2.8.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 197/12
Иск, предявен на 20 май 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания
(Дело C-211/08)
(2008/C 197/19)
Език на производството: испански
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и R. Vidal Puig)
Ответник: Кралство Испания
Искания на ищеца
—
Да се обяви, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 49 от Договора, като отказва на лицата, обхванати от испанската Sistema Nacional de Salud [национална здравно-осигурителна система], възстановяване на медицинските разходи, които те са направили в друга държава-членка при болнично лечение, получено в съответствие с член 22, параграф 1, буква a), i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (1) на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността („Регламент № 1408/71“), доколкото в държавата-членка, в която се провежда посоченото лечение, се прилага по-ниско ниво на покриване на разходите от предвиденото в испанското законодателство.
—
Да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
1.
Испанското законодателство в областта на социалното осигуряване предвижда, че болничните услуги, които се покриват от националната здравно-осигурителна система, трябва да се предоставени от собствената система, освен при изключителни обстоятелства на „спешна, незабавна и животоспасяваща медицинска помощ“. Вследствие на това, когато лице, обхванато от испанската национална здравно-осигурителна система, се намира временно на територията на друга държава-членка и по време на този престой получи болнична помощ, която е необходима от медицинска гледна точка, в съответствие с член 22, параграф 1, буква a), i) от Регламент № 1408/71, направените от него разходи не се възстановяват от испанските органи.
2.
Когато нивото на покриване на болничните разходи, което се прилага от правната уредба на друга държава-членка, е по-неблагоприятно от предвиденото в испанското законодателство, отказът на испанските органи да възстановят разликата може да възпре лицата, обхванати от испанската национална здравно-осигурителна система, да отидат в посочената държава-членка, за да получат услуги, които не са здравни (например образователни или туристически услуги) или, когато става въпрос за лица, които вече са се преместили там, да ускорят връщането си, за да получат безплатно болнично лечение в Испания. Поради това спорната испанска правна уредба може да ограничи както предоставянето на услугите, различни от медицински, които първоначално са причина за това лицето да се намира временно в друга държава-членка, така и последващото предоставяне на медицински услуги в тази държава-членка съгласно член 22, параграф 1, буква a), i) от Регламент № 1408/71.
3.
Посочените ограничения за свободното предоставяне на услуги не са обосновани съгласно Договора. В частност испанските власти не са доказали, че тези ограничения са необходими, за да се избегне сериозно засягане на финансовото равновесие на испанската национална здравно-осигурителна система. Следователно трябва да се заключи, че спорната правна уредба противоречи на член 49 ЕО.
(1) ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26.
Full & Egal Universal Law Academy