21.6.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 158/10
Жалба, подадена на 1 април 2008 г. от Dorel Juvenile Group, Inc. срещу решението на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 24 януари 2008 г. по дело T-88/06 — Dorel Juvenile Group, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)
(Дело C-131/08 Р)
(2008/C 158/14)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Dorel Juvenile Group, Inc. (представител: д-р G. Simon, Rechtsanwältin)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на Първоинстанционния съд (пети състав) от 24 януари 2008 г. по дело Т-88/06,
—
да се отмени решение № R 616/2004-2 на втори апелативен състав от 11 януари 2006 г. и
—
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят твърди, че преценката на Първоинстанционния съд на условията за регистриране на търговска марка е твърде ограничителна. Той претендира, че Първоинстанционният съд е преценил естеството на думите „SAFETY 1st“ чрез отделен анализ на елемента „1st“ и е основал решението си на презумпцията, че тъй като този елемент е лишен от отличителен характер, той не може да придобие такъв характер при комбиниране с елемента „SAFETY“ от търговската марка. Според жалбоподателя Първоинстанционният съд е трябвало да прецени отличителния характер на марката въз основа на цялостното възприемане на думите „SAFETY 1st“ от средния потребител. Извършеното от съда разделяне на търговската марка „SAFETY 1st“ на съставните й части не отразява схващането и подхода на потребителите.
Обжалваното решение се основава на критерий, според който изразът „safety first“ се употребява за обозначаване на стоките, попадащи в обхвата на заявената марка, „като информация относно качество или характерна особеност на стоките“. Жалбоподателят твърди, че този критерий е релевантен в контекста на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, но не е мерилото, според което следва да се преценява член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент. Следователно съдът основал становището си, че разглежданият знак попада в приложното поле на член 7, параграф 1, буква б), на обстоятелството, че той не отговаря на критериите за закрила, уредени в член 7, параграф 1, буква в).
На последно място жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд пренебрегнал и факта, че член 12, буква б) от Регламент № 40/94 (1) представлява коректив за тълкуването на член 7, параграф 1, буква б).
(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
Full & Egal Universal Law Academy