20.12.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 327/11
Жалба, подадена на 22 септември 2008 г. от Lafarge SA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (трети състав) на 8 юли 2008 г. по дело T-54/03, Lafarge SA/Комисия на Европейските общности
(Дело C-413/08 P)
(2008/C 327/19)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Lafarge SA (представители: А. Winckler, F. Brunet, E. Paroche, H. Kanellopoulos, avocats)
Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, Съвет на Европейския съюз
Искания
—
да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 8 юли 2008 г. по дело T-54/03 и като се уважат направените в първоинстанционното производство искания, въз основа на член 229 от Договора за ЕО, на член 61 от Статута на Съда и на член 17 от Регламент № 17/62 (1) на Съвета, понастоящем член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета (2), да се отмени Решение 2005/471/ЕО на Европейската комисия от 27 ноември 2002 г. (3), доколкото с него се налага глоба на жалбоподателя,
—
при условията на евентуалност, да се отмени частично Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2008 г. по дело T-54/03 и като се уважат направените в първоинстанционното производство искания, да се намали размерът на глобата, наложена от Комисията на жалбоподателя с Решение 2005/471/ЕО от 27 ноември 2002 г.,
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква шест правни основания в подкрепа на жалбата си.
С първото си правно основание жалбоподателят твърди главно, че Първоинстанционният съд е изопачил подложените на преценка от него факти, доколкото постановил, че Комисията правилно е могла да основе самото наличие на нарушения, като се позовава на твърдян общ контекст на нарушения във връзка с обмен на информация, довел до ограничаване на конкуренцията и стабилизиране на пазара на гипсокартони.
С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на правилата относно доказателствената тежест, на принципа за презумпцията за невиновност и на последицата от него — принципът „in dubio pro reo“, доколкото Първоинстанционният съд сметнал, че Комисията е установила участието на жалбоподателя в едно единствено, сложно и продължавано нарушение, при положение че дори не са налице доказателства за наличието на нарушението и за неговата продължителност.
С третото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, както и че е нарушил принципа на равно третиране, доколкото потвърдил позицията на Комисията, която приема редица доказателства за достатъчни, за да се установи наличието на нарушение, извършено от жалбоподателя, като същевременно тези доказателства са приети за недостатъчни с оглед на установяването на същото нарушение по отношение на конкурентно дружество.
С четвъртото си правно основание жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е нарушил принципите на пропорционалност и на равно третиране, доколкото не променил първоначалния размер на наложената глоба, който Комисията определила без да вземе предвид оборота на Lafarge и пазарните му дялове спрямо тези на конкурентите му.
С петото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото и не е изпълнил задължението си за мотивиране, доколкото постановил, че Комисията основателно е увеличила размера на наложената на жалбоподателя глоба поради наличието на повторност на нарушението, въпреки че не съществува нито правно основание, нито окончателно осъждане, които да обосновават подобно увеличение. По този начин Първоинстанционният съд нарушил както общия принцип на законоустановеност на наказанията, така и принципите на правната сигурност и на доброто правораздаване.
С шестото си и последно правно основание жалбоподателят твърди най-накрая, че Първоинстанционният е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че Комисията основателно е увеличила първоначалния размер на глобата с оглед на възпиращия ефект, въпреки че тя трябвало да вземе предвид окончателния размер на последната, за да прецени дали е необходимо да увеличава размера на глобата с оглед на този ефект.
(1) Регламент № 17/62 на Съвета от 7 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове 85 и 86 от Договора (ОВ 13, стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3).
(2) Регламент № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
(3) Решение на Комисията от 27 октомври 2002 г. по преписка COMP/E-1/37.152, Гипсокартони, ОВ L 166, 2005 г., стр. 8).
Full & Egal Universal Law Academy