7.2.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 32/15
Жалба, подадена на 11 ноември 2008 г. от Claudia Gualtieri срещу решението на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 10 септември 2008 г. по дело T-284/06, Gualtieri/Комисия
(Дело C-485/08 P)
(2009/C 32/25)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Claudia Gualtieri (представители: P. Gualtieri и M. Gualtieri, avvocati)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
да се отхвърли всяко друго искане, възражение и правно основание,
—
да се вземат най-подходящите решения и да се направят най-подходящите констатации,
—
да се уважат изложените правните основания относно различните разглеждани въпроси и всяко от свързаните с тях искания, които при всички случаи са изцяло повдигнати отново в настоящото производство,
—
да се посочат правните принципи, съгласно които отношението между КНЕ (командированите национални експерти) и Комисията на Европейските общности е трудово правоотношение, подобно на това на срочно наетите служители и допълнителните плащания, изплащани на КНЕ, имат характера на заплата,
—
да се обяви, че съгласно общностното право за равен труд се полага равно заплащане и че при всички случаи изплащането на женени/омъжени лица на възнаграждение, което е различно от изплащаното на лица, които са неженени/неомъжени или съжителстват фактически, въвежда дискриминация във вреда на члена на законното семейство,
—
при условията на евентуалност, да се обяви, че предвидените в член 17 от решението за КНЕ допълнителните плащания се дължат в пълен размер на жалбоподателката, считано от датата на фактическата раздяла или от депозирането на споразумението за развод пред Tribunal de Bruxelles,
—
и следователно да се отмени, изцяло или частично, обжалваното съдебно решение, постановено от Първоинстанционния съд на Европейските общности на 10 септември 2008 г. и обявено на следващия ден, и да се уважат, изцяло или частично, исканията и заключенията, представени в първоинстанционното производство и при обжалването или да се върне делото на Първоинстанционния съд, за да се произнесе той по същество,
—
да се осъди Комисията на Европейските общности да понесе изцяло съдебните разноски пред двете инстанции или, при условията на евентуалност, съдебните разноски по първоинстанционното производство.
Правни основания и основни доводи
Най-напред, от съвкупността от разпоредбите, които уреждат правния статут на КНЕ, следва по неоспорим и очевиден начин, че връзката с администрацията по произход остава прекъсната през цялата продължителност на командироването и че през този период националният експерт принадлежи изцяло към организационната структура на Комисията, като е длъжен да осъществява функциите си изцяло в нейна полза с произтичащото от това очевидно приравняване (по-точно: идентичност) на неговото правно положение с това на служителите (най-малко на срочно наетите служители), които на свои ред са приравнени на длъжностните лица, що се отнася до условията на труд и заплащането.
По тази причина и по силата на член 141, параграф 2 ЕО (който включва в понятието „заплащане“ и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд), който е норма от по-висок ранг от нормата на член 17 от решението за КНЕ и от нормите на Правилника за длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз (член 62, параграф 3: „заплатата се състои от основна заплата, семейни надбавки и допълнителни плащания“), допълнителните плащания, които се изплащат на КНЕ, имат характер на заплата, по подобие на аналогичните допълнителни плащания, които се полагат на длъжностните лица и другите служители.
Следователно се поддържа, че е налице общ принцип на общностното право, и не само негов, съгласно който за равен труд се полага равно заплащане, което следва от разпоредбите на член 14 от ЕКПЧ, на Директива 2000/43/ЕО (1) от 29 юли 2000 година, на Директива 2000/78/ЕО (2) от 27 ноември 2000 година и на член 3, параграф 2, член 136, член 137, буква и) и член 141, параграф 1 от ЕО.
Обратно, от тълкуването на Първоинстанционния съд следва, че двама работници, които извършват еднакъв труд, получават различно заплащане, ако съпругът на единия от тях вече живее в Брюксел към момента на командироването, което води до тежка форма на дискриминация в ущърб на члена на законното семейство, въпреки силната закрила, с която се ползва този институт в националните и международното законодателства, и тенденцията фактическото съжителство да се приравнява към него в законодателствата на различни държави-членки, в Правилника за длъжностните лица (член 1, параграф 1 и параграф 2, буква в) от приложение VII) и в съдебната практика на Европейския съд за правата на човека.
Освен това пълното изплащане на допълнителните плащания трябвало да бъде извършено, считано от преустановяването на фактическото съжителство, тъй като нормативните разпоредби не съдържат индикация за твърдяната необходимост да се отчита като меродавен началният момент на отношението, без да се взимат предвид последващите изменения.
Що се отнася до възражението за незаконосъобразност на член 20 от Решението за КНЕ, като се позовава на член 241 ЕО, жалбоподателката поддържа, че фактическите и правни мотиви, на които се основава подобно възражение, са били изложени подробно и разбираемо, в резултат на което ответникът не е повдигал възражения и при всички положения позоваването на споменатия член 241 явно е насочено към получаване на решение по спорните въпроси, дори в спорната хипотеза, че жалбата е просрочена.
Освен това, жалбоподателката се отказва от правното основание, изведено от нарушението на принципа на оправданите очаквания и иска изменение на решението относно съдебните разноски по делото, които по силата на член 87 и член 88 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд е трябвало да бъдат изцяло възстановени. Най-накрая тя изтъква, че фактът, че Първоинстанционният съд е разгледал и решил спора по същество несъмнено означава, че той е признал допустимостта на жалбата, което не следвало отново да се подлага на обсъждане на настоящия етап.
След като посочва правните принципи, съгласно които отношението между КНЕ и Комисията е трудово правоотношение, подобно на това на срочно наетите служители и че изплащаните на КНЕ надбавки имат характер на заплата, в исканията си жалбоподателката моли Съда да обяви, че по силата на общностното право за равен труд се полага равно заплащане и че при всички случаи изплащането на женени/омъжени лица на възнаграждение, което е различно от изплащаното на лица, които са неженени/неомъжени или съжителстват фактически, въвежда дискриминация в ущърб на члена на законното семейство или, при условията на евентуалност, да се обяви, че допълнителните плащания, предвидени в член 17 от решението за КНЕ, се дължат в пълен размер на жалбоподателката, считано от датата на фактическата раздяла или от депозирането на споразумението за развод пред Tribunal de Bruxelles.
(1) Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, ОВ L 180, стp. 22.
(2) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, ОВ L 303, стp. 16, Специално издание на български език, глава 5, том 6, стр. 7.
Full & Egal Universal Law Academy