юрисдикция, която възнамерява да основе предстоящото си решение на член 81 ЕО, без това да е било поискано предварително от жалбоподателя, спира производството и отправя питане до Съда относно необходимостта по силата на разпоредбите на Регламент № 1/2003 да се гарантират пред нея процесуалното представителство на националния орган по конкуренция и пълното упражняване от негова страна на правото на защита.
86. Изразената от запитващата юрисдикция загриженост изглежда още по-разбираема, поради това че по силата на LPCE тя разполага с пълен съдебен контрол и следователно е оправомощена да взема под внимание обстоятелства, настъпили след приемането на решението от Съвета по конкуренция, както и да замести приетото от него решение със своето. Следователно без всякакво съмнение запитващата юрисдикция основателно приема, че този пълен съдебен контрол не може да се упражнява, без да се спазват процесуалните норми, произтичащи от принципа на състезателност(23).
87. Предвид всички изложени съображения считам, че с оглед на задължението, наложено на националните органи по конкуренция да осигурят ефективното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО по силата на Регламент № 1/2003, последният следва да се тълкува в смисъл, че националните органи по конкуренция трябва да могат да получат статут на страна в съдебно производство относно законосъобразността на тяхно решение, както и относно прилагането на членове 81 ЕО и/или 82 ЕО.
88. За сметка на това в отговор на втория поставен от запитващата юрисдикция въпрос и както поддържат всички заинтересувани страни, ефективното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО не би могло да се простира и до налагането на задължение националният орган по конкуренция да защитава законосъобразността на своите решения във всички случаи без изключение.
89. Все пак следва да се добави, както основателно прави Комисията, че почти систематичното неявяване на националния орган по конкуренция би компрометирало спазването на общия принцип за лоялно сътрудничество, както и полезния ефект на членове 81 ЕО и 82 ЕО.
2. По третия и четвъртия преюдициален въпрос
90. С третия въпрос, поставен единствено в случай на утвърдителен отговор на първите два въпроса, запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да уточни дали националният орган по конкуренция, компетентен да приема решенията, изброени в член 5 от Регламент № 1/2003, следва да участва в производството по обжалване. С четвъртия въпрос тази юрисдикция иска да установи дали отговорите на първите три въпроса биха били различни поради статута на юрисдикция на една от структурите в състава на националния орган по конкуренция или ако някой от неговите органи провежда разследване, което евентуално е в основата на окончателното решение на юрисдикционната структура на посочения орган.
91. Въпреки предложението ми за утвърдителен отговор единствено на първия въпрос третият и четвъртият въпрос остават напълно релевантни дори в тази хипотеза. Ето защо те следва да получат отговор.
92. Във връзка с текста на въпросите напомням, че съгласно LPCE Кралство Белгия определя само един орган по конкуренция по смисъла на Регламент № 1/2003, състоящ се от два отделни органа в съответствие с член 1 от LPCE. При това положение третият и четвъртият въпрос могат да се отнасят единствено до разпределянето на правомощията между различните структури в състава на посочения орган.
93. При това положение отговорът на тези въпроси според мен може да се открие в процесуалната автономия на държавите членки.
94. Всъщност, ако държавите членки, както уточних в предходното изложение, трябва да предоставят на националния орган по конкуренция, натоварен да гарантира ефективното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО в общ интерес, правото да бъде страна по спора относно негово решение, за сметка на това в отсъствието на правна уредба на Съюза същите тези държави запазват компетентността си да определят органа или органите от състава на националния орган, които ще разполагат с изключителното правомощие да упражнят това право. Ефикасното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО според мен не изисква свободата на държавите членки в това отношение да се ограничава.
95. Съдържанието на този отговор, както и съдържанието на отговорите на първите два преюдициални въпроса, отправени до Съда, според мен не се различават, ако някоя от структурите в състава на националния орган по конкуренция има статут на юрисдикция по смисъла на вътрешното право(24).
