29.3.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 79/18
Жалба, подадена на 17 януари 2008 г. от Firma MPDV Mikrolab GmbH, Mikroprozessordatenverarbeitung und Mikroprozessorlabor срещу решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 8 ноември 2007 г. по дело T-459/05, MPDV Mikrolab GmbH, Mikroprozessordatenverarbeitung und Mikroprozessorlabor/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)
(Дело C-17/08 P)
(2008/C 79/31)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: MPDV Mikrolab GmbH, Mikroprozessordatenverarbeitung und Mikroprozessorlabor (представител: W. Göpfert, Rechtsanwalt)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него с него се отхвърлят исканията, направени в рамките на обжалването пред Първоинстанционния съд,
—
да се отмени решението на втори апелативен състав от 19 октомври 2005 г. по преписка № R 1059/2004-2 и
—
да се осъди ответникът да заплати разноските по обжалването.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят се основава на погрешното тълкуване на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента относно марката на Общността, направено от Първоинстанционният съд в обжалваното съдебно решение.
Това погрешно тълкуване води до неправилен резултат — отхвърляне на заявката за регистрация на словна марка на Общността „manufacturing score card“. По-специално Първоинстанционният съд не само направил погрешна преценка по отношение на съдържанието, но и много погрешно тълкуване на изискванията, свързани с отличителните белези и с необходимостта от запазване на знака за свободно ползване, определени от Съда по отношение на заявката за марка на Общността и съответните потребители.
Първоинстанционният съд недопустимо бил разчленил посочената в заявката комбинация от думи на съставните й части и въз основа на това отхвърлил годността й да бъде обект на защита. Подобно разделяне не отговаряло обаче на преценката и тълкуването, които се правели от съответния „нормален“ потребител при възприемането на марката в нейната цялост. Освен това Първоинстанционният съд неправилно обосновал липсата на отличителни белези и наличието на необходимост от запазване на знака за свободна употреба на това, че съчетанието от думи се състояло от части, които в търговския оборот се използвали обичайно за поясняване на целта и функцията на обозначените услуги. В заявка за марка на Общността „manufacturing score card“, представляваща съчетание от три английски думи, съответните потребители обаче нямало да открият значение, което да става ясно веднага. Следователно необходимото минимално ниво на отличителни белези съгласно член 7, параграф 1 б) РМО било налице и със заявената марка не се описвали характерни особености на стоки или услуги съгласно член 7, параграф 1, буква в) РМО.
Full & Egal Universal Law Academy