15.8.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 209/27
Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 3 юни 2008 г. — Google France/CNRRH, Pierre-Alexis Thonet, Bruno Raboin, Tiger, франчайзополучател на „Unicis“
(Дело C-238/08)
(2008/C 209/41)
Език на производството: френски
Препращаща юрисдикция
Cour de cassation (chambre commerciale, financière et économique)
Страни в главното производство
Ищец: Google France
Ответници: CNRRH, Pierre-Alexis Thonet, Bruno Raboin, Tiger, франчайзополучател на „Unicis“
Преюдициални въпроси
1)
Запазването, от страна на икономически оператор, чрез възмезден договор за каталогизиране в Интернет на ключова дума, водеща, при търсене, в което тази дума е използвана, до изобразяването на връзка, предлагаща свързване към сайт, използван от този оператор за предлагане на стоки или услуги за продажба и възпроизвеждаща или имитираща, регистрирана от трето лице марка за означаване на идентични или подобни стоки, без разрешение на притежателя на тази марка, представлява ли, само по себе си, нарушаване на изключителното право, гарантирано на последния с член 5 от Първа директива 89/104/EИО на Съвета от 21 декември 1988 година (1)?
2)
Трябва ли член 5, параграф 1, букви а) и б) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките да се тълкува в смисъл, че доставчикът на възмездна услуга за каталогизиране, който предоставя на разположение на рекламодателите ключови думи, които възпроизвеждат или имитират заявени марки, и организира посредством договора за каталогизиране създаването или привилегированото изобразяване, от тези ключови думи, на рекламни препратки към сайтове, на които се предлагат идентични стоки или стоки, подобни на обхванатите от регистрацията на марки, извършва използване на тези марки, което притежателят им има право да забрани?
3)
В хипотезата, в която едно такова използване не би представлявало използване, което може да се забрани от притежателя на марката в приложение на директивата и регламента [(ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността] (2), може ли доставчикът на възмездна услуга за каталогизиране да се счита за предоставящ услуга на информационното общество, състояща се в съхраняване на информация, предоставена на получателя на услугата по смисъла на член 14 от Директива 2000/13/ЕО от 8 юни 2000 година (3), така че от него да не може да се търси отговорност, преди той да е бил информиран от притежателя на марката за незаконното използване на знака от рекламодателя?
(1) Първа директива на Съвета 89/104/EИО от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (OВ 1989 г., L 40, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).
(2) OВ 1994 г., L 11, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17 том 1, стр. 146.
(3) Директива 2000/31/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (OВ L 178, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).
Full & Egal Universal Law Academy