96. Ако Съдът приеме направените от мен предложения за отговор на четирите преюдициални въпроса, има вероятност да се наложи националният законодател да измени LPCE, като предостави на една от структурите в състава на органа по конкуренция статут на страна в спора пред Hof van beroep te Brussel.
97. Същевременно има голяма вероятност в главното производство запитващата юрисдикция да няма възможност да изчака действията на националния законодател, за да разреши тези проблеми.
98. Освен ако запитващата юрисдикция счита, че трябва да спре производството до влизането в сила на изменение на LPCE, в съответствие със задължението да предприеме всички мерки, общи или специални, годни да осигурят изпълнението на произтичащите от общностното право задължения, което тежи върху всички органи на държавите членки по силата на член 10 ЕО, тя ще трябва, доколкото е възможно, да даде на приложимия вътрешен закон тълкуване, което е в съответствие с изискванията на общностното право(25).
99. Възложеното на националния съд задължение е ограничено „доколкото [това е] възможно“, тоест същото се прилага единствено в случаите, когато текстът на въпросното национално законодателство позволява различни тълкувания. Следователно обхватът на това задължение не се простира до изискването за тълкуване на националното право contra legem(26).
100. Макар подобна преценка да следва да се направи от запитващата юрисдикция, според мен тълкуването на LPCE в съответствие с изискването, произтичащо от зачитането на пълната ефективност на членове 81 ЕО и 82 ЕО, не е невъзможно, като се има предвид, от една страна, обстоятелството, че определеният от Кралство Белгия в съответствие с Регламент № 1/2003 национален орган по конкуренция притежава двойствена наполовина административна и наполовина юрисдикционна структура, и от друга страна, обстоятелството, припомнено в акта за преюдициално запитване, че единственото ясно намерение на националния законодател е да изключи възможността юрисдикционната структура от състава на посочения орган да се ползва от статут на страна по спора пред Hof van beroep te Brussel в рамките на производство по обжалване на решение, прието от Съвета по конкуренция.
101. Ето защо предлагам на третия и четвъртия въпрос, отправени от запитващата юрисдикция, да се отговори в смисъл, че в отсъствието на правна уредба на Съюза държавите членки запазват компетентността си да определят органа, който в рамките на определения по силата на Регламент № 1/2003 национален орган по конкуренция ще разполага с изключителното правомощие да упражни правото да бъде страна по спор относно решение на посочения национален орган, което се отнася до прилагането на членове 81 ЕО и/или 82 ЕО, независимо от това дали някоя от структурите от състава на националния орган притежава статут на юрисдикция по смисъла на националното право.
VI – Заключение
102. Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на поставените от Hof van beroep te Brussel преюдициални въпроси да се отговори по следния начин:
„1) С оглед на задължението, наложено на националните органи по конкуренция да осигурят ефективното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО по силата на Регламент № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, Регламентът следва да се тълкува в смисъл, че националните органи по конкуренция трябва да могат да получат статут на страна в съдебно производство относно законосъобразността на тяхно решение, както и относно прилагането на членове 81 ЕО и/или 82 ЕО. За сметка на това ефективното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО не би могло да се простира и до налагането на задължение националният орган по конкуренция да защитава законосъобразността на своите решения във всички случаи без изключение.
2) В отсъствието на правна уредба на Съюза държавите членки запазват компетентността си да определят органа, който в рамките на определения по силата на Регламент № 1/2003 национален орган по конкуренция ще разполага с изключителното правомощие да упражни правото да бъде страна по спор относно решение на посочения национален орган, което се отнася до прилагането на членове 81 ЕО и/или 82 ЕО, независимо от това дали някоя от структурите от състава на националния орган притежава статут на юрисдикция по смисъла на националното право“.
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167.
3 – Moniteur belge, 29 септември 2006 г., стр. 50613.
4 – Съгласно член 79 от LPCE (без значение за главното производство) Съветът по конкуренция разглежда жалбите, подадени срещу решенията на секторните регулаторни органи. В приложение на член 81 от LPCE постановените от Съвета по конкуренция решения по силата на член 79 от LPCE подлежат на касационно обжалване пред Касационния съд [Cour de cassation].
