7.2.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 32/13
Иск, предявен на 4 ноември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия
(Дело C-474/08)
(2009/C 32/21)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Patakia и B. Schima)
Ответник: Кралство Белгия
Искания
—
да се установи, че
като е не предвидило, че случаи на отказ на достъп до преносна или разпределителна мрежа могат да бъдат отнесени до регулаторния орган, който се произнася със задължително решение в срок от два месеца съгласно член 23, параграф 5 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (1),
като е изключило някои определящи елементи при пресмятането на тарифите от правомощията на регулаторния орган, предвидени в член 23, параграф 2 от Директива 2003/54,
Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по посочената директива,
—
да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Комисията твърди на първо място, че транспонирането в белгийското право на член 23, параграф 5 от Директива 2003/54/ЕО не осъществено. Приложимите разпоредби на белгийския закон относно организацията на пазара на електроенергия всъщност били толкова общи, че не позволявали да се определи със сигурност дали съществува право да се подаде индивидуално жалба срещу решенията за отказ на достъп до електропреносна или електроразпределителна мрежа. По-конкретно тези разпоредби изобщо не определяли точна рамка на процедурата и не предвиждали какъвто и да е срок относно отговора на регулаторния орган, в случая Националната комисия за регулиране на електроенергията (КРЕ).
Ищецът упреква на второ място ответника, че последният нарушил член 23, параграф 2 от Директива 2003/54/ЕО, доколкото предоставил на Краля или на орган, различен от КРЕ, правомощието да определя конкретните правила относно амортизациите и маржа на печалбата във връзка с инвестициите от национален и от европейски интерес. Тази процедура не била съвместима с посочения по-горе член, тъй като в тези две хипотези не изглеждало регулаторният орган да има каквото и да е влияние върху методиките, използвани за пресмятане или утвърждаване на тарифите за пренос и разпределение.
(1) ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г. глава 12, том 2, стр. 61.
Full & Egal Universal Law Academy