29.3.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 79/17
Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Liège (Белгия) на 11 януари 2008 г. — Mono Car Styling SA в ликвидация/Dervis Odemis, Marc Bayard, Pietro Dimola, Danielle Marra, Youssef Belkaid, Marie-Christine Henri, Philippe Tistaert, Richard Toussaint, Alexandre Van Rutten, François Cristantielli, Khalid Zari, Isabelle Longaretti, Luigi Deiana, Vincent Hellinx, Christophe Novelli, Domenico Castronovo, Rachid Hitti, Alberto D'Errico, Marco Quaranta, Primo Pecci, Giuseppe Montaperto
(Дело C-12/08)
(2008/C 79/30)
Език на производството: френски
Препращаща юрисдикция
Cour du travail de Liège
Страни в главното производство
Ищец: Mono Car Styling SA в ликвидация
Ответници: Dervis Odemis, Marc Bayard, Pietro Dimola, Danielle Marra, Youssef Belkaid, Marie-Christine Henri, Philippe Tistaert, Richard Toussaint, Alexandre Van Rutten, François Cristantielli, Khalid Zari, Isabelle Longaretti, Luigi Deiana, Vincent Hellinx, Christophe Novelli, Domenico Castronovo, Rachid Hitti, Alberto D'Errico, Marco Quaranta, Primo Pecci, Giuseppe Montaperto
Преюдициални въпроси
1.
Трябва ли член 6 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения (1), който гласи, че:
„Държавите-членки гарантират, че представителите на работниците и/или работниците разполагат със съдебни и/или административни процедури за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива“,
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 67 от Закона от 13 февруари 1998 г. за създаване на разпоредби относно насърчаване на заетостта, която предвижда, че даден работник ще може да оспорва спазването на процедурата по информиране и консултиране
—
само на основание, че работодателят не е спазил посочените в член 66, параграф 1, втора алинея от същия закон условия,
—
и доколкото представителите на персонала в Conseil d'entreprise [Съвет за социално партньорство] или при липсата на такъв, членовете на синдикалното представителство, или при липсата на такова, работниците, които трябва да бъдат информирани или консултирани, са съобщили на работодателя възражения относно спазването на едно или повече от предвидените в член 66, параграф 1, втора алинея условия в срок от 30 дни, считано от датата на предизвестието, посочено в член 66, параграф 2, втора алинея,
—
и ако уволненият работник е уведомил работодателя с препоръчано писмо по пощата, че оспорва спазването на процедурата по информиране и консултиране и моли да бъде възстановен на работа [и то в срок от 30 дни, считано от датата на уволнението му] или считано от датата, на която уволненията придобиват характер на колективни уволнения?
2.
Ако се предположи, че член 6 от Директива 98/59/CE на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения може да се тълкува в смисъл, че разрешава на дадена държава-членка да приема национална разпоредба като член 67 от Закона от 13 февруари 1998 г. за създаване на разпоредби относно насърчаване на заетостта, доколкото той предвижда, че уволнен работник ще може да оспорва спазването на процедурата по информиране и консултиране само на основание, че работодателят не е спазил посочените в член 66, параграф 1, втора алинея от същия закон условия и доколкото представителите на персонала в Conseil d'entreprise [Съвет за социално партньорство] или при липсата на такъв, членовете на синдикалното представителство или при липсата на такова, работниците, които трябва да бъдат информирани или консултирани, са съобщили възраженията на работодателя относно спазването на едно или повече от предвидените в член 66, параграф 1, втора алинея условия в срок от 30 дни, считано от датата на предизвестието, посочено в член 66, параграф 2, втора алинея и ако уволненият работник е информирал работодателя с препоръчано писмо по пощата, че оспорва спазването на процедурата по информиране и консултиране и моли да бъде възстановен на работа в срок от 30 дни, считано от датата на уволнението си или считано от датата, на която уволненията придобиват характера на колективни уволнения,
съвместима ли е такава система с основните права на лицата, които са неразделна част общите принципи на правото, чието спазване се гарантира от общностния съд, и по-специално с член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи?
3.
Може ли национална юрисдикция, сезирана със спор между две лица, в конкретния случай работник и негов бивш работодател, да не приложи дадена разпоредба от вътрешното право, която противоречи на разпоредби на директива на Общността, като член 67 от Закона от 13 февруари 1998 г. за създаване на разпоредби относно насърчаване на заетостта, за да приложи други разпоредби на вътрешното право, за които се приема, че транспонират правилно дадена общностна директива като разпоредбите в Колективния трудов договор № 24 от 2 октомври 1975 г., обявен за задължителен с Кралски указ от 21 януари 1976 г., но чието прилагане на практика е изключено от разпоредбата на вътрешното право, която е в противоречие с разпоредбите на дадена общностна директива, в конкретния случай член 67 от Закона от 13 февруари 1998 г.?
4.
1)
Трябва ли член 2 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. и по-специално параграфи 1, 2 и 3 от него да се тълкуват в смисъл, че не допускат дадена национална разпоредба като член 66, параграф 1 от Закона от 13 февруари 1998 г. за създаване на разпоредби относно насърчаване на заетостта, който гласи, че за да изпълни задълженията си в рамките на колективно уволнение, работодателят е длъжен само да представи доказателство, че е изпълнил следните условия, т.е.:
1.
представил е на Conseil d'entreprise [Съвет за социално партньорство] или при липса на такъв, на синдикалното представителство, или при липса на такова, на работниците, писмен доклад, в който уведомява за своето намерение да пристъпи към колективно уволнение;
2.
той трябва да може да представи доказателство, че във връзка с намерението си да извърши колективно уволнение, е свикал Conseil d'entreprise [Съвет за социално партньорство] или при липса на такъв, е провел събрание със синдикалното представителство или при липса на такова, с работниците;
3.
трябва да е разрешил на членовете, представляващи персонала в Conseil d'entreprise [Съвет за социално партньорство] или при липса на такъв на членовете на синдикалното представителство, или при липса на такова, на работниците, да поставят въпроси относно предстоящото колективно уволнение и да формулират доводи или да излагат насрещни предложения по темата;
4.
той трябва да разгледа посочените в 3 въпроси, доводи и насрещни предложения и да им отговори.
2)
Трябва ли същата разпоредба да се разбира в смисъл, че не допуска дадена национална разпоредба като член 67, втора алинея от Закона от 13 февруари 1998 г. за създаване на разпоредби относно насърчаване на заетостта, доколкото тя предвижда, че уволненият работник може да оспорва спазването на процедурата по информиране и консултиране само на основание, че работодателят не е спазил посочените в член 66, параграф 1, втора алинея условия, чиито въпрос в точка 1) по-горе?
(1) ОВ L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95.
Full & Egal Universal Law Academy