5 – В това отношение могат да се посочат поне четири едновременно съществуващи в съдебната практика течения. Във връзка с първото и най-старото от тях Съдът посочва, че правилата на Договора за ЕО не намират приложение, когато всички елементи по случая се простират в рамките само на една държава членка (вж. по-специално Решение от 21 октомври 1999 г. по дело Jägerskiöld, C‑97/98, Recueil, стр. I‑7319, точка 45, както и Определение от 19 юни 2008 г. по дело Kurt, C‑104/08, точка 20). В рамките на второто течение Съдът дава отговор, като постановява, че релевантното право на Съюза допуска разглежданата национална правна уредба (вж. по-специално диспозитива на Определение от 5 април 2004 г. по дело Mosconi и Ordine degli Ingegneri di Verona e Provincia, C‑3/02, както и Определение от 21 януари 2008 г. по дело Mayeur, C‑229/07, точка 20 и Определение от 17 март 2009 г. по дело Mariano, C‑217/08, точки 30 и 31). Според третото течение в съдебната практика Съдът не е компетентен да отговори на поставените въпроси (вж. по-специално Решение от 29 май 1997 г. по дело Kremzow, C‑299/95, Recueil, стр. I‑2629, точка 15, както и Определение от 6 октомври 2005 г. по дело Vajnai, C‑328/04, Recueil, стр. І‑8577, точка 13, Определение от 25 януари 2007 г. по дело Koval’ský, C‑302/06, точки 20 и 23 и Определение от 16 януари 2008 г. по дело Polier, C‑361/07, точки 11 и 16). Четвъртото течение в практиката на Съда приема за допустими преюдициални въпроси, основаващи се на фактически обстоятелства в рамките на територията само на една държава членка, по-специално когато националното право изисква националният съд да предостави на гражданин на държавата членка, в която се намира този съд, същите права като тези, които гражданите на друга държава членка биха получили в същата ситуация по силата на правото на Съюза (вж. наред с други Решение от 5 декември 2000 г. по дело Guimont, C‑448/98, Recueil, стр. I‑10663, точка 23, ,Решение от 15 май 2003 г. по дело Salzmann, С‑300/01, Recueil, стр. І‑4899, точки 33—35, както и Решение от 31 януари 2008 г. по дело Centro Europa 7, C‑380/05, Сборник, стр. I‑349, точка 69).
6 – Вж. по-специално Решение от 14 декември 2006 г. по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio (C‑217/05, Recueil, стр. I‑11987, точка 16) и Решение от 2 април 2009 г. по дело Pedro IV Servicios (C‑260/07, Сборник, стр. I‑2437, точка 28).
7 – Вж. в този смисъл Решение по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, посочено по-горе (точка 17 и цитираната съдебна практика).
8 – Вж. Решение от 21 юни 2001 г. по дело SONAE (С‑206/99, Recueil, стр. І‑4679, точки 45 и 46), както и точка 40 от моето заключение по случая, по който е постановено Решение по дело Pedro IV Servicios, посочено по-горе.
9 – Решение от 11 юни 2009 г. по дело X BV (C‑429/07, все още непубликувано в Сборника).
10 – Регламент от 6 февруари 1962 г., първи регламент за прилагането на членове [81] и [82] от Договора (ОВ 13, 1962 г., стр. 204), изменен с Регламент (ЕО) № 1216/1999 на Съвета от 10 юни 1999 г. (ОВ L 148, стр. 5).
11 – В текста на френски език на Регламент № 1/2003 отново се открива употребата на термина „effectif[ve]“ в съображения 5 и 8 и като наречие в член 35, параграф 1 от посочения регламент; терминът „efficace“ е използван в съображения 6 и 34; терминът „uniforme“ е употребен в съображение 22, както и в заглавието на член 16 от Регламент № 1/2003; терминът „cohérent[e]“ е използван в съображения 14, 17, 19 и 21, както и в член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Както подчертах в точка 33 от заключението по случая, по който е постановено Решение по дело X BV, посочено по-горе, тези разграничения не са непременно относими в текстовете на различните езици на Регламент № 1/2003.
