6.12.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 313/13
Жалба, подадена на 19 септември 2008 г. от Knauf Gips KG срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 8 юли 2008 г. по дело T-52/03 Knauf Gips KG/Комисия на Европейските общности
(Дело C-407/08 P)
(2008/C 313/19)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Knauf Gips KG (представители: M. Klusmann и S. Thomas, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени в неговата цялост Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 8 юли 2008 г. по дело T-52/03 Knauf Gips/Комисия;
—
при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд за ново разглеждане;
—
по-нататък при условията на евентуалност, да се намали по подходящ начин глобата, наложена на жалбоподателя в член 3 от обжалваното решение на Комисията от 27 ноември 2002 г., при всички положения поне с 54,51 милиона евро;
—
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбата срещу решението, с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу Решение 2005/471/EО на Комисията от 27 ноември 2002 г., почива на следните три правни основания:
1.
С първото си правно основание жалбоподателят посочва, че е налице нарушение на правото на защита, включително нарушение на принципа, свързан с правото на участие на страната в производството. Жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд не е спазил принципите, които важат по отношение правните последици на отказа за предоставяне на достъп до уличаващи документи и на неправомерното непредоставяне на оневиняващи доказателства. С първата част от това правно основание жалбоподателят твръди, че решението на Комисията трябва да бъде отменено, тъй като Комисията му е отказала предоставянето на достъп до отегчаващи доказателства, на които впоследствие съответно се основавало решението. С втората част от първото правно основание жалбоподателят посочва, че обжалваното решение е довело до самостоятелно нарушение на правото му на защита, тъй като Комисията неправомерно не е предоставила достъп и до смекчаващи доказателства, което вероятно щяло да доведе до отмяната на решението.
2.
С второто си правно основание жалбоподателят изтъква наличието на нарушение на член 81, параграф 1 EО поради основни нарушения на правилата за доказване, по-конкретно на принципа in dubio pro reo, както и на материално правни нарушения, по-специално по отношение съществуването на съгласувана практика, която довела до погрешното от правна гледна точка допускане в обжалваното решение, че налице е нарушение на член 81, параграф 1 EО.
3.
С третото си правно основание жалбоподателят посочва, че е налице нарушение на горната граница от 10 % по член 15, параграф 2 от Регламент № 17/62. Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд погрешно му е приписал оборота на други предприятия, които не се контролират от него и които не упражняват контрол върху него. Жалбоподателят изтъква, че той не образува една икономическа единица с другите предприятия.
Full & Egal Universal Law Academy