7.6.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 142/10
Жалба, подадена на 28 февруари 2008 г. от K & L Ruppert Stiftung & Co. Handels-KG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 12 декември 2007 г. по дело T-86/05, K & L Ruppert Stiftung & Co. Handels-KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)
(Дело C-90/08 P)
(2008/C 142/16)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: K & L Ruppert Stiftung & Co. Handels-KG (представител: D. Spohn, Rechtsanwältin)
Други страни в производството: 1. Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), 2. Natália Cristina Lopes de Almeida Cunha, 3. Cláudia Couto Simões, 4. Marly Lima Jatobá
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2007 г., T-86/05 в нейната цялост и точка 2 от диспозитива на решението, като се осъди СХВП да понесе всички направени от нея разноски и всички разноски на жалбоподателя;
—
да се осъди СХВП да заплати другите съдебни разноски.
Да се уважат направените искания пред първата инстанция:
—
да се отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 7 декември 2004 г. (преписка R 0328/2004-1) в неговата цялост;
—
да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Първоинстанционният съд е оставил без уважение жалбата на жалбоподателя срещу решението на първи апелативен състав на СХВП с обосновката, че отделът по споровете на Службата е приложил надлежно правило 71, параграф 1, изречение второ от Регламент № 2868/95, като отхвърля молбата на жалбоподателя за удължаване на определения срок за доказване на използването на по-ранните марки в рамките на процедурата по възражение, както и че в конкретния случай Службата не е имала право на преценка във връзка с вземането под внимание на късно представените доказателства от жалбоподателя.
Жалбата се основава на посочените по-долу нарушения на общностното право от Първоинстанционния съд.
1)
Първоинстанционният съд е нарушил правило 71, параграф 1, изречение второ от Регламент № 2868/95, тъй като е направил неправилно тълкуване на тази разпоредба. По-конкретно, Първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че в Регламент № 40/94 няма норма, която да съдържа възможните основания за удължаване на срок. Освен това той не е взел предвид обстоятелството, че към меродавния момент правило 71, параграф 1 от Регламент № 2868/95 не е могло да се конкретизира посредством насоки за подаване на възражение или чрез други изисквания от страна на СХВП, като не е допусната никаква възможност за тълкуване на уважителните причини за удължаване на срока. Така Първоинстанционният съд не е проучил в пълна степен фактическата обстановка по делото, съответно е направил неправилно тълкуване на правило 71, параграф 1, изречение второ от Регламент № 2868/95.
2)
Освен товаПървоинстанционният съд не е изпълнил и задължението си за мотивиране, тъй като не е дал отговор на изтъкнатите от жалбоподателя факти, че към момента на изготвяне на молбата за продължаване на срок не е съществувала нито законова уредба, нито тълкувателна основа за изготвянето на молба за продължаване на срок. Тъй като молбата за продължаване на срок е била мотивирана, Първоинстанционният съд е трябвало да посочи и от какви правни съображения следва, че мотивите към молбата за продължаване на срок се считат за недостатъчни.
3)
Първоинстанционният съд е нарушил член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, като е тълкувал неправилно тази разпоредба, и то в смисъл, че в процедурата по възражение СХВП не разполага с право на преценка дали да вземе под внимание късно представени доказателства. Той неправилно не е приел, че при всички случаи апелативният състав е длъжен да упражни правото си на преценка, което не се изключва от разпоредбите на член 43 от Регламент № 40/94 и от правило 22, параграф 2, изречение второ от Регламент № 2868/95.
Full & Egal Universal Law Academy