22.11.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 301/26
Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) (Обединено кралство) на 29 септември 2008 г. — Karen Murphy/Media Protection Services Limited
(Дело С-429/08)
(2008/C 301/42)
Език на производството: английски
Препращаща юрисдикция
High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)
Страни в главното производство
Ищец: Karen Murphy
Ответник: Media Protection Services Limited
Преюдициални въпроси
1)
При какви обстоятелства дадено устройство за достъп под условие представлява „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84/ЕО (1)?
2)
В частност дали устройството за достъп под условие представлява „незаконно устройство“, ако е придобито при обстоятелства, при които:
i)
устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава-членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава-членка? и/или
ii)
устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е предоставено и/или активирано чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава-членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава-членка? и/или
iii)
устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да има само домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на футболни мачове в заведение?
3)
Ако отговорът на която и да е част от въпрос 2 е отрицателен, дали член 3, параграф 2 от тази директива не допуска възможността държава-членка да се позове на националната правна уредба, която забранява използването на такива устройства за достъп под условие при описаните във въпрос 2 по-горе обстоятелства?
4)
Ако отговорът на която и да е част от въпрос 2 е отрицателен, недействителен ли е член 3, параграф 2 от тази директива:
а)
тъй като е дискриминационен и/или несъразмерен, и/или
б)
тъй като е в противоречие с правото на свободно движение съгласно Договора, и/или
в)
по друга причина?
5)
Ако отговорът на въпрос 2 е утвърдителен, недействителни ли са член 3, параграф 1 и член 4 от тази директива, тъй като изискват от държавите-членки да наложат ограничения върху вноса от други държави-членки и върху други видове сделки с „незаконни устройства“ при обстоятелства, при които тези устройства могат законно да бъдат внесени и/или използвани за получаване на международни услуги за спътниково излъчване съгласно правилата за свободното движение на стоки по членове 28 и 30 от Договора за ЕО и/или съгласно свободното предоставяне и получаване на услуги по член 49 от Договора за ЕО?
По тълкуването на членове 12, 28, 30 и 49 от Договора за ЕО
6)
Дали членове 28 ЕО, 30 ЕО и/или 49 ЕО не допускат прилагането на национална правна уредба (като раздел 297 от Copyright Designs and Patents Act 1988), съгласно която е престъпление недобросъвестното приемане на програма, включена в услуга за излъчване, предоставяна от място в Обединеното кралство, с цел да се избегне заплащането на съответната цена за приемането на програмата, при някое от следните обстоятелства:
i)
когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава-членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава-членка (в конкретния случай Обединеното кралство)? и/или
ii)
когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е предоставено и/или активирано чрез предоставянето на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава-членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава-членка? и/или
iii)
устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да има само домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на футболни мачове в заведение?
7)
Дали прилагането на въпросната национална правна уредба е във всеки случай недопустимо поради наличието на забранена от член 12 ЕО дискриминация, или е недопустимо по друга причина, тъй като националната правна уредба се прилага към програми, включени в услуга за излъчване, предоставяна от място в Обединеното кралство, но не и от друга държава-членка?
По тълкуването на член 81 от Договора за ЕО
8)
Когато доставчикът на програмно съдържание предостави поредица от изключителни лицензии, всяка от които е за територията на една или повече държави-членки и съгласно които излъчващият оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за излъчващия оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за спътникови декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен способ за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали договорното ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
В частност:
а)
трябва ли член 81, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че се прилага към това задължение само защото се смята, че то има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията?
б)
ако е така, трябва ли освен това да се докаже, че договорното задължение съществено предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията, за да попадне то в приложното поле на забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
(1) Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 година относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие (ОВ L 320, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 73).
Full & Egal Universal Law Academy