7.2.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 32/12
Иск, предявен на 17 октомври 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия
(Дело C-455/08)
(2009/C 32/20)
Език на производството: английски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Zavvos, M. Konstantinidis и D. Kukovec)
Ответник: Ирландия
Искания на ищеца
—
да се установи, че посредством член 49 от Statutory Instrument № 329 от 2006 г., ирландската мярка за транспониране на Директива 2004/18/ЕО (1), и член 51 от Statutory Instrument № 50 от 2007 г., ирландската мярка за транспониране на Директива 2004/17/ЕО (2), Ирландия е установила такива норми, уреждащи съобщаването на оферентите на решението на възлагащия орган или образувание за възлагане на поръчка и неговите мотиви, които на практика могат да доведат до положение, при което периодът на изчакване за сключването на договора вече ще е изтекъл, преди оферентите да бъдат в пълна степен уведомени за мотивите за отхвърляне на тяхната оферта;
—
по този начин Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО (3), и по член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 92/13/ЕИО (4), в съответствие с даденото им тълкуване от Европейския съд в неговите решения по дела C-81/98 (5) (Alcatel) и C-212/02 (6) (Комисия/Австрия).
—
да се осъди Ирландия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Ирландският Statutory Instrument № 329
Член 49 от ирландския Statutory Instrument № 329, който е ирландската мярка за транспониране на Директива 2004/18/ЕО, изисква оферентите да бъдат уведомени за решението за възлагане на поръчката с най-бързото средство за комуникация възможно най-скоро след приемането му от възлагащия орган. Периодът на изчакване, който трябва да изтече преди сключването на договора, трябва да е най-малко 14 дни, считано от момента на уведомяване на оферентите за решението за възлагане на поръчката.
Съгласно ирландското право обаче, възлагащият орган е длъжен да представи мотивите за отхвърляне на оферта само ако до него е отправено такова искане. Възлагащият орган трябва да представи мотивите „възможно най-скоро и при всички случаи не по-късно от 15 дни“. Според Комисията това означава, че до пълното уведомяване на неуспелия оферент за мотивите за отхвърляне на неговата оферта периодът на изчакване може вече да е изтекъл.
С оглед съобразяване с произтичащите от практиката на Съда по дело Alcatel и по дело Комисия/Австрия изисквания е необходимо да се гарантира своевременното представяне на мотивите на решението за възлагане на поръчката, за да се позволи неговото ефективно обжалване, предприето в рамките на периода на изчакване. Комисията твърди, че ирландските норми не са съобразени с това изискване, тъй като не гарантират, че оферентите ще бъдат своевременно уведомени за мотивите за отхвърляне на офертите им и достатъчно време преди изтичането на периода на изчакване. По този начин се възпрепятства предвиденото в Директива 89/665/ЕИО право на оферентите на ефективно средство за защита.
Ирландският Statutory Instrument № 50 от 2007 г.
Съгласно член 51 от ирландския Statutory Instrument № 50 от 2007 г., който е ирландската мярка за транспониране на Директива 2004/17/ЕО, при съобщаване на оферентите на решението за възлагане на поръчка възлагащото образувание трябва да посочи на неуспелите оференти „основният мотив или мотиви, поради които офертата им не е била избрана“. Възлагащото образувание трябва да съобщи „характеристиките и сравнителните предимства на избраната оферта“ на неуспелите оференти „възможно най-скоро и при всички случаи не по-късно от 15 дни“ от получаване на такова искане. Периодът на изчакване е 14 дни, считано от съобщаване на решението за възлагане на поръчката. Според Комисията това означава, че до пълното уведомяване на неуспелия оферент за мотивите за отхвърляне на неговата оферта периодът на изчакване би могъл вече да е изтекъл.
Комисията твърди, че по отношение на процедурите за възлагане на поръчка, попадащи в обхвата на Директива 2004/17/ЕО и Директива 92/13/ЕИО, ирландското законодателство установява нормите относно съобщаването на оферентите по начин, който ограничава правото на неуспелите оференти на ефективно правно средство за защита и не е в съответствие с действащите директиви, предвиждащи средства за защита — Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО, в съответствие с даденото им тълкуване от Съда.
(1) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116; Поправка ОВ L 182 от 10.7.2008 г., стр. 282).
(2) Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3; Поправка ОВ L 182 от 10.7.2008 г., стр. 169).
(3) Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237).
(4) Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43).
(5) Решение от 28 октомври 1999 г. по дело Alcatel Austria AG и др., Siemens AG Österreich, Sag-Schrack Anlagentechnik AK/Bundesministerium für Wissenschaft und Verkehr, C-81/98.
(6) Решение от 24 юни 2004 г. по дело Комисия/Република Австрия, C-212/02.
Full & Egal Universal Law Academy