5.7.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 171/14
Жалба, подадена на 3 април 2008 г. от Efkon AG срещу определението на Първоинстанционния съд (пети състав) от 22 януари 2008 г. по дело T-298/04 — Efkon AG/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз
(Дело C-146/08 P)
(2008/C 171/25)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Efkon AG (представител: M. Novak, Rechtsanwalt)
Други страни в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
Съдът на Европейските общности да постанови решение и да отмени като незаконсъобразно обжалваното определение на Първоинстанционния съд от 22 януари 2008 г. (T-298/04) и да разпореди на същия да проведе редовно производство и да постанови решение по същество;
—
Съдът да отмени обжалваната разпоредба от директивата като лишена от правна валидност и да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски;
—
Съдът да установи по-нататък, че определението от 22 януари 2008 г., постановено по подадена на 21 юли 2004 г. жалба, представлява нарушение на член 6 от EMRK поради прекалено дългата продължителност на производството и това е основание за предоставяне на правна закрила на жалбоподателя.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят обосновава своята жалба срещу посоченото определение на Първоинстанционния съд с неправилно тълкуване на член 230, четвърта алинея EО и с допусната в хода на производството правна грешка.
Първоинстанционният съд бил отхвърлил жалбата като недопустима на основание на това, че жалбоподателят не бил засегнат пряко и лично от обжалвания акт по смисъла на член 230, четвърта алинея EО.
Това правно становище било погрешно. Първоинстанционният съд не бил преценил, че посегателството в областта на интелектуалната собственост само по себе си представлява лично и пряко засягане, което води до лично и пряко засягане по смисъла на член 230, четвърта алинея EО. Същността на патента се състояла в това, че на определен правен субект се предоставяло изключително, ограничено във времето право. Такова право логично можело да бъде учредено само на един правен субект. Никой друг не разполагал с тези права, поради което посегателството над това право чрез общностен правен акт непременно водело до възникване на лично и пряко засягане.
Доводът на Първоинстанционния съд, според който освен жалбоподателя съществуват и други лица, предлагащи електронни системи за пътно таксуване, които евентуално са засегнати по същия начин като жалбоподателя и поради това налице не е пряко и лично засягане, не бил основателен. Не можело да се изключи съществуването на пряко и лично засягане по смисъла на член 230, четвърта алинея EО въз основа на това, че имало и други засегнати от обжалвания правен акт лица, когато те дори не притежавали патент.
Отхвърлянето на уведомлението на жалбоподателя, от което ставало ясно, че той разработва ISO-CALM-инфрачервен стандарт и поради това е получил държавно отличие, се изтъква като нарушение на правото на участие на страната в производството. Накрая продължаването на производството за период от четири години също не можело да бъде прието и само по себе си представлявало тежко нарушение на процесуални правила.
Full & Egal Universal Law Academy