22.11.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 301/23
Жалба, подадена на 23 септември 2008 г. от Sviluppo Italia Basilicata SpA срещу решението на Първоинстанционния съд (Трети състав), постановено на 8 юли 2008 г. по дело T-176/06, Sviluppo Italia Basilicata SpA/Комисия на Европейските общности
(Дело C-414/08 P)
(2008/C 301/37)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Sviluppo Italia Basilicata SpA (представители: F. Sciaudone, R. Sciaudone и A. Neri, avvocati)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
Sviluppo Italia Basilicata SpA иска от Съда:
—
да отмени решението на Първоинстанционния съд от 8 юли 2008 г. по дело Т-176/06 („обжалваното съдебно решение“) и да върне делото на Първоинстанционния съд, за да се произнесе по същество съобразно дадените от Съда указания;
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по производството по дело Т-176/06.
Правни основания и основни доводи
С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е отхвърлил подадената от жалбоподателя жалба с предмет, от една страна, искане за отмяна на Решение С (2006) 1706 на Комисията от 20 април 2006 г. („спорното решение“) за намаляване на помощта от Европейския фонд за регионално развитие в полза на общата субсидия за реализиране на мерките за подпомагане на малките и средните предприятия, развиващи дейност в регион Basilicate в Италия и, от друга страна, искане за обезщетение на претърпените от жалбоподателя вреди в резултат на приемането на това решение.
В подкрепа на исканията си жалбоподателя изтъква различни грешки при прилагане на правото, допуснати от Първоинстанционния съд.
На първо място, жалбоподателят твърди, че като разгледал правните основания в ред, различен от реда, в който те са изложени в първоинстанционната жалба, Първоинстанционният съд явно преиначил смисъла и цялостния обхват на жалбата.
На второ място, жалбоподателят изтъква различни грешки при прилагане на правото, свързани с тълкуването и прилагането на общата субсидия, на Конвенцията и на фиш № 19 от Решение № 97/322/ЕО (1). Според жалбоподателя, Първоинстанционният съд разбрал неправилно истинското съдържание и целта на мярка № 2 от общата субсидия съгласно горепосочените актове. Тази груба, първоначална грешка опорочила последващото тълкуване на Първоинстанционния съд на релевантните понятия (напр. „ангажимент“, „разноски“, „продължителност“).
На трето място, жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд трябвало да установи незаконосъобразността на спорното решение, тъй като то било прието въз основа на твърдяно нарушение на условие („условието за полезност“), което не било посочено нито в решението за предоставяне на помощта, нито в програмата за общо субсидиране, и което повдигало проблеми, свързани с правната сигурност и с твърде широката оперативна самостоятелност при прилагането.
На четвърто място, жалбоподателят посочва неправилното тълкуване и последвалото неприлагане от Първоинстанционния съд на принципите, установени от Съда в Решение от 21 септември 2000 г., по дело С-462/98 Mediocurso/Комисия (2).
На пето място, жалбоподателят изтъква нарушение на член 25 и член 26 от Регламент № 4253/88 (3) относно задълженията на Комисията за наблюдение и контрол. Твърденията на Първоинстанционния съд насърчавали, по-конкретно, неприлагането и неспазването на системата за наблюдение и контрол, установена с тези разпоредби.
На шесто място, жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на правната сигурност, като е отхвърлил оплакванията на жалбоподателя с погрешния мотив, че породените от Комисията (между другото и чрез действието на Надзорния комитет) очаквания във всички случаи са несъвместими с приложимите разпоредби и следователно са неоправдани.
На седмо място, жалбоподателят изтъква изопачаване от страна на Първоинстанционния съд на доказателствата и нарушение на основни принципи, свързани с тежестта на доказване, като той отказва да приеме за доказани факти, които не са оспорени от ответника и са потвърдени от предоставените от жалбоподателя доказателствата.
На осмо място, жалбоподателят изтъква нарушение на общностната съдебна практика относно прилагането на принципа на пропорционалност в случаи на намаляване на предоставена от Общността помощ, тъй като Първоинстанционният съд не е взел предвид фактите, които биха могли да доведат до смекчаване на финансовата корекция.
Що се отнася до правните основания, свързани с искането за обезщетение на вреди, жалбоподателят изтъква преди всичко, че погрешните и недостатъчни мотиви на обжалваното съдебно решение относно отхвърляне на искането за обезщетение на вредите, причинени от незаконсъобразни действия, за които Общността носи отговорност.
Накрая, жалбоподателят изтъква погрешните и недостатъчни мотиви на обжалваното съдебно решение относно отхвърляне на искането за обезщетение на вредите, причинени от незаконсъобразни действия, за които Общността носи отговорност („обективна отговорност“).
(1) Решение на Комисията от 23 април 1997 г. за изменение на решенията за одобрение на рамковите програми за подкрепа, на единните програмни документи и на общностните инициативи, приети по отношение на Италия (ОВ L 146 от 5 юни 1997 г., стр. 11).
(2) (Recueil, 2000 стр. I-7183).
(3) Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните Структурни фондове, от една страна, и между тях и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy