8.11.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 285/17
Жалба, подадена на 21 юли 2008 г. от Transports Schiocchet — Excursions SARL срещу определение на Първоинстанционния съд (четвърти състав), постановено на 19 май 2008 г. по дело T-220/07, Transports Schiocchet — Excursions/Комисия
(Дело C-335/08 P)
(2008/C 285/28)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Transports Schiocchet — Excursions SARL (представител: адв. D. Schönberger, avocat)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Определение на Първоинстанционния съд от 19 май 2008 г.,
—
като се разгледа спора, да се уважат исканията, направени в първоинстанционното производство и така да се направи окончателно произнасяне по спора,
—
при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд,
—
да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят се позовава на три правни основания в подкрепа на своята жалба.
С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа на правна сигурност, приложим за решенията на общностните юрисдикции, член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО, както и член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото в точка 39 от обжалваното определение Първоинстанционният съд бил постановил, че предявяването на исковете на жалбоподателя пред националните юрисдикции нито спира, нито прекъсва давностните срокове, макар че в по-ранните си решения, които имат сила на пресъдено нещо, Първоинстанционният съд напротив бил насърчил подаването на иск пред националните инстанции.
С второто си правно основание жалбоподателят посочва множество грешки, които Първоинстанционният съд бил допуснал при преценката на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност — грешки, свързани с изопачаване на фактите и на исканията от неговата искова молба, на член 288, втора алинея ЕО, както и на член 230 ЕО що се отнася по-специално до твърдяното потвърждение от страна на националните юрисдикции на позицията на Комисията и до преценката относно периода, по време на който са били понесени вредите.
С третото си правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на член 4, параграф 2 и член 2, параграф 1.3 от Регламент № 684/92 (1), тъй като следвайки предложеното от Комисията тълкуване, Първоинстанционният съд бил квалифицирал погрешно като „специални редовни превози“ (член 4, параграф 2), за които не се изисква разрешение, дейността на конкурентите, докато в случая ставало въпрос за дублиращи или временни превози (член 2, параграф 1, точка 3), за които се прилагат същите правила като за редовните превози, извършвани от жалбоподателя.
(1) ОВ L 74, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 34.
Full & Egal Universal Law Academy