10.1.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 6/10
Иск, предявен на 6 октомври 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия
(Дело C-442/08)
(2009/C 6/17)
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A. Caeiros и B. Kotschy)
Ответник: Федерална република Германия
Искания на ищеца
—
да се установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по членове 2, 6, 9, 10 и 11 от Регламент (EИО, Eвратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО Eвратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (1) съответно на Регламент (EО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/EО Eвратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (2), като
—
въпреки получаването на известие за взаимна помощ е допуснала митнически вземания да се погасят по давност и със закъснение е превела по сметка съответните собствени ресурси,
—
е отказала да заплати натрупаните лихви за забава.
—
да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
От 1994 г. насам в Германия са внесени моторни превозни средства от Унгария в рамките на установения с Европейското споразумение между ЕО и Унгария преференциален митнически режим. С известие за взаимна помощ от 26 юни 1998 г. Европейската служба за борба с измамите (наричана по-нататък „OLAF“) уведомява държавите-членки, че след извършения последващ контрол унгарските органи са обявили за невалидни декларациите за произход за 58 006 превозни средства (от които за Германия: 19 123 превозни срества). С писмо, английският текст на което германските органи получават на 13 юли 1998 г., а на 18 август 1998 г. превода му на немски език, OLAF изпраща свързаните с това известие за взаимна помощ документи и данни, между които и писмото от 26 май 1998 г., с което унгарските органи уведомяват OLAF относно резултатите от последващия контрол и посочват, че унгарският производител е подал жалба пред унгарски съд срещу решението на унгарските органи. С последващо известие за взаимна помощ от 27 октомври 1999 г. OLAF уведомява държавите-членки за резултата от това съдебно производство.Наложилата се съгласно съдебното решение като необходима нова преценка на декларациите за произход потвърждава обявяването за невалидни на декларациите за произход за 30 771 превозни средства.
От резултатите от мисия на Комисията в Германия за контрол на собствените ресурси и от информацията на германските органи било видно, че последните допуснали да се погасят по давност вносни сборове в размер на 408 735,53 EUR във връзка с вноса на моторни превозни средства, обявяването за невалидни на декларациите за произход за които се потвърждавала и според новата преценка вследствие на решението на унгарски съд. Собствените ресурси, съответстващи на погасените по давност митнически вземания, действително били предоставени на разположение, след покана от страна на Комисията, на 31 октомври 2005 г., т.е. след изтичане на предвидения в Регламент № 1552/89 (съответно Регламент № 1150/200) срок, като след превода по сметка на собствените ресурси със закъснение органите обаче отказали да заплатят лихви за забава.
В подкрепа на своя иск Комисията изтъква по същество две оплаквания, а именно, от една страна, извършеният със закъснение превод по сметка на собствените ресурси както и, от друга страна, отказът за заплащане на свързаните с това лихви за забава. Според Комисията всъщност всички държави-членки, считано най-късно от 18 август 1998 г. (моментът на предаване на последната езикова редакция на свързаните с известието за взаимна помощ от 26 юни 1998 г. документи и данни), са били в състояние да идентифицират длъжника за вносни сборове и дължимите суми, и поради това е трябвало най-късно от този момент да вземат необходимите мерки, за да съберат впоследствие въпросните вносни сборове и да установят и преведат по сметка съответните собствени ресурси. При спазване на подходящ срок от три месеца за въвеждането на тези мерки Комисията изхожда от това, че държавите-членки, които не са предприели мерки, трябва да носят отговорност за всички погасени по давност след 18 ноември 1998 г. вносни сборове.
Що се отнася до първото правно основание на Комисията, т.е. извършването със закъснение на превод по сметка на собствените ресурси, от относимите разпоредби на Регламент № 1552/1989 (съответно Регламент № 1150/2000), както и от съдебната практика на Съда следва, че държавите-членки са длъжни да установяват собствените ресурси на Общностите и това задължение съществува независимо дали вносните сборове действително са били взети под отчет, съответно, дали размерът на вносния сбор е могъл да бъде събран впоследствие от длъжника за вносния сбор. По принцип вследствие на възникването на митническо задължение се поражда и право на Общностите върху свързаните с митническото задължение традиционни собствени ресурси, дори тогава, когато вземането под отчет на размера на вносния сбор или последващото му събиране от длъжника в конкретния случай не е било осъществено. Моментът, към който собствените ресурси следва да бъдат установени, се определя в зависимост от това, кога националните митнически органи са в състояние да изчислят произтичащия от дадено митническо задължение вносен сбор и да определят длъжника за вносния сбор.
Поведението на митническите органи на държавите-членки при внос на стоки с декларации за произход, които вследствие на последващ контрол са били обявени за невалидни, не може да бъде определено въз основа на правото на съответната трета държава. Тъй като протокол № 4 към Споразумението за асоцииране между ЕО и Унгария също не съдържа разпоредба в този смисъл, би трябвало да бъдат изследвани други източници на общностното право относно това, което държавите-членки трябва да направят след като им бъдат съобщени резултатите от последващ контрол, който повдига съмнения относно произхода на стоките. В тази връзка член 78, параграф 3 от Регламент № 2913/92 предвижда, че митническите органи на държавите-членки вземат необходимите мерки, за да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. Този регламент задължава също така държавите-членки, след възникване на митническо задължение, в най-кратък срок да пристъпят към събирането му, като това важи както в първия етап на производството, който се състои във взимането под отчет на размера на вносния сбор, така и във втория етап — събирането му от длъжника.
Освен това съгласно член 244 от Регламент № 2913/92 с подаването на жалба срещу прието от митнически органи на държавите-членки решение не се спира изпълнението на последното, освен в изключителни случаи. Евентуалното спиране на изпълнението по правило се поставя в зависимост от представянето на гаранция. Следователно в случаи, в които възникването на митническо задължение произтича от обявяването за невалидни на декларации за произход вследствие на последващ контрол, според Комисията висящо производство по обжалване не може да възпрепятства митническите органи на държавата по вноса да пристъпят към (последващо) събиране на вносните сборове. Тъй като стоките вече са внесени в Общността, а съдебното производство би могло да се проточи години наред, в случай на отхвърляне на жалбата подобно спиране би могло значително да затрудни събирането на митническото задължение.
На последно място, що се отнася до второто правно основание на Комисията, т.е. отказът за плащане на лихви за забава, от член 11 от Регламент № 1552/1989, съответно от Регламент № 1150/2000, както и от съдебната практика на Съда следва, че държавите-членки са длъжни да заплатят лихви за забава дори и когато не са установили собствените ресурси. В настоящия случай спорният размер на собствените ресурси е трябвало да бъде преведен по сметка най-късно два месеца след 18 ноември 1998 г., в първия работен ден след 19-то число на текущия месец (т.е. на 20 януари 1999 г.) Тъй като обаче германските органи са направили това едва на 31 октомври 2005 г., Федерална република Германия е в забава и затова трябва да плати лихви за забава.
(1) ОВ L 155, стр. 1.
(2) ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184.
Full & Egal Universal Law Academy