22.11.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 301/18
Жалба, подадена на 15 септември 2008 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети разширен състав) от 1 юли 2008 г. по дело T-266/02, Deutsche Post AG, подкрепено от Федерална република Германия срещу Комисия на Европейските общности, подкрепена от Bundesverband Internationaler Express- und Kurierdienste e.V. (BIEK) и UPS Europe NV/SA (факс от 12 септември 2008 г.)
(Дело C-399/08 P)
(2008/C 301/33)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: V. Kreuschitz, J. Flett, B. Martenczuk)
Други страни в производството: Bundesverband Internationaler Express- und Kurierdienste eV, UPS Europe NV/SA, Deutsche Post AG, Федерална република Германия
Искания на жалбоподателя
—
Да се отмени изцяло обжалваното решение,
—
Да се установи съгласно член 61 от Статута на Съда, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не е доказал, че решението нарушава член 87, параграф 1 ЕО, и съответно жалбата да се отхвърли. При условията на евентуалност, Комисията иска делото да се върне за ново разглеждане на Първоинстанционния съд,
—
Да се осъди жалбоподателят в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Ответник по жалбата е Deutsche Post AG (DPAG) — голямо предприятие, извършващо дейност в международен аспект в областта на пощенските услуги, което е получило значителни компенсационни плащания от държавни средства. В отделно решение по член 82 ЕО от 2002 г., което не било обжалвано, Комисията била установила, че DPAG е злоупотребила с господстващото си положение на пазара на колетни пратки посредством цени, които не покриват разходите. Тъй като в съответния период DPAG повсеместно било реализирало загуби, тази агресивна ценова политика могла да бъде финансирана само със средства, които предприятието получило като финансова компенсация.
В настоящата жалба централно място заема въпросът, кой метод за анализ е можела да използва Комисията при особените обстоятелства на конкретния случай, за да установи наличието на незаконна държавна помощ, предоставена на DPAG.
Според предпочетения в обжалваното решение от Първоинстанционния съд метод би трябвало всички приходи и разходи, свързани със задължението за обществена услуга, да се проверят във връзка с това дали предприятието е получило завишена финансова компенсация от страна на държавата. От наличието на подобна свръхкомпенсация би могло да се заключи, че тези средства са били използвани и за финансирането на нелоялната ценова политика в съседния пазар на колетните пратки „от врата до врата“.
Според използвания в решението метод, са били изследвани породените от нелоялната ценова политика дефицити в съседния пазар и се е установи, дали тези дефицити са компенсирани с държавни средства. Установяла ли се такава компенсация и липсвал ли е друг източник на средства (във формата на собствени средства на предприятието), би трябвало да се заключи, че са били използвани държавни средства за финансиране на нелоялната ценова политика в съседния пазар на колетните пратки „от врата до врата“.
Комисията счита за законосъобразен метода, използван от нея в решението. С негова помощ, въз основа на поредица от взаимосвързани логични аргументи, които включват и предположението, че в крайна сметка парите би трябвало да дойдат от някъде, можело да се направи заключение за наличие на неправомерна държавна помощ. В обжалваното съдебно решение не са били поставени под въпрос нито поредицата от взаимосвързани аргументи, нито стоящите в основата ѝ факти. Въпреки това, без по-нататъшни обяснения в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изхождал от позицията, че само първият метод можел да се вземе предвид.
Комисията се позовава на следните правни основания: Налице е нарушение на член 87, първа алинея и член 86, втора алинея ЕО, доколкото в обжалваното съдебно решение тези разпоредби са изтълкувани погрешно в смисъл, че изключвали приложението на метод, който иначе не се оспорва в обжалваното съдебно решение, който метод давал възможност да се заключи наличието на несъвместима с общия пазар държавна помощ въз основа на логични и убедителни аргументи. Освен това Комисията се позовава на това, че Първоинстанционният съд не е компетентен, както и на нарушение на член 230 ЕО, доколкото Първоинстанционният съд е надхвърлил правомощията си и е излязъл извън предвиденото в член 230 ЕО правомощие за извършване на проверка, както и на член 36 от Статута на Съда, доколкото Първоинстанционният съд е пропуснал да обоснове незаконосъобразността на използвания в решението метод.
Full & Egal Universal Law Academy