9.5.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 116/12
Жалба, подадена на 27 февруари 2008 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори разширен състав), постановено на 12 декември 2007 г. по съединени дела T-50/06, T-56/06, T-60/06, T-62/06 и T-69/06, Ирландия и др./Комисия
(Дело C-89/08 P)
(2008/C 116/22)
Езици на производството: френски, английски и италиански
Страни
Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: V. Di Bucci и N. Khan)
Други страни в производството: Ирландия, Френска република, Италианска република, Eurallumina SpA, Aughinish Alumina Ltd
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности (втори разширен състав) от 12 декември 2007 г., съобщено на Комисията на 17 декември 2007 г., по съединени дела T-50/06, T-56/06, T-60/06, T-62/06 и T-69/06, Ирландия и др./Комисия,
—
да се върнат делата на Първоинстанционния съд за ново разглеждане,
—
да не се прави произнасяне по съдебните разноски за двете инстанции.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест правни основания, изведени от една страна от липсата на компетентност на Първоинстанционния съд и от процесуалните нарушения, довели засягане на интересите на Комисията (първите две правни основания) и, от друга страна, от нарушение на общностното право в областта на държавните помощи (от трето до шесто правно основание).
С първото си правно основание, съдържащо две части, жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че нарушил диспозитивното начало и се произнесъл ultra petita, доколкото в първоинстанционното производство никой от жалбоподателите не е повдигал правно основание, изведено от нарушението на член 1, буква б), v) от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (1). Освен това служебно повдигнатото от Първоинстанционния съд правно основание не било основание, изведено от липса на мотиви, което Първоинстанционният съд може да изтъкне служебно, а било основание по същество, което не се подкрепяло от съдържащите се в преписката фактически обстоятелства.
С второто си правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение от Първоинстанционния съд на общите принципи на състезателност и на зачитане на правото на защита, тъй като посочената юрисдикция служебно повдигнала правно основание, което изобщо не било обсъждано, нито дори посочвано, в първоинстанционното производство.
С третото си правно основание, което се състои от три части, жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд нарушил членове 230 и 253 ЕО, във връзка с член 88 ЕО, както и правилата за провеждане на производството в областта на държавните помощи.
В това отношение жалбоподателят поддържа на първо място, че квалификацията на спорните мерки като „нови“ помощи не можела да бъде оспорвана при обжалването на окончателното решение на Комисията, тъй като държавите-членки и другите заинтересовани лица, са можели да оспорват в това отношение решението за откриване на официалната процедура по разследване. След като последното решение не било оспорено, то станало необжалваемо и поради това окончателното решение представлявало в този смисъл акт с чисто потвърдителен характер, неподлежащ на обжалване.
На второ място жалбоподателят твърди, че законосъобразността на даден акт трябвало да се преценява в зависимост от фактическите и правни обстоятелства, съществуващи към датата на приемане на акта. В случая обаче никое обстоятелство от преписката не давало възможност да се приеме, че спорните национални мерки не са били помощи към момента на тяхното въвеждане.
На трето място, жалбоподателят твърди накрая, че във всеки случай държавата-членка и, ако е необходимо, третите заинтересовани лица, а не Комисията, следвало да докажат съществуването на съответната помощ. При липса на такова доказателство Комисията не била длъжна да представи мотиви в това отношение.
С четвъртото си правно основание жалбоподателят твърди нарушение на член 253 ЕО във връзка с член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграф 1 ЕО, доколкото Първоинстанционният съд установил липса на мотиви относно приложимостта на член 1, буква б), v) от Регламент 659/1999, въпреки че същият член можел да се прилага само по отношение на мерки, които не са представлявали помощи при прилагането им и че в обжалваното в първоинстанционното производство решение Комисията доказала, че разглежданите мерки са представлявали помощи още при въвеждането им. По-нататък никоя от страните не е се позовава на еволюция на Общия пазар, по силата на която мерки, които не са представлявали държавни помощи при въвеждането им в действие, са станали такива впоследствие.
С петото си правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на същите норми, както и на член 1, буква б), v) от Регламент № 659/1999, доколкото Първоинстанционният съд вменил в тежест на Комисията специфично задължение за мотивиране относно прилагането на последния член въз основа на декларации, формулирани от Съвета и от Комисията. Жалбоподателят доказал обаче еднозначно, че съгласно постоянната практика на Съда, подобни декларации изобщо не можело да повлияят на разглеждането на националните мерки от гледна точка на общностните норми относно държавните помощи, тъй като понятията за помощ и за съществуваща помощ са строго обективни понятия.
С шестото си правно основание жалбоподателят поддържа накрая, че Първоинстанционният съд нарушил член 88, параграфи 1 и 2, и член 253 ЕО, както и член 4 и член 6, параграф 1 от Регламент № 659//1999, доколкото отменил решението на Комисията изцяло, включително частта от него, отнасяща се до разширяването на официална процедура по разследване за периода след 31 декември 2003 г. Първоинстанционният съд обаче изобщо не пояснил по какъв начин твърдяната липса на мотиви относно прилагането на член 1, буква б), v) от Регламент № 659/1999 би могла да опорочи тази част от решението. По-нататък посочената юрисдикция не зачела принципа, според който когато държава-членка изобщо не посочи обстоятелства, от които може да се предположи, че разглежданите мерки представляват съществуващи помощи, Комисията трябва да разглежда тези мерки като нови помощи в рамките на процедурата, предвидена в член 88, параграфи 2 и 3 ЕО.
(1) ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.
Full & Egal Universal Law Academy