21.2.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 44/26
Преюдициално запитване от Landesgerichts Innsbruck (Австрия), отправено на 12 октомври 2008 г. — Zentralbetriebsrat der Landeskrankenhäuser Tirols/провинция Тирол
(Дело C-486/08)
(2009/C 44/44)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landesgericht Innsbruck
Страни в главното производство
Ищец: Zentralbetriebsrat der Landeskrankenhäuser Tirols
Ответник: провинция Тирол
Предмет
1)
Съответства ли на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време от 6 януари 1997 г., въведено с Директива 97/81/EО за работа при непълно работно време от 15 декември 1997 г. (1) обстоятелството, че работници/работнички, които са сключили частноправен договор с орган на местната власт или с публично предприятие и работят по-малко от 12 часа седмично (30 % от нормалната продължителност на пълното работно време), се намират в по-неблагоприятно положение от работниците на пълно работно време, които са взети за сравнение, по отношение на възнаграждението, класирането, признаването на предходни завършени периоди на заетост, правото на годишен отпуск, специалните обезщетения, увеличението на възнаграждението за извънреден труд?
2)
Трябва ли установеният в клауза 4, точка 2 от това рамково споразумение принцип pro-rata-temporis да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба като § 55, алинея 5 от L-VBG, съгласно която при промяна в работното време на работник размерът на все още неизползвания отпуск трябва да се адаптира напълно според новата продължителност на работното време, така че за работник, чиято продължителност на работното време е намалена от пълно работно време на непълно работно време, правото му на отпуск, придобито през периода на заетост на пълно работно време, следва да бъде намалено или че в качеството му на работник на непълно работно време той може да се ползва от този отпуск само въз основа на обезщетението за отпуск, изплатено в по-малък размер?
3)
Противоречи ли на клауза 4 от Рамковото споразумение на европейските социални партньори, въведено с Директива 1999/70/EО за срочните договори от 28 юни 1999 г. (2) национална разпоредба като § 1, алинея 1, буква m) от L-VBG, съгласно която работниците/работничките, които са наети на договор за срок най-много от 6 месеца или работят само в отделни случаи, се намират в по-неблагоприятно положение от работниците на пълно работно време, които са взети за сравнение, по отношение на възнаграждението, класирането, признаването на предходни завършени периоди на заетост, правото на годишен отпуск, специалните обезщетения, увеличението на възнаграждението за извънреден труд?
4)
Налице ли е непряка дискриминация, основаваща се на пола, съгласно член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/EО за равното третиране от 5 юли 2006 г. (3), когато служители, които се ползват от родителски отпуск в законово допустимия срок от 2 години, загубват законовото право на отпуск за годината, предхождаща раждането, след изтичането на срока на родителския им отпуск и когато голямата част от засегнатите работници (97 %) са жени?
(1) ОВ L 14, 1998 г., стp. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35.
(2) ОВ L 175, стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.
(3) ОВ L 204, стp. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262.
Full & Egal Universal Law Academy