12.4.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 92/14
Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante (Испания) на 28 януари 2008 г. — Fundación Española para la Innovación de la Artesanía (FEIA)/Cul de Sac Espacio Creativo S.L. и Acierta Product & Position S.A.
(Дело C-32/08)
(2008/C 92/25)
Език на производството: испански
Препращаща юрисдикция
Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante
Страни в главното производство
Ищец: Fundación Española para la Innovación de la Artesanía (FEIA)
Ответници: Cul de Sac Espacio Creativo S.L. и Acierta Product & Position S.A.
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли член 14, параграф 3 от РПДО [Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (1)] да се тълкува в смисъл, че има предвид единствено промишления дизайн на общността, създаден в рамките на трудово правоотношение, в което създателят — автор е обвързан от уреден от трудовото право договор, съчетаващ белези на подчинение и наемен характер на труда? или
2)
Използваните в член 14, параграф 3 от РПДО изрази „заето лице“ и „работодател“ трябва да се тълкуват разширително, за да обхванат хипотези, различни от трудовото правоотношение, като тези, при които по силата на граждански/търговски договор (и поради това без да съществува подчинение и наемен и постоянен характер на труда) едно лице (автор) се задължава към друго да създаде промишлен дизайн срещу определена цена, вследствие на което дизайнът принадлежи на лицето, което го е възложило, освен в договора е предвидено нещо различно?
3)
При отрицателен отговор на втория въпрос, тъй като в хипотезите, при които промишленият дизайн е създаден в рамките на трудово правоотношение, и тези, при които промишленият дизайн е създаден в рамките на правоотношение, което не е трудово, става въпрос за различни фактически положения,
a)
трябва ли да се прилага общото правило на член 14, параграф 1 РПДО и следователно да се счита, че дизайнът принадлежи на автора, освен ако страните се уговорят за нещо различно? или
b)
по силата на препратката, съдържаща се в член 88, параграф 2 от РПДО, съдът, който се произнася по промишления дизайн на Общността, трябва да се обърне към националното законодателство, уреждащо промишления дизайн?
4)
В случай, че е приложима препратката към националното законодателство, ако същото приравнява (както това е в испанското право) промишлените дизайни, създадени в рамките на трудово правоотношение (принадлежат на работодателя, освен при споразумение в обратния смисъл), на промишлените дизайни, създадени при възлагане (принадлежат на страната, която ги възлага, освен при споразумение в обратния смисъл), възможно ли е националното право да се приложи в този случай?
5)
При положителен отговор на четвъртия въпрос, дали такова разрешение (принадлежат на страната, която ги възлага, освен при споразумение в обратния смисъл) няма да бъде в противоречие с отрицателния отговор на втория въпрос?
(1) ОВ 2002 г., L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70
Full & Egal Universal Law Academy