30.8.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 223/26
Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden на 18 юни 2008 г. — Ladbrokes Betting & Gaming Ltd. и Labdrokes International Ltd./Stichting de Nationale Sporttotalisator
(Дело C-258/08)
(2008/C 223/41)
Език на производството: нидерландски
Препращаща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden.
Страни в главното производство
Ищец: Ladbrokes Betting & Gaming Ltd. и Labdrokes International Ltd.
Ответник: Stichting de Nationale Sporttotalisator
Преюдициални въпроси
1.
Отговаря ли на изведеното в съдебната практика на Съда на Европейските общности, по-специално в Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Gambelli (C 243/01, Recueil 2003 г., I 13031) условие, свързаните с хазарта дейности да бъдат ограничавани по последователен и систематичен начин, дори и когато на притежателя или на притежателите на разрешение за организиране на хазартни игри е позволено да направят организираните от тях хазартни игри по-привлекателни чрез въвеждане на нови хазартни игри, да привличат вниманието на по-широк кръг потребители чрез реклама на организираните от тях хазартни игри и така да отклонят (потенциални) участници от участие в незаконни хазартни игри (вж. Решение на Съда на Европейските общности от 6 март 2007 г., Placanica и. др., C 338/04, C 359/04 и C 360/04, Slg. 2007, I 1891, точка 55, in fine), ограничителна национална политика спрямо хазарта, насочена към управление на склонността към участие в хазартни игри, която политика допринася всъщност за постигане на преследваните със съответната национална правна уредба цели, а именно овладяване на пристрастеността към участие в хазартни игри и предотвратяване на измамите, като, поради регламентиране предлагането на хазартни игри, участието в подобни става (все) по-ограничено, което не би било така без наличието на национална система за регулиране?
2.a
Ако се приеме, че дадена национална правна уредба на политиката спрямо хазарта е съвместима с член 49 EО, трябва ли националният съд винаги, когато прилага последната по отношение на конкретен случай, да проверява дали мярката, която трябва да бъде приета, като например разпореждането с наличен софтуер да се осуети достъпа до Интернет сайт за участие на лица с местопребиваване в съответната държава-членка в хазартни игри, които се предлагат на този сайт, отговаря сама по себе си, при обстоятелствата на конкретния случай, на условието действително да се държи сметка за посочените с оглед обосновка на националната правна уредба цели и дали, като се вземат предвид тези цели, произтичащото от тази правна уредба и от нейното прилагане ограничение на свободното предоставяне на услуги не е несъразмерно?
2.б
Има ли значение за отговора на въпрос 2.a дали, мярката, която трябва да се разпореди, не е поискана или наложена от националните органи в рамките на прилагането на националната правна уредба, а в рамките на гражданско производство, в което притежаващият необходимото разрешение организатор на хазартни игри иска да бъде взета мярка на основание на извършено срещу него, от гледна точка на гражданското право, непозволено увреждане, което се състои в това, че насрещната страна не спазва съответната национална уредба и по този начин си създава нелоялно предимство спрямо притежаващия необходимото разрешение организатор на хазартни игри?
3.
Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че прилагането на тази разпоредба води до това, компетентният орган на държава-членка на основание на действащата в тази държава-членка затворена система за издаване на разрешения на лицата, предлагащите хазартни услуги, не може да забрани на предлагащо хазартни услуги лице, на което вече е издадена разрешение за предоставяне на такива услуги по Интернет, да предлага тези услуги по Интернет и в споменатата по-горе държава-членка?
Full & Egal Universal Law Academy