24.1.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 19/15
Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia (Италия) на 6 ноември 2008 г. — Dow Italia Divisione Commerciale srl/Ministero Ambiente e Tutela del Territorio e del Mare и др.
(Дело C-479/08)
(2009/C 19/25)
Език на производството: италиански
Препращаща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia
Страни в главното производство
Ищец: Dow Italia Divisione Commerciale srl
Ответник: Ministero Ambiente e Tutela del Territorio e del Mare и др.
Преюдициални въпроси
1)
Допуска ли принципът „замърсителят плаща“ национална правна уредба, и по-конкретно член 2050 от Гражданския кодекс, който предоставя на публичната администрация, в случай, че в замърсеното място работят множество индустриални оператори, правомощието да им разпорежда поемането на разноските по рекултивирането на съответното място, без да провери конкретно и предварително съответната им отговорност за замърсяването, или във всеки случай поради самото обстоятелство, че щом като притежават средствата за производство, те се намират в ситуация, която ги задължава да поемат подобна отговорност и затова те носят обективна отговорност за щетите, причинени на околната среда, или пък тези оператори могат да бъдат задължени във всички случаи да почистят разпространилото се там място на замърсяване, което е било установено, освен това независимо от обстоятелството дали те са го причинили от материална гледна точка и от частта от отговорността, която им се вменява?
2)
Оправомощава ли прилагането на принципа „замърсителят плаща“ администрацията да възлага разноските по предприемането на мерки за безопасност, за рекултивиране и за възстановяване на околната среда от субекти, които се оказва, че се помещават в замърсените места, без да бъде предварително установена каквато и да било причинно-следствена връзка между съответната дейност и установеното замърсяване?
3)
Позволява прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и на принципа на пропорционалност да се възлага на субекти, които се оказва, че се помещават в замърсените обекти, намеса, която не е нито пряко свързана, нито пропорционална на личния принос на всеки от тях?
4)
Позволява прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и на принципа на пропорционалност да се възлагат на субекти, които не са допринесли за емисията на замърсяващи субстанции в околната среда, задължения за предприемане на мерки за безопасност, за рекултивиране и за възстановяване на околната среда, както и разноски и намеса, равностойни и дори чисто и просто идентични с предписаните на субектите, които, напротив, са допринесли за емисиите на замърсяващи субстанции в околната среда?
5)
Оправомощава ли прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и на принципа на пропорционалност администрацията да предписва намеса, изразяваща се в основни и прекомерни мерки в сравнение с мерките, които са строго необходими за постигане на целта, която самият орган е задължен да осъществи, независимо от оценката на подходящия характер на налаганите решения в сравнение със степента на разходите, изисквани от съответното предприятие?
Full & Egal Universal Law Academy