29.3.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 79/19
Жалба, подадена на 22 януари 2008 г. от Enercon GmbH срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 15 ноември 2007 г. по дело T-20/08 — Enercon GmbH/СХВП — (марки и дизайни)
(Дело С-20/08 P)
(2008/C 79/33)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Enercon GmbH (представители: R. Böhm и U. Sander, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на пети състав на Първоинстанционния съд от 15 ноември 2007 година (Дело T-71/06),
—
да се уважат предявените в първоинстанционното производство искания,
—
при условията на евентуалност, да се върне делото на Първоинстанционния съд за ново разглеждане,
—
да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски както в първоинстанционното така и във второинстанционното производство.
Правни основания и основни доводи
С първото правно основание жалбоподателят изтъква нарушение на задължението за мотивиране по член 73 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността. Нито в решението на апелативния състав нито в обжалваното решение на Първоинстанционния съд били направени констатации или посочени обяснения относно формите на стоките, които СХВП съответно Първоинстанционният пазара приемат за обичайни на пазара, и относно това, какво евентуални отклонения от обичайните са били установени по отношение на формата на стоките, в която се състои марката — предмет на заявката. При липса на подобни констатации и пояснения не било разбираемо, как СХВП и Първоинстанционният съд са могли да достигнат до схващането, че формата на стоките, в която се състои марката — предмет на заявката, била лишена от отличителен характер.
С второто правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността вследствие на — спорната — оценка на отличителния характер, която, при липсата на информация относно фактическата обстановка, била последица от изопачаване на представените факти. Противно на застъпеното в спорното решение схващане, формата на стоките, в която се състои марката — предмет на заявката, притежавала отличителен характер, тъй като тя значително се различава от обичайните за пазара форми, а не представлявала обикновен вариант на последните. Формата на стоките, в която се състои марката- предмет на заявката, можела и щяла да се възприеме от съответните потребители като указание за произход независимо от използването й, както и без допълнителна проверка и размисъл.
Full & Egal Universal Law Academy