21.6.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 158/8
Иск, предявен на 11 март 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия
(Дело C-110/08)
(2008/C 158/13)
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: г-н T. Scharf и г-жа D. Recchia, Bevollmächtigte)
Ответник: Република Австрия
Искания на ищеца
Ищецът иска
—
да се установи, че ответникът е нарушил задълженията си по член 4, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стp. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), доколкото към момента не е представил на Комисията пълен списък на предложените територии от значение за Общността и съответно настоящият предаден на Комисията списък не съдържа пълни данни за шест типа естествени местообитания в алпийския биогеографски район (3230, 6520, *7220, 8130, 9110 и 9180), както и десет типа естествени местообитания (*1530, 3240, *6110, *6230, 6520, 8150, 8220, 9150, 91F0 и *91I0) и дванадесет вида (Vertigo moulinsiana, *Osmoderma eremita, Rutilus pigus, Triturus cristatus, Triturus carnifex, Rhinolophus hipposideros, Barbastella barastellus, Myotis emarginatus, Myotis myotis, Mannia triandra, Buxbaumia viridis, Drepanocladus vernicosus) в континенталния биогеографски район.
—
да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С цел да се създаде взаимосвързана екологична мрежа от специални защитени територии по установен хронологичен план, член 4, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО въвежда изискване, въз основа на посочените в приложение III към тази директива критерии и съответната научна информация, всяка държава-членка да представи списък на териториите, в който да бъдат включени съдържащите се в приложение I типове естествени местообитания и посочените в приложение II местни видове. В тези национални списъци следва да се включат териториите, които обхващат приоритетните типове естествени местообитания и видове, избрани от държавите-членки въз основа на критериите в приложение III. „Приоритетни“ са онези видове и типове естествени местообитания, които са застрашени от изчезване и за запазването на които Общността носи особена отговорност поради обхвата на тяхното естествено разпространение в рамките на европейската територия на държавите-членки. Този списък следва да се изпрати до Комисията в срок от три години след нотифицирането на директивата, заедно с информация за отделните територии. За Република Австрия директивата е влязла в сила с присъединяването към Европейския съюз на 1 януари 1995 г., заедно с посочените в Договора за присъединяване изменения и към настоящия момент срокът за транспонирането й безспорно е изтекъл.
Тъй като Република Австрия все още не е изпратила на Комисията пълен списък на предложените територии от значение за Общността, тя е нарушила задълженията си по член 4, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО.
Република Австрия твърди, че са налице нарушения на процесуалните правила, които са основание за недопустимост на поведението на Комисията.
Първото възражение на ответника се отнася до т. нар. резервни списъци, а именно списъците на типове местообитания и видове, по отношение на които Комисията е установила непълнота на мрежата в решенията си за списъците на територии от значение за Общността за алпийския и за континенталния биогеографски район. Ответникът изтъква, че тъй като в директивата не се предвижда изготвяне на резервни списъци, Комисията не е оправомощена да се позовава на тях, за да упреква ответника в непълно съобщаване на защитените територии.
Този довод обаче не можел да бъде приет. В случая съвсем не се касае за това дали директивата урежда или не изготвянето на резервни списъци, а дали представените на Комисията национални списъци с предложения са пълни. За Комисията резервните списъци представляват само описание на празнотите по пътя към изготвяне на пълната мрежа „Натура 2000“. Дори директивата да не предвижда такива списъци, то тя и не забранява съставянето им.
Чрез уведомяването за допълнително последващо определяне доводът на ответника, че не може да се защити, тъй като не може да разбере научните данни, изтъкнати от Комисията, е лишен от основание: явно ответникът е бил в състояние сам да установи необходимостта от допълнително последващо определяне. Освен това ответникът безспорно е бил включен в биогеографския процес.
Дългият период между първото мотивирано становище и първото и второто допълващи становища по никакъв начин не е лишил ответника от процесуални права и следователно Комисията не може да бъде държана отговорна за това. Комисията не е предявила иск срещу ответника още през 1998 г. само защото имала основания да приеме, че той скоро ще изпълни задължението си по директивата. На ответника бил определян срок общо три пъти, за да предостави пълното съобщение на Комисията. Така той е могъл са се ползва от необичайно дълъг срок от време, през който е можел както да вземе отношение по твърденията на Комисията, така и да лиши производството от неговия предмет.
Също така доводът, че Комисията е отправила искания за извършване на последващо определяне съгласно процедурата по член 4 от Директивата и поради това „те не е можело да се оценят като продължение на производството по неизпълнение на задължения“, не изглежда убедителен. Именно защото исканията за последващо определяне се вписват в процедурата по член 4 от директивата, а етапът на определяне е трябвало да бъде вече отдавна приключил, исканията за последващо определяне показват ясно, че ответникът все още не е изпълнил задължението си по член 4. Доколкото години наред Комисията е приемала последващото определяне без да предяви иск, ответникът е получавал нови възможности да лиши производството от неговия предмет чрез изпълнението на своите задължения.
Накрая следва да се заключи, че противно на твърдението на ответника предвидената в член 5 от директивата консултативна процедура не е приложима в настоящия случай. Посочената процедура е предвидена само за изключителни случаи, когато трябва да бъде разрешено определено научно противоречие между Комисията и държава-членка, свързано с дадена територия, но не и когато, както в настоящия случай, като цяло се касае за непълно съобщаване на територии.
Отправените от ответника възражения, свързани с процедурата, също са неоснователни.
Full & Egal Universal Law Academy