25.10.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 272/11
Жалба, подадена на 7 август 2008 г. от Internationaler Hilfsfond e.V. срещу Решение на Първоинстанционния съд (Пети състав), постановено на 5 юни 2008 г. по дело T-141/05, Internationaler Hilfsfonds eV/Комисия на Европейските общности
(Дело C-362/08 P)
(2008/C 272/20)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Internationaler Hilfsfonds eV (представител: H. Kaltenecker, Rechtsanwalt)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
Да се отмени Решение на Първоинстанционния съд от 5 юни 2008 г.,
—
да се реши окончателно делото по същество и да се отмени обжалваната мярка на Комисията от 14 февруари 2005 г. (член 54 от Процедурния правилник на Съда),
—
при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд за повторно разглеждане,
—
да се осъди Комисията да заплати по производствата и направените от жалбоподателя съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Първоинстанционният съд отхвърля като недопустима подадената от жалбоподателя жалба за отмяна срещу решението на Комисията, с което му се отказва достъп до определени документи във връзка с договор LIEN 97-2011 за съвместно финансиране на организирана в Казахстан програма за медицинска помощ, по следните мотиви: жалбата е насочена срещу мярка, с която само се потвърждава по-ранно, произвело вече последици решение, а ако се окаже че обжалваната мярка е не само потвърдителна, тя не би могла да се разглежда като решение, което може да бъде атакувано с жалба по смисъла на Регламент № 1049/2001.
Според жалбоподателя решението съдържа пороци както от правна гледна точка така и с оглед на преценка на фактите.
На първо място, що се отнася до квалификацията на обжалваната мярка, Първоинстанционният съд не се съобразил с това, че адресираното по-рано на жалбоподателя решение на Комисията в отговор на потвърждение на заявлението по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент 1049/2001 трябвало да се разглежда като недействително, защото не било съставено от Генералния секретариат на Комисията и не съдържало нито мотиви, нито разяснение относно правата на страните. Тъй като се касаело за отказ, който не произвеждал правни последици, той не можел да бъде предмет на жалба за отмяна. Ето защо само обжалваната мярка, т.е. отговорът на Комисията на новото заявление на жалбоподателя, можел да се разглежда като окончателно решение, което, обратно на схващането на Първоинстанционния съд, било всъщност предшествано от ново и цялостно изследване на положението от страна на Комисията. Според жалбоподателя, обжалваната мярка можело изобщо да не е „само потвърдителна мярка“, тъй като потвърждаването на юридическо нищо е безсмислица. За съжаление Първоинстанционният съд бил пропуснал обаче да изследва дали по-ранното решение е действително от правна гледна точка, като това довело да неправилна квалификация на обжалваната мярка на Комисията.
На второ място, твърдението на Първоинстанционния съд, че обжалваната мярка била отговор на първо заявление по смисъла на Регламент № 1049/2001, поради което не било възможно да се разглежда като решение, което можело да се атакува с жалба, се дължало на неправилното тълкуване на член 7, параграф 2 от Регламент 1049/2001. Първоинстанционният съд не съобразил, че тази разпоредба по принцип допускала подаването на второ заявление, без да го въздига в задължение. Предвид неконструктивното поведение на Комисията през време на предхождащата производството фаза, жалбоподателят вече не бил задължен да подава допълнително заявление. В хода на производството жалбоподателя поискал да бъде вписано в протокола от заседанието неговото становище относно характера на тази разпоредба, тъй като по тази точка протоколът не бил изчерпателен. С отхвърляне на искането за поправка в протокола от заседанието Първоинстанционният съд допуснал също нарушение на процесуалноправните правила.
Full & Egal Universal Law Academy