12 – Вж. по-специално съображение 35 от Регламент № 1/2003.
13 – Съображение 15 от Регламент № 1/2003.
14 – Точки 20 и 21.
15 – За всеки случай добавям, че информирането на националния орган по конкуренция в съответствие със съображение 21 от Регламент № 1/2003 и член 76 от LPCE за подадена срещу неговото решение жалба изобщо не променя това положение, тъй като в случая VEBIC по никакъв начин не упреква Съвета по конкуренция, че не е приложил член 81 ЕО.
16 – Вж. в този смисъл Решение от 14 декември 1995 г. по дело van Schijndel и van Veen (C‑430/93 и C‑431/93, Recueil, стр. I‑4705, точка 17), Решение от 9 декември 2003 г. по дело Комисия/Италия (C‑129/00, Recueil, стр. I‑14637, точка 25), Решение от 13 юли 2006 г. по дело Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, Recueil, стр. I‑6619, точки 62 и 71), Решение от 7 юни 2007 г. по дело van der Weerd и др. (C‑222/05—C‑225/05, Сборник, стр. I‑4233, точка 28), както и Решение от 15 април 2008 г. по дело Impact (C‑268/06, Сборник, стр. I‑2483, точки 44—46).
17 – Вж. по-специално в този смисъл Решение по дело Van Schijndel и Van Veen, посочено по-горе (точка 17), Решение по дело Van der Weerd и др., посочено по-горе (точка 28), както и Решение по дело Impact (точка 46).
18 – Вж. в този смисъл Решение по дело Van der Weerd и др., посочено по-горе (точка 33 и цитираната съдебна практика).
19 – Вж. в този смисъл Решение от 1 юни 1999 г. по дело Eco Swiss (C‑126/97, Recueil, стр. I‑3055, точка 36).
20 – Решение от 22 март 1961 г. по дело Snupat/Върховен орган (42/59 и 49/59, Recueil, стр. 101, 156), Решение от 10 януари 2002 г. по дело Plant и др./Комисия и South Wales Small Mines (C‑480/99 P, Recueil, стр. I‑265, точка 24), Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия (C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точка 19), както и Решение от 2 декември 2009 г. по дело Комисия/Ирландия и др. (C‑89/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 52).
21 – Решение по дело Комисия/Ирландия и др., посочено по-горе (точка 55). Вж. също Решение от 17 декември 2009 г. по преразглеждането на Решение по дело M/EMEA (C‑197/09 RX‑II, все още непубликувано в Сборника, точка 57).
22 – Вж. в това отношение Решение от 14 февруари 2008 г. по дело Varec (C‑450/06, Сборник, стр. I‑581, точки 46 и 47), както и Решение по дело Комисия/Ирландия и др., посочено по-горе (точки 54—58).
23 – Вж. в това отношение за спазването на този принцип от юрисдикциите на Съюза Решение по преразглеждането на Решение по дело M/EMEA, посочено по-горе (точка 58).
24 – В това отношение е важно да се напомни, че този статут не предопределя понятието за национална юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО. Вж. в този смисъл относно неюрисдикционния характер по смисъла на член 234 ЕО на гръцкия национален орган по конкуренция Решение от 31 май 2005 г. по дело Syfait и др. (C‑53/03, Recueil, стр. I‑4609, точки 30—37).
25 – Вж. по-специално в този смисъл Решение от 27 октомври 2009 г. по дело ČEZ (C‑115/08, все още непубликувано в Сборника, точка 138).
26 – Вж. в този смисъл наред с други Решение от 17 септември 1997 г. по дело Dorsch Consult (C‑54/96, Recueil, стр. I‑4961, точка 45).
Full & Egal Universal Law Academy