2.8.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 197/15
Иск, предявен на 2 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Френската република
(Дело C-241/08)
(2008/C 197/25)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: г-жа D. Recchia и г-н J.-B. Laignelot)
Ответник: Френската република
Искания на ищеца
—
да се установи, че като не е взела всички необходими законови и подзаконови мерки за правилното транспониране на член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), Френската република не е изпълнила задълженията си по силата на тази директива;
—
да се осъди Френската република да заплати разноските.
Правни основания и основни доводи
Комисията повдига две твърдения за нарушение в подкрепа на своя иск, изведени съответно от нарушение на член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 92/43/ЕИО (директива „местообитания“).
С първото си твърдение за нарушение ищецът набляга на изричния характер на член 6, параграф 2 от директивата „местообитания“, който забранява всяко влошаване на състоянието на защитените местообитания. Въвеждането в националното законодателство на понятието „значително въздействие“ за ограничаване на прилагането на цитираната по-горе разпоредба, било необосновано. Също така националният законодател не можел да прави категорични твърдения за „необезпокояващия“ характер на определени дейности, като например лова или риболова, на териториите на „Natura 2000“, дори и те да се упражняват временно или в рамките на действащата национална уредба.
С второто си правно основание Комисията изтъква първо, че разпоредбата на член 6, параграф 3 от директивата „местообитания“ изисква всички планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, да бъдат подлагани на съответната проверка, освен в случаите на стриктно тълкуване. Законодателството на ответника поставяло проблем от гледна точка на общностното право, доколкото то системно освобождавало от процедурата на проверка отражението върху околната среда на строителните работи, строежите или дейностите по благоустрояване, предвидени в договорите на „Natura 2000“.
Комисията изтъква след това, че във френското право съществуват проекти, които не изискват нито разрешение, нито административно одобрение и които вследствие на това са освободени от процедурата на проверка. А някои от тези проекти имали значително въздействие на териториите на „Natura 2000“ от гледна точка на целите за защита на видовете.
Според Комисията националното законодателство на последно място трябвало да наложи на жалбоподателите ясно задължение да предвидят алтернативни решения в случаите на отрицателна оценка на отражението на един проект или на план за управлението на такава територия.
(1) ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.
Full & Egal Universal Law Academy